№ 467
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503502 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 264660 от 12.07.2021г., постановено по гр.дело № 4805/2019г.
на Софийския градски съд, ГО, 22 състав, е отхвърлен предявеният от Е. Д. М.
против Апелативния специализиран наказателен съд иск за осъждане на
ответника да плати на ищеца обезщетение в размер 100 000 лева за претърпени
неимуществени вреди, чрез нарушаване правото на ДЕС и Хартата на ЕС по внчд
№91/2019г. на АСНС.
Въззивна жалба против решението е подадена от Е. Д. М., чрез назначения от
съда особен представител адв. И. Ю.. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че решението е и недопустимо, тъй
като съдът е приел, че гражданският съд не може да осъществява контрол по
отношение на актовете на наказателния съд, особено по висящо дело и вместо да
остави иска без разглеждане се е произнесъл по съществото на спора. Сочи се, че
съдът не е обсъдил доводите на ищеца и не е изложил мотиви относно
твърденията, че ответникът АСпНС по процесното наказателно производство не е
изследвал въпроса налице ли е обосновано предположение от доказателствата по
делото, ищецът да е извършил деянието за което е обвинен и има ли реална
опасност същият да се укрие и да извърши друго престъпление. Поддържа се, че
по делото е установено категорично, че в нарушение на разпоредбите на ЕКЗПЧ,
ответникът произволно е задържал ищеца, не го е призовал в открито съдебно
заседание, не е разгледал има ли наличие на фактически данни, които да
обосновават подозрение, че същият е извършил престъпление. Предвид всичко
изложено се иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено
1
друго, с което предявеният иск бъде уважен.
По делото са постъпили лично от Е. Д. М. допълнения към въззивната жалба,
в които въззивникът поддържа, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд е нарушил националния закон и разпоредбите на
ЕКЗПЧ, като не е съобразил, че по процесното наказателно производството
ответникът АСпНС е осъществил „тайно правосъдие”. Поддържа се, че
първоинстанционният съд не е отчел и, че Р България вече е осъждана по сходен
казус- „К. против България”, което е в сила от 22.08.2008г.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемия ответник Апелативен
специализиран наказателн съд, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. Д. М. с искова молба, с която
против Апелативен специализиран наказателен съд е предявен иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, във вр.с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника
да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 100 000 лева,
причинени по внчд № 91/2019г.
В исковата молба се твърди, че на 28.02.2019г. по внчд № 91/2019г.
ответникът АСпНС в разрез със закона, в производство по чл. 270 НПК нарушил
правото на ищеца на справедлив съдебен процес, тъй като съдът не разгледал
наличието на обосновано предположение дали ищецът е извършил деянието за
което е обвинен и има ли опасност същият да се укрие или да извърши друго
престъпление. Сочи се, че ответникът нарушил правото на ищеца на честен
съдебен процес, тъй като го е лишил от възможността на използва ефективни
правни средства за защита- въпреки изразеното от ищеца желание да участва в
производството по делото, което е имало за предмет искане на М. за изменение на
мярката за неотклонение „задържане под стража“ същият не бил призован в
открито съдебно заседания, а съставът на АСпНС се произнесъл в закрито
заседание. Твърди се, че по този начин ответникът нарушил правата на ищеца по
чл. 5 § 3 и §4 и чл. 6 § 1 от КЗПЧОС, нарушени били разпоредби на ДЕС, на
Конституцията на РБ и други цитирани норми на международното право. Според
ищеца съставът на АСпНС не изпълнил задълженията си да разгледа делото в
открито съдебно заседание, подкрепил Прокуратурата на РБ и го поставил в по-
неизгодно положение, чрез дискриминация и злоупотреба с право, като по този
начин осъществил „тайно правосъдие” умишлено недопускайки ищеца и
процесуалния му представител в открито съдебно заседание. Твърди се, че
ответникът не спазил основните принципи на равенство на страните в процеса и
на състезателност.
Ищецът твърди, че с тези действия служителите на ответника го подложили
на жесток психически тормоз, разрушено било здравето му, засегнати били честта
и достойнството му, изпитал негативни емоции, развил паник-атаки, депресия,
хипертония, изпитвал страх и ужас, разрушена била вярата му в правосъдието.
2
Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да му прати
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 28.02.2019г. до окончателното плащане.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Апелативен специализиран
наказателен съд не взема становище по иска.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Приети в първоинстанционното производство са копие от искане-жалба с вх.
№ 2833 от 22.02.2019г. по описа на СпНС и копие от жалба с вх. № 2868 от
25.02.2019г., подадени против определение от 06.02.2019г. по нохд № 3555/2018г.
на СпНС, 6 състав.
След извършена служебна справка, съставът на САС установи, че внчд №
91/2019г. състав на АСпНС е било образувано по повод цитираните частни жалби
от подсъдимия по нохд № 3555/2018г. по описа на СпНС, Е. Д. М. и
упълномощения му защитник адв. И. Ю. против протоколно определение,
произнесено в открито съдебно заседание на 06.02.2019г. по нохд № 3555/2018 г.
на СпНС, 6 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на
изпълняваната спрямо М. мярка за неотклонение „задържане под стража”.
В производство по реда на Глава Х, чл. 345 вр. чл. 341, ал. 2, във вр. чл. 270,
ал. 4 вр. 1 НПК, съставът на АСпНС по внчд № 91/2019г. на 28.02.2019г. се е
произнесъл с определение № 34 от 28.02.2019г., с което е оставил без уважение
искането на подсъдимия М. за отвод на членовете на съдебния състав и е
потвърдил определението от 06.02.2019г. по нохд № 3555/2018 ., по описа на
СпНС, 6 състав, с което е оставено без уважение искането на М. за изменение на
изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Определение № 34/28.02.2019г. по внчд № 91/2019г. на АСпНС е
постановено в закрито съдебно заседание и същото е известно на страните по
настоящия съдебен спор.
Представено в първоинстанционното производство е писмо от
зам.председателя на ВКС и председател на НК на ВКС, адресирано до
наказателните колегии в апелативните и окръжните съдилища, съдържащо
указания относно производството по чл. 345, ал.1, пр.2 НПК.
Други относими и допустими доказателства по делото не са ангажирани.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната
гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД
е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав -
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по
трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на
възложената работа, причинна връзка между противоправното поведение и
причинения вредоносен резултат, размерът на вредите.
3
В случая ищецът твърди и се домогва да докаже, че е претърпял
неимуществени вреди-болки и страдания, поради това, че ответникът, чрез своите
служители, е нарушил правото му на защита и честен съдебен процес, прогласено
от чл. 6, § 1 и § 3, б. „б”, вр. с чл. 13 от ЕКЗПЧОС, вр.с чл. 47 от Хартата на ЕС,
чл. 270, ал.4 от НПК, Конституцията на РБ и други международноправни актове,
тъй като ищецът не бил изправен пред съд и съдебният състав се произнесъл в
закрито съдебно заседание, като и поради това, че съдебният състав, противно на
вменените му в НПК задължения не извършил преценката за наличието на
обосновано предположение дали ищецът е извършил деянието за което е обвинен
и има ли опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление.
Съгласно чл.6 §1 ЕКЗПЧОС всяко лице, при определянето на неговите
граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на делото в
разумен срок. Критериите за справедливост на съдебния процес по чл. 6 от
КЗПЧОС са: достъп до правосъдие, равенство на страните/средствата, мотивиране
на съдебните актове, публичност на процеса, разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, решаване на делото от независим и безпристрастен съд, създаден в
съответствие със закона, правилото „Всеки е невинен до доказване на
противното”, гарантиране на конкретни процесуални права на
подсъдимия/обвиняемия.
Правото на публичен процес намира израз основно в изискването за
непосредственост и устно изслушване на страните при гледане на делото,
възможността за присъствие на обществеността (включително медии) в съдебната
зала (гледане на делото при открити врати), както и в публичното обявяване на
съдебните решения.
Според чл. 20 НПК съдебните заседания са публични, освен в случаите,
предвидени в кодекса.
В чл.64 НПК са уредени правилата за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража” в досъдебното производство, според които явяването на
обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора (чл. 64, ал.2 НПК). В
разпоредбата на чл. 65, ал.1 НПК е посочено, обвиняемият или неговият защитник
може по всяко време на досъдебното производство да поиска изменение на
взетата мярка за неотклонение задържане под стража; според ал. 2 на чл.65 НПК
искането на обвиняемия или неговия защитник се прави чрез прокурора, който е
длъжен незабавно да изпрати делото на съда, а според ал.3 на чл.65 НПК (Доп. -
ДВ, бр. 98 от 2020 г.) делото се насрочва в тридневен срок от постъпването му в
съда и се разглежда в открито съдебно заседание с участие на прокурора,
обвиняемия и неговия защитник.
В чл. 270 НПК са уредени правилата за произнасяне по мярката за
неотклонение и другите мерки за процесуална принуда в съдебното производство,
като е посочено, в ал.1, че въпросът за изменение на мярката за неотклонение
може да се поставя по всяко време на съдебното производство и ново искане по
мярката за неотклонение в съответната инстанция може да се прави при промяна
на обстоятелствата. Според ал.2 в редакцията от ДВ, бр. 63 от 2017г., в сила от
05.11.2017г. е посочено, че съдът се произнася с определение в открито заседание.
Според чл. 270, ал.4 НПК определението по ал. 2 подлежи на обжалване и
протестиране по реда на глава двадесет и втора.
4
Според чл. 345, ал.1 НПК въззивната инстанция разглежда частната жалба и
частния протест в закрито заседание в седемдневен срок, а когато намери за
необходимо - в съдебно заседание с призоваване на страните, което се насрочва в
разумен срок, но не повече от един месец.
Този състав на САС, като съобрази очертаната нормативна уредба на
производството по налагане и обжалване на мерките за неотклонение в
досъдебното производство и в съдебната фаза на наказателното производство,
както и данните по настоящото дело, намира, че не е налице противоправно
действие/бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неразглеждане
в открито съдебно заседание на жалбите на Е.М. и процесуалния му представител,
подадени против определението на СпНС, с което е оставено без уважение
искането им за изменение на мярката „задържане под стража”.
В случая е безспорно установено, че по време на протичане на
производството по внчд № 91/2019г. по описа на АСпНС, образуваното против
Е.М. наказателно производство е било вече в съдебна фаза (нохд № 3555/2018г. по
описа на СпНС). Уреденият в закона процесуален ред за разглеждане на частните
жалби в съдебната фаза на наказателния процес против определенията на
първоинстанционния съд относно мярката за неотклонение, сочи, че частните
жалби се разглеждат от въззивната инстанция в закрито заседание, като на тази
инстанция е предоставено правото на преценка дали да ги разгледа в открито
съдебно заседание. Съставът на АСпНС изрично се е произнесъл по искането на
М. за провеждане на открито съдебно заседание по въззивното производство, като
е приел същото за неоснователно, доколкото подсъдимият и защитата му
подробно са аргументирали позициите си в писмен вид и не са направили
искания за ангажиране на нови доказателства. Предвид това съдът е направил
преценката, че не е налице необходимост да се пристъпва към изключението в
реда за разглеждане на делото по чл. 345, ал. 1, алт. 2 от НПК.
САС намира, че би било налице противоправно поведение на състава на
АСпНС, в случай, че същият беше разгледал жалбите на М. против определението
на СпНС в открито съдебно заседание, без призоваването на ищеца. В случая,
както се посочи, не е процедирано по този начин- АСпНС в закрито заседание е
решавал въпрос относно законосъобразността на акта на първоинстанционния съд
по мярката за неотклонение, в съответствие с нормата на чл. 345 от НПК съдът е
разгледал въпроса в закрито съдебно заседание, като преди това е взел отношение
по искането на М. за разглеждане на жалбата в открито заседание, приемайки
същото за неоснователно.
Не се установи по делото наличие на противоправно поведение от страна на
служители при ответника във връзка с твърденията на ищеца, че в разрез със
закона съставът на АСпНС не е разгледал дали е налице обосновано
предположение ищецът да е извършил деянието, в което е обвинен и има ли
реална опасност същият да се укрие и да извърши друго престъпление.
В постановеното на 28.02.2019г. по внчд № 91/2019г. определение съставът
на АСпНС в съответствие с разпоредбите на НПК и представените му
доказателства, е направил извод, че не се налага промяна в преценката, направена
вече по няколко въззивни произнасяния по контрол на съдебни актове на СпНС по
чл.270, ал.2 НПК, относно обосноваността на подозрението за съпричастност на
подсъдимия М. към вменените му две деяния, за това дали има опасност да се
укрие и да извърши друго престъпление.
5
Съдът допуска, че е възможно оставянето без уважение на частната жалба на
Е.М. от състава на АСпНС относно мярката му за неотклонение задържане под
стража в съдебната фаза на наказателното производство да е възприето от М., като
действие, насочено против честта и достойнството му, както и като действие, с
което са нарушени правата му, но това не може да води до извод, че това
действие, както и процедура по осъществяването му са израз на противоправно
поведение на служители на ответника. Чувствата са субективно преживяване на
ищеца, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват
изцяло в неговото съзнание и в случая по реда на деликта не следва да бъдат
възмездени, тъй като от изложеното по-горе е видно, че не е налице
противоправно поведение на служители при ответника, по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
Оставянето без уважение на частните жалби и на искането за промяна на
мярката за неотклонение в по-лека, макар и негативно за ищеца, не може
ангажира деликтната отговорност на служители на ответника, доколкото
действията им не са противоправни и са в пълно съответствие с разпоредбите на
НПК.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с крайните изводи на
първоинстанционния съд поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264660 от 12.07.2021г., постановено по гр.дело №
4805/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 22 състав.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6