№ 1204
гр. Варна, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500468 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод подадената частна жалба вх.№
260252/17.01.2023 от Д. А. Д. против определението на ВРС-31с-в №
260909/15.12.2022 по гр.д.№ 12289/2020г, с което е уважена молбата на
ищцата С. А. Т. за допускане предварително изпълнение на решението в
частта му, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата,
детето да пътува в чужбина и за издаването на задграничен паспорт, на
осн.чл.127а ал.4 СК.
Счита същото за незаконосъобразно и необосновано.Ищцата нямала
правен интерес от исканото предварително изпълнение. Важно било да бъдат
обсъдени конкретно мотивите на ВРС за постановяване на обжалваното
определение. За да допусне предварително изпълнение, РС е приел, че
съществувала реална възможност изпълнението на решението да бъдело
забавено до степен да се обезсмисли, с подусловието, че майката трайно
живеела в чужбина. Не споделя така изложените мотиви и ги намира за
необосновани, тъй като към настоящия момент бащата е родителят, който от
2014г и сега продължавал да упражнява родителските права, а РЛО между
майката и детето следвало да се осъществява единствено на територията на
Република България, съгласно действащата все още спогодба между
родителите, одобрена от съда по гр.д.№ 2352/2014г на ВРС, влязла в законна
сила на 11.11.2014г. Това означава, че дори и да бъде дадено предварително
изпълнение на постановеното в настоящия процес първоинстанционно
решение в частта по искането по чл.127а СК, то същото щяло да бъде напълно
безпредметно след като по основния иск за промяна на родителските права
решението все още не било влязло в законна сила. Ето защо счита, че ищцата
нямала правен интерес от исканото предварително изпълнение, тъй като нито
упражнявала родителските права към момента, нито имала определен РЛО с
1
детето, който да осъществява извън границите на Република България. Не би
могло да се презумира и настъпването на значителни и непоправими вреди за
майката от закъснението на изпълнението, доколкото водещ е интересът на
детето. На сл.място счита, че в настоящия процес не били доказани законово
изискуемите предпоставки за уважаване на исковете по чл.127а СК. Съгласно
същата въпросите, свързани с пътуването на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решавали по общо съгласие на
родителите, т.е. законодателят изисква общото съгласие и на двамата
родители. При липса на такова единствената правна възможност е решението
на съда по чл.127а ал.2 СК. Затова правото да се иска решение, заместващо
съгласието на родителя, за издаването на задграничен паспорт и пътуване на
детето в чужбина, не зависело от упражняването на родителските права, след
като дори и да имало възлагане на родителски права в полза на единия
родител, той не би могъл самостоятелно да вземе решение за издаване на
задграничен паспорт и за пътувания зад граница на детето, т.е не би могъл да
съдейства на детето в тази насока, без да е необходимо да преодолява
несъгласието на другия родител по реда на чл.127а ал.2 СК. Настоящото
производство е във връзка с възникнал между родителите спор за родителски
права, както и относно въпроса за пътуване на детето в чужбина и
снабдяването му със задграничен паспорт. При решаването на спора по чл.127
и чл.127а ал.2 СК съдът следва да прецени какъв е интересът на детето, който
не следва да бъде преценяван абстрактно, тъй като това обезсмисляло
съществуването на разпоредбата на чл.76 т.9 от ЗБЛД. Изискването на закона
за съвместно упражняване на родителските права по този въпрос
представлявало по-висока степен на закрила на детето поради по-високата
степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на
свободно придвижване на детето и защитата на неговата личност и здраве
следва да се определи според данните на конкретния случай. Според
постоянната практика на ВКС, когато детето има нужда да пътува в чужбина,
съдът може да разреши само конкретни пътувания в определен период от
време и до определени държави, когато това е в интерес на детето, или да
разреши неограничен брой пътувания през определен период от време, но в
опредена държава или в държави, чиито кръг е определяем. В настоящия
случай РС в унисон с практиката на ВКС е дал разрешение за пътувания само
в определен период от време (три години) и до определена държава
(Германия), но същевременно и в противоречие с цитираната практика не е
обследвал наличието на най - важната предпоставка - интересът на детето.
Именно това е дало повод на Д.Д. да обжалва постановеното въззивно
решение, с което е потвърдено решението на ВРС и в частта за даване на
разрешение по чл.127а СК, тъй като било постановено в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон, а и е необосновано. Съдът е
постановил решението без да изследва задължителните законово изискуеми
предпоставки, обуславящи интереса на детето, с което се е произнесъл в
противоречие с ТР № 1/3.07.2017г по тълк.д.№ 1/2016г на ВКС, ОСГК. В
2
същото е разяснено, че даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина
следвало да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на
конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо,
емоционално, психологическо, материално и медицинско естество,
включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от
страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до
децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.
Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието
на планираната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото
му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и
здравословното му състояние и други права и интереси на детето. В
постановените първоинстанционно и въззивно решения не са обсъдени
обстоятелства относно мястото, условията и средата, при които то ще
пребивава в Република Германия, на социалната среда в новото място, на
отражението на промяната върху интересите на детето от стабилност и
сигурност, на въздействието на планираната промяна върху неговата жизнена
и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска
грижа с оглед възрастта. За тези обстоятелства не са посочени доказателства
от ищцата, която претендира промяна на родителските права, нито са
събирани по служебен път от съда. Нито РС, нито ОС са събрали
доказателства за факторите от физическо, материално и медицинско естество,
и за въздействието на планираната промяна в неговата жизнена и социална
среда, а по отношение на останалите фактори от емоционално и
психологическо естество не са изложени мотиви и не са обсъдени събраните
доказателства - социалния доклад и допълнителния социален доклад, и
съдебно - психологическата експертиза. Нещо повече, Д.Д. във въззивната си
жалба е направил доказателствено искане за изготвяне на международен
социален доклад по релевантите въпроси, засегнати в цитираното TP 1/2017,
но ВОС го е оставил без уважение като неоснователно поради запазеното
местоживеене на детето при бащата на адреса в гр.Варна, без да отчита
необходимостта от изследването на обстоятелствата относно мястото,
условията и средата, при които то ще пребивава при евентуално уважаване
иска на ищцата по чл.51 ал.4 и по чл.127а от СК. Изложеното обосновава
извод, че съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна
практика по въпроса: „Кои факти и обстоятелства, обуславящи интереса на
детето, е длъжен да изследва и обсъди съда при решаване на спор по чл.127а
от СК, включително по служебен път?". Това е дало повод на доверителя ми
да обжалва решението и в частта, в която с обжалваното определение се
разрешава предварително изпълнение, именно с цел да осигури интереса на
детето. Отделно от горното счита, че не са налице никакви гаранции за това,
че заместващото съгласие на бащата няма да накърни в изключително висока
степен и правата както на детето, така и на бащата, доколкото ищцата още с
ИМ била заявила желание детето приоритетно и постоянно да живее в
Германия с нея. В конкретния случай интересът на детето от поискания
3
режим на пътуване в чужбина и от установяването му постоянно в Германия е
обоснован най-общо с твърдения за осигуряване по-добър живот. В подкрепа
твърдението за наличието в чужбина изобщо на условия, и то по - добри, за
отглеждане на детето не са представени безспорни доказателства, което
поставя в невъзможност съдът обективно и правилно да направи извод, че
осъществяването на пътувания или трайното установяване на детето в
чужбина се явяват конкретна необходимост за детето Алекси и биха повлияли
положително върху психическото и емоционално му състояние. Още повече
би бил накърнен интереса на детето Алекси, ако неговата майка - ищцата
реши да го изведе Германия във времето, през което осъществяване режима
си на лични контакти през лятната ваканция на детето, но и да задържи детето
в Германия докато ВКС се произнесе по касационната жалба на ответника.
Бащата допускал, че именно това било намерението на ищцата, тъй като
същата се била заканвала, че щяла да вземе детето и повече нямало да го
върне. Подобен акт, обаче, би представлявал изключително голям стрес за
детето Алекси, защото то продължава да заявява открито, че не желаело да
живее с майка си в Германия, защото тук се чувствало добре обгрижван от
баща си и имал много приятели. Детето не говорело немски език, което щяло
да е пречка да комуникира със заобикалящия го свят в Германия и то щяло да
бъде поставено в стресова ситуация, което не било в негов интерес. В
България било заобиколено от грижовно семейство и има приятелски кръг, а в
училище се представя отлично, за което са събрани множество безспорни
доказателства и иска да продължи да учи в България.
Предвид всичко изложено счита обжалваното определение за
неправилно, постановено в противоречие с трайната съдебна практика
относно интереса на детето, поради необоснованост и поради липса на правен
интерес за ищцата. Ето защо моли за неговата отмяна.
В законовия срок по чл.263 ГПК ответната страна по ч.жалба С. А. Т,
чрез адв.Й.Б., е депозирала писмен отговор вх.№ 260777/13.02.2023 със
становище за неоснователност на жалбата, като счита постановеното
определение за правилно и законосъобразно. Съдът е стигнал до правилния
извод, че забавянето на изпълнението на решението на ВРС, потвърдено с
Решение на ВОС, поради предприета от ответника процедура по касационно
обжалване на въззивното решение, би довело до последици, които трудно
биха били преодолени в бъдеще. Това е така, тъй като в случай, че преките
контакти между майката и детето не започнат да се осъществяват
своевременно, отчитайки и заформящото се родителско отчуждение спрямо
майката, установено от проведеното по делото психологическо изследване,
би се стигнало до реална невъзможност решението на съда да бъде
изпълнено. Предвид това, както и предвид обстоятелството, че решението на
въззивния съд по отношение упражняването на родителските права,
представлява акт на спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения и има осъдителен характер и затова на осн.чл.404 ал.1 т.1
ГПК подлежи на предварително изпълнение, поискала от ВОС издаването на
4
ИЛ, по силата на който майката да упражни правата си по същото, касаещи
упражняването на родителските права за детето Алекси Д. А. с местоживеене
на адреса на майката в Германия - гр.Бремерхафен кв.*************
ул."*************" № 20, 27568, както и относно издръжката за детето. По
искането ВОС се произнесъл с Разпореждане № 4976/ 26.10.2022г и на
майката били издадени два изпълнителни листа. За да може да осъществи
обаче правата си по тях, било необходимо и постановяване от страна на ВРС
на предварително изпълнение на Решение № 261576/12.05.2021г по гр.д. №
12289/2020г на ВРС в частта, в която е дадено от съда съгласие, заместващо
съгласието на бащата Д. А. Д., на детето Алекси Д. А. да бъде издаден
задграничен паспорт, както и да пътува до Германия с майка си С. А. Т. за
срок от три години. Счита, че постановявайки предварително изпълнение на
решението в тази част, съдът в пълна степен е защитил интереса на детето,
тъй като от изслушаната във въззивното производство СПЕ било установено,
че оформящият се конфликт на родителско отчуждение спрямо майката, е
вероятно да се задълбочи, ако детето и тя не започнат да поддържат контакт
помежду си, възможно най-скоро. В мотивите на решението си ВОС е приел,
че поведението на бащата е рисково за детето, защото генерира процес на
отчуждаване от майката и отричане на ролята й като родител в неговия
живот. Съдът се позовал на констатациите на СПЕ, че детето се страхува от
баща си, защото знае отношението му към майката и приема неговата
реалност като своя. Приел е, че възрастовите особености на детето не
позволяват да формира собствено мнение по въпросите, свързани с другия
родител и за желанието му да живее при всеки от тях, то се намира изцяло
под влиянието на бащата и неговото разширено семейство, и по всички
поводи свързани с майката е манипулирано. Затова счита, че за да бъде
прекъснато това влияние върху детето, трябвало да започне да осъществява
контакт с майката възможно най-скоро. В настоящото производство се явяват
ирелевантни твърденията и възраженията на ответника, касаещи начина на
упражняване на родителските права, условията при които ще се отглежда
детето в Р Германия и др., тъй като същите са по съществото на спора,
разгледани са в производството пред ВРС и ВОС, по които има постановени
съдебни актове.
Поради изложеното моли за оставянет без уважение подадената жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, по така подадената частна жалба съобрази, че
същата е подадена в срока по чл.275 ГПК и от легитимирана страна, поради
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по сл.
съображения:
Нормата на чл.127а ал.4 СК предвижда възможност съдът да допусне
предварително изпълнение на постановеното на осн.чл.127а СК решение.
Нормата е уредена в СК и има характера на процесуална и специална. За да
постанови предварително изпълнение, не е необходимо съдът дори да бъде
сезиран с нарочно искане от някоя от страните по спора, а може да постанови
това по своя преценка съобразно установените конкретни обстоятелства по
5
делото.
В случая не се касае за решение, което подлежащо на принудително
изпълнение по смисъла на чл.404 ал.1 ГПК. Решението не попада под първата
хипотеза, тъй като не е влязло в законна сила. Не попада и под втората
хипотеза на ал.1, тъй като на принудително изпълнение подлежат невлезлите
в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. Решението по чл.127а
СК не съдържа осъдителен диспозитив, тъй като с него не се дава защита на
притезателни права, за да послужи за изпълнителен титул.
Решението по чл.127а СК е поставено в производство по спорна
съдебна администрация в защита интересите на непълнолетното дете, което е
носител на правото на свободно придвижване, гарантирано му от
Конвенцията за правата на детето, както и правото да получи документ от
държавата, чийто гражданин се явява, за да реализира това си право.
Всички подробно изложени в жалбата на Д. А.Д. доводи касаят
съществото на правния спор между двамата родители, пренесен за
разглеждане пред касационната инстанция.
Поради изложеното няма основание за ревизиране на постановеното от
ВРС определение и същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на ВРС-31с-в № 260909/ 15.12.2022
по гр.д.№ 12289/2020г, с което е уважена молбата на ищцата С. А. Т. за
допускане предварително изпълнение на решението в частта му, с която е
дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува в
чужбина, както и за издаването на задграничен паспорт, на осн.чл.127а ал.4
СК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6