№ 13
гр. Варна, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502070 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 283001/12.04.2021г. от ХР.
Д. Т., ЕГН **********, чрез адв. Ст.С., против решение № 261080/20.03.2021г., изменено в
частта за разноските с определение № 264866/18.06.2021г., постановени по гр.д. №
1425/2020г. на ХХ състав на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск с
правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника „Частно основно училище
Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *** да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си
на собственост върху *** по КККР като премахне 74 броя храсти, засяти в собствения на
ответника имот, както и да възстанови съществуващата между имотите ограда по западната
граница на имота на ищеца във вида, в който е била преди нанесените от ответника
увреждания, да извърши рекултивация на замърсената с глина част от имота на ищеца с
площ от 30,00 кв.м. по западната граница, като неоснователен и в частта в която „Частно
основно училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** е осъдено да му заплати разноски по първоинстанционното производство в
размер на 777.62лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Считайки първоинстанционното решение в обжалваните части за необосновано и
неправилно поради противоречие с материалния закон и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, се моли да бъде отменен и вместо това да бъдат
уважени частично отхвърлените искове, като му бъдат присъдени разноски за първата
инстанция в пълния размер от 1020.53лв., както и сторените такива за въззивната инстанция,
1
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 263, , ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Частно основно
училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Г. К. С., чрез адв. Г.А., в който оспорва подадената от ХР. Д. Т.
въззивна жалба, като неоснователна. Първоинстанционното решение в обжалваната част не
страда от посочените пороци. Моли се поради неоснователността на въззивната жалба,
първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено. Намира за
недопустими направените доказателствени искания. Възразява за прекомерност на
заплатеното от Т. адвокатско възнаграждение ,в случай, че бъде уважена въззивната жалба.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 286137/07.05.2021г. от „Частно основно
училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Г. К. С., чрез адв. Г.А., в частта, в която по иска на ХР. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: *** е осъдено да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху *** по КККР, като
възстанови северната ограда в имота на ищеца в първоначалния вид преди увреждането
съобразно заключението на допуснатата комплексна съдебно-агрономическа и техническа
експертиза – л. 143 от делото, приподписано от съда и представляващо неразделна част от
настоящото решение, да премахне 16 броя дървета тип „Лейланд“, засяти по северната
граница на собствения на ищеца имот, както и да премахне 25 броя дървета тип „Тис“,
засяти по западната граница на собствения на ищеца имот, на основание чл. 109 от ЗС.
Намира решението на ВРС в обжалваните части за постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и е
необосновано, с оглед събраните по делото доказателства. Моли се решението в
обжалваните части да бъде отменено и постановено друго, с което исковите претенции,
насочени срещу Училището да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените
разноски.
В писмен отговор от ХР. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ст.С. оспорва
подадената от „Частно основно училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. К. С., въззивна жалба, намирайки
я за неоснователна, необоснована и недоказана. Моли се решението на ВРС в обжалваните
части да бъде потвърдено, като правилно.
В редовно проведените пред ВОС с.з. по въззивното дело, страните поддържат
въззивните си жалби, съответно писмените си отговори за неоснователност на въззивната
жалба на насрещната страна. Подробни съображения излага въззивникът ХР. Д. Т. в
представената писмена защита.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
В исковата си молба, насочена срещу „Частно основно училище д-р Мария
Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********-Варна, представлявано от Г. К. С., ищецът ХР. Д.
Т. твърди, че е собственик на недвижим имот ПИ с идентификатор ***, с площ от 600кв.м.,
2
по скица с площ от 622кв.м., а по скица-проект от 2013г.-с площ от 678кв., находящ се в
***, при съседи: имоти с идентификатори ***. Правото му на собственост е нарушено от
собственика на съседния имот с идентификатор ***, според приложения НА № 139, т. II,
рег. № 2485, дело № 219/2018г. на нотариус Д.Б. и скица № 15-932974/14.10.2019г. на СГКК-
Варна. Ответникът е извършил незаконосъобразни действия по западната и северната
граница на имота му, като е разрушил оградата му, засадил е храсти и дървета при
неспазване на изискуемото си отстояние, които засенчват насажденията му-лози и плодни
дръвчета, замърсил е лозето му с глина на площ от 30кв.м.
Покрай северната ограда на имота му на отстояние от 50-70 см. от нея ответникът е
засадил 16 бр. дървета тип "Лейланд" с височина между 4 и 5 м., като клоните им навлизат в
имота му с 80-100 см. и го засенчват откъм северната страна, включително засадените от
ищеца две круши, една ябълка, една праскова, една череша и един облагороден дрян.
Засадил е също по протежение на цялата западна граница 25 бр. дървета тип „Тис“ и 74 бр.
храсти на отстояние 20-40 см. от оградата. Тези насаждания засенчват засадените в имота
му плодоносещи лози и плодни дървета - две круши, една слива, един бадем, един хинап и
едно студоустойчиво „лимети". В периода от м.януари до м.октомври 2019 г. с цел
засаждане на храстите и дърветата ответникът прокопал канавки от север и запад на неговия
имот. В резултат на тези изкопи с дълбочина 50см., в южния край на телената му ограда
носещата ъглова метална тръба е наклонена на север и изток, понеже са подкопани основите
й, а бетоновият пръстен е разрушен. На запад от южната ъглова метална тръба от оградата в
посока север, в следствие на изкопаната канавка в продължение на 8м. са подровени
основите на 4бр. оградни носещи тръби. На север от тях, тръби са огънати от земекопна
машина. До една от тръбите е смачкана около 1кв.м. оградна мрежа. На западната граница
извън имота му, върху 4 метални тръби на оградната мрежа са подпрени дървени талпи с
дължина от 8м. Върху тях е насипана жълта глина с височина 30-40см., която е преминала
през дупките на мрежата, разнесена от водата при поливането на дърветата и храстите,
засадени до оградата му. В резултат лозето му е замърсено с глина на площ от 30кв.м. и се
нуждае от рекултивация. На северната граница, върху оградната мрежа и бетонните
стълбове са подпрени стари автомобилни гуми и в резултат са счупени от основите им 3бр.
бетонни стълбове. Половината от оградата е наклонена спрямо терена, като наклонът на
един от водещите бетонни стълбове достига до 50см. от основата му. три Изложеното до
тук е предмет на изготвен на 27.10.2019г. констативен протокол, подписан от него и двама
свидетели. С тези свои действия ответното дружество му пречи да ползва имота си спокойно
и пълноценно и да упражнява правото си на собственост.
Моли се „ЧОУ д-р М.Монтесори Варна“ ООД да бъде осъдено да премахне
засадените на разстояние около 70см. покрай северната граница на имота му 16бр. дървета
тип „Лейланд“, засадените на 40см. от западната му ограда 16бр. дървета тип „Тис“ и 74бр.
различни видове храсти, на осн. чл. 109 от ЗС, както и да възстанови съществуващата
ограда, в състоянието от преди посочените по-горе вреди, установени от вещото лице по
исканата СТЕ и да рекултивира имота на ищеца, на осн. чл. 109 от ЗС.
3
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Частно основно училище Монтесори
Варна“ ООД, чрез адв. Г.А. е подало писмен отговор, с който изразява становището си за
неоснователност на исковите претенции. Оспорва твърдението на ищеца ,че е собственик на
процесния имот ПИ ***, включително същият да е с площ по-голяма от 500 кв.м., като сочи,
че ищецът е навлязъл в собствения му ПИ *** с около 60-70 см. по протежение на
границата, когато през 2016г. построил оградата между двата имота. Преди това не е имало
обективирана на място граница между тях. Оспорва да е извършил незаконосъобразни
въздействия във и около имота на ищеца, които да са довели до твърдяните вреди. Оспорва
още правото на ищеца да засади и държи по западната и северната си граница посочените в
исковата молба насаждения, тъй като не са спазени изискванията на чл. 52 от ЗС. Освен това
насажденията в имота му не са дървета, а храсти, които не могат да засенчат насажденията
на ищеца, тъй като имотът му винаги е огряван от южната страна. Останалата растителност
е засадена на нормативно установените разстояния, като ищецът има възможност да поиска
премахването на клоните и корените, които преминават през оградата и навлизат в имота
му, което той не е направил. Не е извършвал каквито и да било работи, които биха могли да
доведат до повреждане на оградата-повредени носещи колове, мрежа и замърсяване на
почвата в имота на ищеца с глина.
Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на сторените
разноски.
В о.с.з. страните поддържат изразените си становища по спора, ищецът лично и чрез
адв. Ст.С., а ответното дружество, чрез пълномощника си адв. Г.А.. Във връзка с подадения
отговор на исковата молба ищецът Х.Т. е допълнил твърденията си в първото о.с.з., като е
посочил, че същият упражнява фактическа власт върху имота считано от 1986г. насам върху
цялата площ от 622 кв.м. По границата между двата съседни имота е имало стара ограда с
дървени колове, която след извършване на делбата с брат си подменил тази ограда с
настоящата. Позовава се на придобивна давност на разликата над 600кв.м. по НА и 622кв.м.
по скица. Процесният имот е придобил в сегашните реални граници, чрез предаване на
владението от предишния собственик-брат му В. Т. по силата на дарение от него и
съпругата си-от 1986г. Имотът е разделен по делбено дело и от тогава владее същия
необезпокоявано от никого. Няма и регулационни промени. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт № 19, том I, дело № 167/1989г. на варненски нотариус, ХР.
Д. Т. е придобил по силата на съдебна делба, приключила със спогодба по гр.д. №
2466/1988г. на ВРС, XI с-в, правото на собственост върху дворно място в ***, с площ от 600
кв.м., съставляващо имот пл. № 1532а от кв. 14,60 по плана на ***, при граници А. Т.а, К.
А., Д. Д., Г. К. и слог, с осигурен достъп до пътя посредством пътека с ширина 1 м.
С договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 139, том II, рег. №
2485, дело № 219/2018 г. на нотариус Д. Б., „Частно основно училище д-р Мария
4
Монтесори“ ООД е придобило ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в
*** с площ от 1966 кв.м. Няма спор, че частното училище е собственик и на пътя за достъп
за път с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Варна, граничещ с имота на ищеца.
Със заявление рег. № УСКОР19000276ПР/06.02.2019 г. ищецът Х.Т. е поискал от
кмета на Район „Приморски“ да бъде изготвен констативен протокол във връзка с
твърденията му, че в края на 2018 г. в имота му били хвърлени двадесет средно големи
камъка от двора на частната детска градина „Монтесори“. Със същото заявление е поискано
да му се направи предписание да подрязва ежегодно два пъти, през шест месеца клоните на
дърветата от живия плет, които са преминали през оградата и засенчват плодните дръвчета
на заявителя. Моли се такова предписание да се направи и на собствениците на апартаменти
от жилищния блок в парцел X-1184. В отговор на заявлението на ищеца е указано, че спор
за премахване на дървета по граници на имотите се решава по съдебен ред, както и че при
извършената проверка на място не са установени наличие на каменни късове в отклонение
от допустимите норми, за да се предприемат действия съобразно законовинте разпоредби.
По първоинстанционното дело е представен констативен протокол от 27.1.2019г. и
т.н. „спецификация за възстановяване на оградата на северната и западната страна на имота“
и „разходи за премахване на трайните насаждения /декоративни дървета и храсти/,
възстановяване на оградите и рекултивация на имота“, съставени от ищеца, като протоколът
е подписан и от водените от него свидетели. Тези частни писмени документи съдът
възприема единствено като изявления и уточнения за прегледност на претенциите на ищеца.
Не биха могли да бъдат ценени като писмено доказателство, с което се установяват
твърденията на ищеца, в какъвто смисъл са представени от него, доколкото констативният
протокол съдържа в себе си свидетелски показания в писмен вид, недопустими по ГПК.
Представено е и извлечение по партидата на С. К. С., изд. от АВ, видно от което на
09.07.2013г. Д. Д. С. и Р. С. С.а са продали на С. К. С. ПИ с идентификатор *** с площ по
док 622кв.м., в ***, по док. 600кв.., с № по предходен план 1532.
По първоинстанционното дело са изслушани показанията на две групи сведетели: Н.
Н. Н. и Г. В. Г.в, водени от ищеца и Б. А. А., воден от ответника, тримата без родство и дела
със страните.
Св. Н. сочи, че познава ищеца от студентските си години. Знае, че има имот в кв. И.
още от студентските му години, преди 1973-74г., когато многократно го посещавал, но
станал собственик по документи малко преди 2000г. Заявява, че имал интензивни
посещения на имота, като последно ходил през 1999г. Знае, че имотът бил по-голям и Х.Т.
го разделил с племенницата си през 1990г. Тя продала имота си на С., който станал съсед на
Х.Т. и от север и от запад. Не знае кога е построена оградата, която заварил 1999г., но знае
как се променила. С. засадил на 20-30 до 50см. „всевъзможни неща“, основно декоративни
храсти. Оградата започнала да губи вида си във връзка с насажденията. Последно бил там
през.м. октомври преди 2 години с Х.Т. и д-р Г.в. Имало подпрени автомобилни гуми на
оградата, имало счупени колчета, дърветата били израснали и клоните им били изцяло в
5
мястото на Т.. В хода на изложението си св. Н. заявява, че оградата, която видял последния
път била сложена непосредствено след като Т. се разделил с племенницата си, като сочи, че
иначе оградата била стара от 90-те години. Оградата била на същото място, но не в същия
вид. При последното си посещение заварил от източната страна на имота блок, а от запад-
училище. След 1990г. е построено според свидетеля училището.
Св. Г.в сочи, че познава ищеца от 1965 г. Знае, че той има имот в кв. „И.“ още от
миналия век, но през 2006-2007 г. започнал активно да се занимава с него. Свидетелят му
помагал. Първоначално имотът не бил ограден и на място имало лозя, но след 2006-2007-
2008 г. ищецът оградил целия имот с телена мрежа с колове. През есента на 2009-2010 г.,
когато ходил да взема ябълки видял телена ограда между имота на ищеца и съседния имот,
която била с железни колове от едната страна и бетонни колчета от другата. От западната
страна на имота нямало строителство, когато Т. го владеел с брат си преди 20 години и
нямало ограда, само пътеки. Когато отишъл сега, видял, че там има сграда. Обяснява че не
може да си спомни точно кога, но обикновено ходел през лятото и есента, „когато той /Т./
търсеше скици, някъде да е било 2010-2012г.“.
Св. А. сочи, че познава имотите на семейство С.и и училище „Монтесори“.
Организирал разчистването на имотите след придобиването им през 2012 г. или 2013 г. и в
строителството на сградата на училището. Познава и имота на д-р Х.Т., който граничи от
изток с имотите на сем. С.и. Когато през 2012-2013г. разчиствали имотите, нямало ограда
между имотите на С.и и западната граница на д-р Т., но имало огради от другите страни. В
имота на Т. имало дървета и лозови насаждения. От тогава, от момента на разчистване на
мястото имало спорове с него. По това същото време Т. направил оградата. Пуснал жалба
във връзка с оградата. На имота на С.и правили трасиране няколко пъти. Предвид жалбата на
Т. от Район „Приморски“ дошли геодезисти да заснемат и установили, че оградата е в имота
на С.и. Тя била от метални колове и поцинкована мрежа. В този си вид била от 2012-2013г.
Училището било построено през 2018-2019г.
По първоинстанционното дело са представени документи съставени от ищеца и
водените от него свидетели, наименовани „Констативен протокол от 27.10.2019 г.“,
„спецификация за възстановяване на оградата на северната и западната страна на имота“,
„разходи за премахване на трайните насаждения (декоративни дървета и храсти)“, „за
възстановяване на северната ограда на имота“, „за възстановяване на западната ограда на
имота“, „за рекултивацията на имота“. Документите съдържат количествено стойностни
сметки направени от ищеца.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата комплексна съдебно-
техническа и агрономическа експертиза изготвена от вещите лица М. И. и Д. М..
Вещото лице агроном И. е установила, че по западната граница в имота на ищеца
Х.Т. са засадени посочените от него в исковата молба насаждения-круши 2 бр., слива, бадем,
хинап, лимети и лози. Те са засяти на разстояние от 0.50м. до 2м. от оградата. Тези дървета
могат да достигнат височина от 3м. до 6м. Лозите са засадени на отстояние от 0.50м. до
0.90м. от съществуващата ограда и могат да достигнат до височина от 2м. в период на
6
активна вегетация. Насажденията са гледани добре и са в добро физиологично състояние.
Лозите са засяти в редове на телена конструкция, перпендикулярно на оградата по
границата. По цялата дължина на границата между имота на Х.Т. и „Частно основно
училище д-р Мария Монтесори Варна“ ООД, в собствения на частното училище имот има
засадени декоративни бързорастящи иглолистни вечно зелени дървета тип Туя и
Лъжекипарис, използвани за жив плет и паравани-25бр. и различни видове храсти-
Лигиструм, Евонимус, Кисел трън и др.-74бр., разположени на 0.3-0.4м. от съществуващата
ограда. Засадени са преди около година. 30% от дърветата са изсъхнали. Не са подрязани и
оформени. Височината до която могат да достигнат насажденията за жив плет зависи от
резитбата и формировката и е от 0.8м. до над 3м. По северната граница в имота на Х.Т. има
круши 2бр., ябълка, праскова, череша и дрян. Те са в добро физиологично състояние, с
изключение на дряна, който изглежда сух. Засадени са на разстояние от 0.3м. до 2м. от
съществуващата граница. Тези растения могат да достигнат от 3м. до над 6м. височина. В
имота на частното училище покрай северната граница на имота на Х.Т. са засадени
16бр.бързо растящи иглолистни вечно зелени дървета от вида кипарис „Лейландски“,
използвани за жив плет и паравани. Тези дървета могат да достигнат до над 4м. височина в
зависимост от резитбата и формировката на живия плет.
Растенията в двата имота по северната граница на имота на ищеца се огряват
равномерно от слънцето и няма засенчване. Преди обяд овощните дървета в имота на ищеца
Х.Т. засенчват живия плет в имота на Частното училище, разположени по западната граница
на имота на Х.Т., а след обяд живият плет засенчва овощните дървета.
В имота на ответника е изградено капково напояване и при засушаване могат
декоративните растения да се напояват, така, че не се създава конкуренция между
насажденията в имота на ищеца и ответника за влага.
Вещото лице-агроном не установява замърсяване на почвата с глина по западната
граница на ищеца, към момента на огледа. Поддържа, че глината не замърсява, понеже е
съставна част на почвата, типична за района-песъчливо-глинеста.
В техническата част на експертизата вещото лице инж. М. констатира, че западната
ограда на имота на ищеца е изработена от метални тръби с ф 40, мм. и височина около 1,50
м. над терена, бетонирани в земята. На тези колове е монтирана оградна поцинкована мрежа,
закрепена с поцинкована тел. Установила е увреждания по две от укрепващите метални
тръби, наклонени около вертикалната си ос, около 20,00 см. При демонтаж намира голяма
вероятност да им бъде нарушена целостта и да не могат да бъдат възстановени в
първоначалния си вид, което налага тяхната подмяна с нови. Последната метална тръба, от
южния край на западната ограда е с ф около 65 мм. и няма видими деформации, но е
необходим нейния демонтаж и монтаж, поради това че е нарушена основата . Оградната
поцинкована мрежа е нарушена в много малка част от около 40 см. - 50 см., в обхвата на
едната метална тръба ф 40 мм., която е наклонена около вертикалната си ос.При демонтаж
на двете укрепващи тръби, подлежащи на подмяна, се налага демонтаж и на поцинкованата
мрежа с дължина около 10 м., като в тази дължина се намира и повредената част от мрежата.
7
При монтажа и демонтажа ще се наруши цялостта на поцинкованата мрежа, което налага
доставка и монтаж на нова мрежа. Необходимите работи за възстановяване на западната
ограда са: 1) демонтаж, доставка и монтаж на 2 бр. метални колове ф 40 мм., бетонирани в
земята; 2) демонтаж и монтаж на 1 бр. кол с ф около 65 мм., бетониран в земята; 3)
демонтаж, доставка и монтаж на оградна поцинкована мрежа. Предполагаемата причина за
тези увреждания според вещото лице може да бъде механичен удар при засаждане на
растителността от ответника в имота си.
Северната ограда е изработена от стандартни бетонни колове, на които е монтирана
поцинкована мрежа, закрепена с поцинкованата тел към коловете и подсилена с бодлива тел.
Вещото лице е установила увреждания по укрепващите бетонни колове-5бр. с различно
наклоняване около вертикалната ос от около 10 до 20см. Това води до увреждане на
закрепването им към земята, а като следствие-до наклоняване на оградната мрежа и
деформация на оградата. Като предполагаема причина вещото лице отново сочи механичен
удар при изкопните работи за насаждане на растенията в имота на ответника, които са на
70см. от съществуващата ограда. Вещото лице е посочило и това, че при засаждане на
растителността край западната междинна ограда между ищеца и ответника се е получило
слягане на почвата, а от това денивелация между терените на двата имота. Направата на
бетонов бордюр се налага, за да спре свличанетно на почва от имота на ищеца към имота на
ответника, което ще спре деформациите по основата на оградата.
Имоти на ответника с идентификатори №***, *** и *** са включени в ПУП, одобрен
със Заповед №Г-154/30.05.2014 г. За имота на ищеца няма изготвен ПУП и не е включен в
този за имотите на ответника. По ПУП-а отразената кадастрална граница между алеята с
идентификатор *** и имота на ищеца с идентификатор *** се различава от нанесената
кадастрална граница по КК и КР. Разликата е от 0 в южния край до 41см. в северния край,
към имота на ответниците. След контролни измервания вещото лице е установило, че
изградената ограда навлиза с 86см. в южния край и около 1м. в северния спрямо границата
по КК и КР в имота на ответника. Ако съществуващата ограда бъде нанесена в КК и КР
имотът на ищеца би бил с площта, посочена от него-около 678кв.м. Възможно е ищецът да е
започнал процедура по поправка на КК и КР, но не я е завършил. Оградата е навлязла в
имота на ответника. Насажденията в имота на ответника са посадени на 30-40см. от
съществуващата западна ограда и на 1.20-1.40м. от запазната кадастрална граница.
Растителността е засадена на около 70см. от съществуващата ограда на север на имота на
ищеца и на същото разстояние от северната кадастрална граница.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Настоящият състав намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 109 от ЗС,
предвид изложеното в исковата молба, това, че е отправял искане до Община Варна, Район
„Приморски“ за издаване на предписание на собственика на ЧОУ, отправените до съда
искания и разпоредбите на чл. 52 ЗС и чл. 26 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на
озеленените площи и декоративната растителност.
8
За да е основателен искът по чл. 109 от ЗС, в тежест на Т. е да докаже, че е
собственик на имота с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, както и, че посадените
от „ЧОУ д-р М.Монтесори“ ООД дървета и храсти по северната и западната граница на
имота неоснователно ограничават правото му на собственост.
Настоящият състав намира за доказано твърдението на ищеца, че е собственик на ПИ
с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Варна. Няма спор между страните по делото, че
ответното училище е собственик на съседния имот с идентификатор № *** по КК и КР на
гр. Варна.
Няма спор още, че по северната ограда на имота на ищеца Х.Т. са засадени в имота
на „ЧОУ „Д-р М.Монтесори“ ООД 16бр. дървета от вида кипарис „Лейладски“, а в имота на
Т. има овошки-2бр. круши, ябълка, праскова, череша и дрян. По западната граница на имота
на Х.Т. са засадени в имота на „ЧОУ „Д-р М.Монтесори“ ООД 25бр. дървета от вида Туя и
Лъжекипарис и 74бр. храсти-Лигиструм, Евонимус, Кисел трън и др., а в имота на Т. има
овошки-круши, ябълка, бадем, хинап, слива и 16 реда лозе.
Спорно е дали насажденията в имота на ЧОУ пречат на Т. да упражнява правото си
на собственост и следва да бъдат премахнати, защото клоните им навлизат през оградата в
имота му и засенчват овошките, дали има повреди по северната и западната оградата,
причинени при засаждане на растенията и следва да бъде възстановена в предишния вид и
дали има замърсяване на почвата в имота на Т., следствие от действията в съседния имот и
се налага рекултивация.
Според нормата на чл. 52 от ЗС не се позволява да се посаждат дървета до
имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за
средните и 1 метър за ниските. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от Наредба №
7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, с оглед санитарно-хигиенните условия и изискванията за огряване от
слънцето се препоръчват следните най-малки разстояния на декоративните и овощните
насаждения до границите на съседните имоти: 1. за ниски дървета (с височина до 2,5 м) - на
1,0 м от границата; 2. за средно високи дървета (с височина до 5,0 м) - на 1,5 м от границата
и 3. за високи дървета (с височина над 5,0 м) - на 3,0 м от границата.
По северната ограда на имота на ищеца Х.Т.:
Видно от заключението на вещите лица по допуснатата от ВРС комплексна САТЕ, по
северната граница на имота с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, но в съседния
имот с идентификатор *** са засадени 16бр. дървета кипарис „Лейладски“, разположени на
разстояние от 0.50 до 0.70м. от оградата. Тези дървета достигат според вещото лице-агроном
приблизителна височина от над 4 метра. С оглед нормативната уредба, този тип дървета са
средно високи и следователно е трябвало да бъдат посадени на отстояние от поне 1.50м. от
границата с имота на ищеца с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна. Според
9
заключението на вещото лице-геодезист, съществуващата на място ограда съвпада със
северната граница на имота на ищеца Х.Т. по кадастрална карта. Дължимото отстояние на
засадените дървета тип „Лейланд“ от северната граница на имота на ищеца не е спазено.
Според същото заключение, вещото лице-агроном е посочило, че растителността в
имота на ЧОУ на северната граница на ищеца Х.Т. не засенчва овошките в него. На
разстояние от 0.30м. до 2.00м. от оградата в имота на Х.Т. има засадени круши 2бр., ябълка,
череша и дрян. Те се огряват равномерно от слънцето и не се засенчват, видно от доброто
развитие на дърветата и в двата имота. По думите на вещото лице-агроном изграденото
капково напояване в имота на ответника дава възможност да се напояват декоративните
насаждения и не се създава конкуренция между насажданията в имота на ищеца и ответника
за влага.
Основно възражение на ответника в отговора на въззивната жалба е, че по този начин
дърветата в имота му, макар и разположени на по-малко от изискуемото по чл. 52 от ЗС
разстояние от северната граница на имота на ищеца не препятстват последния да упражнява
правото си на собственост. Определяща е ориентацията на оградата изток-запад, а
посадените покрай нея декоративни растения никога не засенчват овошките в съседното
място. Неоснователно е това възражение.
Смисълът на даденото от ВКС тълкуване е изяснен в мотивите към т. 3 от
Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т. д. № 4/205 г. на ОСГК на ВКС, според които
понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се
пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Като един от примерите за
такава хипотеза са посочени случаите, когато действията на ответника са в нарушение на
строителни или санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона
единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на съседните имоти
по предназначение или за запазване на живота и здравето на живеещите в определено
населено място или част от него. Именно с точния смисъл на даденото тълкуване следва да
се съобрази съдът, приемайки че ограничението по чл. 52 ЗС е в нормативно определени
граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и
следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата
възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото
противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в
съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. След като
необходимото отстояние при засаждане на средно високи дървета от 1.50м. до границата
между двата имота не е спазено, като са посадени на разстояние от 0.50-0.70м., то все пак
санитарно-хигиенните правила и норми по смисъла на чл. 94, ал. 2 от Наредба №
7/22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, са нарушени, независимо, че слънцегреенето не е нарушено и
конкуренция за влага между растенията в двата съседни имота няма. Така е прието в
Решение № 60/29.05.2014г. по гр.д. № 7375/2013г. на ВКС, Второ г.о., Определение №
68/13.02.2020г. и Решение № 61/16.10.2020г., двете постановени по гр.д. № 2827/2019г. на
10
ВКС, Второ г.о. Без значение за настоящия казус е това, че насажданията в имота на ищеца
също са посадени в нарушение на изискването за отстояние.
Искът за премахване на посадените дървета в близост до северната граница на имота
на ищеца е основателен и тези 16бр. дървета „Лейланд“ следва да бъдат премахнати.
Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
Неоснователен, като недоказан е искът да бъде осъден ответника да поправи
северната ограда на имота на ищеца, поради това, че са счупени от основата им 3бр. бетонни
стълбове, половината от оградата е наклонена спрямо терена и един от водещите бетонни
стълбове е наклонен от основата на 50см.
Установено е от вещото лице Д.М., че 5бр. бетонови колове са наклонени около оста
си от 10 до 20см. Това води до увреждане на закрепването им към земята и наклоняване и
деформации по оградната мрежа. За поправяне на вредите вещото лице е препоръчало
демонтаж и монтаж на 5бр. бетонови колове, демонтаж и монтаж на бодлива тел-13.5м.,
демонтаж и монтаж на поцинкована оградна мрежа 13.5мл. Като предполагаема причина
вещото лице сочи механичен удар при изкопни работи за засаждане на насажданията в
имота на ответника, разположени на 0.7м. от оградата. При наличието на оспорване от
ответната страна ищецът не е предприел надлежно доказване на причините за установените
от вещото лице увреждания. Предположението на последното за възможните причини не е
равнозначно на доказано твърдение, че ответникът ги е причинил.
Искът за възстановяване на северната ограда е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Първоинстанционното решение в тази си част следва да бъде отменено и
исковата претенция отхвърлена.
По западната ограда на имота на ищеца Х.Т.:
Видно от заключението на вещото лице-агроном по допуснатата от ВРС комплексна
САТЕ, в имота на ответника, на разстояние 0.30-0.40м. от западната ограда са посадени
25бр. декоративни дървета-Туя и Лъжекипарис и 74бр. храсти от вида Лигуструм, Евонимус,
Кисел трън и др., които се ползват за жив плет. Височината до която могат да достигнат
насажденията според вещото лице, в зависимост от резитбата и формировката е 0.80м. до
над 3.00м.
В имота на Х.Т., има посадени на разстояние от 0.50-2.00м. от съществуващата
западна ограда круши 2бр., слива, бадем, хинап, лимети и лози на редове на телена
конструкция, разположени перпендикулярно на оградата.
Вещото лице-агроном поддържа, че насажденията в имота на ищеца и ответника
взаимно се засенчват. Преди обед овощните дървета засенчват декоративните дървета от
живия плет, а след обед-декоративните дървета засенчват овошките.
При така установеното по делото, следва съдът да се произнесе по спора, като обсъди
11
къде се намира кадастралната граница между двата съседни имота и се прецени спазено ли е
или не изискуемото се разстояние, предвидено в разпоредбата на чл. 52 от ЗС.
От заключението на вещото лице-геодезист в състава на комплексната САТЕ и
изготвената от него комбинирана скица № 3 източната имотна граница на имот с
идентификатор *** по КК на гр. Варна почти напълно съвпада с имотната граница по ПУП.
Площта на този имот по КК е с около 22.00кв.м. по-голяма в сравнение с площта по ПУП.
Видно от комбинирана скица № 4, съществуващата на място ограда с метални тръби и
телена мрежа е с отклонение в сравнение с нанесената кадастралната граница в южния край
около 1м., а в северния-около 0.86м., в ущърб на ответника. По този начин площта на
съседния имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна е с площ от 678.00кв.м.
Още с отговора на исковата молба, ответното дружество, чрез процесуалния си
представител е възразило, противно на твърденията на ищеца, че не е, че оградата
съществува от 2016г. и не съвпада с имотната граница, а е построена в имота на ЧОУ,
навлизайки с 60-70см. От изразеното от ищеца становище по писмения отговор на исковата
молба и изявленията в първото по делото о.с.з. е ясно, че ищецът е направил от своя страна
възражение за придобиване по давност на имота с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Варна в сегашните граници или за разликата над придобитите по влязлото в сила решение за
делба 600.00кв.м. и 622.00кв.м. по КК и КР на гр. Варна. Уточнил е, че упражнява владение
по отношение на имота си от 1986г.
В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че няма направено
възражение за придобиване на реалната част, заключена между имотната граница и
съществуващата на място ограда от западна страна или за разликата над 622кв.м. по КК и
КР на гр. Варна до площта на имота, заключена между съществуващите огради в размер на
678.00кв.м., предвид местоположението на западната ограда, според заключението на
вещото лице-геодезист.
Дори и да се приеме противното, че възражението на ищеца за придобиване по
давност се отнася и за реалната част, заключена между кадастралната и регулационна
граница и съществуващата ограда или за площта на имота му и за разликата над 622кв.м. до
678кв.м., то се налага извода за неговата неоснователност.
Най-напред в тази връзка следва да бъде посочено, че действително не е следвало да
бъдат приети от ВРС и приложени по делото документите по издаване на Акт №
903/10.12.2013г. за непълноти и грешки в ПИ *** по КК на гр. Варна, като несвоевременно
представени-чак във второто о.с.з. на 22.02.2021г. Освен това няма данни цитираният Акт №
903 да е влязъл в сила и процедурата по отстраняване на грешки да е финализирана, чрез
извършване на поправка в КК и КР на гр. Варна. Тези документи няма как да бъдат взети
предвид от вещото лице-геодезист и съда и няма да бъдат обсъждани.
Недоказано и чрез разпита на изслушаните двама свидетели, водени от ищеца Х.Т.
остава придобиване на собствеността на реалната част, заключена между кадастралната и
регулационна граница и съществуващата ограда, чрез изтекла в негова полза придобивна
12
давност. Съдът не цени показанията на свидетелите Н. и Г.в за момента на поставяне на
оградата по западната граница на имота на приятеля им. Те са колебливи и неубедителни.
Двамата свидетели не са с непосредствени впечатления от случващото се в имота на Х.Т. и
съседните му имоти през годините. И двамата имат ярки спомени от студентските години на
ищеца, през 70-те години на миналия век, когато имотът е бил съсобствен между ищеца и
брат му. Св. Н. сочи, че имотът на Х.Т. бил ограден с мрежа, бетонни и метални колчета от
1990г. след подялбата с племенницата му. Заявява, че не знае кой е строил оградата. Ходил
последно през 1999г. След това отишъл през октомври преди две години с Т. и Г.в и
установили наличието на насаждения по оградата, която била на същото място, но със
счупени колчета, подпряна с автомобилни гуми, израснали дървета. Св. Г.в също знае имота
на Х.Т. от студентските години. Ходил многократно в имота му в „И.“. Първоначално, преди
20 години /т.е. до 2000г./ нямало ограда. Твърди, че Т. оградил имота през 2006-2007-2008г.,
но има лични впечатления от 2009-2010г., когато ходил за ябълки есента и видял оградата,
но не може да си спомни точно кога. По-късно в показанията си заявява, че обикновено
ходел лятото и есента, когато Т. търсел скици през 2010-2012г. След това ходил през 2019г.
да съставят протокол с негов колега. Ходил и по-скоро. Показанията на св. Н. за това кога е
построена оградата по западната граница противоречат на твърденията на ищеца и на
показанията на другия свидетел Г.в. Последният сочи като период на построяване на
оградата целия период от 2006г. до 2012г. Към 2012г.-2013г. е построена оградата и според
свидетеля А., воден от ответника, а преди това не е имало ограда между двата съседни
имота, установено от него при разчистването за предстоящото строителство. Дори и
свидетелите действително да са ходили на имота на Х.Т. след студентските им години до
2019г. , това е било спорадично. Те не са в състояние да направят разлика, като отчетат
настъпилите промени с имота и западната му ограда, още повече, че в съседните имоти се е
извършило ново строителство и старите ориентири липсват. Изместването на оградата с по-
малко от 1м. в сравнение с положението й през миналия век е практически незабележимо за
всеки, особено за лица, които имат впечатления от толкова назад във времето-студенстките
години на Х.Т.. Следва да бъде дадена вяра на показанията на св. А. относно датата на
построяване на западната ограда-2012г. От 2012г. до датата на завеждане на иска-
04.02.2020г. не е изтекъл изискуемия се 10-годишен срок за придобиване на реалната част по
давност. Няма никакво основание да се прилага кратката придобивна давност при просто
завладяване. Х.Т. не установява, че е собственик на реалната част, разположена между
западната имотна граница и съществуващата ограда.
След като западната ограда на имота на ищеца не е разположена на имотната
граница, а тя отстои в южния край на 0.86м., а в северния-на 1.00м., то за посадените 25бр.
декоративни дървета тип Туя и Лъжекипарис, неточно посочени от ищеца като Тис,
отстоящи от съществуващата ограда на 0.30-0.40м., отново не е спазено необходимото
отстояние предвид нормата на чл. 52 от ЗС, като се има предвид, че могат да достигнат
височина от над 3.00м. Следва да бъдат премахнати. Първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в тази част.
13
Що се касае до посадените 74бр. храсти, следва да бъде посочено, че за тях не се
отнася разпоредбата на чл. 52 от ЗС, уреждаща необходимото отстояние от границите на
имотите за дървета. Дори и да не се вземе предвид това, то храстите, които могат да
достигнат височина от 0.80м., според заключението на вещото лице-агроном, във всички
случаи се намират на повече от 1.00м. разстояние до границата на имота, изискуемо за
ниски дървета. Храстите не следва да бъдат премахвани. Първоинстанционното решение в
тази част следва да бъде потвърдено.
След като оградата от метални тръби и поцинкована мрежа не се намира на имотната
граница между двата съседни имота, а е издигната в имота на ЧОУ, то дори и да се приеме,
че е повредена от ответното дружество, което остава недоказано по съображенията
изложени вече при разглеждане на спора относно северната ограда на имота на ищеца Х.Т.,
то не следва да бъде осъдено да я поправя. Искът за това е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Първоинстационното решение следва да бъде потвърдено и в тази си част.
Неоснователен е искът с правно осн. чл. 109 от ЗС и в частта на искането за осъждане
на ответното училище да извърши рекултивация на 30кв.м. от имота на Х.Т., като замърсени
с глина. Според вещото лице-агроном, глината е съставна част на почвите в района на гр.
Варна, които са песъчливо-глинести. Тя не замърсява почвата и вещото лице към момента на
огледа не установява такова замърсяване на почвата по западната граница на ищеца. Искът
следва да бъде отхвърлен. Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваната част
на първоинстанционното решение, последното следва да бъде потвърдено в частта.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на Х.Т. ,за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и е постановено в противоречие с
материалния закон в обжалваните от него части. Не представлява процесуално нарушение
неприемането на представените от него снимки. Дори и да бяха приети, те не биха убедили
съда, че почвата на Т. е замърсена с глина, понеже към момента на огледа от вещото лице-
агроном замърсяване на почвата с глина не е установено и предвид обясненията на самото
вещо лице за състава на почвата в района на гр. Варна. Дори и да се установи от снимките
повреждане на оградите, каквито отчита и вещото лице по допуснатата СТЕ в състава на
комплексната такава, то исковете са неоснователни по други причини-недоказаност на
твърдението ,че повредите се дължат на поведението на ответника.
Неоснователно е и възражението ,че ВРС не е допуснал исканата поправка на
протокола от 18.01.2021г. Настоящият състав обсъди подробно в решението си
неоснователността на твърдението за придобиване на реалната част межда западната имотна
граница на имота на Х.Т. и съществуващата ограда по давност. Съществуването на 40-50
годишен бадем в северния край на имота и над 35 годишна слива в южния край на имота,
които не са засадени от Х.Т., при построена през 2012г. ограда, която не съвпада с имотната
граница ,не може да послужи за доказателство за придобиване на спорната реална част,
заключена между тях.
Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не е обсъдил в
съвкупност всички събрани доказателства ,приемайки предположенията за причините за
14
увреждане на западната ограда ,изказани от вещото лице Д.М.. Причината да приеме за
неоснователен този иск с правно основание чл. 109 от ЗС е друга-построената ограда се
намира в имота на ответника.
Вярно ,че първоинстанционният съд не е приел и приложил по делото редица
представени от ищеца доказателства, но не е допуснал процесуални нарушения. Някои от
тях е приел за недопустими по правилата на ГРПК, други за несвоевременно представени и
настъпилата преклузия за това. Оплакването е неоснователно.
Както първоинстанционният съд, така и настоящия състав не намира основание да
бъдат премахнати и храстите, засадени по западната граница на имота на Х.Т., а защо, е
изложил в мотивите си. Не следва да бъде прието, че е налице необоснованост на
решението.
Неоснователни са оплакванията за допуснати процесуални нарушения на
процесуалния закон, затова ,че не е взето предвид заключението на вещото лице Ел.Б. и не я
е призовал в съда да потвърди заключението си в в частта, в която е установила замърсяване
на почвата с глина. Заключението на вещото лице Ел.Б., изготвено през м.06.2020г. е
послужило на съда само при определяне цената на предявените искове. Съдът е взел
предвид заключението на вещото лице М. И.-агроном в състава на комплексната САТЕ,
която сочи, че към м.02.2021г. не е установила замърсяване на почвата с глина. Дори и да се
приеме, че към 06.2020г. е имало замърсяване, то към 02.2021г. очевидно няма и съдът е
длъжен да се съобразява с тези констатации, отчитайки всички обстоятелства настъпили до
приключване на устните състезания.
Не на последно място съдът намира за уместно да посочи, че в състава на
комплексната САТЕ не е следвало да участва лесоинженер или лесовъд, доколкото
възложената задача касае декоративни дървесни видове и храсти и овощни дървета и лози, а
не горска растителност, както и характеристиките на почвата и евентуалното й увреждане,
което е от компетентността на агронома. Отговорите на поставените въпроси в техническата
част на комплексната експертиза изискват специалните знания на вещо лице строителен
инженер и геодезист, каквито специалности притежава вещата лице Д. М.. Вещо лице
строителен инженер не би се справил успешно с изследването на местоположението на
съществуващата на място западна ограда и имотната граница между имотите с
идентификатори *** и *** по КК и КР на гр. Варна.
С оглед изхода на спора следва да бъдат коригирани разноските, присъдени в полза
на двете страни за първата инстанция. Изчислявайки методиката по която са определение от
първоинстанционния съд разноските с определение № 264866/18.06.2021г. по гр.д. №
1425/2020г. на ВРС, като взема предвид, че е отхвърлен иска с правно осн. чл. 109 от ЗС за
възстановяване на северната ограда във вида до увредата, като цената на този иск е
333.67лв., то на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на Х.Т. сумата от 226.55лв., а Х.Т. следва да бъде осъдено на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК да заплати сумата от 931.19лв. Следва да бъде отменено решението, изменено в частта
15
за разноските на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за разликата над 226.55лв. до присъдените
496.65лв. Х.Т. следва да бъде осъден допълнително да заплати сумата от 153.57лв.,
явяваща се разлика над присъдената сума от 777.62лв. до дължимите 931.19лв., на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
За въззивната инстанция двете страни са направили искане за присъждане на
разноски и възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Размерът на адвокатското възнаграждение определен според разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
според материалния интерес от 2303.06лв. е в размер на 391.21лв. Според фактическата и
правна сложност на спора настоящият състав намира, че адвокатско възнаграждение в
размер на 480.00лв. не е прекомерно. В случая, адвокатското възнаграждение в размер на
576.00лв., заплатено от ответника е формирано като върху възнаграждението от 480.00лв. е
начислено и ДДС. Адвокатското възнаграждение в размер на 1000.00лв. заплатено от Х.Т. в
полза на процесуалния му представител е прекомерно предвид действителната фактическа и
правна сложност. Следва да бъде намалено до същия размер от 480.00лв. Разноските
направени от въззивника Х.Т. по този начин възлизат на сумата от 513.90лв., а тези сторени
от ЧОУ-в размер на сумата от 651.00лв. С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 62.45лв., а на осн. чл. 78, ал. 3 в размер на
571.89лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261080/20.03.2021г., изменено в частта за разноските с
определение № 264866/18.06.2021г., постановени по гр.д. № 1425/2020г. на ХХ състав на
ВРС, в частта в която „Частно основно училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. К. С. е осъдено
по иска на ХР. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху ПИ с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, като премахне 16 броя дървета тип
„Лейланд“, засадени по северната граница на собствения на ищеца имот, на основание чл.
109 от ЗС; в частта в която „Частно основно училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. К. С.
е осъдено по иска на ХР. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, като премахне 25
броя дървета от вида „Туя“ и „Лъжекипариси“, неправилно посочени от ищеца като
„Тис“, посадени в имота на ответника с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, по
западната граница на собствения на ищеца имот, на основание чл. 109 от ЗС; в частта, в
която е отхвърлен предявения от ХР. Д. Т., ЕГН **********, от *** срещу „Частно основно
16
училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Г. К. С. иск за осъждане на ответника да преустанови
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост върху ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, като премахне 74
броя храсти от вида „Лигуструм“, „Евонимус“, „Кисел трън“ и др., посадени в
собствения на ответника имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, по западната
граница на собствения на ищеца имот, на осн. чл. 109 от ЗС; в частта, в която е отхвърлен
предявения от ХР. Д. Т., ЕГН **********, от *** срещу „Частно основно училище
Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Г. К. С. иск за осъждане на ответника да възстанови
съществуващата между имотите ограда по западната граница на имота на ищеца с
идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна във вида, в който е била преди нанесените от
ответника увреждания; в частта, в която е отхвърлен предявения от ХР. Д. Т., ЕГН
**********, от *** срещу „Частно основно училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. К. С.
иск за осъждане на ответника да извърши рекултивация на замърсената с глина част от
имота на ищеца с площ от 30,00 кв.м. по западната граница на собствения на ищеца имот, на
осн. чл. 109 от ЗС; в частта в която „Частно основно училище Монтесори Варна“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г.
К. С. е осъдено по иска на ХР. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски за първата
инстанция в размер на 226.55лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и в частта в която ХР. Д. Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплати на „Частно основно училище Монтесори
Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Г. К. С. разноски за първата инстанция в размер на 777.62лв., на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 261080/20.03.2021г., изменено в частта за разноските с
определение № 264866/18.06.2021г., постановени по гр.д. № 1425/2020г. на ХХ състав на
ВРС, в частта в която „Частно основно училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. К. С. е осъдено
по иска на ХР. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** да възстанови северната ограда в
имота на ищеца в първоначалния й вид преди увреждането съобразно заключението на
допуснатата комплексна САТЕ-л. 143 от делото, което приподписано от
първоинстанционния съд и представляващо неразделна част от решението, на осн. чл. 109 от
ЗС и в частта в която „Частно основно училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. К. С. е осъдено
да заплати на ХР. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: *** разноски за първата инстанция за
разликата над сумата от 226.55лв. до присъдените 496.65лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. Д. Т., ЕГН **********, от *** срещу „Частно
основно училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
17
управление: ***, представлявано от управителя Г. К. С. иск за осъждане на ответника да
възстанови северната ограда в имота на ищеца в първоначалния й вид преди увреждането,
като извърши следните работи, съгласно заключението на допуснатата комплексна САТЕ-л.
143 от първоинстанционното дело, а именно: 1. Демонтаж бодлива тел, укрепваща оградата
от поцинкована тел-13.50м., 2. Демонтаж на поцинкована оградна мрежа-13.50м., 3.
Демонтаж бетонови лозарски колове /вадене чрез разкопаване/-0.70куб.м., 4. Изкопаване
дупки за бетоновите колове-0.70куб.м., 5. Монтаж на бетонови колове-5бр., 6. Монтаж
поцинкована оградна тел-13.50м. и 7. Монтаж бодлива тел, укрепваща оградната
поцинкована тел-13.50м., на осн. чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА ХР. Д. Т., ЕГН **********, от *** да заплати на „Частно основно
училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Г. К. С. допълнително сумата от 153.57лв., явяваща се
разлика над присъдените за първата инстанция разноски в размер на 777.62лв. до
дължимия размер от 931.19лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Частно основно училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Г. К. С. да заплати на
ХР. Д. Т., ЕГН **********, от *** разноски за въззивната инстанция в размер на 62.45лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ХР. Д. Т., ЕГН **********, от *** да заплати на „Частно основно
училище Монтесори Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Г. К. С. разноски за въззивната инстанция в размер на
571.89лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18