РЕШЕНИЕ
№ 131
гр. Враца 05.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА трети състав, в публично заседание на 07.03.2019г., през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия
Василева адм.
дело № 724 по описа на АдмС – Враца за 2018г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр.чл.151
ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Б.П.А. *** против ЗАПОВЕД №967з-18/07.12.2018г.
на НАЧАЛНИКА на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Враца, с която е отказано да й бъде
издадено СУМПС.
Жалбодателката е оспорила законосъобразността на заповедта,
като в жалбата изтъква съображения, че неправилно административният орган е приел,
че няма завършено основно образование, защото
по отношение на нея е приложим §16 от Закона за народната просвета, тъй като и
в издаденото й свидетелство е вписано, че тя има право да продължи
образованието си в по-горна степен.
В
с.з. процесуалният представител на жалбодателката *.М.Г. поддържа становище, че
неправилно ответникът е отказал да издаде на
доверителката й СУМПС, тъй като със завършването на седми клас през учебната 1984-1985г.,при действието
на Закона за народната просвета от
1948г., тя е придобила степен на завършено
основно образование. При това положение за нея е приложима разпоредбата
на §16 от ЗИДЗДвП,
който дава възможност лицата да
придобият право да управляват МПС
по досегашния ред или след придобиване на основно образование, а не след
завършване на десети клас.Прави искане за отмяна на заповедта и връщане на преписката на
административния орган с указания за
ново произнасяне..
Ответникът
не е
изразил становище по жалбата.
Административният
съд, като се запозна с доводите на страните,доказателствата в административната
преписка и след служебна проверка на оспорения административен акт съобразно
задължението по чл.168 ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбодателката е подала заявление за издаване на СУМПС с
вх.№7163 на 07.12.2018г. след успешно завършен курс на обучение. Към
заявлението е приложила изискуемите документи
- декларация по чл.151 ал.5 и 7 от ЗДвП, медицинско удостоверение от БЧК
серия А №1019511 от 22.10.2018г., удостоверение за здравословно състояние
изх.№186 от 03.09.2018г., квитанция за заплатена такса за обучение, свидетелство за основно
образование серия 0-17 №066275. Не се
спори, че е преминала успешно курса на
обучение. Преди издаване на оспорената пред съда заповед ответникът е изискал
от Регионално управление по образованието /РУО/
- Враца, информация дали представеното
свидетелство за основно образование
е валидно. С писмо
изх.№РД-21-892/30.11.2018г. Началникът
на РУО Враца е отговорил, че същото е
правомерно издадено и е с вярно съдържание, на
по силата на чл.13 ал.1 т.7 от Наредба I -157/01.10.2002г. и §2а от ПЗР на същата то не дава
право за издаване на свидетелство за управление на МПС. Позовавайки се на тази информация, ответникът е отказал
издаването на СУМПС на жалбодателката.
Административният
акт е връчен на адресата си на 11.12.2018г., видно от отметката и положения подпис върху него.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е подадена от
надлежна страна, против индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване
по съдебен ред, в законоустановения преклузивен срок.
Така изложеното прави жалбата
процесуално допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
Съобразно
задълженията си по чл.168 от АПК съдът е длъжен да извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, както
относно неговата законосъобразност, така и относно неговата валидност. Оспорената
заповед притежава белезите на
индивидуален административен акт съобразно разпоредбата на чл.21 ал.1 от АПК, който е издаден от оторизиран за това орган, в кръга
на неговата материална и териториална компетентност съгласно чл.4 от Наредба I– 157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Издаден е и в предписаната от
закона писмена форма, което дава основание да се приеме, че същият не е нищожен.
Разглеждайки
жалбата по същество, съдът намира, че изложените в нея съображения за
незаконосъобразност на оспорената заповед за отказ за издаване на СУМПС са неоснователни. Административният акт, макар
и пестеливо, е мотивиран , изложени са фактическите основания за издаването му и волята на административния
орган е ясна. Не се спори между
страните, че жалбодателката е
провела курс на обучение и е
положила успешно изпит, както и че се е снабдила с необходимите документи, приложени към
подаденото от нея заявление за издаване на СУМПС. Спорен е въпросът дали
свидетелството за завършено основно образование през учебната 1984-1985г. е
достатъчно, за да се приеме, че тя е изпълнила условието за
образователен ценз за придобиване на
документ за правоуправление. Жалбодателката е завършила
седми клас при действието на Закона за народната просвета, обн. ДВ бр.218/1948г., отм.ДВ бр.86/1991г. Съгласно чл.34
ал.1 от този закон, основното образование се получава в основно училище със седем класа – от първи до седми, т.е. при
условията на този закон жалбодателката е придобила
основно образование. Условията за
издаване на СУМПС са разписани в два
нормативни акта – чл.151 от ЗДвП и чл.13 ал.1 т.7, съответно §2а от Наредба
I-157/01.10.2002г. Изискванията в Наредбата предвиждат, при подаване на заявление за
издаване на СУМПС заявителят да представи удостоверение за завършен най-малко
първи гимназиален клас, като в §2а е
предвидено изключение за лицата, завършили основно образование или Х клас до 26
септември 2017 г. по отменения Закон
за народната просвета, които вместо
копие от документ по чл.
13, ал. 1, т. 7 за завършен най-малко първи гимназиален етап на средно
образование представят копие от документ за завършено най-малко основно
образование. В чл.151 ал.2 от ЗДвП изискването за образователен ценз е завършването на десети клас, като в §16 от ЗИДЗДвП е предвидено изключение за лицата, завършили основно образование или десети клас по реда на Закона за народната просвета / обн.ДВ бр.86/91г./ , които
могат да получат право да
управляват МПС по досегашния ред, т.е. след завършване на основно образование.
В цитираната по-горе Наредба не е посочено точно при условията на кой Закон за
народната просвета е следвало да се придобие основно образование от кандидата
за водач на МПС, но в ЗДвП ясно е указано, че това е следвало да стане
по Закона за народната просвета от 1991г. Съгласно чл.23 ал.1 и 4 от
този закон основно образование се придобива от лицата, завършили осми клас. В
ЗДвП няма разпоредба, която да дава право на лице, имащо основно образование по реда на
Закона за народната просвета от 1948г., какъвто е случаят на жалбодателката, да
придобива право да управлява МПС. При така констатираното, отказвайки да издаде СУМПС на жалбодателката,
ответникът правилно е приложил
материалния закон.
По
всички тези съображения оспорената заповед се явява законосъобразна, поради което
жалбата против нея следва да се отхвърли.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.А.
*** против ЗАПОВЕД №967з-18/07.12.2018г. на НАЧАЛНИКА на СЕКТОР „ПП“ при ОД на МВР ВРАЦА , с която е отказано издаването на СУМПС.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд чрез АдмС
Враца в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.СЪДИЯ: