Р Е Ш Е Н И Е
№299
07.03.2022
г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на десети февруари две хиляди двадесет и втора година, в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2.
МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: И.Л.Прокурор: Х.К.
сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД
номер 61 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И.Н.Т., ЕГН:
*********, с адрес: ***, против Решение № 590/05.10.2021 г., постановено
по НАХД № 3064/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0769-000879/13.05.2021г.,
издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр.
Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл.182,
ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на касатора е наложено
административно наказание - глоба в размер на 800,00 лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от три месеца. На основание Наредба Iз-2539 на
МВР са отнети и 12 контролни точки.
В касационната жалба се излагат
възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, поради нарушение на
процесуалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че е ограничено правото на защита на нарушителя, поради факта, че
същият е бил призован на 17.09.2021 год., а съдебното заседание, в което е
разгледано делото и е даден ход по същество в негово отсъствие е проведено на
20.09.2021 год., с което не е спазен срока за уведомяване по чл.247б от НК и е
ограничено правото на страната да се запознае с материалите по делото, да
направи необходимите извлечения, съгласно нормата на чл.247б, ал. 5 от НК и да
организира защитата си. На следващо място, се твърди, че в обжалвания съдебен
акт не е направена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
както и че съдът е проявил процесуално бездействие като не е изискал от АНО
снимка /клип/, както и надлежен протокол за използване на процесното техническо
средство. Оспорва се техническата годност на АТСС, както и мястото, на което е
била позиционирана системата за контрол на скоростта. Моли се за отмяна на
съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно уведомен,
не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас, дава мнение за оставяне в сила на решението на първата инстанция.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти
състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата
за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление №
21-0769-000879/13.05.2021г., издадено от Началник група към сектор „Пътна
полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Бургас, отговорността на Т. е
ангажирана на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
За констатираното е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), подписан с отбелязване „Не,
нямам възражения“, като въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно
решение, съдът е намерил, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на жалбодателя. Посочил е, че е спазен срокът по
чл.34 ЗАНН, тъй като АУАН е издаден в рамките на тримесечния срок след
откриването на нарушителя, а в случая нарушителя е установен след попълване на
декларацията по чл.188 ЗДвП. АУАН е издаден на 24.02.2021г., т.е. в рамките на
срока по чл.34 ЗАНН, като както в АУАН, така и в НП подробно, последователно и
обстоятелствено е изписано словесно констатираното нарушение. Съдът е посочил,
че в случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се
извършва от система радар-камера-компютър. Съдът е намерил, че процесната
система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и
стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането
на всяко едно конкретно нарушение и предвид
изложеното, съдът е счел, че отговорността на жалбоподателя е била правилно
ангажирана, тъй като той е декларирал, че лично е управлявал автомобила. Съдът е намерил, че цитираните цифрово законови разпоредби, квалифициращи
нарушението и определящи рамките на административнонаказателното
обвинение, са точно и напълно съответстващи на изяснените обстоятелства по
случая.
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно
убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и
представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в
първоинстанционното производство процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба
оплаквания, настоящият съдебен състав намира за неоснователни, като счита, че
касаторът е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, поради което правилно
е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. От събраните по
делото доказателства безспорно се установява извършеното административно
нарушение и вината на нарушителя.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението, изложено в касационната жалба, че в хода на
съдебното производство, с оглед несвоевременното призоваване е било ограничено
правото на защита на нарушителя, като същият е бил възпрепятстван да се
запознае с материалите по делото, да направи необходимите извлечения и да
организира защитата си. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че
цитираната от касатора правна норма не касае разглеждането на дела от
административнонаказателен характер, като същата - чл.247в, ал.5 от НК
/касаторът некоректно е написал чл.247б от НК, който има само три алинеи/
съдържа разпоредба, вменяваща на съдията-докладчик задължение за осигуряване на възможност на
лицата, които могат да участват в разпоредителното заседание да се запознаят с
материалите по делото и да направят необходимите извлечения, което разпоредително
заседание се предвижда за решаване на въпросите за
допуснатите на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на
процесуалните правила и свързаното с преценката на тези нарушения решение, дали
делото да бъде насрочено в съдебно заседание или съдебното производство да бъде
прекратено и делото – върнато на прокурора за отстраняване на констатираните
нарушения, т.е. разпоредителното заседание е уредено като своеобразен първи
етап от съдебното заседание пред първата инстанция по наказателни дела.
В случая,
касационният състав намира, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията
си по чл.271, ал.1 и ал.2 от НПК, като е извършено надлежното
призоваване по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл.178–181 от НПК на посочените в
чл.61, ал.2 ЗАНН правни субекти, поради което са били налице предпоставките за
даване ход на делото в открито съдебно заседание. Видно от приложените по
делото разписки за призоваване, нарушителят не е бил намерен на посочения от
него адрес, тъй като на същият е имало празен парцел, като по сведения от
съседи преди години е имало къща, която впоследствие е била съборена, от което
следва, че нарушителят не е изпълнил задължението си, съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН - да уведоми наказващия орган, когато
промени адреса си.
Въпреки неизпълнението на това свое задължение, нарушителят е бил намерен и
призован, като същият е имал възможност да уведоми съда вслучай, че няма
възможност да организира защитата си и да поиска отлагане на делото –
възможности, от които касаторът не се е възползвал. Следователно, районният съд не е
допуснал процесуално нарушение приключвайки съдебното следствие след
провеждането на разпит на актосъставителя и приемането на събраните по делото
писмени доказателства в отсъствието на жалбоподателя. Нещо повече, както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими законови
реквизити, като точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено
е обстоятелството, че в този участък има въведено с пътен знак В-26 ограничение
на скоростта до 90 км/ч, както и наказуемата скорост от 154 км./час, поради
което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като същият е бил запознат с
вмененото му нарушение и е можел да организира защитата си още от момента на
връчване на АУАН и впоследствие на НП.
Неоснователни са и възраженията на
касатора касаещи годността на техническото средство, като в тази връзка следва
да се посочи, че нарушението е заснето с годно и калибрирано техническо
средство, доказателства за което са налично по делото – Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване /л.19/ и Протокол от проверка от 23.07.2020
год. /л. 26/ със срок на валидност една година. В преписката се съдържа и
снимка, а в НП е отразено, че снимковият материал е показан на ползвателя на
МПС, което обстоятелство не е оспорено с жалбата. На снимката е отразено и
мястото на извършване на нарушението, като същото е посочено и в съставените
АУАН и НП – път Е 773, км.491 до бензиностанция „Ромпетрол“.
Предвид всичко изложено по-горе,
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на
съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 590/05.10.2021 г., постановено по НАХД
№ 3064/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.