О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 02.04.2020 год. ,
гр.Провадия
Провадийският районен съд, на втори април две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
разгледа
гражданско дело № 1503 по описа на съда за 2019 година, установи:
Производството
образуването по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14 срещу Г.Д.Д.
ЕГН: ********** с адрес ***.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника особен представител, като на
основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Съдът
на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
В исковата молба се
твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер CREX-15265292 ответницата е дала
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 27.11.2017г. ответницата е
активирала, предоставената и от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.N *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната карта No CARD-15265305 , с максимален кредитен
лимит в размер 3000.00 лв.
Твърди се, че същият
представлява револвиращ потребителски кредит който кредитополучателят усвоява
посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM плащания, чрез терминални
устройства (POS) и др., осъществени, чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период. Съгласно чл.1 и чл.14 от договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Ответницата е
преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.01.2018г., когато
е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус
4247.30лв . Поради това кредитора е блокирал използването й.
Поради това ищецът
подава заявление по чл.410 ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 951/2019г. по описа на РС Провадия.
Иска се да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца следните суми по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.951/2019г., а
именно в размер на: 4094.73 лв., представляваща главница по револвращ кредит;
152.57 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.01.2018
до 06.12.2018; 213.55 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание
чл. 76 от ЗЗД, за периода от 06.12.2018 до 11.06.2019, или общо дължима сума
4460.85 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане.
В условията на
евентуалност, в случай че установителният иск, бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение се предявява осъдителен иск за
сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК
е депозиран отговор от назначения на ответника особен представител.
В него се твърди, че установителния иск е недопустим, тъй като не е налице предсрочна
изискуемост на задължението по кредита. Твърди се, че последната вноска по
описания договор за кредит е била с падеж 1.10.2019г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено на 11.06.2019г., т.е. преди
настъпване на изискуемостта на последната вноска. В случай, че съдът приеме, че
този иск е допустим се заявява, че той е неоснователен.
Относно предявения в
евентуалност осъдителен иск се твърди, че той е допустим, но неоснователен.
Твърди, че сключеният
договор за покупка на стока с номер CREX15265292 и инкорпорирания в него договор за кредитна карта CARD -15265305 са нищожни, доколкото
са сключени при наличието на множество клаузи, които са неясни, неравноправни
или в съществено противоречие с морала и добрите нрави.
Твърди, че
ответницата при сключване на описаните договори е извършила плащане по първия,
използвайки кредитната карта, като е усвоила сумата от 2299,00 лв., по
кредитната карта, с което изцяло е погасила задължението по първия по ред
договор с ищеца. Твърди, че по делото не са представени доказателства какви
плащания е извършила ответницата по кредитната карта и тъй като кредитния лимит
е 3000 лева, не е възможно да бъде усвоена главница в размер на 4094.73 лв. както
се твърди в исковата молба.
Твърди се, че
изтеглената от картата сума от 2299,00 лв. е била погасена от ответницата и че
тя не е правила последващи тегления, поради
което ищеца е следвало да закрие кредитната карта.
Заявява, че посочената от ищеца сума по
договора всъщност представлява начислени на ответницата лихви, такси и разноски,
които са й начислени на основание неравноправна клауза - „Всички дължими такси на
Кредитора и /или трети лица по повод или във връзка с извършване на транзакции
с кредитната карта ще бъдат удръжани от разполагаемия кредитен лимит.“
В последващи
разпоредби на същия е предвидил, че от една страна е налице месечна такса за
обслужване от 4 лв., а от друга ГПР, а обезщетението за забава е 10% + ОЛП на БНБ законна лихва. Всички тези плащания са
начислени на ответницата до периода на подаване на заявлението в съда и са
довели до това, тя да дължи описаната сума.
Счита клаузите
относно процент на ГПР в размер на 44,90% и обезщетение за забава в размер на
10% + ОЛП на БНБ за неравноправни и противоречащи на добрите нрави и морала,
тъй като определения лихвен процент е в размер надвишаващ четири пъти размера
на законната лихва при отпускане на кредита за сравнително кратък период от
време.
Ищецът е накърнил
интересите на ответницата като не е блокирал кредитната карта при неплащане на
една или повече месечни вноски, което право е имал съгласно чл.16 от договора,
нито е закрил картата съгласно чл.11 от договора при просрочие повече от 3
месеца. Твърди се неравноправност на тази клауза в първата й част, според която
по искане на кредитополучателя картата може да бъде закрита, но ще дължи всички
натрупани суми до момента плюс лихва, както и ще се дължат всички други
плащания по Договора, което обезсмисля закриването от картодържателя на
кредитната карта, долколкото той би дължал горепосочените суми и без да иска да
закрие същата.
Заявява, че ответницата
е въведена в заблуждение по отношение на целта на договора доколкото договор CARD 1265305 е сключен за усвояване на CREX-15265292, а във връзка с
изпълнението на задължението по същия са налице противоречиви клаузи, доколкото
по отношение на същия на стр. 1 от договора ГПР е в размер на 27,46 %, като е
предвиден лихвен процент от 24,51 %, а на стр. 7 е определи ГПР от 44,90% и
Лихвен процент от 35%. Не било ясно
какви вноски по кой договор за кредит следвало да заплати ответницата не е ясно
върху каква сума е начислен ГПР и Лихвен процент, който в съвкупност са равни
на повече от 70% процента от задължението, независимо от неговата стойност.
Твърди, че е налице
неравноправна клауза и в чл. 15 от Договора, като според същия кредиторът може
едностранно да преразглежда лихвата по договора като новите размери на лихви и
такси влизат в сила след публикуването им на интернет страница или съобщаването
на кредитополучателя, но всяка транзакция след промяната означава, съгласие на
кредитополучателя, същото означава, че дори и същия да не бъде редовно уведомен
след първата транзакция се е съгласил с увеличените размери, което го поставя в
по-неблагоприятно положение спрямо кредитора.
Счита, че изявлението за предсрочна изискуемост е ненадлежно обявено на длъжника.
Твърди, че тъй като
са налице неравноправни договорки за възнаградителната лихва, ГПР и обезщетение
за забава, договорът се явява недействителен на основание чл. 143 от ЗЗП, вр.
чл. чл. 24 от ЗПК. Поради това ответникът е длъжен да върне само чистата
стойност на кредита без да дължи лихва, което той е извършил, доколкото
твърдяната главница от ищеца е всъщност начисляваните от него ГПР, Лихвен
процент и други такси относно обслужване на кредитната карта, надвишаващи
лимита и усвоената от длъжника сума. Иска се отхвърляне на иска.
Правна квалификация
на предявените искове:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр.
с чл.4, ал.1 от Закона за потребителски кредит, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в
издадената Заповед по ч.гр.д.951/2019г. на ПРС.
Възражение за нищожност на договорките за възнаградителната лихва, ГПР и обезщетение
за забава на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.24 от ЗПК.
Съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните,
че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест да докаже, че между него и ответникът е бил сключен
процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил
задълженията си по него, че ответникът е усвоил сума в размер на 4094.73 лв., представляваща главница по револвращ кредит.
Съдът на основани
чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи нищожността на договорките за
възнаградителната лихва, ГПР и обезщетение за забава поради противоречие със закона като неравноправни клаузи.
Съдът
на основание чл.146, ал.2 от ГПК
намира, че ищеца не сочи доказателства, че ответникът е усвоил
претендираната главница от 4094.73 лв..
Съдът на основание
чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва
да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета на спора, както и ч.гр.д.951/2019 на ПРС
Водим
от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2020 год. от 10:10 часа, за които
дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА
приложените към исковата молбата писмени доказателства и ч.гр.д.952/2019г. по описа на РС Провадия.
НАПЪТСТВА страните
към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или
друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са
по-благоприятни за тях.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при
използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че
медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд –
Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се
помещава СИС при ВРС.
УКАЗВА
на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ДА СЕ
ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищеца и от отговора.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….