№ 354
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Славка Н. И.а
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330207020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от М. СТ. Б., против наказателно постановление № 21-0432-000897 от
25.08.2021г. издадено от Началник на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с
което на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, като са му отнети и общо 12 контролни точки, за
извършено нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че
наказателното постановление било незаконосъобразно, тъй като не било
описано в пълнота нарушението. Изложената фактическа обстановка в
наказателното постановление се разминавала с отразените факти в АУАН. Не
били посочени в пълнота наименованията на нормативните актове, чиито
разпоредби били нарушени. Процедурата по установяване на
административното нарушение била опорочена. Моли съда да отмени
наказателното постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало
се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за
1
неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. А.М. от АК- Пловдив, който поддържа подадената жалба. Моли
съда да отмени наказателното постановление. Излага съображения, че
следвало показанията на единия от свидетелите по АУАН да бъдат изключени
от доказателствената съвкупност. Излага съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 18.08.2021г. около 18.35 часа
в гр. Пловдив, на ул. „Кукуш“ срещу № 8Б посока изток- запад,
жалбоподателят управлява лек автомобил Мерцедес Ц 200, компресор,
собственост на Е. М. Б., с ЕГН: **********, с рег. № *******, като извършва
следните нарушения: като водач на МПС отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство Drager Drug Test 5000 STK7, с REF 8323157 и
LOT ARNF 0561 за установяване на употреба на наркотични вещества.
Издаден талон за медицинско изследване № 122183, с което е нарушил чл.174
ал.3 от ЗДвП. А в наказателното постановление е посочено и, че освен, че
отказва да му бъде извършена проверка с тест за утановяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози, и не изпълнил предписание за
химико- токсикологично лаб. изследване за установяване на употребата на
наркотич.вещества или техни аналози.
2
В показанията си актосъставителят свид. Х.И. сочи, че на 18.08.2021г.
бил дежурен по управление към 01 РУ и около 18:35ч. получил сигнал от
автопатрул в състав Д.Н. Ц. и Р.С.М., който го уведомили, че на ул. „Кукуш“
са спрели лек автомобил и са установили жалбоподателят като водач. От
същия било поискано да даде проба за употреба на наркотични вещества, но
същият бил отказал. В последствие в сградата на 01 РУ при ОД на МВР-
Пловдив, пред него също бил отказал да му бъде извършена такава проба с
Drager Drug Test 5000, за което му съставил лично АУАН, който нарушителят
подписал. Издал и талон за медицинско изследване. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля. На първо място, следва да бъде посочено, че
показанията на свидетеля възпроизвеждат твърдения на другите двама
свидетели (Д.Ц. и Р.С.), че същите са го уведомили, че водачът жалбоподател
е отказал да бъде тестван за установяване на употреба на наркотични
вещества. Това обстоятелство, категорично се отрича и опровергава от
показанията на свид. Д.Ц. и Р.С.- преки очевидци на случилото се, лично и
непосредствено възприели случващите се събития имащи отношения към
съставомерността на нарушението. Съдът намира показанията на свид. Х.И.
за нелогични, непоследователни, вътрешно противоречиви и заинтересовани
от изхода на делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на недоверие посочени гласни доказателства
не са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство. Не описват с детайли контатирана в АУАН и НП,
фактическа обстановка по делото. На следващо място, твърдението на свид.
Х.И., че жалбоподателят в сградата на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, отново изцяло
се опровергава от показанията на свидетелите очевидци, спрели на място
водача, извършили лична проверка, и придобили лични впечатления- свид.
Д.Ц. и Р.С.. Основания за критика по отношение на тези свидетелските
показания (свид. Х.И.) се намериха, първо поради служебното му качество –
служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, в конкретния случай е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И
това е така, предвид наличието на вътрешни противоречия, от друга страна,
3
те се компрометират, опровергават и разколебават при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници- показанията на свид. Д.Ц. и Р.С.-
преки очевидци на случилото се, спрели автомобила за проверка, провели
разговор с водача, извършили проверката, констатирали наличието или липса
на нарушение. Свидетелските показания на актосъставителя са в пълно
противоречие с показанията на свидетелите очевидци констатирали
нарушението. В този смисъл, показанията на актосъставителя не са
убедителни, и по своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с липса на доверие посочените гласни доказателства не са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като не
потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед
установените факти на извършената проверка. Всъщност, показанията му не
представляват придобити от него преки и непосредствени впечатления от
случилото се. С тази правна преценка, за обективно неверни се възприеха
тези свидетелски показания, които са вътрешно противоречиви, опровергани
от другите събрани по делото доказателства, неправдиво звучащи и при
индиции на предубеденост. Съдът отдава и реалната възможност за объркване
от страна на актосъставителя в показанията си, предвид множеството
идентични случаи на извършени други нарушения от други лица. Ето защо,
съдът приема свидетелските показанията на актосъставителя за недостоверни.
От показанията на свид. Д.Ц. и Р.С. свидетели при съставянето на
АУАН, преки свидетели очевидци на протеклите събития, в това число
забелязването на автомобила, спирането за проверка, установяването на
водача, извършването на проверка и констатирането на нарушение, се
установява, че на инкриминираната дата са изпълнявали служебните си
задължения, като на улица „Кукуш“ са спрели автомобил марка Мерцедес за
извършване на проверка. Извършили са проверка на документите на водача,
като след запитване дали е употребил наркотични вещества, същият се
притеснил. За това, съобщили на дежурната част в 01 РУ към ОД на МВР-
Пловдив, че ще бъде тестван водач за употреба на наркотични вещества. След
това, съпроводили водача до районното управление, където колегата им
дежурен по управление (актосъставителят), и по изрично съгласие и
съдействие на водача, изпробвал водача за употреба на наркотични вещества
с тест Drager Drug Test 5000 STK7, с REF 8323157 и LOT ARNF 0561. Към
4
момента на проверката за наличието на наркотични вещества нарушителят не
е създавал проблеми и е съдействал изцяло за извършването на проверката.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични,
последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса
на индиции за предубеденост, и с изрични твърдения за неизгодни за
административнонаказващият орган, факти и обстоятелства от извършената
проверка, поради което се ползват с висока доказателствена тежест и имат
висока степен на достоверност. На първо място, показанията на свидетелите,
в това число свид. Р.С., дори след предявяване за запознаване, преди даването
на показания, на съставената от него докладна записка от 18.08.2021г.,
останаха непроменени относно това, че жалбоподателят доброволно и
съдействайки на дежурния по управление, е бил тестван за наличието на
наркотични вещества, с негово съгласие и разрешение. Не без значение е и
обстоятелството, че въпреки, че свидетелите са служители на въззиваемата
страна, същите в показанията си възпроизвеждат неизгодни за
административнонаказващият орган факти и обстоятелства свързани със
съставомерността на вмененото нарушение, а именно че нарушителят е бил
тестван за употреба на наркотични вещества, а не, че е отказал да бъде
тестван, поради което се ползват с годна и изключително висока
доказателствена сила. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства
са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.
Свидетелите са преки очевидци на случилото се, от момента на спиране на
автомобила, до доброволното изпробване на водача за употреба на
наркотични вещества. Свидетелските показания на тези свидетели, изцяло
опровергават показанията на актосъставителя. Противоречие в така
посочените гласни доказателства не се наблюдава, като всеки от разпитаните
свидетели описва застъпените в настоящите мотиви фактически
обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. Всъщност,
показанията им представляват придобити от тях преки и непосредствени
впечатления от случилото се. Свидетелите в открито съдебно заседание, при
спазване на процедурата предвидена в разпоредбата на чл.273 ал.1 от НПК, по
5
отстраняването им от съдебната зала при разпит на другите свидетели, с
категоричност и без никаква доза колебание, изрично заявиха, че
жалбоподателят доброволно е дал съгласие и е дал, да му бъде извършена
проверка с тест за установяване на наркотици, което в действителност се е и
случило. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези
свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и
взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите.
Гласните доказателствени средства, събрани чрез показанията на свид.
Д.Ц. и Р.С. опровергат изцяло писмените доказателствени средства, и без това
с ниска доказателствена стойност, докладна записка от 18.08.2021г. и талон за
медицинско изследване. Това е така, на първо място защото, гласните
доказателствени средства събрани устно и непосредствено пред съда от
свидетели очевидци на случилото се, се ползват с по-висока доказателствена
стойност, от съставената докладна записка и талона за медицинско
изследване. Издаденият талон за медицинско изследване е съставен от
актосъставителя, чиито показания съдът вече посочи, че не приема за
достоверни, респективно обстоятелствата посочени в талона за медицинско
изследване, че нарушителят отказва да бъде тестван, са недостоверни. На
следващо място, доказателствената стойност на докладната записка е изрично
опровергана и от показанията на нейният автор- свид. Р.С., който дори след
изричното предявяване за запознаването й, непосредствено преди провеждане
на разпита му, опроверга съдържанието й, като посочи, че жалбоподателят е
бил тестван за наличие на наркотични вещества, а не че е отказал да стори
това.
В конкретния случай, видно от съставения АУАН непосредствено след
посещаване на сградата на 01 РУ и преди посещението на УМБАЛ „Свети
Георги“ гр. Пловдив и последвалото го НП, се касае за случай, за който
нарушителят е санкциониран за това, че отказва да бъде тестван за наличие на
наркотични вещества с техническо средство Drager Drug Test 5000, предвид
което настоящият съдебен състав се ограничава да обсъжда приложения по
делото лист за преглед на пациент от 18.08.2021г. и протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, тъй като са извън предмета на
6
доказване, ирелевантни за съставомерността на вмененото нарушение, и не
касаят вмененото нарушение на жалбоподателя, доколкото АУАН и НП са
издадени за това, че отказва да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества с техническо средство Drager Drug Test 5000, а не че отказва да бъде
тестван с химическо изследване (кръв).
От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на
Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 8121- 825/ 19.07.2019г. за
допълнение на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и
НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.
От приложеното писмо от 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив с вх.№ 3409/
17.01.2020г. се установява, че протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества не е съставен. А представения протокол (лист 22) касае
друго техническо устройство.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 174 ал.3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Видно от съставения АУАН непосредствено след посещаване на сградата
на 01 РУ и преди посещението на УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив и
7
последвалото го НП, се касае за случай, за който нарушителят е
санкциониран за това, че отказва да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества с техническо средство Drager Drug Test 5000. Изпълнителното
деяние на цитираната разпоредба се изразява в това, че водачът е отказал
(отказ) да му бъде извършена проверка с техническо средство Drager Drug
Test 5000.
Налице са основания за отмяна на издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно и недоказано, и поради нарушения на материалния и
процесуалния закон.
На първо място, настощият съдебен състав приема, че нарушителят не е
извършил вмененото му нарушение, и не е отказал да му бъде извършена
проверка с техническо средство, а точно обратното- доброволно се е
подложил на такава проверка и е бил надлежно тестван с техническо средство
Drager Drug Test 5000, за наличие на наркотични вещества. От събраните по
делото доказателства- в това число показанията на свителителите очевици-
Д.Ц. и Р.С., кредитирани с доверие и подробно обсъдени в анализа на
доказателствата по- горе, се установява, че действията на нарушителя не
съставляват и не характеризират обективните и субективните признаци на
вмененото му нарушение. Точно обратното, от показанията им се установява,
че нарушителят доброволно е дал съгласие и е бил изпробван за наличие на
наркотични вещества с техническо средство Drager Drug Test 5000. Т.е.
нарушителят не е осъществил състава и изпълнителното деяние на вмененото
му нарушение- да откаже да бъде тестван, а е сторил точно обратното. В този
смисъл, посочената в АУАН и НП фактическа обстановка не се установява по
категоричен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Напротив, презумптивната доказателствена сила за съставения АУАН,
предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е опровергана и оборена
изцяло от показанията на свидетелите очевидци на проверката и случилите се
събития, които в показанията си, въпреки че са служители на въззиваемата
страна, сочат неизгодни за нея факти и обстоятелства и поради това
показанията им се ползват с висока доказателствена сила. В конкретния
случай, констатациите в АУАН се опровергават от събраните по делото
доказателства. Всъщност, изцяло се опоровергават от свидетелите очевиди,
които в съдебно заседание, изрично обориха констатациите в АУАН. При
8
непосредствения си разпит пред съда същите с детайли орповергаха,
отразената в АУАН фактическа обстановка, която са възприели лично и
непосредствено, като посочиха, че нарушителят е бил тестван за употреба на
наркотични вещства с техническо средство Drager Drug Test 5000.
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че при провеждане
на цялата административно- наказателна процедура по ангражиране на
административна отговорност, повдигане на административно обвинение и
налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци
на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията,
така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния
процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и
задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния
процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на
обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни
фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при
словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието
9
на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са
винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на
наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се
явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните
разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното
следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца
следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти,
правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и
приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на
дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява
неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до
съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от
надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от
наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна
квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно
определена санкционна норма наказателното постановление следва
безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна
квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на
контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно
следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен
10
чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за
съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да
приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не
са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение
да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание
за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже
дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се
допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до
този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
Настоящият случай е точно такъв. В разпоредбата на чл.174 ал.3 от
ЗДвП са предвидени няколко отделни и различни нарушения. АУАН е
съставен на нарушителя за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство Drager Drug Test 5000, за наличие на наркотични
вещества, а в обстоятелствената част на издаденото наказателно
постановление първо е посочено, че отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство Drager Drug Test 5000, за наличие на наркотични
вещества, а после е дописано и, че не е изпълнил предписание за химико-
токсикологично лаб. изследване за установяване на употреба на наркотични
вещества и техни аналози. В този смисъл, както и по-горе бе посочено,
11
недопустимо е, за първи път с наказателното постановление на нарушителят
да се вменява извършването на ново нарушение, с нови за него факти и
обстоятелства, по които той не се е защитавал, и които не са посочени в
съставения АУАН, и за които факти не му е било повдигнато и предявено
така нареченото административно обвинение със съставения АУАН. В крайна
сметка, не става категорично ясно, за кое нарушение, жалбоподателят е
санкциониран. Отделно от това, при наличието на данни, за отказ на
нарушителя да даде кръвна проба, то е следвало
административнонаказващият орган да анулира вече съставеният АУАН за
отказ от проверка с техническо средство Drager Drug Test 5000, и да състави
нов АУАН, в който да отрази, че нарушителят е отказал да бъде тестван с
техническо средство Drager Drug Test 5000, и е отказал да му бъде взета и
кръвна проба, а не отказът да му бъде взета кръвна проба да се вменява като
нарушение едва с издаденото наказателно постановление. Тези обстоятелства
се отразяват съществено на правото на защита на сакционираното лице, и
водят до невъзможност жалбоподателят да разбере точно за кое от двете
нарушения му е ангажирана административнонаказателната отговорност и за
кое от двете нарушения е санкциониран, или и за двете. Това само по себе си
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нарушаването
на гарантираното от закона право на защита на нарушителят, и до основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Допуснатите пороци в
АУАН и НП при описание на изпълнителното деяние на нарушението и при
очертаване на неговия предмет поставят съда в невъзможност да провери:
налице ли е идентитет между деянието, за което деецът е наказан с НП и това,
за което му е повдигнато административно обвинение с АУАН; налице ли е
идентитет между деянието, за което е наказан дееца и това, което се
установява от доказателствата по делото; не е ли нарушен принципа не бис ин
идем, забраняващ наказването на дееца два пъти за едно и също нещо;
верността на фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в процеса
на доказване (при липса на яснота на коя дата се твърди да е извършено
деянието) се внася прекалено голяма неяснота и неопределеност, изключващи
несъмнеността на фактическите изводи, а както е ноторно известно по
аргумент от чл. 303, ал.1 НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно
наказателната отговорност не може да почива върху предположения. В този
смисъл констатираните пороци при описание на съставомерните фактически
12
положения и приложимите правни норми не само ограничават правото на
защита на наказаното лице, доколкото същото е принудено да гадае за деяние
с какви точно фактически и правни параметри е наказано, но и съществено
затруднява до степен на невъзможност контролните правомощия на съда по
преценка за законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание
за неговата отмяна.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, които следва да му се присъдят, предвид
направеното искане и представените за това доказателства. В този смисъл,
неоснователно е възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, предвид високата фактическа и правна
сложност на делото, проведените няколко открити съдебни заседание,
депозираната молба по същество, проведените множество съдебно -
следствени действия.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0432-000897 от 25.08.2021г.
издадено от Началник на 01 РУ към ОД на МВР- Пловдив, с което на М. СТ.
Б., ЕГН: **********, адрес: *******, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като са му
отнети и общо 12 контролни точки, за извършено нарушение на чл.174 ал.3 от
ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив, БУЛСТАТ № *********, да заплати
на М. СТ. Б., ЕГН: **********, адрес: *******, сумата от 400.00 лева,
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
13
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14