№ 12536
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря Д. АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражда***о дело №
20231110135924 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Н. А. Р. кумулативно обективно съединени осъдителни
искове по чл. 232, ал. 2 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от
3 295,08 лева, представляваща стойност на незаплатени наемни вноски за периода от м.
януари 2021 г. до м. септември 2021 г. по договор за наем № 19-****-1/8 от 25.09.2019 г.,
сумата от 768,86 лева, представляваща договорна лихва за забава за периода от 26.12.2020 г.
до 27.06.2023 г., начислена върху главницата за неплатена наемна цена, сумата от 70,74 лева,
представляваща стойност на потребена електроенергия за периода от м. ноември 2020 г. до
м. юни 2021 г., сумата от 16,88 лева, представляваща договорна лихва за забава за периода от
26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., начислена върху главницата за незаплатена електроенергия,
сумата от 1 213,11 лева, представляваща стойност на потребена топлоенергия за периода от
м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., сумата от 297,56 лева, представляваща договорна лихва
за забава за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., начислена върху главницата за
незаплатена топлинна енергия, сумата от 231,42 лева, представляваща стойност на
потребена вода за периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., сумата от 54,91 лева,
представляваща договорна лихва за забава за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г.,
начислена върху главницата за незаплатена вода, сумата от 30 лева, представляваща
стойност на месечни такси за асансьор за периода от м. ноември 2020 г. до м. август 2021 г.,
сумата от 6,88 лева, представляваща договорна лихва за забава за периода от 26.12.2020 г. до
27.06.2023 г., начислена върху незаплатените такси за асансьор, сумата от 27,63 лева,
представляваща стойност на такса смет за 2021 г., сумата от 5,88 лева, представляваща
договорна лихва за забава за периода от 26.04.2021 г. до 27.06.2023 г., начислена върху
незаплатената такса смет, ведно със законната лихва върху главницата в общ размер от
4 867,98 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2023 г. до
окончателното й изплащане.
Ищцовото дружество твърди, че на 25.09.2019 г. между [фирма], в качеството му на
наемодател и ответника Н. Р., в качеството му на наемател, е сключен договор за наем № 19-
1
****-1/8, по силата на който ищецът предоставил на ответната страна за временно и
възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот – апартамент 82, находящ се на
адрес: [адрес], с площ от 68,98 кв. м. Посочва, че срещу това, наемателят поел задължение да
му заплаща месечна наемна цена в размер от 360 лева без ДДС, като всяка година същата се
увеличава с годишен инфлационен индекс, определен от НОИ. Поддържа се, че наред с
месечния наем и съгласно клаузите на договора Р. дължи заплащане и на всички
консумативни разноски, свързА. с ползването на наетия имот, включително и такса смет.
Съгласно чл. 8 от договора за наем, наемната цена следвало да бъде заплащана от наемателя
авансово, в срок до 25-то число на предходния месец, а консумативните разноски в срок до
25-то число на всеки месец за непосредствено предхождащите го отчетни периоди. Таксата
за битови отпадъци следвало да бъде заплатена на наемодателя годишно чрез четири равни
тримесечни вноски съгласно чл. 8.2 от договора, а таксата за асансьор ежемесечно – до 25-то
число на месеца. Договорът е сключен за срок от две години – до 01.10.2021 г. Ищецът
поддържа, че е изправна страна по договорното правоотношение. Излага, че ответникът, в
качеството си наемател, преустановил плащА.ята по договора за наем, като незаплатил
наемната цена, считано от м. януари 2021 г., консумативите, считано от м. ноември 2020 г.,
такса смет за 2021 г. и такса асансьор, считано от м. ноември 2020 г., въпреки настъпилите
падежи на вземА.ята. Посочва се, че дължимата и незаплатена главница по договора за наем
възлиза на сумата от 4 867,98 лева, включваща следните вземА.я: 3 295,08 лева,
представляваща стойност на незаплатени наемни вноски за периода от м. януари 2021 г. до
м. септември 2021 г., сумата от 70,74 лева, представляваща стойност на потребена
електроенергия за периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., сумата от 1 213,11 лева,
представляваща стойност на потребена топлоенергия за периода от м. ноември 2020 г. до м.
юни 2021 г., сумата от 231,42 лева, представляваща стойност на потребена вода за периода
от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., сумата от 30 лева, представляваща стойност на
месечни такси за асансьор за периода от м. ноември 2020 г. до м. август 2021 г. и сумата от
27,63 лева, представляваща стойност на такса смет за 2021 г. Излага се, че консумативните
разноски били заплатени на съответните доставчици от ищцовото дружество. Същото
посочва, че поради допуснатата забава ответникът му дължи и договорна лихва в общ
размер от 1 150,97 лева, начислена върху всяка от главниците за периода от 26.12.2020 г. до
27.06.2023 г., съответно от 26.04.2021 г. – по отношение на лихвата върху главницата за такса
смет за 2021 г. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2023 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Н. А. Р., чрез
пълномощника му адв. А. Т., с който исковите претенции са оспорени като неоснователни.
Не оспорва, че между него и [фирма] е сключен договор за временно и възмездно ползване
на имот, собственост на наемодателя и представляващ апартамент 82, находящ се на адрес:
[адрес], както и, че по силата на този договор ответникът, като наемател, е поел задължение
за заплащане на твърдените от ищеца вземА.я. Не оспорва, че считано от м. януари 2021 г. Р.
е преустановил плащането на наемната цена и на консумативи, но посочва, че причината за
това е прекратеното наемно правоотношение между стрА.те, считано от края на месец
декември 2020 г. В тази връзка посочва, че съгласно клаузата на чл. 13, ал. 3 от договора за
наем същият може да бъде прекратен и преди уговорения срок на действието му - в случая
на 01.10.2021 г. с едномесечно предизвестие до другата страна. Ответникът излага, че е
отправил такова предизвестие до дружеството – наемодател в началото на месец декември
2020 г. в устна форма и в присъствието на свидетели, като е освободил наетото жилище в
края на месеца, поради което договорът следва да се счита за прекратен в края на този месец.
Ето защо, за процесния период Р. няма качеството на наемател и не дължи претендирА.те от
ищеца вземА.я. Наред с това, същият при сключване на договора за наем и на основА.е чл.
6, т. 3 е внесъл в полза на наемодателя депозит в размер на два месечни наема. За периода
2
до м. януари 2021 г. като наемател е изпълнявал задълженията си. С тези доводи ответникът
отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирана по делото уточнителна молба от 24.01.2024 г., във връзка с дадени от съда
указА.я по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК, ответникът Н. Р. посочва, че заплатената от него сума
по процесния договор под формата на депозит следва да бъде отнесена за погасяване на
консумативите за месеците ноември и декември 2020 г., а останалата част от сумата да бъде
възстановена на ответника. Оспорва се дължимостта на всички останали претендирА.
вземА.я поради прекратяване на договора за наем в края на месец декември 2019 г.
Съдът, като съобрази доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основА.е чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно посочената разпоредба наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и
разходите, свързА. с ползването на вещта.
Посочената разпоредба регламентира едно от основните задължения на наемателя, като
една от стрА.те по наемното правоотношение.
Последната следва да се тълкува във взаимна връзка и обусловеност с разпоредбите на
чл. 228 и чл. 232 ЗЗД, определящи съдържА.ето и същността на договора за наем и
основните задължения на стрА.те по него.
Съгласно последните с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена, да си
служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова – съгласно
предназначението й, да плаща наемната цена и разходите, свързА. с ползването на вещта и
при прекратяване на договора да върне последната на наемодателя.
Така очертА.те основни права и задължения на двете стрА. определя същността на
договора за наем като консенсуална и неформална двустранна правна сделка, при която
наемното правоотношение между стрА.те възниква при наличието на постигнато съгласие
между наемодателя и наемателя относно основА.те елементи от договора – обекта на наема
и дължимата цена за неговото ползване. При този договор наемодателят дължи предаване на
наетата вещ за нейното временно и възмездно ползване, а наемателят дължи заплащане на
месечната наемна цена, заедно с разходите, свързА. с текущото й ползване.
Следователно, възникването в полза на ищеца на процесните вземА.я, е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните факти: възникването
и съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и
ответника по договор за наем от 25.09.2019 г., по силата на който ищецът да е изпълнил
задължението си и да е предоставил на ответната страна за временно и възмездно ползване
процесния недвижим имот; поемане от ответника, като наемател, на задължение за
заплащане на месечна наемна цена в уговорените размер и срок за това, заедно с
консумативни разноски, във връзка с ползване на имота – за консумирана електрическа
енергия, топлинна енергия, вода, такса за асансьор и такса за смет, възникване на
съответните задължения и техния размер, както и настъпване на изискуемостта на
вземането.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
възраженията си и конкретно относно липсата на облигационно правоотношение между
стрА.те, обосновано с надлежно прекратяване на договора преди изтичане на първоначално
уговорения срок на действието му, както и, че е заплатил сумите, в случай, че твърди това.
Между стрА.те не спори, а и с оглед съвпадащите им твърдения на основА.е чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от
02.01.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
3
отделени обстоятелствата, че на 25.09.2019 г. между [фирма], в качеството му на наемодател
и ответника Н. Р., в качеството му на наемател, е сключен договор за наем № 19-****-1/8, по
силата на който ищецът е предоставил на ответната страна за временно и възмездно
ползване следния свой собствен недвижим имот – апартамент 82, находящ се на адрес:
[адрес], с площ от 68,98 кв. м., както и, че срещу това наемателят е поел задължение да му
заплаща месечна наемна цена в размер от 360 лева без ДДС, при съответната индексация,
както и на консумативните разноски, описА. в исковата молба.
Посочените обстоятелства следват и от приобщените по делото писмени
доказателства, свидетелстващи за сключване на процесния договор за наем между стрА.те на
25.09.2019 г. Съгласно клаузите на чл. 1 и чл. 6 от договора [фирма], като наемодател
предоставя на Н. А. Р., като наемател, за временно и възмездно ползване свой собствен
недвижим имот – апартамент 82, находящ се в *** „Д.“ 1, ет. 8, на адрес: [адрес], с площ от
68,98 кв.м. за ползването му за жилищни нужди срещу заплащането от наемателя на месечен
наем в размер от 360 лева без ДДС, която наемна цена се увеличава всяка година със
средногодишния инфлационен индекс, определен от ***. Сред основните права и
задължения на стрА.те, установени в клаузите на чл. 2 – чл. 5 от договора са предаване на
наетия имот и осигуряване на безпрепятственото му ползване от наемателя, съответно
ползване на имота по уговореното предназначение и заплащане на наемната цена заедно с
консумативните разноски за електроенергия, вода, такса за битови отпадъци,
пропорционално на площта на наетия имот. Изяснява се, че съгласно уговореното между
стрА.те наемната цена и консумативите се внасят в касата на наемодателя на адрес: [адрес]
или по посочена в договора банкова сметка, като наемът се заплаща авансово – до 25-то
число на предходния месец – арг. чл. 7 и чл. 8.1. Съгласно клаузите на чл. 9 от договора
консумативните разноски за електроенергия и др. се фактурират на база данните от
съответните уреди за отчитане и се дължат до 25-то число на всеки месец за непосредствено
предхождащите го отметни периоди за съответния консуматив, заплащат се отделно от
наемната цена, а когато няма монтирА. уреди консумативите се заплащат от наемателя по
ред, определен от наемодателя. Предвидено е задължение за наемателя да заплаща
ежемесечно – до 25-то число такса за асансьор в размер от 3 лева, както и такса за битови
отпадъци – годишно на четири равни вноски с определени падежи – арг. чл. 8.2. В клаузата
на чл. 6.3 от договора за наем е установено задължение за наемателя към датата на
сключването му да внесе в полза на наемодателя депозит в размер на месечната наемна цена
за два месеца, който депозит обезпечава парични задължения и подлежи на връщане при
прекратяване на договора и в случай, че към този момент наемателят няма неплатени
задължения – не по-рано от 60 дни и не по-късно от 90 дни от прекратяването. Съгласно
клаузата на чл. 12 договорът се сключва за срок от две години, считано от 01.10.2019 г. и е
със срок на действие до 01.10.2021 г. От съдържА.ето на представения и приет по делото
договора за наем следва, че сред уговорените основА.я за прекратяване на наемното
правоотношение между стрА.те е освен изтичане на уговорения срок и едностранно – от
всяка от стрА.те преди този момент с едномесечно предизвестие – арг. чл. 13.4, в който
случай наемателят следва да предаде имота с приемно-предавателен протокол – арг. чл. 3.3
от договора. При допусната забава на което и да е от плащА.ята по договора наемателят
дължи законната лихва за периода на просрочие – арг. чл. 10.
Предвид изложеното, съдът достига до извод, че между стрА.те е възникнало наемно
правоотношение с правопораждащ го факт процесният договор за наем от 25.09.2019 г. и с
първоначално уговорено действие до 01.10.2021 г.
По делото не се спори, че в изпълнение на договорните си задължения [фирма], като
наемодател, е осигурила предаването на наетия имот за ползването му от ответника Н. А. Р.,
като наемател.
Не се спори, а и от приетия по делото в заверен препис приходен касов ордер №
4
599/13.09.2019 г. се установява, че ответникът Н. Р. е внесъл в полза на [фирма] сумата от
720 лева с посочено основА.е за това „депозит съгласно писмо“.
Основният спорен по делото въпрос е относно принципната дължимост от ответника
на претендирА.те суми, обусловена от съществуването на наемно правоотношение между
тях през релевантния период, предвид въведеното възражение от ответника за предсрочното
му прекратяване.
За изясняване на конкретния момент на прекратяване на възникналото между стрА.те
наемно правоотношение по делото са събрА. гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Л.Г.С. и К.Х.Р.-П. – допуснати по искане на ответника и на свидетелите – Н.
Й.М. и А.Г.П. – по искане на ищцовото дружество.
В разказа си пред съда свидетелят Л.С. споделя, че познава ответника Р. от около 10
години, като двата са и приятели. Свидетелства, че през 2019 г. – 2020 г. ответникът Н. наел
жилище на *** в [адрес] – хотел „Д.“, което в края на 2020 г. било освободено от ответника.
Разказва, че жилището било ползвано като офис, но доколкото Р. не успял да го развие и
поради липсата на нужда от същото, искал да го напусне. Свидетелят е категоричен, че
заедно с ответника Н. посетил офиса на Базата, находящ се на първия етаж, където бил
посрещнат от жена - представител на последната. Пред нея ответникът заявил, че
освобождава апартамента и върнал ключа от жилището, като свидетелят не знае да се е
връщал повече в същото. Представителката на *** му казала, че от този момент започва да
тече едномесечното предизвестие, като ответникът заплатил два наема, за месец ноември и
за месец декември заради предизвестието. В показА.ята си св. С. разказва, че самият той е
помогнал на ответника Н. да събере багажа си от наетото жилище при освобождаването му.
Разпитана като свидетел по делото К.Х.Р.-П. – съпруга на ответника споделя, че през
месец септември 2019 г. същият наел апартамент, находящ се на адрес: [адрес] – като офис.
В края на 2020 г., поради развилата се ситуация с пандемията от „Ковид 19“, съпругът й
решил да освободи апартамента. Свидетелката лично помогнала за събиране на багажа в
средата на месец ноември. Същата споделя, че знае за уговорка на съпруга си със жена, на
която заплащал месечния наем, да предаде ключовете от имота на 1 декември, което той
направил. Свидетелката е категорична, че към началото на месец декември имотът бил
освободен от Н. и той повече не го е ползвал. Освобождаването било с предизвестие, дадено
от същата жена, като именно на нея през месец декември Н. предал ключовете от офиса.
Уговорката била наемът за м. декември да бъде приспаднат от внесения от съпруга й
депозит. Свидетелката заявява, че не знае дали във връзка с освобождаването на имота е
подписван документ между стрА.те, като месечните суми са внасяни от съпруга й на ръка,
без квитанция или документ.
Свидетелят Н. М. – служител на ***-Д., част от *** на длъжност „домакин“ от 2015 г.
без прекъсване споделя, че в това си качество същият има функциите на материално
отговорно лице, тъй като при него се намират всички ключове от апартаментите в
жилищната сграда, находяща се на адрес: [адрес], собственост на Базата. Посочва, че като
домакин, когато някой напусне апартамент в сградата или някой го наеме, съставят приемно-
предавателен протокол в присъствието на наемателя, като се отива до обекта, последният се
описва, заедно с показА.ята на водомер/електромер, при налични такива и се връщат
ключовете. Свидетелства, че именно от този момент абонатът повече не ползва имота. Няма
служител, който да го замества при напускане на жилищен обект. Категоричен е, че само на
него могат да бъдат предадени ключовете. Свидетелят разказва, че не е виждал ответника да
идва при него с искане за освобождаване на обект, както и не се е случвало други наематели
за идват при св. М. само да кажат, че освобождават дадено жилище и да си тръгнат. Посочва,
че доколкото е запознат с процедурата, когато наемателят желае да напусне обекта попълва
молба – едномесечно предизвестие, след изтичането на който срок се прави протоколът,
накрая същият предава ключовете и си тръгва. Свидетелства, че когато се заплащат суми, се
5
издава ПКО. След смъртта на касиерката на блока през 2022 г. в задълженията на св. М. се
включва и събиране на наемите, но до този момент тя е вършела тази задача. Свидетелят е
категоричен, че през 2019 г. единствено той се е зА.мавал с дейността по настаняването, за
описване на състоянието на имотите, тъй като ключовете за тези апартаменти стоят при него
и не е имало практика за оставянето им при касиерката.
Разпитан като свидетел А.П. разказва, че е служител на Национална спортна база от
около 15-16 години на длъжност „електротехник“, като в това си качество в края на всеки
месец отчита всички електромери на Базата в кв. „Д.бад“, има задължения и при възникване
на аварии. Посочва, че не познава ответника. Свидетелства, че всеки обект в сградата има
електромер. Когато няма конкретна работа през по-голямата част от времето стои при
домакина на блок 1 – Н., в неговата стая. Виждал е, че при него идват наематели и плащат
наеми, но не и такива, които да отправят искане за прекратяване на договора за наем.
Категоричен е, че в този блок, на първия етаж, винаги е имало касиерка – А., която събирала
таксите от наеми, но която починала преди няколко години и от този момент с тази дейност
се зА.мава домакинът. Свидетелят споделя, че не е виждал някой да дава ключ от апартамент
на касиерката в отсъствието на домакина.
Съдът, при преценка на така събрА.те гласни доказателства – поотделно и в
съвкупност, както и преценявайки ги с оглед данните от писмените доказателства, намира за
неустановено по делото процесният договор за наем да е бил надлежно прекратен
предсрочно – с едностранно предизвестие на ответника до ищцовото дружество от
01.12.2020 г. и считано от края на този месец.
Изясни се, че съгласно клаузата на чл. 12 от договора за наем от 25.09.2019 г. същият се
сключва за срок от 2 години и е със срок на действие до 01.10.2021 г., а съгласно клаузата на
чл. 13.4 договорът може да бъде прекратен предсрочно от всяка от стрА.те с едномесечно
предизвестие.
Възможността за едностранно прекратяване на договора за наем е предвидена и в
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗЗД съгласно която когато договорът за наем е без определен
срок, всяка от стрА.те може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-
рано, а когато наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.
В случая, в клаузата на чл. 13.4 от договора стрА.те, в отклонение от диспозитивната
законова регламентация на срока за предизвестие, са уговорили такъв от един месец,
предвид което именно тази взаимна уговорка е релевантна при упражняване на това право.
Доколкото в договора не е предвидена конкретна форма за това предизвестие, а поначало
договорът за наем е неформална сделка, то съдът приема, че поначало предизвестието на
страната може да бъде и в устна форма, каквито твърдения се излагат от ответника с
отговора на исковата молба.
Същевременно следва да се съобрази, че пораждането на правно действие на това
прекратително основА.е е обусловено от наличието на ясно и недвусмислено направено
изявление от едната страна – в случая наемателя, адресирано до и реално достигнало до
знА.ето на другата страна – в случая наемодателя, с което се заявява, че договорът се
прекратява предсрочно.
От събрА.те по делото доказателства не се установява от страна на ответника Н. Р. да е
отправено надлежно такова изявление, което да е достигнало до насрещната страна по
правоотношението – наемодателя [фирма].
От съдържА.ето на процесния договор за наем се установя, че същият е подписан от
страна на наемодателя от неговия изпълнителен директор. В клаузите му, в частност в тази
на чл. 13.4 отсъства такава, която да предвижда представителство на дружество във връзка с
произтичащите права и задължения от договора от трето лице и конкретно от лицето,
заемащо длъжността „касиер“. В показА.ята си св. Н. М. – домакин на жилищната сграда, в
6
която е разположен и процесният обект – апартамент 82, е категоричен, че именно той е
лицето, което отговаря за ключовете за отделните обекти и съставя приемно-предавателни
протоколи при наемане и/или освобождаване на имот. Същият разяснява и практически
процедурата по напускане на жилището, започваща с подаване на молба от наемателя и
завършваща именно чрез съставяне на протокола, описА.е състоянието на обекта и
консумацията в същия и получаване на ключовете от наемателя. Категоричен е и в разказа
си, че касиерът (до 2022 г. друг служител, понастоящем той) събира наемните вноски от
наемателите, но с дейността по настаняване, напускане, оформяне на протоколите и
приемане на ключовете и през 2019 г. се зА.мава само той. Наред с това, св. М. споделя, че
няма практика ключове да се оставят при касиерката. Съдът кредитира показА.ята на
свидетеля, като житейски логични, последователни, вътрешно непротИ.речиви и израз на
преките му впечатления от установената процедура при настаняване/напускане на обект в
жилищната сграда, въпреки че понастоящем свидетелят е служител при *** – Д., част от
ищцовото дружество. В тази връзка съдът съобрази, че разказът му се подкрепя и от
показА.ята на св. П., който макар да няма задължения във връзка с напускане на обект в
сградата, има наблюдения върху функциите на св. М. и тези на касиера, виждайки, че
последните са приемали такси от наеми на наематели, но не и наемател да е отправял искане
за прекратяване на наемен договор пред тях.
Предвид това, давайки вяра на показА.ята на тези св. М., подкрепени от разказа на св.
П., съдът намира за установено, че практически напускането на нает обект в процесната
жилищна сграда е предшествано от подаване на молба в този смисъл и задължително
изискващо предаване на обекта с приемно-предавателен протокол в присъствието на
наемателя, финализираща с предаване на ключовете от обекта. В този смисъл са и клаузите
на чл. 3.3 и чл. 5.5 от договора за наем, сключен между стрА.те, съгласно които
наемодателят има правото да приеме, съответно наемателят е длъжен да предаде имота при
прекратяване на договора – с приемно-предавателен протокол.
В настоящия случая по делото не се твърди и не се установява процесният апартамент
№ 82 да е бил предаден от ответника Н. Р. именно по така установения ред, нито неговото
предаване да е предхождано от валидно отправено от същия изявление за предсрочно
прекратяване, адресирано и реално получено от ищцовото дружество.
В показА.ята си св. Н. М. е категоричен, че именно той е служителят, чиято дейност е
свързана с предаване на обектите и на ключовете от тях на – при настаняване, респ. от
наемателите – при напускане, както и, че длъжността на касиера, чийто функции
понастоящем изпълнява той, включва събиране на наемните вноски от наемателите.
По делото не се установи ответникът да е предал наетия обект в така предписаната по
договор форма, нито да е предал ключовете от обекта именно на св. М., като лице, отговорно
за последните. Не се установява също касиерът на жилищната сграда да е лице,
представляващо [фирма] в отношенията му, като наемодател, с наемателите по сключените
договори за наем и конкретно в отношенията във връзка с неговото прекратяване. Напротив,
от разказа на свидетелите М. и св. П. следва, че функциите на касиера са преимуществено
свързА. със събиране на месечните наеми.
Ето защо, съдът намира, че отправянето на изявление за предсрочно прекратяване на
договора за наем пред касиера на блока, при липсата на установено възлагане на
правомощия за това, респ. на последващо потвърждаване, не е от естество да обвърже
валидно [фирма], като насрещна страна по договорното правоотношение.
Същевременно, съдът намира, че от страна на ответника не се установи по категоричен
начин неговото желА.е за прекратяване на договора за наем да е било надлежно прието от
касиера на сградата към този момент с утвърдителен отговор от последния, че от този
момент започва да тече едномесечното предизвестие.
За това обстоятелство разказва в показА.ята си св. С., който споделя, че е присъствал
7
на разговор между ответника Н. и жената, представляваща *** и намираща се първия етаж
от сградата, в който същият я е уведомил, че освобождава апартамента с искане за връщане
на ключовете. В разказа си свидетелят освен това посочва, че ответникът реално е предал
ключа, заплащайки наеми за месеците ноември и декември, и повече не се е връщал, както и,
че жената го е уведомила, че именно от този момент започва да тече предизвестието. Съдът
обаче намира, че в тази част показА.ята на свидетеля са изолирА. такива и не се подкрепят
от останалите събрА. по делото доказателства, сочещи, че касиерът на жилищната сграда
няма правомощия към дейността по напускане и освобождаване на наетите обекти. Наред с
това, в показА.ята си св. С. заявява, че самата жена не се е представила пред тях, както и, че
и преди Н. е плащал наемите си там. Ето защо, само по себе разказаното от него не е от
естество да опровергае извода относно липсата на надлежно уведомяване от ответника на
ищцовото дружество - чрез неговия законен представител, респ. служител, чиято длъжност е
пряко свързана с напускане на обектите от наемателите. Дори и в началото на месец
декември ищецът Н. да е заявил пред касиера на блока желА.ето си за напускане на обекта,
то това обстоятелство не е равнозначно на извод за надлежно отправено предизвестие до
наемодателя [фирма]. Следва да се отбележи, че е налице и несъответствие между сочения
момент на реално напускане на обекта от св. С., който посочва, че случилото се било на 1
декември и разказа на св. Клаудия Рехбар-Пагард – съпруга на ищеца, която споделя, че
именно тя е помагала на съпруга си в събиране на багажа при напускане на наетия офис в
средата на месец ноември 2020 г. Действително и тази свидетелка разказва за уговорка
между ответника и жената, на която същият е заплащал наемите, за предаване на ключовете
на 1 декември, което той и фактически е направил, но същата не е присъствала лично нито в
момента на постигане на това съгласие, нито при предаване на ключовете от обекта.
Същевременно, в разказа си свидетелката завява, че всички суми са плащА. от съпруга й на
ръка, без квитанция и документ, но от изводите на вещото лице по приетата
съдебносчетоводна експертиза се установява, че за внасяните суми от ищцовото дружество
са съставяни приходни касови ордери, какъвто по отношение на внесения от ответника
депозит, е приет като доказателство по делото. Отново от заключението следва, че наемите
за месец ноември и месец декември 2020 г. не са заплатени от ответника чрез съответни
вноски, а са били прихвА. от внесения от него депозит, което прихващане е осчетоводено на
30.12.2022 г. – след изтичане на първоначално уговорения срок на действие на договора –
01.10.2021 г. и след съставяне на едностранния приемно-предавателен протокол от [фирма]
за обратно приемане на отдадения под наем обект. Ето защо, разказът на свидетеля Л.С.
относно заплащане от ответника на наемите за месеците ноември и декември 2020 г. на
място при жената, представител на ***, последвано от предаване на ключовете на
последната и освобождаване на имота, не съответства на изводите на експертизата относно
погасяване на тези наемни вноски чрез прихващане в много по-късен момент.
Предвид изложеното, съдът намира, че от страна на ответника, в качеството му на
наемател по процесния договор, не се установи същият да е отправил надлежно изявление
пред [фирма], като наемодател, за предсрочно прекратяване на договора за наем, в частност
считано от 01.01.2021 г., поради което наемното правоотношение следва да се счита за
валидно обвързващо стрА.те по него в рамките на първоначално уговорения срок на
действие или до 01.10.2022 г. – арг. чл. 12 от договора.
Предвид това, за ответника Н. Р. е възникнало задължение за заплащане на месечната
наемна цена, което е обусловено от съществуващото между стрА.те правоотношение, при
осигурена възможност за ползване на наетия имот от страна на наемодателя (доколкото не
се установи надлежно предаване на обекта на наемодателя) и чийто размер за процесния
период възлиза на сумата от 3 295,08 лева за периода м. януари 2021 г. – м. септември 2021 г.
(9 месеца при месечна наемна цена от 366,12 лева – съгласно чл. 6 и чл. 6.1. и чл. 6.2. от
договора за наем, при отчитане на предвиденото по договор увеличаване на последната
всяка година със средногодишния инфлационен индекс, определен от ***, и предвид
8
липсата на оспорване на размера на това увеличение, считано от 2021 г. със 6,12 лева.
Същевременно, от изводите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се
установи, че така фактурираното от ищцовото дружество общо задължение за процесния
период за месечна наемна цена е останала незаплатена, като по делото не са изложени и
такива твърдения от ответника. В заключението е изяснено също, че с внесения депозит на
13.09.2019 г. от общо 720 лева е погасено задължението на наемна цена за месеците ноември
и декември 2020 г., което прихващане е осчетоводено от ищеца на 30.12.2022 г. с документ
№ 9.
Ето защо, съдът намира, че в полза на [фирма], като наемодател по процесния договор
за наем, е възникнало вземане от ответника Н. Р., като наемател, в размер на сумата от
3 295,08 лева – месечна наемна цена за периода м. януари 2021 г. – м. септември 2021 г.,
поради което и предявеният иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД, имащ за предмет това вземане, се явява
доказан по основА.е и размер и следва да бъде уважен.
По отношение на консумативните разходи съдът съобрази, че принципната им
дължимост от наемателя следва, както от разпоредбата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща
задължението му за заплащане на разходите, свързА. с ползването на вещта (какъвто
характер безспорно имат разходите на електроенергия, за топлинна енергия, за вода,
месечни такси за асансьор), така и от клаузите на чл. 5.1 и чл. 9 от договора между стрА.те,
съгласно които наемателят се задължава да заплаща, освен наемната цена, и отделно от нея
консумативните разноски за електроенергия, вода, такса за битови отпадъци,
пропорционално на площта на наетия имот, според показА.ята на съответните уреди за
отчитане, а при липса на такива – по ред, определен от наемодателя. Същевременно клаузата
на чл. 9.2 въвежда задължение за наемателя за заплащане на ежемесечна такса за асансьор в
размер от 3 лева, а клаузата на чл. 8.2 на такса за битови отпадъци.
В настоящия случай от ответника, в преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, не е
проведено оспорване относно наличието на реалното предоставяне на услугите по доставка
на електроенергия, топлинна енергия, доставка на питейна вода до процесната жилищна
сграда, респ. до наетия имот, като такова оспорване не е проведено и с депозираната по
делото уточнителна молба във връзка с дадените от съда указА.я по реда на чл. 145, ал. 2
ГПК, доколкото оспорването за недължимост на сумите е основано единствено на липсата
на облигационно правоотношение между стрА.те през исковия период. Ето защо съдът
намира, че оспорвА.ята в тази насока, направени за първи път в хода на откритото съдебно
заседА.е са преклудирА. такива, предвид и изричните указА.я, че при липсата на уточнение
в срок, съдът ще приеме, че тези обстоятелства не се оспорват. Същевременно, с оглед
разпределената доказателствена тежест в процеса, именно ищецът следва да установи
основателността на претенциите си за заплащане стойността на консумативни разноски.
В изслушаното и прието по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза,
което, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвено, въз основа на материалите по делото и на необходимите справки от
счетоводството на ищцовото дружество, е отразено, че фактурите за електрическа енергия,
топлоенергия, вода, абонаментна поддръжка за асансьор и такса битови отпадъци за
процесния период, отнасящи се и за *** „Д.“ блок 1, ап. 82 са заплатени от [фирма] в полза
на съответните доставчици – [фирми]. Изяснено е също, че за периода м. септември 2019 г. –
м. септември 2021 г., съгласно представена извадка относно движението по сметката на
ответника Н. Р. (включваща издавА.те първични счетоводни документи – фактури за
дължими наеми, както и префактурирА.те от ищеца фактури за припадащите се на наетия
имот комунални разходи) съществуват незаплатени задължения за консумативи за периода м.
11.2020 г. – м. 08.2021 г. в общ размер от 1 572,90 лева, включваща следните вземА.я: 70,74
лева – задължение за електроенергия за периода м. 11.2020 г. – м. 06.2021 г.; 1 213,11 лева –
задължение за отопление и топла вода за периода м. 11.2020 г. – м. 06.2021 г.; 231,42 лева –
9
задължение за вода за периода м.11.2020 г. – м. 06.2021 г.; такса за асансьор от 30 лева за
периода м. 11.2020 г. – м. 08.2021 г. и 27,63 лева - такса за битови отпадъци за периода
м.01.2021 г. – м.09.2021 г. От експертизата се установява, че за периода на действие на
договора за наем по партидата на ответника са заплащА. ежемесечно начислявА.те
задължения за консумативи и конкретно за периода м. октомври 2019 г. – м. октомври 2020
г., като последното плащане е от 26.02.2021 г., за което е издаден ПКО № 97 и когато са
заплатени задължения за консумативи за месеците август – октомври 2021 г. Изяснява се
също, че за всяко едно плащане от страна на [фирма] са съставяни приходни касови ордери,
описА. подробно в заключението. При изслушването си в съдебно заседА.е вещото лице
потвърждава, че по предоставената му информация от счетоводството на ищцовото
дружество във връзка с изготвяне на експертизата, начислените суми за топлоенергия (при
наличието на общ топломер на самата сграда) и вода за цялата сграда се заплащат общо от
ищеца – след което дружеството префактурира сумите за съответния наемател – за
топлоенергия според площта на отделения имот, а за вода – на месечна база в постоянна
стойност, която се променя при съответна промяна в цената от дружеството – доставчик.
Изяснява, че по отношение на електромерите по представена информация всеки апартамент
има индивидуален такъв, което последно обстоятелство се потвърждава и от показА.ята на
св. П., пряко ангажиран с дейността по отчитане показА.ята на електромерите в жилищната
сграда.
Предвид изложеното, съдът намира за установено по делото, че в полза на [фирма], в
качеството му наемодател по договора за наем от 25.09.2019 г., са възникнали изискуеми
парични вземА.я от ответника Н. Р., като наемател, под формата на консумативни разходи
във връзка с ползването на имота, както следва: сумата от 70,74 лева, представляваща
стойност на електроенергия за периода м. 11.2020 г. – м. 06.2021 г.; сумата от 1 213,11 лева,
представляваща стойност на отопление и топла вода за периода м. 11.2020 г. – м. 06.2021 г.,
сумата от 231,42 лева, представляваща стойност на вода за периода м.11.2020 г. – м. 06.2021
г.; такса за асансьор от 30 лева за периода м. 11.2020 г. – м. 08.2021 г. и сумата от 27,63 лева -
такса за битови отпадъци за периода м.01.2021 г. – м.09.2021 г., за които не се установява да
са заплатени от ответника.
Следва да се посочи, че данните от съдебносчетоводната експертиза безспорно сочат за
осъществени плащА.я от ответната страна на суми за консумативни разходи за предходни
периоди, извън процесния и по време на съществуване на наемното правоотношение между
стрА.те, което свидетелства, че същият е запознат с установения мехА.зъм от наемодателя
при определяне на конкретно дължимите суми във връзка с доставката на топлинна енергия
и питейна вода, предвид липсата на индивидуални средства за отчитане в обектите и
съгласно клаузата на чл. 9.1 от договора за наем.
По отношение на разходите за такса за асансьор и на такса за битови отпадъци
задължението на ответника за заплащането им следва от изричните клаузи на чл. 9.2 и чл.
8.2 от договора, като реалното посрещане на тези разходи от наемодателя чрез заплащането
им, съответно на „Илди“ ЕООД (за абонаментна поддръжка на асансьори) и на Столична
община, район Изгрев (за такса битови отпадъци) се установи от изводите на
съдебносчетоводната експертиза.
С оглед всичко изложено дотук, предявените искови претенции по чл. 232, ал. 2 ЗЗД се
явяват доказА. по основА.е и размер и следва да бъдат уважени, като ответникът бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 295,08 лева, представляваща стойност
на незаплатени наемни вноски за периода от м. януари 2021 г. до м. септември 2021 г.,
сумата от 70,74 лева, представляваща стойност на потребена електроенергия за периода от
м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., сумата от 1 213,11 лева, представляваща стойност на
потребена топлоенергия за периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., сумата от 231,42
лева, представляваща стойност на потребена вода за периода от м. ноември 2020 г. до м. юни
10
2021 г., сумата от 30 лева, представляваща стойност на месечни такси за асансьор за периода
от м. ноември 2020 г. до м. август 2021 г. и сумата от 27,63 лева, представляваща стойност на
такса смет за 2021 г.
Като законна последица от уважаване на исковете върху главницата в общ размер от
4 867,98 лева се дължи и следва да бъде присъдена поисканата от ищеца законна лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2023 г. до окончателното
плащане.
По исковете с правно основА.е чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искови претенции е обусловена от установяване от
страна на ищеца, при условията на пълно и главно, възникването на главен дълг, изпадането
на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
По делото се установи, че в полза на [фирма] са възникнали изискуеми парични
вземА.я от ответника Н. Р., представляващи незаплатена стойност на месечни наемни вноски
за периода м. януари 2021 г. – м. септември 2021 г. и незаплатена стойност на консумативи.
Изясни се също, че съгласно клаузата на чл. 10 от договора за наем при забава на което
и да е от плащА.ята по договора наемателят дължи законната лихва за периода на просрочие.
Съгласно клаузата на чл. 8 от договора наемната цена се заплаща авансово – до 25-то
число на предходния месец. В случая незаплатената главница от 3 295,08 лева е формирана
от стойността на месечни наемни вноски за периода м. януари 2021 г. – м. септември 2021 г.,
поради което ответникът е изпаднал в забава, считано от деня, следващ падежната дата или
от 26-то число и дължи заплащането на лихва за забава върху всяка неплатена вноска или
общ размер на лихвата за забава, формиран от сбора на лихвата за забава върху отделната
месечна вноска, последният определен от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на
електронен лихвен калкулатор, възлиза на сумата от общо 748,61 лева. За тази сума
предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 768,86 лева или за сумата от 20,25 лева - отхвърлен
като недоказан по размер.
По отношение на главниците, представляващи незаплатени консумативи под формата
на цена на доставена електроенергия, топлинна енергия и питейна вода за периода от м.
ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., съгласно клаузата на чл. 9.2 от договора за наем
ответникът дължи заплащането им до 25-то число на всеки месец за непосредствено
предхождащите го отчетни периоди за консуматив, при което същият изпада в забава,
считано от 26-то число на следващия месец по отношение на всяка месечна дължими сума.
Предвид това, общият размер на лихвата за забава за периода от 26.12.2020 г. до
27.06.2023 г. върху главницата от 70,74 лева, представляваща стойност на потребена
електроенергия за периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., формиран от сбора на
лихвата за забава върху отделната месечно дължима сума (съгласно данните от ссч
експертиза), последният определен от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на
електронен лихвен калкулатор, възлиза на сумата от 16,50 лева. За тази сума предявеният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 16,88 лева или за сумата от 0,38 лева- отхвърлен като недоказан
по размер.
По изложените съображения относно началния момент на изпадане на ответника в
забава, общият размер на лихвата за забава за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г. върху
главницата от 1 213,11 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за
периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., формиран от сбора на лихвата за забава
върху отделната месечно дължима сума (съгласно данните от ссч експертиза), последният
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на електронен лихвен калкулатор,
възлиза на сумата от 290,04 лева. За тази сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
11
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 297,56
лева или за сумата от 7,52 лева - отхвърлен като недоказан по размер.
Общият размер на лихвата за забава за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г. върху
главницата от 231,42 лева, представляваща стойност на потребена вода за периода от м.
ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., формиран от сбора на лихвата за забава върху отделната
месечно дължима сума (съгласно данните от ссч експертиза), последният определен от съда
по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на електронен лихвен калкулатор, възлиза на сумата от
53,50 лева. За тази сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва
да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 54,91 лева или за сумата от 1,41
лева - отхвърлен като недоказан по размер
По отношение на главницата в размер от 30 лева - стойност на дължими месечни
такси за асансьор за периода м. ноември 2020 г. – м. август 2021 г. съгласно клаузата на чл.
9.2 от договора за наем наемателят дължи заплащането им ежемесечно до 25-то число на
месеца. Следователно, считано от следващия ден – 26 на същия месец ответникът е в забава
в заплащането на съответната месечна вноска. Ето защо, общият размер на лихвата за забава
за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г. върху тази главница, формиран от сбора на
лихвата за забава върху отделната месечно дължима сума, последният определен от съда по
реда на чл. 162 ГПК и с помощта на електронен лихвен калкулатор, възлиза на сумата от
6,63 лева. За тази сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 6,88 лева или за сумата от 0,25
лева - отхвърлен като недоказан по размер.
Съгласно клаузата на чл. 8.2 от договора за наем наемателят се задължава да заплаща
на наемодателя таксата за битови отпадъци за имота годишно, на четири равни вноски,
съответно до 30.03; до 30.06., до 30.09 и до 30.11. Следователно, по отношение на
главницата в размер 27,63 лева, представляваща такса смет за първите три тримесечия на
2021 г. ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ уговорения падеж на съответната
вноска, съответно от 31.03.2021 г. по отношение на вноската до 30.03.2021 г. от 01.07.2021 г.
по отношение на вноската падеж до 30.06.2021 г. и на 01.10.2021 г. по отношение на
вноската с падеж до 30.09.2021 г.
Ето защо, общият размер на лихвата за забава върху главницата от 27,63 лева,
представляваща такса смет за първите три тримесечия на 2021 г. за периода от 26.04.2021 г.
до 27.06.2023 г., формиран от сбора на лихвата за забава върху отделната месечно дължима
сума, последният определен от съда по реда на чл. 162 ГПК и с помощта на електронен
лихвен калкулатор, възлиза на сумата от 5,70 лева. За тази сума предявеният иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
размер от 5,88 лева или за сумата от 0,18 лева - отхвърлен като недоказан по размер.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на исковете, право на разноски,
съразмерно с уважената/отхвърлената част има всяка от стрА.те. На основА.е чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде
присъдена сумата от 780,81 лева, представляваща сторени разноски по делото за държавна
такса, депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение. Последното съдът определи на
основА.е чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в общ размер от 200 лева,
по-висок от минималния такъв от 100 лева и по-нисък от средния от 230 лева, при
съобразяване с конкретната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от
предмета на доказване по предявените кумулативно съединени 12 искови претенции, както
и извършените процесуални действия от пълномощника на ответната страна, изразяващи се
в депозиране на писмен отговор, писмено становище, представителство в проведеното
открито съдебно заседА.е, и ангажиране на разнородни доказателства. На основА.е чл. 78,
12
ал. 3 ГПК в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да бъде
присъдена сумата от 3,99 лева, представляваща сторени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, чието уговаряне и реално заплащане следва от представения по делото
договор за правна защита и съдействие от 17.10.2023 г. (л. 38 от делото) с отразено
заплащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част последният имат характера
на разписка, удостоверяваща реалното й получаване – арг. т. 1 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК относно прекомерността на
претендираното възнаграждение в общ размер от 800 лева, вземайки предвид вече
изложените съображения относно фактическата и правна сложност на делото, обусловена от
вида и броя на предявените искове и ангажирА. доказателства в процеса, респ. и с оглед
осъщественото процесуално представителство на ответника в хода на производството от
упълномощения му представител, изразяващо се в депозиране на отговор, на уточнение и
представителство в съдебно заседА.е.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. Р., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: г[адрес] на основА.е чл. 232, ал. 2 и 86, ал. 1
ЗЗД следните суми: сумата от 3 295,08 лева, представляваща стойност на незаплатени
наемни вноски за периода от м. януари 2021 г. до м. септември 2021 г. по договор за наем №
19-****-1/8 от 25.09.2019 г., сумата от 748,61 лева, представляваща договорна лихва за
забава за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., начислена върху главницата за неплатена
наемна цена, сумата от 70,74 лева, представляваща стойност на потребена електроенергия
за периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г., сумата от 16,50 лева, представляваща
договорна лихва за забава за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., начислена върху
главницата за незаплатена електроенергия, сумата от 1 213,11 лева, представляваща
стойност на потребена топлоенергия за периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г.,
сумата от 290,04 лева, представляваща договорна лихва за забава за периода от 26.12.2020 г.
до 27.06.2023 г., начислена върху главницата за незаплатена топлинна енергия, сумата от
231,42 лева, представляваща стойност на потребена вода за периода от м. ноември 2020 г. до
м. юни 2021 г., сумата от 53,50 лева, представляваща договорна лихва за забава за периода
от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., начислена върху главницата за незаплатена вода, сумата от
30 лева, представляваща стойност на месечни такси за асансьор за периода от м. ноември
2020 г. до м. август 2021 г., сумата от 6,63 лева, представляваща договорна лихва за забава
за периода от 26.12.2020 г. до 27.06.2023 г., начислена върху незаплатените такси за асансьор,
сумата от 27,63 лева, представляваща стойност на такса смет за 2021 г., сумата от 5,70
лева, представляваща договорна лихва за забава за периода от 26.04.2021 г. до 27.06.2023 г.,
начислена върху незаплатената такса смет, ведно със законната лихва върху главницата в
общ размер от 4 867,98 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.06.2023
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер от 748,61 лева до пълния предявен размер от 768,86 лева или
за сумата от 20,25 лева; за разликата над уважения размер от 16,50 лева до пълния предявен
размер от 16,88 лева или за сумата от 0,38 лева; за разликата над уважения размер от 290,04
лева до пълния предявен размер от 297,56 лева или за сумата от 7,52 лева; за разликата над
уважения размер от 53,50 лева до пълния предявен размер от 54,91 лева или за сумата от
1,41 лева; за разликата над уважения размер от 6,63 лева до пълния предявен размер от 6,88
лева или за сумата от 0,25 лева; за разликата над уважения размер от 5,70 лева до пълния
предявен размер от 5,88 лева или за сумата от 0,18 лева.
13
ОСЪЖДА Н. А. Р., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК:
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: г[адрес], на основА.е чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 780,81 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: г[адрес] да
заплати на Н. А. Р., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
3,99 лева, представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14