О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 440 Година 28.01.2020
Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми януари Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И.Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 5970 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът, чрез пълномощник, е
подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че
исковата молба е редовна, а предявения с нея иск по чл. 31, ал. 2 ЗС допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с отговора писмени
документи, тъй като представените с исковата молба такива от ищеца са
незаверени копия, в който им вид не могат да бъдат приети като годни писмени
доказателства по делото. Поради това следва да се отхвърли искането на ищеца за
приемането им като такива доказателства (чл. 183 ГПК).
Следва
да се изиска и приложи гр.д. № 2385/2016 г. на СтРС.
Следва
да се назначи исканата от страните съдебно-техническа експертиза, която да
отговори на поставените към нея въпроси от същите в исковата молба и отговора,
за отговор на които съдът не разполага със специални знания, което обуславя
назначаването й за отговор на същите (чл. 195, ал. 1 от ГПК). За изготвянето й
следва да се определи депозит и задължат поискалите назначаването й страни по
делото да го внесат по-равно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Страните
следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура
по медиация, като им се разяснят преимуществата й.
Доколкото
страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника. Следва
да се призове и вещото лице след внасяне от страните на определения от съда
депозит за изготвяне на експертизата.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича претендираното от ищеца вземане, са посочени в исковата му молба и
изразяват по същество в това, че с ответника към момента на подаване на исковата
молба били съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор -, с
адрес на имота: -, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор -, с предназначение - жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, със застроена площ от 57.40 кв.м, с прилежащи части: избено
помещение № 9, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: -. Този имот се
ползвал от години от ответника, като ищецът бил лишен от възможността да го обитава
за свои нужди. По искова молба на ответника било образувано гр.д. № 2385/2016
г. на СтРС, по което с влязло в сила съдебно решение била допусната делба на
имота при квоти в размер на по 1/2 идеална част за всеки от тях. С нотариална
покана, изпратена до ответника и получена от него, ищецът му определил да му
заплаща, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, поради невъзможността му да ползва
имота съобразно нуждите му, обезщетение в размер на 250 лева месечно.
Ответникът му изпратил отговор от 13.08.2019 г., с който отказал да му плаща
искания наем под претекст, че претенцията му била завишена, както и че бил посочил
банкова сметка ***, по която да се превеждала претендираната сума. Тъй като до
момента на получаване на поканата ответникът не му бил плащал нито наем, нито
обезщетение за това, че ползвал собствената му идеална част от имота, същият се
обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Неоснователното му обогатяване било
налице, тъй като на ответника му били спестени средства за сметка на
имуществото на ищеца /ППВС 1/1979/. Ищецът, като съсобственик, бил лишен от
ползването на собствената му част от имота, а ответникът по делото я ползвал
без основание. Обедняването на ищеца като собственик на 1/2 ид.ч. се изразявало
в пропуснатите от него наемоподобни доходи или обезщетение, които щял да получава
при отдаването под наем на имота на трето лице или от ответника. Същите се
определяли съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния
имот, които за времето от 15.11.2014 г. до 15.11.2019 г. /датата на завеждане
на исковата молба/ и за такъв луксозен имот, какъвто бил процесния, били в
размер на по 400 лева месечно. Същевременно неоснователното обогатяване на
лицето, което държало имота, се изразявало в облагодетелстването му със
спестения от него наем или обезщетение, който щял да плаща за ползване на имота
през този период, което в конкретния случай било в размер на 200 лева месечно
или 12 000 лева за времето от 15.11.2014 г. до 15.11.2019 г. /датата на
завеждане на исковата молба/.
Искането
е да се да осъди ответника да заплати на ищеца по посочената банкова сметка, ***.
31, ал. 2 ЗС за лишаването му от ползване на неговата ½ идеална част от съсобствения
им имот за периода от 15.11.2014 г. до 15.11.2019 г. и законна лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и
сторените по делото разноски.
Правна
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявеният иск за
плащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствена вещ за периода
15.11.2014 г. до 15.11.2019 г., заедно с искането за заплащане на законна лихва
върху главницата от 12000 лева, били допустими, но напълно неоснователни. Не
оспорвал обстоятелството, че с ищеца били братя и съсобственици на горепосочения
имот. Не оспорвал обстоятелството, че по силата на влязло в законна сила в тази
му част решение № 1104/19.10.2017 г. по гр.д. № 2385/2016 г. на Р., този имот бил
съдебно поделен между тях чрез изнасянето му на публична продан, при равни
права по ½ идеална част. Не оспорвал обстоятелството, че пред ЧСИ Г.И. било
образувано изпълнително дело № -, по което недвижимият имот бил изнесен на
публична продан, като същата била обявена да се проведяла в периода 30.08.2019
г. - 30.09.2019 г. Не оспорвал, че на 08.08.2019 г., чрез пълномощник, ищецът
отправил към него нотариална покана с искане за обезщетение за лишаването му от
ползване на съсобствена вещ в размер на 250 лева месечно, представляващи
половината от наемната цена на „подобен луксозен имот“, считано от получаване
на нотариалната покана до прекратяване на съсобствеността на имота. Нотариалната
покана била получена лично от него на 08.08.2019 г. Оспорвал изцяло дължимостта
на претендираното от ищеца обезщетение за лишаването му от ползване на
процесния имот по основание и размер. На първо място исковата претенция била
напълно неоснователна за периода от 15.11.2014 г. до 08.08.2019 г., когато
получил нотариалната покана, тъй като за този период не били налице всички
кумулативно изискуеми законови предпоставки за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на обща вещ. Съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общата вещ
се използувала лично само от някои от съсобствениците, те дължали обезщетение
на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. На
основание горепосочената правна норма задължението за заплащане на обезщетение
от ползващият общата вещ съсобственик възниквало от момента на получаване на
писмено поискване от лишения от възможността да ползва вещта съсобственик. По
правната си същност писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС представлявало
едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение. След отправянето му, то
разпростирало правното си действие неограничено във времето, докато траела
съсобствеността или се прекратяло ползването от някой съсобственик на цялата
вещ. От приложения към исковата молба доказателствен материал било видно, че ищецът
в качеството си на съсобственик, притежаващ ½ идеална част от правото на
собственост от процесния апартамент, отправил писмена покана за заплащане на
обезщетение за лишаването му от ползването му, която ответникът получил на 08.08.2019
г. Именно с факта на получаването й на 08.08.2019 г. бил завършен фактическият
състав на чл. 31, ал. 2 ЗС и от този момент се пораждало правото на обезщетение
за лишаване от ползване. Преди датата на фактическото й получаване обезщетение било
недължимо. Исковата претенция за заплащане на такова от 15.11.2014 г. до 08.08.2019
г. била напълно неоснователна. Исковата претенция била напълно неоснователна и
за периода от 08.08.2019 г. до 15.11.2019 г., поради обстоятелството, че към
датата на получаване на писменото поискване за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване, до датата на предявяване на съдебния иск, между страните не
било съществувало правно положение на съсобственост по отношение на процесния
имот. Било видно от приложеното към исковата молба решение № 1104/19.10.2017 г.
по гр.д. № 2385/2016 г. на СтРС, което представлявало краен съдебен акт между
страните от втора фаза на производството по съдебна делба на апартамента.
Решението в тази част било влязло в законна сила, за която бил издаден
изпълнителен лист на 21.05.2019 г. По правната си същност с решението по
извършване на съдебната делба (втора фаза) се ликвидирала съсобствеността,
предмет на иска за делба, в рамките на установените за това способи, един от
които бил изнасяне на неподеляем имот на публична продан. Приложено към
фактическата обстановка между страните, изложена в исковата молба, това правно
положение водело до извод, че съсобствеността върху процесния имот между страните
била прекратена към датата, на която било влязло в законна сила решението по
гр.д. № 2385/2016 г. на Р. в частта относно съдебната делба на процесния имот и
изнасянето му на публична продан, поради невъзможността му да бъдел реално
поделен между тях. В резултат на ликвидирането на съсобствеността при съдебна
делба с изнасяне на имота на публична продан, съсобствениците придобивали
качеството на държатели на квоти от цената му при осъществяване на процедурата
по публичната му продажба. Поради това към датата, на която бил получил покана
за плащане на претендираното с исковата молба обезщетение от своя брат -
08.08.2019 г., между тях не била съществувала съсобственост по отношение на
процесния имот, което представлявало задължителна законова предпоставка за
дължимостта на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС. От момента на писменото поискване
до датата на предявяване на исковата претенция в съда - 15.11.2019 г.,
претендираното от ищеца обезщетение за лишаване от ползване на обща вещ било
напълно неоснователно, поради липсата на съсобственост между него и ответника
върху обща вещ, лично ползване на тази вещ от някой съсобственик, респективно
лишаването на ищеца от ползване на процесния апартамент, съответстващо на дела
му. На трето място исковата претенция на ищеца била неоснователна и по
отношение на претендирания от него размер на обезщетение от 200 лева месечно,
равняващ се на половината месечна пазарна наемна цена за подобен на процесния
„луксозен“ според ищеца имот. Напълно невярно било твърдението му, че процесния
апартамент представлявал „луксозен имот“, тъй като не покривал утвърдените в
съдебната практика и съвременни стандарти на пазара за имоти за луксозен имот.
Той бил значително отдалечен от центъра на града. Обхващал малка квадратура
жилищна площ - 57,40 кв.м. Намирал се в жилищна сграда, построена през 70-те
години на XX век. Всички направени в него трайни подобрения, които по своя
характер не можели да се демонтират, без да се нарушала целостта им,
представлявали цивилизационен минимум, с който трябвало да разполага всяко
жилище през XXI век с оглед съвременните стандарти за живот. Те били
предназначени за привеждането му в състояние, годно за обитаване и не можели да
се определят като луксозни подобрения. Всички подобрения били извършени от ответника
изцяло с негови лични средства. От приложеното към отговора решение № 74/12.03.2019
г. по в.гр.д. № 1331/2018 г. на Окръжен съд Стара Загора, били видни вида на
направените подобрения и пазарната им стойност в размер на сумата от 13 937.76
лева, като ищецът към момента не бил платил на ответника припадащата му се
половина от тази стойност от 6968.88 лева. На следващо място, претендираният от
него размер на обезщетение бил силно завишен и не отговарял на актуалните
пазарни цени за отдаване под наем на жилище с подобни параметри - същия
квартал, площ, етаж, конструкция и година на изграждане. Нещо повече. Всички
движими вещи, от които се състояло обзавеждането, към момента били лична
собственост на ответника, поради което претендираният от ищеца размер на
обезщетение следвало да бъде съизмерим с наемна цена за подобен и необзаведен имот.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователен
предявения иск със законната лихва. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на тези твърдени от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички горепосочени обстоятелства, твърдени в искова му молба, тъй като на тях
е основал предявения иск, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички
горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като на тях е основал
възраженията си срещу основателността на този иск.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: решение №
74/12.03.2019 г. по в.гр.д. № 1331/2018 г. на СтОС и връчена на 13.08.2019 г. нотариална
покана, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца в исковата му молба за приемане като
писмени доказателства и на представените със същата - решение № 1104/19.10.2017
г. по гр. д. № 2385/2016 г. на Р., нотариална покана, искова молба,
постановление от 12.06.2019 г., изпълнителен лист от 21.05.2019 г., съобщение
изх. № 24914/12.06.2019 г., писмо изх. № 36909/16.08.2019 г. и обявление изх. №
36879/16.08.2019 г., защото са незаверени копия, в който им вид не могат да
бъдат приети, като годни писмени доказателства по делото.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.д. № 2385 по описа за 2016 г. на Старозагорския районен
съд.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Р.Л.П.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните, оглед на процесния апартамент и
справки там, където това стане необходимо, да представи по делото
заключение, с което да отговори на всички поставени към тази експертиза въпроси
от страните в исковата молба и отговора, при депозит в размер на 200 лева, вносим
от страните по–равно, 100 лева от ищеца и 100 лева от ответника, по сметка на
Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовките с препис
от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежните документи,
удостоверяващи внасянето му в цялост, КАТО ИМ УКАЗВА, че ако в дадения срок
депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а те ще
загубят възможността да поискат назначаването на друга такава по-късно в
процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 26.02.2020 г. от 11.20 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към
него. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от страните в
цялост на определения от съда депозит за изготвяне на заключението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: