№ 23
гр. София , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20 в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Фирмено дело №
20211100800035 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК вр. чл. 15 ЗВ.
Образувано е по молба на религиозна общност с наименование „Б.п.а.ц.“ за
регистрацията й като религиозна институция. Молителят сочи, че на учредително събрание,
проведено на 21.06.2021 г. в с. Копиловци, е приет устав на институцията и са избрани
нейните органи, като моли съда да постанови решение за регистрация на вероизповеданието
като юридическо лице.
На основание чл. 16 ЗВ е представено експертно становище от Дирекция
„Вероизповедания“ на Министерски съвет, което е отрицателно – поради липса на
задължителни реквизити на устава, липса на уредба на статута на епископата, а също и
поради противоречие на наименованието с изискването за уникалност и невъвеждане в
заблуждение.
Съдът, като взе предвид представените с молбата доказателства, намира същата за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 14 ЗВ статут на юридическо лице се предоставя на религиозна общност,
ако тя отговаря на изискванията на закона. Тези изисквания условно могат да се разделят на
две групи: формални и съдържателни.
Формалните изисквания са да е налице доброволно обединение на физически лица (§
1, т. 2 ДР ЗВ), което да е приело устав с минимално необходимото съдържание, посочено в
чл. 17 ЗВ, както и наименованието и седалището на общността да не съвпадат с тези на
друга, вече регистрирана, религиозна институция (чл. 15, ал. 2 ЗВ). Последното изискване е
препратка към съдържателните изисквания за регистрация – трябва да се касае за такова
вероизповедание, което да е отличимо от други институционализирани вече
вероизповедания чрез своите същностни характеристики (основно – чрез верското
убеждение). Ако общността почива на основните принципи на вече регистрирано
вероизповедание, то тя би разкрила правните характеристики на нейно поделение, за
регистрацията на което съгласно чл. 27 ЗВ се изисква съгласие на регистрираната
религиозна институция.
1
В настоящия случай се установява, че на 21.06.2021 г. е проведено учредително
събрание, на което са присъствали девет физически лица. Взето е решение за учредяване на
църква под наименование „Б.п.а.ц.“ със седалище в с. Копиловци, приет е устав, съгласно
който църквата е неотделима част от Едната, Свята Съборна и Апостолска църква. Избрани
са членове на Управителния съвет, както и председател на вероизповеданието.
Видно от съдържанието на устава обаче, същият не съдържа всички задължителни
реквизити, посочени в чл. 17 ЗВ и в частност – не е посочен начинът на определяне на
председателя (дали същият се избира от управителния съвет или от събора). Тази празнина
не би могла да се запълни по аналогия с избора на първия председател, тъй като той е
извършен от учредителите, а не от някой от конституираните с устава органи.
Наред с това от наименованието на обединението, както и от прокламираното в устава
верско убеждение може да се заключи, че тази религиозна общност няма своя същностна
идентичност, която да я отграничи от православното вероизповедание в България.
Наименованието на новото обединение сочи, че то е представител на православието, но
съгласно чл. 10, ал. 1, изр. 3 ЗВ такъв в държавата е единствено Българската
православна църква. Освен това, православният характер на вероизповеданието, какъвто
претендира да има процесното обединение, трябва да произтича от формалното членство
на църквата в Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква, а не от волята на
обединилите се лица, в какъвто смисъл са разясненията на каноничните закони, дадени от
Светия Синод. В случая няма данни обединението да е признато по съответния формален
ред като част от Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква, макар такова твърдение да е
обективирано в чл. 2, ал. 1 от Устава. Напротив, такава принадлежност е налице само по
отношение на Българската православна църква и това е изрично предвидено в закона (чл.
10, ал. 1, изр. 3 ЗВ).
Ето защо наименованието на молителя, разгледано в контекста на даденото в
устава самоопределение на обединението като член на Едната, Свята, Съборна и
Апостолска църква и като правоприемник на „завещаното от Православната църква още от
времето на покръстването на българите“, се явява заблуждаващо и е пречка да се допусне
регистрация на обединението.
Действително, с решение на ЕСПЧ, ІV отделение, от 20.04.2021 г., постановено по
жалба № 56751/2013, е прието, че наименованието не може да послужи като основание за
отказ за регистрация, освен ако е налице буквална идентичност или твърде голямо сходство
във всички елементи на името. В настоящия случай е налице буквална идентичност не във
всички, а в три от елементите – „българска“, „православна“ и „църква“, но същевременно,
както беше посочено, е налице идентичност в самоопределянето на двете
вероизповедания – като признати от Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква
(автокефални). Частичната идентичност на наименованието и пълната идентичност
в самоопределянето на обединението като православно създава достатъчно основание за
заблуждение у „последователите на съществуващото вероизповедание“ (цит. решение), тъй
като според каноническите закони не може да има повече от една автокефална църква,
призната за такава на една и съща територия, нито пък да съществува автокефална
църква извън Вселенската църква. Заблуждаващо е и определянето на обединението като
„автономна“ църква, тъй като това също не зависи от волята на учредителите, а съставлява
формално признание на църквата от съответната автокефална църква и формално
утвърждаване на нейния глава, каквото в настоящия случай не е налице.
Изхождайки именно от преценката за недостатъчна отличима идентичност на
процесното обединение, Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет също е дала
отрицателно становище по реда на чл. 16 ЗВ, което настоящият състав споделя поради
2
изложените по-горе съображения.
Ето защо молбата за регистрация на религиозната институция следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТКАЗВА да впише в регистъра по чл. 18 ЗВ религиозна общност с наименование
„Б.п.а.ц.“ и седалище и адрес православен манастир „Св. Благовещение“, с. Копиловци, обл.
Кюстендил, учредена на учредително събрание на 21.06.2021 г.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в седемдневен срок
от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3