РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Враца, 7.11.2017
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, І състав, в публично заседание на 11.10.2017 г., през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия С. ДИМИТРОВА адм. дело № 561 по описа на АдмС – Враца за
2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА на чл.211 ЗМВР вр. чл.145 и
сл. АПК.
Производството по делото е образувано на основание изпратена
от ОД на МВР – Враца жалба от Н.П.К. от ***, чрез процесуалния му представител *
Д.П. *** против Заповед №З69з-942/13.07.2017 г., издадена от Директора на ОД на
МВР - Враца, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т.
3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Ответникът Директора на ОД на МВР – Враца, чрез
пълномощника си ** Д. П., оспорва жалбата в цялост. В представено по делото
писмено становище се излагат подробни мотиви за законосъобразността на
оспорената заповед, с искане жалбата да бъде отхвърлена.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено
е заверено копие от образуваната пред административния орган дисциплинарна
преписка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения в чл.149,
ал.1 АПК срок против подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Спазени
са изискванията на закона и жалбоподателят е надлежна страна, поради което
същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспорената Заповед №З69з-942/13.07.2017 г., издадена
от Директора на ОД на МВР – Враца на жалбоподателя, ** Н.П.К. –****, е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца, за това че на
10.03.2017 г. около 8:30 ч. от площадката на *** до *** е пътувал с автобус на
фирма „Б. М-Т.“ ООД *** без предварително закупен талон за пътуване. Прието е,
че с това деяние К. е извършил действия, които представляват нарушение на т.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348/25.08.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи. Описаното деяние е прието за дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл.194, ал.2, т.4 („неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“) от ЗМВР, което се явява съставомерно по чл. 200, ал.1,
т.12
(„нарушаване на етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР“) от ЗМВР, за което се предвижда налагане на
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година. На
държавния служител е наложено именно такова наказание за срок от шест месеца с
оспорената в настоящото производство заповед, издадена на основание чл. 194,
ал. 2, т. 4, във вр. с чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.12 и чл.204, т.3, при
спазване на процедурата по чл.206, ал.1, 2 и 4 ЗМВР.
От приложената от ответника дисциплинарна преписка се
установява, че във връзка с постъпили предварителни данни, отразени в Докладна
записка №5735р-1242/10.03.2017 г. на****, **П. Р., Началника на ***, ** А. М. е
издал Заповед №5735з-21/10.03.2017 г. за извършване на проверка и установяване
на полицейските служители от *** които на 10.03.2017 г. са пътували с автобус
от *** до ***, без да закупят талони или карти и причините за това. Със същата
заповед е определен персоналният състав на комисия, която в срок до 7.04.2017
г. да извърши проверката и изготви писмена справка за резултатите от същата. Във
връзка със започналата проверка на 13.03.2017 г. е представена Докладна записка
№ 5735р-1291 от Д. В. –***, в която са посочени полицейските служители,
пътували на 10.03.2017 г. по линията *** –***. Сред тях под №3 е и
жалбоподателят Н.П.К.. С писмо рег.№ 573500-314-2/22.03.2017 г. Началника на ***
е поискал информация от Началника на отдел „Автотранспорт“***, относно
обстоятелството, кои полицейски служители имат закупени талони и карти за
пътуване със служебни автобуси от *** до *** на 10.03.2017 г., като е
представен списък на пътувалите, съгласно Докладна записка №
5735р-1291/13.03.2017 г. С писмо с вх.№573500-331/28.03.2017 г. Началника на
отдел „Автотранспорт“ в отговор на постъпилото искане е представил Справка за
наличие на закупени талони за ползване на специализиран превоз, която съдържа
данни за всички лица, посочени в писмо №573500-314-2/22.03.2017 г., както и
данни за наличие или липса на закупени от тях талони за посочения период. От
служителите са снети обяснения.
Тъй като в хода на проверката в *** са настъпили
кадрови промени, определеният ** П. Р., който е бил определен за Председател на
комисията, извършваща проверката, с Докладна записка № 5735р-2189/05.04.2017 г.
е уведомил Директора на ОД на МВР – Враца, че при това положение би се явил и в
качеството на дисциплинарно-наказващ орган след приключване на проверката. Отправено
е и искане срокът на проверката да бъде удължен. Въз основа на тази докладна
записка Директора на ОД на МВР-Враца е
издал Заповед №369з-444/06.04.2017 г., с която е изменил Заповед
№5735з-21/10.03.2017 г., издадена от Началника на *** само относно срока за
извършване на проверката, който е
удължен с 30 дни, считано от 07.04.2017 г. до 08.05.2017 г., като
съставът на комисията е останал непроменен. Наредено е също за резултата от
проверката да се изготви писмена справка, която да се докладва от Председателя на
комисията на Директора на ОД на МВР – Враца в срок до 08.05.2017 г., с оглед
изпълнение на правомощията му по чл.204, т.3 ЗМВР. В изпълнение на Заповед № 369з-444/06.04.2017 г. и след като са били
снети сведения от полицейските служители, комисията е изготвила подробна
писмена справка с рег. № 5735р-2697/05.05.2017 г., в която е докладвала на
Директора на ОД на МВР-Враца за резултатите от завършилата в установения срок
проверка.
След като се е запознал със справката на 17.05.2017
г. Директора на ОД на МВР – Враца е разпоредил да се изготви нова заповед за
удължаване на срока на проверката с 30 дни, като се измени съставът на
комисията, като на мястото на П. Р. за председател е определен ** А. П., поради
обстоятелството, че Р. е установил нарушението с докладна записка от 10.03.2017
г., а от всички лица, чиито сведения са снети от Р., да се снемат нови
сведения. Издадена е Заповед №369з-684/26.05.2017 г., с която е удължен срокът
на разследването по инициираната със Заповед № 5735з-21/10.03.2017 г., изменена
със Заповед № 369з-444/06.04.2017 г., проверка с още 30 дни, считано от
17.05.2017 г. до 16.06.2017 г. Изменен е и съставът на комисията, като за
председател е определен ** А.П. от **** на мястото на ** П. Р.
Комисията, назначена с цитираната по-горе заповед, е
извършила възложената проверка и е докладвала резултата от нея в подробна
писмена Справка №5735р-3448/15.06.2017 г. В справката в хронологичен ред са
посочени всички факти и обстоятелства, които са проверени в хода на проверката.
Описана е създадената организация в *** за превоз на служителите на централата
от ** и от други населени места до площадката на ** и обратно. Посочено е, че
служителите, пътуващи с автобусите на наетата за целта фирма „Б М-Т.“ следва да
си закупят талони за пътуване от касите на отдел „Автотранспорт“***, намиращи
се на площадките на ЕП-1 и ЕП-2. Посочено е, че по същия начин е уредено
пътуването и за полицейските служители от ***. Отразено е, че талоните за
пътуване са дневни, седмични, месечни, тримесечни и шестмесечни. Полицейските
служители, които са на 24-часова работна смяна и след това 72-часова почивка,
могат да си закупят такъв талон, който е валиден след три дни /когато са на
работа/, като в самия талон е записано за кои дати важи. Неразделна част от
талона е и издаваният фискален бон, в който е отразен часа на закупуване. Видно
от приложената справка № 5735р-3448/15.06.2017 г. на 10.03.2017 г. сутринта, по
разпореждане на К. Т., началник „Автотранспорт“***, трима негови подчинени
служители са извършили проверка в автобусите, пътуващи от *** до населените
места, където живеят служителите на атомната централа. Проверен е и автобус с
водач В. М., който е тръгнал за ** от начална спирка, площадката на ЕП-2. В
автобуса освен служители на централата е имало и полицейски служители от 3-ти
взвод при *** на които е била свършила смяната. След като автобусът е спрял на
площадката на ЕП-1, за да вземе и оттам пътуващи за **, в него влезли тримата
служители на отдел „Автотранспорт“ при***. Същите проверили пътниците и
установили, че няколко от тях, предимно полицаи, са били без закупени талони за
пътуване. Някои от полицейските служители слезли от автобуса, за да си закупят
талони от касата на отдел „Автотранспорт“, намираща се на ЕП-1. За нередностите
при проверката, констатирани от подчинените му служители, началникът на
„Автотранспорт“ К. Т. докладвал на Началника на *** по това време ** А. М.
Същите решили да извършат нова проверка и да видят дали всички полицаи вече са
си закупили талони за пътуване. За целта К. Т. се обадил по телефона на
шофьора, който спрял управлявания от него автобус в центъра на**. За да
извършат проверка на място пристигнали ** А. М., ** П. Р. и К. Т. При
повторната проверка било установено, че все още имало полицейски служители, без
закупени талони. В справката е прието за безспорно установено, че на 10.03.2017
г. жалбоподателят Н.П.К. е пътувал без закупен талон или карта. Прието е, че с
действията си жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 19 „Държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява“ от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед №
8121з-348/25.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 67 от 12.08.2014 г.). Описаното деяние е прието за дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 („неспазване на правилата на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР“) ЗМВР и е предложено на основание чл. 194, ал. 2,
т.4, във вр. чл.200, ал.1, т.2 ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от шест месеца. Обобщената справка е подписана от членовете
на комисията и е постъпила при Директора на ОД на МВР – Враца на 20.06.2017 г.,
видно от поставената от него резолюция. От отбелязването върху справката се
установява, че жалбоподателят е запознат със съдържанието ѝ и приложените
материали на 29.06.2017 г., видно от положения от него подпис. Именно във
връзка с тази справка е дал обяснения на същата дата, приети от ДНО на 12.07.2017
г. Последвало е издаване на процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, за която служителят е уведомен на 13.07.2017
г.
От представеното от ответника заверено копие на Заповед
№АД-767/23.03.2005 г. на Изпълнителния директор на *** се установява редът и
начинът за използване на работническия автобусен транспорт, като в същата е
уредено, че същият е платен и за използването му е необходимо закупуването на
съответна карта за пътуване. В т.9 от заповедта е уреден контролът по
изпълнението ѝ, а именно, че се осъществява съвместно от представители на
отдел „Автотранспорт и представители на***. Предвидено е, че при констатирани
нарушения лицата се отстраняван от автобусите, като при повторно нарушение
лицето следва да бъде представяно за дисциплинарно наказание.
От представеното писмо, издадено от Началника на *** се
установява, че не са издавани изрични заповеди относно налагане на санкции при
нарушения при ползване на ведомствен транспорт от служителите на ***.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК
съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия,
а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 АПК, като
съгласно ал.2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва
искане за това.
С оспорения в настоящото производство акт е наложено
дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е законосъобразен същият, на
първо място следва да е издаден от компетентен орган, в предвидените в ЗМВР
срокове и при спазена процедура, уредена в ЗМВР и издадената на основание чл.
215а ЗМВР Инструкция № 8121з-470 от 27 април 2015 г. за организацията на
дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на
дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието
на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, обн. ДВ. Бр. 34 от 12 май
2015 г.
Настоящият съдебен състав счита, че оспорената
заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл.204, т.3 ЗМВР
ръководител на структура по чл. 37, ал.1, т. 2 ЗМВР, какъвто е издателят й,
който съгласно този текст има право да налага наказания от вида на процесното,
квалифицирано като такова по чл.200, ал. 1, т. 12 ЗМВР. Спазена е изискуемата
писмена форма, като актът съдържа всички реквизити, предвидени в разпоредбата
на чл. 210, ал.1 ЗМВР. Посочени са извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата въз основа на които е установено, правното основание
и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. Заповедта съдържа правни и фактически
основания, като дисциплинарно-наказващият орган е възприел мотивите, изложени в
представената му справка.
В хода на дисциплинарното производство не се
констатираха нарушения на процедурата, уредена в ЗМВР и в Инструкция №8121з-470
от 27 април 2015 г. Доколкото констатираното нарушение е прието за такова по
чл.200, ал.1, т.12 ЗМВР и тъй като същото попада в приложното поле на чл.208 ЗМВР, дисциплинарното производство е могло да започне без издаване на изрична
заповед по чл.207, ал.1 ЗМВР. Предвид това съдът приема, че дисциплинарното
производство не е започнало с издаване на Заповед №5735з-21/10.03.2017 г., тъй като
със същата е разпоредено извършването на проверка по постъпил сигнал по смисъла
на чл.205, ал.2 ЗМВР. Налице са били данни за извършено нарушение по смисъла на
чл.205, ал.1 ЗМВР, съдържащи се в докладна записка рег. №5735-1242/10.03.2017
г. на ** П. Р., поради което за установяване на нарушението и извършителя му е
разпоредено извършването на проверка. В ЗМВР и в Инструкцията няма изискване
при образуване на такава нарушителите да бъдат запознати, поради което съдът
намира за неоснователен довода, че оспорващият не е запознат изрично с тази
заповед. От друга страна от представеното от същия сведение на 26.04.2017 г.
/лист 101 от делото/ е видно, че същото е дадено именно във връзка с
проверката, разпоредена от Началника на ** със Заповед №5735з-21/10.03.2017 г.
и Заповед № 369з-444/06.04.2017 г. на
Директора на ОД на МВР – Враца, с която е удължен срокът ѝ. Следователно
същият е разбрал за предмета на проверката, при което не са били нарушени правата
му.
Настоящият съдебен състав приема, че началото на
дисциплинарното производство е поставено с резултатите от проверката, които са
обективирани в изготвената справка от 15.06.2017 г., постъпила при ДНО на
20.06.2017 г. Именно резултатите от проверката установяват и нарушението и
извършителя му. Затова от датата на нейното изготвяне и представяне на ДНО –
20.06.2017 г. следва да се брои срокът по чл.195, ал.1 ЗМВР, който в случая е
спазен, предвид издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание на 26.07.2017 г. Вярно е, че преди това е била изготвена друга
справка за резултатите от проверката, а именно писмена справка с рег.
№5735р-2697/05.05.2017 г., но доколкото при изготвяне на същата е установено,
че са участвали служители, по отношение на които може да се приеме, че не са
безпристрастни, обосновано със Заповед №369з-684/26.05.2017 г. е променен
съставът на комисията, определен е нов срок за приключване на проверката и е
разпоредено повторно снемане на нови сведения. Следователно и както се е
мотивирал Директора на ОД на МВР– Враца,
направената промяна е с оглед обективното и безпристрастното извършване на проверката. Затова и всички
действия по разследването са повторно извършени и служителите са дали нови
сведения. И тъй като заповедта от 26.05.2017 г. касае също извършената проверка
по чл.205, ал.2 ЗМВР, а не образувано дисциплинарно производство, и по
отношение на нея няма изискване за запознаване на служителите.
Доколкото съдът прие, че дисциплинарното производство
е започнало с резултатите от проверката, които са обективирани в изготвената
справка от 15.06.2017 г., постъпила при ДНО на 20.06.2017 г., с която
привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е запознато, то не е нарушено
правото му да участва в дисциплинарното производство, а оттам и правото му на
защита, както неоснователно се твърди от процесуалния му представител. Предвид
дадените от лицето на 12.07.2017 г. обяснения съдът приема, че са спазени
изискванията на чл.206, ал.1 ЗМВР, като преди издаване на заповедта за
дисциплинарно наказание лицето е поканено да даде писмени обяснения, макар че
няма изричен акт, с който да са поискани такива. Следователно същият е взел
лично участие в дисциплинарното производство, като писмените му обяснения са
обсъдени от ДНО, съгласно изискването на чл.204, ал.4 ЗМВР. Няма данни да е
пожелал да бъде защитаван от служител и това право да му е отказано от
административния орган.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
процесуалния представител на жалбоподателя, че е налице незаконосъобразност на
оспорената заповед, с оглед преклузивна давност. Спазени са сроковете по чл.195,
ал.1 ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване
на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196,
ал.1 и ал.2 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът,
компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното
нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което
е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е открито по смисъла на чл.196, ал.1 ЗМВР на датата,
на която последната изготвена справка с рег.№5735р-3448/15.06.2017 г. е
постъпила при ДНО – в случая на дата 20.06.2017 г., на която дата на справката
е поставена резолюция от дисциплинарно наказващия орган - Директора на ОД на
МВР Враца. Именно в този документ се съдържат ясни и категорични данни
относно извършеното от жалбоподателя деяние. При това положение
оспорената заповед е издадена в установения двумесечен срок от откриване на
нарушението, като същевременно към датата на издаването ѝ - 13.07.2017 г.
не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.
По отношение на материалната законосъобразност на
оспорения акт по смисъла на чл.146, т.4 АПК съдът приема, че нарушението е
безспорно установено. Не се спори от жалбоподателя, че на визираните в
заповедта дата и час е пътувал с автобус на обслужващия превозвач, без да си
закупи талон за пътуване за същата дата. Спорният въпрос е дали това деяние
представлява нарушение на посочената в заповедта разпоредба от Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР.
Несъмнено
описаното в обстоятелствената част на заповедта поведение, представлява
нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и
по-точно на чл.19 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г., в който е посочено, че държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява. Поведението на
оспорващия, нарушаващо общоприетите норми за поведение, представлява
дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2,
т.4 ЗМВР, за което следва да му бъде наложено съответното наказание,
предвидено в чл. 200,
ал.1, т.12 ЗМВР. Това е така, защото с оглед задачите и дейността на
МВР, законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на държавните
служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във връзка с
изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно и в
извънработно време и извън местоработата. Следователно, дисциплинарна
отговорност се ангажира и в случаите на действия, с които са допуснати
правонарушения по други действащи в държавата закони, извън ЗМВР или са морално
укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни
задължения. Така отговорността на държавните служители в МВР е различна от
дисциплинарната отговорност по Кодекс на труда или по Закона за държавния
служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на
служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо
от това дали е налице основание и за наказателна или административнонаказателна
отговорност. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №4/2007г.
според което: „Неспазването на служебната етика, незачитането на установения
обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие
в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска
дейност”. В цитираното Тълкувателно постановление е направено тълкуване, че:
„достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с
намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската
институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е
задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и
на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на
Министерството на вътрешните работи.” В конкретния казус, деянието не само, че
е станало на публично място, но и негови свидетели са станали служители на***,
които в своите писмени обяснения споделят възмущението си от постъпката на
жалбоподателя. По тази причина не могат да бъдат споделени доводите на
процесуалния представител, че деянието на жалбоподателя може да бъде
квалифицирано като административно нарушение, което се санкционира с глоба, но
не и като дисциплинарно такова. Да се приеме такова твърдение означава, че е
напълно в реда на нещата полицейските служители да пътуват в обществения
транспорт без закупени билети или карти, което не се подкрепя не само от правна
страна, но и от житейската логика. Освен това и съгласно чл.194, ал.3 ЗМВР
Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че
деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Следователно
за ответника са били налице материалноправните предпоставки за издаване на
оспорената заповед.
Спазена е и целта на закона, доколкото в настоящия
случай се касае за нарушение на основни принципи в държавната служба, а именно
респект към закона, чрез даване на личен пример от страна на служителите.
При този изход на делото основателно се явява
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски. Съгласно
чл.143, ал.4 АПК при отхвърляне на оспорването, подателят на жалбата заплаща на
ответника всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение
за един адвокат. Доколкото ответникът е представляван от юрисконсулт съдът
намира, че оспорващият следва да заплати на ответника разноски за процесуално
представителство съобразно чл.78, ал.8 ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Според ал.1 на този текст заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Според чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от
100 до 200 лв. В случая съдът счита, че следва да определи 100 лева, тъй като претенцията
на юрисконсулта е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимално
предвидения размер, който е именно 100 лева. Следователно оспорващият следва да
бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Враца деловодни разноски за процесуалното му представителство от ** Д.
П. в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.К. ***, депозирана чрез процесуалния му
представител * Д.П. *** против Заповед №З69з-942/13.07.2017 г., издадена от
Директора на ОД на МВР - Враца, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр.
чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР му е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Н.П.К. *** да заплати на ОД на МВР – Враца деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати
препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: