Определение по дело №138/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 393
Дата: 31 януари 2022 г. (в сила от 31 януари 2022 г.)
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20223100500138
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 393
гр. Варна, 28.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500138 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на В. Б. ИВ. срещу решение
№ 1371 от 15.10.2021 г., постановено по гр.д.№ 9924 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Варна, седемнадесети състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от В. Б. ИВ. срещу
„ЕОС Матрикс“ ЕООД – София и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД кумулативно обективно
и субективно съединени искове с правно основание член 49 във връзка с член 45 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на
ищеца сумата в размер на 5 000 лева, представляваща дължимо от ответниците обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатата възможност да
сключи договор за кредит за тази сума, поради противоправното бездействие на служители
на ответните дружества да извършат своевременно и коректно отразяване на информацията
относно кредитната му задлъжнялост за периода 14.12.2017 г. – 17.08.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба /18.08.2020 г./ до окончателното изплащане на
задължението; сумата в размер на 1 000 лева, представляваща дължимо от ответниците
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
негативни емоции /страдания, притеснения, емоционален дискомфорт, напрежение,
унижение и накърняване на човешкото достойнство/ от това, че не може да получи средства
по договор за кредит и да ремонтира своевременно покрива на жилищната си постройка,
поради противоправното бездействие на служители на ответните дружества да извършат
своевременно и коректно отразяване на информацията относно кредитната му задлъжнялост
за периода 14.12.2017 г. – 17.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба /18.08.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението; осъден е В. Б. ИВ. да
заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 150 лева, представляващи сторени разноски в
производството пред първата инстанция за юрисконсултско възнаграждение, на основание
1
член 78, алинея 3 от ГПК , както и на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД сумата от 150 лева,
представляващи сторени разноски в производството пред първата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 във връзка с алинея 8 от
ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Сочи се, че в мотивите на атакуваното решение липсва изложение и анализ
относно наведените фактически твърдения досежно липсата на кредитна задлъжнялост от
негова страна. Също така се сочи, че първоинстанционният съд е тълкувал събраните
доказателства превратно и едностранчиво, в резултат на което е направил грешни изводи за
липсата на доказаност на всички изискуеми предпоставки на деликтната отговорност. Иска
се отмяна на решението и уважаване на исковете така, както са предявени.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба и от
двамата ответници, с които същата се оспорва, като всеки от тях съобразно положението им
повтаря възраженията, изложени в отговорите на исковата молба. И двамата ответници
сочат, че от събраните по делото доказателства по никакъв начин не се доказва наличието на
предпоставките по член 49 във връзка с член 45 от ЗЗД за реализиране спрямо тях на
деликтна отговорност. Иска се потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба от В. Б. ИВ. срещу определение № 8004 от 29.11.2021 г.,
постановено по първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молба на
въззивника от 08.11.2021 г., в която е обективирано искане от страна на И. за изменение на
постановеното решение в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че присъждането на разноските на практика го лишава от правото
на достъп до справедлив съдебен процес, а от друга страна намира, че с поведението не е
станал повод за завеждане на делото. Иска се отмяна на това определение като неправилно.
Отговор на частната жалба е постъпил от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който същата
се оспорва и се желае потвърждаване на обжалваното определение.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната и частната жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК и
отговарят на съдържателните изисквания за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Във
въззивната жалба и отговорите не са направени искания за събиране на доказателства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното и на основание член 267 от ГПК, съдът

2



ОПРЕДЕЛИ:



НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14 март 2022 година от
9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3