№ 270
гр. Велико Търново, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000280 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно
обжалване.
С Решение № 260073/15.06.2021 година по т. д. № 335/2020 година на Окръжен
съд Русе е отхвърлен предявен от „ОББ факторинг“ ЕООД против „Вики 96“ ЕООД иск за
сумата 35 279.16 като неоснователен.
Със същото решение „ОББ факторинг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Вики 96“
ЕООД сумата 2 600 лева – разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т.Б. – пълномощник на
„ОББ факторинг“ ЕООД, против Решение № 260073/15.06.2021 година по т. д. № 335/2020
година на Окръжен съд Русе. Във въззивната жалба се излага, че решението на
първостепенния съд не се основава на събраните по делото доказателства, в резултат на
което е немотивирано. Съставът на Окръжен съд Русе не е съобразил решаващите мотиви на
Решение № 94/10.07.2014 година по т. д. № 3643/2013 година, II т. о. на Върховен
касационен съд на Република България. Забрана за промяна на отношенията по цедираното
правоотношение е уговорена изрично. Изводът за законосъобразно сторниране (съответно за
последвала промяна на търговските отношения между дружеството-ответник и „МКМ БГ“
ЕООД) противоречи на потвърждението от „Вики 96“ ЕООД до „ОББ факторинг“ ЕООД от
1
18.05.2017 година. Свидетелят Михов като представител на „МКМ БГ“ ЕООД е потвърдил,
че не е получавал изрично писмено съгласие от „ОББ факторинг“ ЕООД за промяна на
условията на процесните сделки. Становището на съда за отсъствие на забрана за промяна
на отношенията е необяснимо. Заключението, че „ОББ факторинг“ ЕООД няма „основание
да интервенира“ в договорните отношения между доставчика и неговите длъжници,
противоречи на закона (чл. 299 от Търговския закон). Двете страни по търговските доставки
(дружеството-ответник и трето лице-помагач) писмено са се съгласили трето лице за
търговската доставка – ищецът, да даде съгласие за бъдещи изменения на условията по
доставката. Налице е и очевидна причина за това – защита на законния интерес на
кредитора-ищец, получил с цесии вземанията по тези търговски сделки поради
финансирането им с факторинг. Погрешно е съждението, че неосчетоводяването поради
издаване на кредитно известие на процесната фактура в счетоводството на юридическото
лице-ответник е достатъчно за отхвърляне на исковете. Цитираният чл. 13 от Общите
условия по договора за факторинг при изрична писмена договореност за забрана за промяна
на търговските отношения без съгласието на фактора следва да се тълкува като уреждащ
последиците при дадено съгласие. Приетото от съда за законосъобразно „сторниране“ на
процесните фактури представлява злоупотреба с право по чл. 289 от Търговския закон –
уврежда кредитора, недопустимо е, съответно нищожно по чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите. В писменото потвърждение представителят на юридическото
лице-ответник изрично декларира, че „няма възражения относно дължимостта и
платимостта на горецитираните суми“ и е „съгласен“ да заплати дължимите суми на ищеца.
Действително относно фактурата е допусната грешка в изписването – последното
число е 8, а не 7, както е посочено в исковата молба. Същевременно сумата и падежа на
задължението са коректно отразени. Към исковата молба е приложена „вярната“ фактура –
очевидно е ясно на коя фактура се основава претенцията. При констатиране на такава
техническа грешка съдът е длъжен да съдейства на страната за нейното откриване и
изясняване (чл. 7 от ГПК), което не е сторено. По тази фактура съдът е назначил експертиза
и е приел изготвеното заключение, въпреки „несъответствието“ в последната цифра на
номера на фактурата.
Направено е искане да се отмени Решение № 260073/15.06.2021 година по т. д. №
335/2020 година на Окръжен съд Русе и да се постанови друго такова, с което да бъде
осъдено „Вики 96“ ЕООД да заплати на „ОББ факторинг“ ЕООД сумата 35 279.16 лева,
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Т. В. – процесуален представител на „Вики 96“ ЕООД, в който са развити подробни
съображения за нейната неоснователност.
С Молба с вх. № 5748/2.11.2021 година адвокат Т. В. – пълномощник на „Вики
96“ ЕООД, оспорва въззивната жалба.
2
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по търговско дело № 335/2020 година на Окръжен съд Русе е
образувано въз основа на предявен от адвокат Т.Б. – пълномощник на „ОББ факторинг“
ЕООД, против „Вики 96“ ЕООД иск с посочено правно основание чл. 79 от Закона за
задълженията и договорите, във връзка с чл. 318 от Търговския закон и чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите за сумата 35 279.16 лева.
В исковата молба се твърди, че между „ОББ факторинг“ ЕООД – фактор, и
„МКМ БГ“ ЕООД – доставчик, е сключен Договор за факторинг № А00196/17.05.2016
година. С договора доставчикът се задължил да прехвърли свои вземания към трети лица
(„платци“) в полза на фактора (подробно описано в чл. 1 от договора). С Допълнително
споразумение № 4 към договора като платец е добавено „Вики 96“ ЕООД. С Допълнително
споразумение № 7 действието на договора е продължено до 31.10.2018 година. „МКМ БГ“
ЕООД уведомява платеца „Вики 96“ ЕООД на 17.05.2017 година за прехвърляне на
вземанията на доставчика в полза на фактора, за което информира последния. В нарочно
писмо от 18.05.2017 година „Вики 96“ ЕООД потвърждава получаването на уведомлението
за цесията и се съгласява да извършва плащанията директно към „ОББ факторинг“ ЕООД.
Прехвърлените от „МКМ БГ“ ЕООД към „ОББ факторинг“ ЕООД вземания спрямо „Вики
96“ ЕООД произтичат от доставки на стоки. В изпълнение на извършените цесии „Вики 96“
ЕООД заплатило на „ОББ факторинг“ ЕООД дължимите 35 039.88 лева по една фактура. Не
е заплатена сумата 35 279.16 лева по Фактура № ********** от 3.11.2017 година, с падеж
11.02.2018 година. За процесната доставка цедентът е издал фактура, в която на две места е
посочил като получател на сумите „ОББ факторинг“ ЕООД с банковите сметки на
цесионера. За фактурираната, цедирана и незаплатена доставка са издадени стокова
разписка, удостоверяваща извършването на доставката; уведомление по чл. 99, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите от „МКМ БГ“ ЕООД до „Вики 96“ ЕООД за
прехвърлянето на вземането по фактурата; изрично потвърждение от „Вики 96“ ЕООД към
„ОББ факторинг“ ЕООД относно надлежното извършване на цесията и дължимостта на
сумите по всяка фактура. На 15.10.2019 година „Вики 96“ ЕООД получило чрез Телепоща
покана за плащане на сумата, изпратена от „ОББ факторинг“ ЕООД чрез адвокат Т.Б.. „Вики
96“ ЕООД отговорило, че издало кредитно известие към фактурата, въпреки писменото
потвърждение да не извършва никаква промяна в облигационното правоотношение без
съгласие на фактора, каквото не е дадено. Дружеството-ответник писмено потвърдило
изпълнението на доставката по фактурата. До момента „Вики 96“ ЕООД не е заплатило
дължимата сума. Твърдяното от ответника в отговор на поканата за плащане „сторниране“
на фактурите представлява злоупотреба с право по чл. 289 от Търговския закон и е
недопустимо, съответно ирелевантно за вземанията на „ОББ факторинг“ ЕООД.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Вики 96“
3
ЕООД да заплати на „ОББ факторинг“ ЕООД сумата 35 279.16 лева, направените по делото
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
адвокат Т. В. – процесуален представител на „Вики 96“ ЕООД, с който оспорва иска за
сумата 35 279.16 лева. Съобразно сключен между „МКМ БГ“ ЕООД и „Вики 96“ ЕООД
Рамков договор за доставка на хидроизолационни материали от 12.10.2017 година вземането
на доставчика възниква не от датата на доставката, а след използване на стоките в
количествата, в които е осъществено. В случая такова вземане не е възникнало – при опит да
използват хидроизолационния материал от „Вики 96“ ЕООД установили несъответствие на
същия с договореното качество; стоките не са заменени с годни такива и договорът е
развален. Получените стоки са върнати на доставчика с Протокол от 23.04.2018 година.
Доставчикът „МКМ БГ“ ЕООД издал кредитно известие, редовно осчетоводено в
счетоводството на „Вики 96“ ЕООД. В чл. 13 от договора за факторинг изрично е
предвидена възможност за нулиране на цедираното вземане в резултат от промяна в
отношенията между доставчика и платеца.
Постъпила е допълнителна искова молба от „ОББ факторинг“ ЕООД,
представлявано от адвокат Т.Б., с която изразява становище по доводите на представителя
на „Вики 96“ ЕООД. Сочи, че дружеството-ответник не оспорва потвърждението,
приложено към исковата молба. Твърденията за доставката по процесната фактура са
противоречиви. Излага, че „сторнирането“ на фактурите представлява злоупотреба с право
по чл. 289 от Търговския закон – уврежда кредитора, недопустимо е, съответно нищожно по
чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Дружеството-ответник не оспорва
цесиите. Следователно всякакви действия след уведомлението по чл. 99, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите, които се отнасят до промяна на цедираното задължение, не са
противопоставими на цесионера-ищец.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е депозиран допълнителен отговор от адвокат Т.
В. – пълномощник на „Вики 96“ ЕООД, с който взема отношение по съображенията на
процесуалния представител на „ОББ факторинг“ ЕООД. Оспорва твърдението, че „Вики 96“
ЕООД е признало вземането по процесната фактура. Изтъква, че кредитното известие не е
издадено с цел увреждане на кредитора и не представлява злоупотреба с право. Не се касае
за промяна в цедираното вземане по волята на цедента, а за хипотеза на неосъществена
доставка.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на
„Вики 96“ ЕООД оспорва иска.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 260073/15.06.2021 година по т. д. № 335/2020 година на Окръжен съд
4
Русе е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба, допълнителната искова молба
обстоятелства, направеното искане, съдът смята, че предявеният от „ОББ факторинг“ ЕООД
против „Вики 96“ ЕООД иск е с правно основание чл. 79, във връзка с чл. 327, ал. 1 от
Търговския закон и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите.
Съобразно Договор за факторинг № А00196/17.05.2016 година, сключен между
„ОББ факторинг“ ЕООД – фактор, и „МКМ БГ“ ЕООД – доставчик, доставчикът прехвърля
на фактора по реда на чл. 99 и следващи от Закона за задълженията и договорите, при
условията на договора и срещу определената в него цена, всички свои настоящи и бъдещи
вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени срещу платците, посочени в
приложенията, които са неразделна част от договора. В Приложение № 7 към договора за
факторинг е визирано „Вики 96“ ЕООД.
Легално определение на „факторинг“ се съдържа в § 1, точка 11 от Закона за
корпоративното подоходно облагане – сделка по прехвърляне на еднократни или
периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на
услуги, независимо дали лицето, придобило вземанията (фактор), поема риска от
събирането на тези вземания срещу възнаграждение. Същото е понятието за факторинг и по
смисъла на § 1, точка 8 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху доходите
на физическите лица. В чл. 2, ал. 2, точка 12 от Закона за кредитните институции е посочено,
че банката може да придобива вземания по кредити и да осъществява друга форма на
финансиране (факторинг, форфетинг и други). Предмет на договора за факторинг са
парични вземания на доставчика за цената на предоставени от него на трети лица стоки или
услуги. При празнота в закона относно правните последици на договора за факторинг в
съответствие с чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове намират приложение
разпоредбите за цесията (в този смисъл Решение № 94/10.07.2014 година по т. д. №
3643/2013 година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България).
„ОББ факторинг“ ЕООД претендира „Вики 96“ ЕООД да му заплати сумата
35 279.17 лева по фактура, издадена от „МКМ БГ“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че
вземането е обективирано във Фактура № **********/3.11.2017 година, с падеж 11.02.2018
година. По делото е приложен препис от Фактура № **********/13.11.2017 година. Налице
е разминаване не само в последната цифра на фактурите, но и в датата на тяхното издаване.
В доклада по делото първостепенният съд е указал на „ОББ факторинг“ ЕООД тежестта да
установи съществуването на вземане спрямо „Вики 96“ ЕООД в претендирания размер.
Разпоредбата на чл. 7 от ГПК в случая е неприложима – касае се за твърдение, обективирано
в обстоятелствената част на исковата молба, което подлежи на доказване. Оплакването на
процесуалния представител на „ОББ факторинг“ ЕООД за неоказано съдействие от страна
на състава на Окръжен съд Русе за отстраняване на „техническа грешка“ в исковата молба е
несъстоятелно.
Съобразно Фактура № **********/13.11.2017 година, издадена от „МКМ БГ“
ЕООД, дружеството доставило на „Вики 96“ ЕООД стоки на обща стойност 35 279.16 лева с
5
включен данък върху добавената стойност. Плащането е дължимо на 11.02.2018 година. На
фактурата е отразено, че вземането е прехвърлено в полза на „ОББ факторинг“ ЕООД,
посочена е сметката, по която се дължи плащане.
На 12.10.2017 година между „МКМ БГ“ ЕООД – доставчик, и „Вики 96“ ЕООД –
възложител, е сключен договор, по силата на който доставчикът се задължава да достави по
заявка на възложителя хидроизолационна мембрана първо качество Рувимат Д 1.2, Рувимат
Д 1.5 и Рувимат Е 1.2. Възложителят има право да вложи получените стоки за
осъществяване на дейността си за срок от три месеца от датата на тяхното получаване. В чл.
5 от договора изрично е визирано, че възложителят се задължава да заплати на доставчика
количеството стоки, вложени в дейността му, по посочени единични цени; възложителят не
заплаща върнатите количества стоки.
На 12.11.2017 година „Вики 96“ ЕООД заявило доставка на Рувимат Д 1.5 – 2 310
кв. м – първо качество; Рувимат Е 1.2 – 1 900 кв.м – първо качество.
С Писмо с изх. № 00058/16.01.2018 година „Вики 96“ ЕООД информирало „МКМ
БГ“ ЕООД, че доставената хидроизолационна мембрана е некачествена, и поискало замяна с
качествена такава в двуседмичен срок.
С Писмо с изх. № 00078/9.02.2018 година „Вики 96“ ЕООД уведомило „МКМ БГ“
ЕООД, че счита договора за доставка от 12.10.2017 година за развален, тъй като
некачествените хидроизолационни материали не са заменени с качествени такива.
Във връзка с развалянето на сделката е издадено Кредитно известие №
**********/23.04.2018 година към Фактура № **********/13.11.2017 година от „МКМ БГ“
ЕООД. Към кредитното известие е подписан приемно-предавателен протокол на 23.04.2018
година от представители на „МКМ БГ“ ЕООД и „Вики 96“ ЕООД.
От заключението на експерта Ж. Й. Т. което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, е видно, че в счетоводството на „ОББ факторинг“ ЕООД е осчетоводена
Фактура № **********/13.11.2017 година, с дата на прехвърляне 15.11.2017 година и падеж
11.02.2018 година. В писменото заключение е отразено, че кредитното известие към
фактурата не е осчетоводено от „ОББ факторинг“ ЕООД. При посещение в счетоводството
на „Вики 96“ ЕООД на вещото лице са предоставени копия от Кредитно известие №
**********/23.04.2018 година и приемно-предавателен протокол за отговорно пазене от
23.04.2018 година. Протоколът е съпътстващ документ към кредитното известие и е
основание за издаване на последното – сделката е развалена и съответните материали
върнати. Кредитното известие е отразено в Дневник за покупките на „Вики 96“ ЕООД за
данъчен период месец април 2018 година и в Справка-декларация по ЗДДС вх. № 1800-
1753327/11.05.2018 година. Кредитното известие е осчетоводено в счетоводството на „Вики
96“ ЕООД на 23.04.2018 година. Кредитното известие е отразено в Дневник за продажбите
за месец април 2018 година на „МКМ БГ“ ЕООД, съответно в Справка-деклараци с вх. №
0200-2685882/14.05.2018 година към Националната агенция за приходите. Кредитното
известие е осчетоводено от „МКМ БГ“ ЕООД в месеца, в който е издадено. В съдебно
6
заседание експертът Ж. Й. Т. е пояснила, че изводът за неотразяване на кредитното известие
в счетоводството на „ОББ факторинг“ ЕООД е направила въз основа на справка,
предоставена от служител на последното.
Свидетелят М. К. М. е бил упълномощен да представлява „МКМ БГ“ ЕООД до
2018 година включително. Той заявява, че е имало дефекти на хидроизолационните
материали, които се установяват при полагане на мембраната. Направени са рекламации за
качеството на хидроизолационните материали от различни обекти, за което е уведомено
„ОББ факторинг“ ЕООД и са водени разговори за погасяване на задълженията на „МКМ БГ“
ЕООД. Приемно-предавателният протокол, препис от който е приложен на лист 59 от т. д. №
335/2020 година на Окръжен съд Русе, е подписан от свидетеля. Същият е изготвен на
стандартна бланка, с него свидетелят е приел стоката на отговорно пазене. Изготвена е
рекламация с описание на проблема относно върнатата стока.
С оглед на изложеното, съдът приема, че договорът за доставка на
хидроизолационни материали на стойност 35 279.16 лева с включен данък върху добавената
стойност е развален поради недостатъци на стоката, вследствие на което „Вики 96“ ЕООД
не дължи заплащане на претендираната от „ОББ факторинг“ ЕООД сума. Действието на
съществувалата между „МКМ БГ“ ЕООД и „Вики 96“ ЕООД облигационна връзка е
преустановено едностранно от последното; издадено е кредитно известие от „МКМ БГ“
ЕООД към фактурата в съответствие с чл. 115, ал. 1 и 3 от Закона за данъка върху
добавената стойност, надлежно осчетоводено от „МКМ БГ“ ЕООД и „Вики 96“ ЕООД. В
Договора за факторинг № А00196/17.05.2016 година е визирано, че вземания са сумите,
които доставчикът има право да получи от платеца на определена бъдеща дата по фактура,
издадена от доставчика срещу платеца за доставените от доставчика на платеца стоки и/или
услуги, а в случая липсва реална доставка на стоки поради разваляне на доковора и връщане
на хидроизолационните материали от „Вики 96“ ЕООД на „МКМ БГ“ ЕООД.
Договорът за факторинг е вид възмездна цесия за цената на доставените при
условията на търговски кредит стоки и услуги. При възмездна цесия за съществуване на
вземането към датата на неговото прехвърляне спрямо цесионера отговорност носи
кредиторът-цедент, а не длъжникът (чл. 100, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите).
При преустановяване действието на облигационната връзка между доставчика и купувача на
стоката отпада вземането на доставчика за цената, което е било предмет на прехвърляне с
договора за факторинг. С оглед свободата на договаряне (чл. 20а от Закона за задълженията
и договорите) не може да се отрече възможността на доставчика и платеца да прекратят,
развалят или отменят действието на сключения между тях договор, за което не е необходимо
предварително съгласие от страна на фактора. Съобразно чл. 13 от Договора за факторинг №
А00196/17.05.2016 година в случаите, при които в резултат на търговски спорове между
доставчика и платеца по фактурите или вследствие на промяна в отношенията между
доставчика и платеца, независимо от причината, стойността на вземанията по фактури,
авансирани от фактора по договора, е частично намалена или напълно анулирана
доставчикът се задължава да възстанови в указания от фактора срок сумите, получени като
7
аванс срещу прехвърлените вземания. Следователно „ОББ факторинг“ ЕООД при липса на
реално осъществена доставка разполага с възможност да претендира сумите, които авансово
е заплатило по фактурата, от „МКМ БГ“ ЕООД, а не от „Вики 96“ ЕООД.
Посоченото във въззивната жалба Решение № 94/10.07.2014 година по т. д. №
3643/2013 година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България касае
хипотеза, различна от настоящата. Същевременно в същото липсва текст със съдържанието,
цитирано във въззивната жалба.
Несъстоятелна е тезата, че промяната в отношенията между „МКМ БГ“ ЕООД и
„Вики 96“ ЕООД може да се извършва само със съгласието на „ОББ факторинг“ ЕООД.
Упражняването на правата на страните по договора за продажба (доставка) не е обвързано от
предварително съгласие от страна на фактора. Не може да се направи извод, че
преустановяването на действието на облигационната връзка между „МКМ БГ“ ЕООД и
„Вики 96“ ЕООД е извършено само с намерение да се увреди „ОББ факторинг“ ЕООД по
смисъла на чл. 289 от Търговския закон. Намерението за увреждане е субективен елемент и
следва да се установи във всеки конкретен случай, което не е сторено. Само по себе си
реализирането на правото на „МКМ БГ“ ЕООД да развали договора с „Вики 96“ ЕООД
поради недостатъци на доставените материали, не обосновава наличието на намерение за
увреждане на „ОББ факторинг“ ЕООД, което не е страна по договора между посочените
дружества. Разпоредбата на чл. 299 от Търговския закон, на която се позовава
пълномощникът на „ОББ факторинг“ ЕООД, е неприложима в случая.
Първостепенният съд не е формирал заключение, че неосчетоводяването на
фактурата поради издаване на кредитно известие е достатъчно за отхвърляне на иска. От
заключението на експерта Ж. Й. Т. се установява, че Кредитно известие №
**********/23.04.2018 година, издадено от „МКМ БГ“ ЕООД, а не от „Вики 96“ ЕООД,
както сочи процесуалният представител на „ОББ факторинг“ ЕООД, е отразено в
счетоводствата на „Вики 96“ ЕООД и на „МКМ БГ“ ЕООД.
Потвърждаването на доставката и дължимостта на претендираната сума от „Вики
96“ ЕООД през 2017 година предхожда преустановяването на действието на облигационната
връзка между „МКМ БГ“ ЕООД и „Вики 96“ ЕООД поради недостатъци на доставените
стоки. Обстоятелството, че Фактура № **********/13.11.2017 година е осчетоводена от
„ОББ факторинг“ ЕООД, не е достатъчно да мотивира извод за основателност на
претенцията с оглед събраните по делото доказателства.
Настоящият състав възприема мотивите на първостепенния съд и на основание
чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният от „ОББ факторинг“
ЕООД против „Вики 96“ ЕООД иск с правно основание чл. 79, във връзка с чл. 327, ал. 1 от
Търговския закон и чл. 99 от Закона за задълженията и договорите за сумата 35 279.16 лева е
неоснователен и недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния
8
съд. Решение № 260073/15.06.2021 година по т. д. № 335/2020 година на Окръжен съд Русе е
правилно – във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата
неправилност, не е допуснато нарушение на императивни правни норми от първостепенния
съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди. Доводите на
пълномощника на „ОББ факторинг“ ЕООД за допуснати нарушения от състава на Окръжен
съд Русе са неоснователни. Първостепенният съд е обсъдил доводите на представителите на
страните, релевантните доказателства и е направил обосновани правни изводи.
С оглед изхода на спора „ОББ факторинг“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на „Вики 96“ ЕООД сумата 2 400 лева – направени разноски пред въззивната
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260073/15.06.2021 година по т. д. № 335/2020
година на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА „ОББ ФАКТОРИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ 5, със съдебен адрес: гр. София, ********* – адвокат Т.Б., да
заплати на „ВИКИ 96“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Любен
Каравелов“ 8, със съдебен адрес: гр. Русе, ул. „Александровска“ 80 – адвокат Т. В., сумата
2 400 (две хиляди и четиристотин) лева – направени разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9