Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр.***,
04.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ***, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи май
през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при
секретаря: Валя Стоянова
като
разгледа АНД № 518/2020г. по описа на Районен съд ***, ІХ наказателен състав и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба от Н.И.Т., с ЕГН**********
***, срещу Наказателно постановление № 19-0938-006338
от 06.12.2019г., издадено от ***при ОДМВР ***, с което на основание чл.185 от ЗДвП
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 20,00лв. за нарушение на чл. 185 от ЗДвП и на основание чл. 183
ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер 50,00лв., за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
На основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 6 КТ.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Поради изложеното, от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Според процесните АУАН и НП, на 26.11.2019г.
в 17:35 часа в гр.***, кръстовището образувано от *** с посока на движение към ***,
извършва следното:
Управлявайки горепосоченото МПС
при навлизане и преминаване през
посоченото кръстовище използва мобилен телефон по време на движение, без
наличие на устройство позволяващо
използването му без ръцете.
При спиране на водача и представяне на документи
за проверка, които били изискани надлежно от полицейските органи, се
установило че водачът не изпълнил финансовото си задължение в законоустановения срок да заплати
наложена глоба с НП №18-0938-004964/21.09.2018г., връчено му
на 15.03.2019г. и влязло в сила на
23.03.2019г. издадено от ******.
Въззиваемата страна – О.М.П.
редовно уведомена за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
От
фактическа страна по делото е установено, че на 26.11.2019г. в
17:35 часа в гр.***, кръстовището образувано от *** с посока на движение към ***
жалбоподателят е държал в ръка мобилен телефон по време на движение, без
наличие на устройство позволяващо
използването му без ръцете. Отделно от това, било установено от проверяващите органи, че водачът имал неизпълнени финансови задължения
в законоустановения срок, а именно да
заплати наложена глоба с издадено от
****** НП №18-0938-004964/21.09.2018г., връчено му на 15.03.2019г. и
влязло в сила на 23.03.2019г..
Съдът, като взе предвид нормата на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП,
намира, че се изисква от обективна
страна „използване” на мобилен телефон по време на управление на превозното средство,
при липса на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете на водача. В случая съставомерните елементи на това нарушение не са
налице. Според изричното изявление на актосъставителя в съдебното заседание на 21.05.2020г.,
същият е възприел водачът на автомобила да държи мобилен телефон, без да уточни как
точно го е използвал, дали е разговарял или
по друг начин. Данни за воден от жалбоподателя разговор по мобилния телефон или
„използване” по друг начин не се установяват и от останалите материали в
преписката и в крайна сметка остава напълно неясно в какво се изразява приетото
от наказващия орган „използване“ на мобилния телефон.Тези доводи бяха
подкрепени от свидетеля И.Д. „Водачът
говореше и държеше мобилен
телефон с ръка, но не помня дали е
говорел в момента“.
В
тежест на АНО е да докаже в съдебното производство, че е налице съставомерно
деяние, извършено от наказаното лице. Това процесуално задължение в случая не е
изпълнено- нарушението не е установено по несъмнен начин с допустимите от
закона доказателствени средства, поради което следва да се приеме, че жалбоподателят
е санкциониран неоснователно за посоченото нарушение, поради
което следва да се отмени НП в тази му
част.
Според разпоредбата на
чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, която регламентира, че наложеното наказание „глоба“ се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Т.е. посочената правна норма съдържа само срокове, които не са императивни и са
с изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея
да се обуславя административнонаказателна отговорност. По - същественото в
случая обаче, е нарушението на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е
наложено наказание за нарушение, което не съществува и в този смисъл е нарушен
принципът на законоустановеност на административните нарушения по чл.6 от ЗАНН, особено в аспекта „обявено за наказуемо”. В тази връзка следва да се
посочи, че нормата на чл.
190, ал. 3 от ЗДвП не съдържа изискване глобата да не е заплатена в срока
за доброволно заплащане, така както е посочено в наказателното постановление,
защото поначало такъв срок се дава с покана /съобщение/ за доброволно
изпълнение, което пък от своя страна предполага вече надлежно образувано
изпълнително производство /при ДСИ, ЧСИ, публичен изпълнител/. В случая
материалната незаконосъобразност произтича и от това, че обжалваното
наказателно постановление не държи сметка и за разпоредбите на чл.
157, ал. 6 от ЗДвП, във вр. чл. 157, ал.
8 от ЗДвП, които не могат да се тълкуват самостоятелно и без връзка с чл.
190, ал. 3 от същия закон, както и обратното. Видно от акта за установяване на
административно нарушение с него, без посочено основание, са иззети и СУМПС, и
контролният талон, като от материалите по преписката не става ясно по какви
причини контролният талон е във владение на жалбоподателя при положение, че има
незаплатена глоба. От своя страна разпоредба на чл.
157, ал. 8 от ЗДвП предвижда, че наказателното постановление заменя
контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно
решението или определението на съда при обжалване. В случая няма данни
контролния талон да е бил отнеман във връзка с цитираното в акта и
наказателното постановление наказване. Напротив, видно е от акта за
установяване на административно нарушение, че при проверката жалбоподателя е
разполагал с контролен талон и СУМПС и
същият е бил иззет именно с него.
Управлението на моторно превозно
средство с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока на доброволно
заплащане е основание за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/
по чл.171, т.1, б.„д“ от ЗДвП /за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба,
незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/,
респ. по чл.171, т.2, б.„к“ от ЗДвП /за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки - временно спиране от движение на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, а не осъществява сочения състав
на административно нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Т. е. на водач, който
управлява МПС без да е заплатил глоба, наложена му с влязъл в сила акт, може да
му се наложи единствено ПАМ по посочените по - горе
разпоредби. Съдът констатира, че актосъставителя отнемайки СУМПС и контролен
талон на жалбоподателя, фактически е направил точно това, но без да състави
съответният ПАМ, а в разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП не се предвижда отнемане
на СУМПС и/или контролен талон.
Следва да се
посочи, че наказание по субсидиарния състав на чл. 185
от ЗДвП за нарушение по чл.190, ал. 3 от същия закон не може да бъде
наложено. Нормата съдържа само срокове, които очевидно не са императивни и в
този смисъл същата е с изключително висока степен на абстрактност и е
невъзможно въз основа на нея да се обуслови административнонаказателна
отговорност. Следователно неплащането на наложеното наказание „глоба“ в срока
на доброволното изпълнение не следва да бъде санкционирано с налагането на ново
наказание „глоба“.
При тези обстоятелства и съображения съдът намира за незаконосъобразно
наказателното постановление и в тази
част, поради което следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 19-0938-006338 от 06.12.2019г., издадено от ***при ОДМВР ***, с
което на Н.И.Т., с ЕГН********** ***, на
основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 20,00лв. за нарушение на чл. 185 от ЗДвП и на основание чл. 183
ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба в размер 50,00лв., за нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП.
На основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 6 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд *** в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: