29.10.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на първи октомври две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№497 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Н.Ж.С. ***, против Решение
№1012-26-185-1/10.05.2021г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са потвърдени
задължителни предписания №ЗД-1-26-00899373/25.03.2021г. на контролен орган на
ТП НОИ Хасково. Твърди се, че административният орган правилно установил
периодите, през които жалбоподателката била регистрирана като самоосигуряващо
се лице – земеделски стопанин, но незаконосъобразно били кредитирани критерии,
които не били правно значими – относно реалното осъществяване на дейност, за
която се дължат осигурителни вноски. Подаването на декларация от
самоосигуряващо се лице било равнозначно на регистриране на трудов договор.
Задължителните предписания за заличаване на данни били недопустими, тъй като
данните по чл.5, ал.4 от КСО били резултат от регистрацията като ЗП, а не били
правопораждащ или променящ юридически факт. Заличаването на данните по
Декларация №1 Данни за осигурено лице за периода от 29.01.2021г. до
28.02.2021г. вкл., било разпоредено без да бъде заличена подадената декларация
ОКД – 5, което било недопустимо. Предписанието превишавало компетентността на
длъжностното лице и било противоконституционно. Разпоредбите на Наредба
№3/29.01.1999г. на МЗХ кореспондирали единствено с НООСЛБГРЧМЛ, но не и с
другите посочени законови и подзаконови актове. С обжалваното решение било
кредитирано установяване на отрицателни факти по административен ред. Не било
налице валидно заличаване на регистрацията като самоосигуряващо се лице. В хода
по същество се твърди, че проверката била издадена без надлежно издадена
писмена заповед, както и че в анкетните карти нямало отбелязано намерение, а
заявен вид дейност – подготовка за засаждане, като имало закупени семена.
Процесуално нарушение било изискването на външни данни в проверката. Иска да
бъде отменено Решение №1012-26-185-1/10.05.2021г. на Директор ТП НОИ Хасково, с
което са потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-00899373/25.03.2021г. на
контролен орган на ТП НОИ Хасково, както и да бъдат заплатени направените по
делото разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ Хасково, взема становище по жалбата, като счита решението за правилно и
законосъобразно, поради което следвало да бъде отхвърлена жалбата срещу него.
Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с отправено писмено искане
вх.№1043-26-115 от 22.03.2021г. относно установяване правото на обезщетение по
реда на чл.10 от КСО в качеството на лицето на земеделски стопанин, както и при
направената справка в Справка №22А, Данни от Регистъра на осигурителите за
самоосигуряващия се, е поискано извършване на проверка на самоосигуряващото се
лице Н.С.. В направената справка в Справка №22А е установено, че същата е
обявила упражняване на дейност в качество на земеделски стопанин, считано от
29.01.2021г. Изискани от Областна Дирекция земеделие Хасково анкетни карти и
формуляри, както и информация за регистрациите ѝ като земеделски стопанин
съгласно Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на
земеделските стопани. В изпълнение на указаното ОДЗ Хасково уведомява с писмо
изх.№РД-12-02-258-1/22.03.21г. /л.12 от делото/, че Н.Ж.С. е регистрирана като
земеделски стопанин съгласно Наредба №3/29.01.1999г. на посочена изрично дата –
26.01.2021г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба
№5/2009г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата
стопанска година. Представени са от ОДЗ Справки за дейността, съответстващи на
данните в Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин. От същите се
установява, че жалбоподателката е вписала във формуляра си обща използвана площ
0,100 ха – намерения за основни: картофи 0,0500 ха, 0,0500 ха домати -
градински.
За Н.Ж.С. са подадени данни по чл.5,
ал.4от КСО за м.01.2021г. – 1 работен ден; м.02.2021г. – 20 дни временна
неработоспособност, както и че има постъпило Удостоверение Приложение 9 с
вх.№Р14-26-000-00-**********/05.03.2021г. с данни относно правото на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради бременност за периода от
30.01.2021г. до 15.03.2021г.
Контролният орган на ТП на НОИ е издал
задължителни предписания изх.№ЗД-1-26-00899373/25.03.2021г. към
самоосигуряващото се лице Н.Ж.С., които е следвало да бъдат изпълнени в срок от
17 работни дни от получаването им – да подаде в ТД НАП Пловдив Декларация обр.1
Данни за осигурено лице за заличаване на данни за периода от 29.01.2021г. до 28.02.2021г.,
както и да се заличи подаденото Удостоверение Приложение 9 вх. №Р14-26-000-00-**********/05.03.2021г.
Подробно е изложено, че лицето е заявило
намерение да засее площи с картофи и домати, като към датата на настъпване на
осигурителното събитие – 30.01.2021г. нямало данни това обстоятелство да е
променено. С. не била започнала да упражнява трудова дейност като земеделски
стопанин, тъй като периодът, през който най-рано се засаждат картофи, бил края
на февруари до първата половина на март, градинските домати се засаждали в края
на април до началото на май. Направен е извод, че в периода от 29.01.2021г. до
29.01.2021г. С. не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин,
свързана с производство на растителна продукция за продажба. Наличието на
регистрация не било достатъчно да възникне осигурително правоотношение, а
следвало да бъде доказано, че е извършвана реална трудова дейност – да е
произвеждана продукция, предназначена за продажба.
Като е разгледал жалба с вх.№1012-26-185/20.04.2021г.
срещу задължителните предписания на основание чл.117, ал.3 от КСО с оспореното Решение №1012-26-185-1/10.05.2021г.,
Директор ТП на НОИ Хасково е приел
задължителните предписания за правилно и законосъобразно издадени и е
отхвърлил жалбата. Административният орган е възприел констатациите на
контролния орган от извършената проверка, а като мотиви за потвърждаване на
дадените задължителни предписания е изложил, че С. реално не е осъществявала
дейност като земеделски стопанин, не е произвеждала растителна продукция,
предназначена за продажба, поради което и жалбоподателката не попадала в
обхвата на пар.1, ал.1, т.5 от ДР на КОС и не подлежала на осигуряване.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168 ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването
е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на
задължителните предписания, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е
подадена на 13.05.2021г., при дата на постановяване на акта на 10.05.2021г.,
поради което, а и тъй като между страните няма спор относно просрочие, то
жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок по
чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е постановено по реда и
при условията на чл.117, ал.3 от КСО, като актът е издаден от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Потвърдените с решението
задължителни предписания по чл.108, ал.1, т.3 от КСО също са издадени от компетентен орган по
смисъла на чл.3, т.1 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ - https://www.nssi.bg/images/bg/
legislation /instructions/Instruktzia-1-2015.pdf, както и са в кръга на съответната
компетентност на инспекторите по осигуряване – чл.4 и чл.37 от Инструкцията,
поради което и съдът приема за неоснователно възражението, свързано с пределите
на компетентност на длъжностните лица – контрольори. Административните актове
са обективирани в изискуемата писмена форма и са подписани от издателя си,
поради което не са налице основания за оспорване по чл.146, т.2 и 3 от АПК.
Основният въпрос в настоящото съдебно
производство е дали така дадените от органа предписания, потвърдени с
оспореното решение са законосъобразни. Съдебната инстанция по същество
преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на
съдържащите се в него фактически основания за издаването му - чл.142, ал.1 от АПК, като проверява дали те действително са се
осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях по силата на правна
норма разпоредените правни последици. Така законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които
съдът не може да допълва или заменя. В процесния случай решаващият орган е
изпълнил своите задължения и в мотивите на оспореното решение са обсъдени
правнорелеватните факти. Конкретна и ясна е мотивировката относно
необходимостта от корекция на некоректно подадените данни, която е съобразена с
материалния закон.
В случая няма спор за регистрацията на
жалбоподателката на основание чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване
на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина и
морските лица като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. Не се спори и
относно регистрация на жалбоподателката като земеделски стопанин в ОДЗ, както и
относно съдържанието на анкетната карта – заявено намерение за текущата
стопанска година 20/21г. за засети/засадени площи, като липсва отбелязана
дейност за засети/засадени площи към началото на стопанската година. Изрично в
анкетната карта се сочи Намерение за засети/засадени площи картофи 0,0500 ха,
0,0500 ха домати – градински. Спорна е фактически извършваната от
жалбоподателката дейност, изразяваща се в произвеждане на земеделска продукция.
Съгласно пар.1, ал.1, т.5 от Допълнителните разпоредби на КСО "регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите
лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за
продажба, и са регистрирани по установения ред. Към Министерството на земеделието,
храните и горите се създава и поддържа регистър на земеделските стопани – чл.7
от Закон за подпомагане на земеделските производители, а редът за регистрация на земеделските стопани е регламентиран в Наредба
№3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани /изм. заглавие ДВ
бр.31/2015г./.
Регистрацията се извършва в Областна дирекция Земеделие
по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец въз основа на
анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския
стопанин, като в ОДЗ се води регистър на земеделските стопани на територията на
областта.
По силата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо
заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски
производители и тютюнопроизводители. Съгласно чл.4, ал.4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Но на основание цитираните разпоредби се налага извод, че в кръга на
задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски
стопани, за които на първо място се предвижда да произвеждат продукция,
предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения
ред.
Наличието на регистрация за дадено лице в
посочения вече регистър на земеделските стопани не се явява самостоятелно и
достатъчно основание, за да възникне осигурителното правоотношение с
произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност
между качеството регистриран земеделски стопанин по смисъла на ЗПЗП и осигурено
лице по смисъла на КСО. За да възникне качеството „осигурено лице“ по смисъла
на КСО, то следва да е осъществявало реално дейност като земеделски стопанин и
да произвежда продукция, която е предназначена за продажба, а не само да е регистрирано.
В настоящия процес от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства
относно реалното осъществяване на дейността в релевантния период –
29.01.2021г., като независимо от твърденията, че не е било декларирано
намерение, то от анкетната карта беше установено именно деклариране на
намерение за стопанската година. Между страните не се спори, че зеленчуците не
се засаждат през януари, но жалбоподателката твърди, че тогава е осъществявала
подготовка за засаждането им. В настоящия случай обаче подготовката, дори и да
е била действително осъществена, за което също няма ангажирани доказателства,
не може да бъде приравнена на трудова дейност по производството. Самата
твърдяна покупка на семена не се отъждествява с произвеждането на зеленчукова
продукция, доколкото дори не е предприето засаждане/засяване на тези семена. В
този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба
№3/29.01.1999г. земеделски стопанин, който е
заявил намерение, но не е започнал трудова дейност, свързана с произвеждане на
продукция, предназначена за продажба, т.е. не е извършил засаждане/засяване на
продукция през съответната стопанска година, се явява осигурено лице по смисъла
на КСО. Така не са налице и условията за получаване на обезщетение по Глава ІV, Раздел І и ІІ от КСО, и съдът счита, че както към датата на
регистрация по чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ, така и към датата на издаване на
оспорения акт, жалбоподателката не се явява самоосигуряващо се лице, тъй като
не попада сред изброените в чл.4, ал.3, т.4 от КСО лица. Подадените от нея
данни като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин, са
некоректни и следва да бъдат заличени, в какъвто смисъл са задължителните
предписания. В този смисъл оспореното решение се явява правилно, а жалбата е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на възражението на
жалбоподателката относно нарушена процедура при провеждането на проверката,
съдът счита същото за неоснователно. В случая следва да се има предвид, че
проверката по Раздел ІІ от Инструкция №1/03.04.2015г. не е започнала по сигнал
по реда на чл.28, ал.1 от Инструкцията, а е по преценка на ръководителя на ТП
НОИ и по данни от информационната система на НОИ. В писмото от 22.03.2021г.
/изх.№1043-26-115/, което се възприема като сигнал, няма изложени
обстоятелства, които да бъдат възприемани като сочещи нарушение, поради което и
не е било необходимо издаването на заповед по реда на чл.29, ал.1 от
Инструкция. Доколкото проверката се извършва само по данните в информационната
система на НОИ, то съгласно чл.29, ал.5 от Инструкцията тя е била възложена с
писмена резолюция от 23.03.2021г. Като са били длъжни по силата на чл.31, ал.2
от Инструкцията да се запознаят с относимите за проверката документи, то след
установените данни в информационната система на НОИ, за да установят фактите и
обстоятелствата от значение за определяне на резултатите, контролните органи са
изискали съдействие от други държавни органи и институции. Последното е в
правомощията на контролните органи на основание чл.42, ал.1 от Правилник за
организацията и дейността на НОИ, Глава Седма – Взаимоотношения с други
държавни органи, институции и лица. Именно това е определящо за разликата между
извършването на проверка на основание издадена писмена заповед със съдържанието
по чл.29, ал.1 от Инструкцията и изключението предвидено от ал.5, чл.29, когато
е необходима само резолюция за възлагането на проверката. Същественото е, че
когато няма издаване на нарочена заповед, то не е необходимо и не се извършват
действия от проверяващите в служебни помещения на проверяваното лице, както и
не се извършват насрещни проверки, а контролните органи проверяват единствено
информацията в системата на НОИ, като за целта няма пречка и да търсят
съдействие на други държавни органи, както и е в настоящия случай.
При този извод относно спора в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер
юрк.възнаграждение, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - 100,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Ж.С. ***, против
Решение №1012-26-185-1/10.05.2021г. на Директор ТП НОИ Хасково, с което са
потвърдени задължителни предписания №ЗД-1-26-00899373/25.03.2021г. на контролен
орган на ТП НОИ Хасково.
ОСЪЖДА Н.Ж.С., ЕГН **********,***
направените по делото разноски сумата от 100 лева, представляващи юрк.
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия: