№ 570
гр. Перник, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Б.а-Здравкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Борислава П. Б.а-Здравкова Гражданско дело
№ 20251720100956 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника му адв. Ц., срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
принудително изпълнение поради погасяване по давност на сумата 2570,80 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до
30.04.2014 г., за която е издаден изпълнителен лист от 18.12.2015 г. по ч.гр.д. № 1967/2015 г.
на РС-Перник и образувано изп.д. № 216/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д..
В исковата молба се излага, че по ч.гр.д. № 1967/2015 г. на РС-Перник е издаден
изпълнителен лист от 18.12.2015 г. в полза на ответника срещу ищеца за сумата 2570,80 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до
30.04.2014 г., сумата 550,66 лв. – представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 02.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че въз
основа на изпълнителния лист е образувано изп.д. № 216/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д. с
район на действие Окръжен съд – Перник. В хода на изпълнителното производство е
събрана сума в размер 289,92 лв., с която съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да
се приеме, че са погасени част от разноските. Сочи се, че последното изпълнително действие
е извършено на 28.11.2019 г., след което не са предприемани изпълнителни действия, поради
1
което сумата 2570,80 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. по изпълнителния лист, е погасена с изтичане на
предвидения в закона давностен срок. Моли за уважаване на предявения иск и осъждане на
ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез пълномощника
му юрк. Софрониева, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че давността за
вземанията многократно е прекъсвана с извършваните изпълнителни действия по изп.д. №
216/2016 г. по описа на ЧСИ С.Д.. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното дело е
без правно значение за давността като се позовава на Решение № 37/24.02.2011 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове
и присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от представената по делото от Служба „Архив“ в заверен препис Заповед за
изпълнение № 1615/03.04.2015 г. по ч.гр.д. № 01967/2015 г. на РС-Перник, че е разпоредено
длъжникът Р. С. Б. да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД сумата 2570,80 лв. – главница
за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. вкл., сумата 550,66
лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 10.03.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 2570,80 лв., считано от датата на подаване на
заявлението – 02.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
разноски по делото в размер на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 62,42 лв. -
държавна такса. Извършено е отбелязване, че на 18.12.2015 г. е издаден изпълнителен лист
за посочените суми.
От приложения препис на изп.д. № 216/2016 г. на ЧСИ С.Д. се установява, че е
образувано по молба с вх. № 00969/11.02.2016 г. от „Топлофикация-Перник“ АД въз основа
на изпълнителния лист от 18.12.2015 г., издаден на основание Заповед № 1615/03.04.2015 г.
по ч.гр.д. № 01967/2015 г. на РС-Перник, с която на съдебния изпълнител са възложени
правата по чл. 18 от ЗЧСИ и е отправено искане за извършване на справки и налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
На 28.12.2016 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, за която е
залепено уведомление на 12.02.2017 г.
С молба от 30.12.2016 г. взискателят е отправил искане да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника, открити в „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД и
„Обединена българска банка“ АД, за което са изпратени запорни съобщения, получени от
посочените банки на 18.04.2017 г.
С молба от 26.04.2018 г. взискателят е направи искане до съдебния изпълнител да бъдат
направени справки в БНБ за наличието на банкови сметки и да при установяване на такива
да бъде наложен запор върху тях.
2
На 12.02.2019 г. е изпратена призовка до длъжника за насрочен опис на движими вещи,
получена на 17.03.2019 г.
С молба от 21.03.2019 г. длъжникът е отправил искане да му бъде разрешено да
изплаща задълженията си по делото разсрочено по 150,00 лв. на месец.
На 21.03.2019 г., 04.04.2019 г., 30.04.2019 г., 22.05.2019 г., 09.07.2019 г., 10.07.2019
г.06.08.2019 г., 27.08.2019 г., 01.10.2019 г. и 28.11.2019 г. са извършени плащания от
длъжника по изпълнителното дело.
С последните преводни нареждания по изпълнителното дело - от 14.07.2020 г. ЧСИ
С.Д. превежда по сметка на взискателя сумата 94,62 лв., и на 20.07.2020 г. нарежда по
сметката си сума за такси.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за
изпълнение, които ищеца твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност. Тъй като
заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок
възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до
изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти
/изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със
стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да
бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти
и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с
материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в
сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК изискването на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен давностен срок на
новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение
/в този смисъл Решение № 118 от 07.07.2012 г. по гр. д. № 4063 по описа за 2021 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Предвид изложеното, съдът приема, че
приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за датата, на която е влязла в сила
заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че моментът от който е започнал да
тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок е датата на издаване на
изпълнителния лист – 18.12.2015 г., към който момент страните не спорят, че заповедта за
3
изпълнение е влязла в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение и предвид датата на образуване на изп.д. № 216/2016 г. по описа
на ЧСИ С.Д., приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл. Съобразно
постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност за вземанията се прекъсва с всяко
валидно изпълнително действие и започва да тече нова давност. В случая новата давност за
вземанията е прекъсната с молбата от 11.02.2016 г. „Топлофикация-Перник“ АД, с която е
отправено искане за образуване на изпълнителното дело и предприемане на предвидените в
закона изпълнителни действия, въз основа на която е образувано изп.д. № 216/2016 г. по
описа на ЧСИ С.Д., с молбата от 30.12.2016 г., с която взискателят е отправил искане да бъде
наложен запор върху банковите сметки на длъжника, открити в „Уникредит Булбанк“ АД,
„Банка ДСК“ АД и „Обединена българска банка“ АД, с изпращането на запорните
съобщения, получени от посочените банки на 18.04.2017 г., с молбата от 26.04.2018 г., с
която взискателят е направил искане до съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху
банковите сметки на длъжника, с насрочването на опис на движими вещи от съдебния
изпълнител на 12.02.2019 г., призовката за което е получена от длъжника на 17.03.2019 г., с
молбата от 21.03.2019 г., с която длъжникът е отправил искане за разсрочено плащане на
дълга и с извършените плащания от длъжника в периода от 21.03.2019 г. до 28.11.2019 г.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 28.11.2019 г. /датата, на която е
извършено последното плащане от длъжника по сметка на съдебния изпълнител/. Тъй като
давностният срок за вземанията не е изтекъл към 13.03.2020 г., същият е спрял да тече до
21.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от ЗМДВИПОРНСПП, след което е продължил да
тече. Следователно към петгодишния срок, който, считано от 28.11.2019 г. е следвало да
изтече на 28.11.2024 г., следва да се прибави периодът от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /два
месеца, една седмица и един ден/, през който давността е спряла. Следователно
петгодишният давностен срок е изтекъл на 05.02.2025 г.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
4
присъдят направените разноски. Съобразно представените доказателства за извършени
разноски, същият са сторил такива в размер на 102,90 лв. - държавна такса, и 450,00 лв. -
платено в брой адвокатско възнаграждение. По възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, направено в отговора на исковата молба, съдът намира
следното:
Съобразно приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съдът не е
обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет
при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив
размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото /в същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908 по описа за
2022 г. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по
т. д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, относими по
аналогия и в настоящия случай/. Посочената практика се поддържа и от въззивната
инстанция в Определение № 571/05.08.2024 г. по ч.в.гр.д. № 413/2024 г. на ОС-Перник.
Настоящият съдебен състав съобразява тази практика и приема, че размерите, посочени
в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, имат ориентировъчен харакер,
като при определянето на дължимото възнаграждение съдът следва да съобрази критериите,
посочени по-горе /интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото/. В случая претендираното адвокатско
възнаграждение е в размер на 450,00 лв., който съобразно цената на исковете е под
предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа /приета на 06.02.2025 г. от Висшия адвокатски съвет/, служещ като
ориентир за размера на възнагражденията, поради което не е налице основание за
намаляването му.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски за производството по делото, възлизащи на 102,90 лв. – държавна такса, и 450,00
лв. – адвокатско възнаграждение, т.е. общо 552,90 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение поради погасяване по
давност на сумата 2570,80 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г. вкл., за която е издаден изпълнителен лист от
18.12.2015 г. по ч.гр.д. № 1967/2015 г. на РС-Перник и образувано изп.д. № 216/2016 г. по
описа на ЧСИ С.Д..
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
5
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата 552,90 лв. /петстотин петдесет и два лева и деветдесет
стотинки/ – разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6