Р Е Ш
Е Н И Е
№270
Бургас, 13/03/2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар
Вяра С.
Прокурор
Андрей Червеняков
като
разгледа административно дело номер 1957
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано е по жалба на О.К.Н. ***, против ревизионен
акт/РА/ №Р-02000218004614-091-001 от 17.05.2019 г. на началник сектор
„Ревизии“, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите - ръководител на ревизията, ТД НАП Бургас, частично
потвърден с решение № 144 от 05.08.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП“/ Бургас, ЦУ НАП, с който е установена
отговорност по чл.19, ал.2 ДОПК за задължения на „Биго бийч“ЕООД, както следва: по ЗДДС за данък
върху добавената стойност за следните данъчни периоди: месец декември 2012 г. -
53 240.21 лева главница и лихва - 40 760.68 лева; м.януари 2013 г. -
13 565.54 лева главница и лихва-8 585.80 лева; м.август 2013 г. -
30 581.57 лева-главница и лихва-17 532.88 лева; м.септември 2013 г. -
11 079.94 лева - главница и лихва - 6 265.95 лева; м.януари 2014 г. -
1 400.67 лева - главница и лихва - 744.16 лева; м.февруари 2014 г. -
4 207.29 лева-главница и лихва- 2 202.52 лева; м.март 2014 г. -
10 989.81 лева и лихва-5 658.34 лева; м.април 2014 г.-28 446.31
лева главница и лихва - 14 408.72 лева; м.септември 2014 г. -
37 631.44 лева-главница и лихва - 17 457.65 лева и м.ноември 2014 г.
- 31 587.42 лева-главница и лихва - 14 108.15 лева; по ЗКПО за
корпоративен данък: за 2012 г. - 120 591.62 лева главница и лихва -
74 778.45 лева; за 2013 г.-60 817.92 лева-главница и лихва -
31 550.42 лева; за 2014 г.-18 551.08 лева-главница и лихва
-8 615.78 лева и за 2015 г.- 0.00 лева - главница и лихва в размер на
185.74 лева; за данък върху доходи от трудови правоотношения по ЗДДФЛ за
периода 01.12.2012 г.-30.09.2014 г. - 573.69 лева-главница и лихва - 297.83
лева; по КСО-ДОО за осигурители за периода 01.12.2012 г.-30.09.2014
г.-1 232.79 лева и 646.87 лева; по КСО - вноски за здравно осигуряване/ЗО/
за осигурители за периода 01.12.2012
г.-30.09.2014 г.-512.52 лева главница и лихва - 267.73 лева; по КСО-Универсален
пенсионен фонд/УПФ/ за осигурители за периода 01.12.2012 г. - 30.09.2014 г. - 258.45
лева - главница и лихва - 132.51 лева и глоби, санкции и задължения за месец
януари 2017 г. в размер на 200.00 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност
иска да се отмени оспорения административен акт. Ангажира доказателства.
Претендира разноски.
Ответникът,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита
същата за неоснователна. Представя административната преписка по издаване на
оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Административен съд Бургас, като взе предвид
изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, от
лице с правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
Ревизионното производство е образувано със заповед за
възлагане на ревизия/ЗВР/ №Р-0200218004614-020-001 от 08.08.2018 г. на началник
сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас със срок на ревизията до два месеца от датата
на връчване на заповедта/ връчена на 06.11.2018 г., л.201-203 от делото/;
изменена със ЗВР №Р-0200218004614-020-002 от 07.01.2019 г., със срок на
ревизията до 06.02.2019 г./л.171-173 от делото/; изменена със ЗВР
№Р-0200218004614-020-003 от 04.02.2019 г., с която е определен срок за
завършване на ревизията до 05.04.2019 г./л.168-169 от делото/.
Цитираните заповеди са подписани с
електронен подпис, който е валиден към всяка от датите на издаването им/л.316 и
317 от делото/.
Ревизията обхваща установяване на отговорност за
корпоративен данък по чл.19 ДОПК за периода 01.01.2012 г.-31.12.2015 г.; за
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за следните
периоди: 01.12.2012 г.-31.11.2013 г. и
01.04.2014 г.-30.09.2014 г.; за ДДС за следните периоди 01.06.2013 г.-
31.08.2014 г.; месец септември 2014 г.; 01.11.2012 г.-31.01.2013 г.; месец ноември
2014 г.; за ДОО за осигурители за следните периоди: 01.12.2012 г.-30.11.2013 г.
и 01.03.2014 г.-30.09.2014 г.; вноски за здравно осигуряване/ВЗО/ за
осигурители за следните периоди: 01.03.2014 г.-30.09.2014 г. и 01.12.2012
г.-30.11.2013 г.; Универсален пенсионен фонд/УПФ/ за осигурители за следните
периоди: 01.09.2012 г.-31.01.2014 г. и 01.03.2014 г.-30.09.2014 г. и глоби и
санкции за месец януари 2017 г.
Ревизионният доклад/РД/№
Р-02000218004614-092-001 от 19.04.2019 г., издаден от ревизиращия екип, в срока
по чл.117, ал.1 ДОПК, е връчен на жалбоподателя по електронен път на 23.04.2019
г. и е подписан с
електронни подписи, валидни към датата на издаване на РД/ л. 322, 324 и 326 от
делото/.
Срещу ревизионния доклад,
задълженото лице не е депозирало възражение.
Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесния
ревизионен акт №Р-02000218004614-091-001
от 17.05.2019 г., от компетентен
орган по чл.119, ал.2 ДОПК, след
извършена ревизия на жалбоподателя по общия ред, който е обжалван по
административен ред и е потвърден частично с решение № 144 от 05.08.2019 г. на
директора на дирекция „ОДОП“ Бургас, ЦУ НАП, относно ангажирана отговорност на
жалбоподателя по чл.19, ал.2 ДОПК, в качеството му на управител на „Виго
бийч“ЕООД, ЕИК/Булстат ********* за следните задължения: ДДС за данъчни
периоди: 01.12.2012 г.-31.01.2013 г.; 01.08.2013 г.-30.09.2014 г. и 01.11.2014
г.-30.11.2014 г. в общ размер на 222 730.20 лева-главница и лихва-127 724.85
лева; корпоративен данък за 2012 г.; 2013 г.; 2014 г. и 2014 г. в общ размер на
199 960.62 лева главница и лихва-115 130.39 лева; данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.12.2012 г.-30.09.2014
г. в общ размер на 573.69 лева-главница и лихва-297.83 лева; ДОО за осигурители
за периода 01.12.2012 г. -30.09.2014 г. в общ размер на 1 232.79 лева -
главница и лихва 646.87 лева; вноски за здравно осигуряване/ВЗО/ за осигурители
за периода 01.12.2012 г.-30.09.2014 г. в общ размер на 512.52 лева главница и
лихва -267.73 лева; УПФ за осигурители за периода 01.12.2012 г.-30.09.2014 г. в
общ размер на 258.45 лева главница и лихва-132.51 лева и глоби и санкции за
периода месец януари 2017 г. в размер на 200.00 лева, или задължения в общ
размер на 425 268.27 лева-главница и лихва-244 200.18 лева и санкции в размер
на 200.00 лева, и съгласно който са
направени следните констатации и правни изводи:
Отговорността по чл.19, ал.2, т.1 ДОПК на О.Н. е
ангажирана в качеството му на управител на „Виго бийч“ЕООД за посочените
непогасени задължения на дружеството, декларирани със справка-декларация/СД/ по
ЗДДС, годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 ЗКПО и декларации обр.6 в общ
размер на 425 268.27 лева-главница и лихва-244 200.18 лева лихва , и глоба в
размер на 200.00 лева.
По данни от търговския регистър е установено, че О.К.Н.
е управител на „Виго бийч“ЕООД от 17.03.2011 г. до 29.11.2019 г. Основната
дейност на дружеството по данни от подадени ГДД по чл.92 ЗКПО е строителство на
жилищни и нежилищни сгради, покупка и продажба на собствени недвижими имоти.
В хода на ревизията е извършена проверка на О.Н. за
установяване на обстоятелствата по чл.19 ДОПК, резултатите от която са
обективирани в протокол №П-02000217061177-073-001 от 31.07.2018 г., ТД НАП
Бургас/л.111-113 от делото/. Установено е, че
за неплатени от „Виго бийч“ЕООД публични задължения в общ размер към
07.11.2016 г. главница 444 051.93 лева и лихва 161 976.86 лева е образувано
изпълнително дело/ИД/ №**********/2014 г.. Наложен е запор върху сметки,
налични във всички банки на територията на страната. Открита е само една
банкова сметка ***. Установено е също, че дружеството няма декларирано движимо
имущество, а голяма част от имотите, които ще бъдат изградени в ПИ с
идентификатор 51500.502.507 са прехвърлени на физически и юридически лица като
право на строеж. Върху друга част са
вписани ипотеки, а върху всички-наложени възбрани от съдебен изпълнител и
банки; няма свободно имущество, което да обезпечи вземанията на НАП. Установено
е още, че задълженията на „Виго бийч“ЕООД към 06.04.2017 г. са в размер на 622
078.42 лева и не са обезпечени с движимо и недвижимо имущество, поради което
дългът е прекатегоризиран в несъбираем.
На „Виго бийч“ЕООД е извършена ревизия за установяване
на данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни
физически лица за периода 01.10.2017 г.-31.12.2017 г., приключила с ревизионен
акт/РА/№Р-02000218001223-091-001 от 05.06.2018 г., който не е обжалван и е
влязъл в сила/л.83-89 от делото/. С този ревизионен акт е установено, че на
31.10.2017 г. О.Н. в качеството на управител на „Биго бийч“ЕООД е извършил
разпореждане с активи на дружеството, представляващо скрито разпределение на
печалбата.
На 31.10.2017 г. от органите на НАП е извършена инвентаризация
на касовата наличност на „Виго бийч“ЕООД, резултатите от която са
обективирани в протокол №0953133 от
31.10.2017 г./л.99 от делото/. При инвентаризацята не са установени налични
парични средства в брой. При съпоставка с оборотната ведомост към 31.10.2017
г./л.91 от делото/ е установено дебитно салдо на сметка 501 „Каса в лева“ в
размер на 1 609 382.40 лева, която липсва. Органът по приходите е приел, че
липсващите средства не са свързани с осъществяваната от задълженото дружество
дейност, а представляват извършено скрито разпределение на печалбата. С тези
средства не били покрити дължимите публични задължения на дружеството за данъци
и задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2012 г.-10.01.2017 г., в
общ размер на 698 608.92 лева. Не са представени документи, доказващи
разходването на тези парични средства за дейността на дружеството или причината
за тяхната липса. Представено е само обяснение от управителя О.Н., в което сочи
че дружеството не получава парични средства в брой; всички разплащания се
извършват по банков път; не съхранява парични средства в брой; не разполага със
сейф във офиса, банка или друго място.
Непредставянето на счетоводна и финансова документация
от О.Н.; липсата на парични средства в размер на 1 609 382.40 лева;
предприетите от приходната администрация действия за принудително събиране на
задълженията от „Виго бийч“ЕООД и невъзможността същите да бъдат събрани, тъй
като дружеството не разполага с имущество, е мотивирало органът по приходите да
приеме, че поведението на управителя Н. е причина за несъбираемост на установените
публични задължения.
Изводът на органа по приходите е, че е налице скрито
разпределение на печалбата по смисъла на §1, т.5, б „а“ ДР ЗКПО до размера на
задълженията на дружеството 698 608.62 лева.
Приел е наличие на кумулативните предпоставки,
предвидени в нормата на чл.19, ал.2, т.1 ДОПК за ангажиране отговорността на
физическото лице О.Н.-управител на „Виго бийч“ЕООД.
След анализ на представените от страните доказателства,
съдът приема от правна страна следното:
Органът по
приходите е приел реализирана хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 ДОПК, според която
управител, член на орган на управление,
прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо
лице по чл.
14, т. 1 и 2 ДОПК носи отговорност за непогасените
задължения на задължено юридическо лице по чл.
14, т. 1 и 2 ДОПК, когато недобросъвестно извърши плащания
в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, в резултат на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за
данъци и/или задължителни осигурителни вноски.
Субект на отговорността по чл.19, ал.2, т.1 ДОПК е управител, член на орган
на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено юридическо лице по чл.
14, т. 1 и 2 ДОПК, към момента на извършване на действията, когато недобросъвестно извърши плащания в
натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент.
Няма спор, че
жалбоподателят е бил управител на „Виго бийч“ЕООД, както и че дружеството има
декларирани задължения за данъци и осигуровки.
Спори се относно
реализирането на останалите елементи на фактическия състав на отговорността по
чл.19, ал.2, т.1, предл.първо ДОПК.
Отговорността на физическото лице по чл.19,
ал.2 ДОПК е субсидиарна и възниква от момента, в който се установи, че
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски не могат да бъдат
събрани от субекта по чл.14, т.1 и т.2 ДОПК. За да бъде реализирана
отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК, следва да са налице недобросъвестно
извършени действия, в резултат на които имуществото на задълженото лице да е
намаляло и по тази причина да не са погасени задължения за данъци и/или
задължителни осигурителни вноски. Тези действия се изразяват в извършени
плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, или в отчуждаване на имущество,
включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните. Отговорността за непогасените задължения е до
размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на
имуществото.
Органът по приходи аргументира извод за
недобросъвестни плащания,
свързан със скрито разпределение на печалбата
по смисъла на §1, т.5, б „а“ ДР ЗКПО до размера на задълженията на дружеството
698 608.62 лева, съответно за умишлено неплащане на публични задължения с неправомерно поведение на управителя О.Н.
въпреки наличието на достатъчно парични средства; укриване на факти и
обстоятелства и отчуждаване на средства, които не са свързани с дейността на
дружеството. Според правилото на чл.19, ал.10 ДОПК, смята се, че е налице недобросъвестност
по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или
установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването
на акта за установяване на задължението.
В решението на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас се сочи, че
последователно в годините от банковите сметки на дружеството са теглени парични
средства, които значително превишават размера на декларираните задължения - 698
610.72 лева, възникнали през периода м.януари 2012 г. - м.септември 2014 г., но
въпреки това, публичните задължения не са платени. В ревизионния доклад,
органът по приходи се е ограничил до изброяване на видовете задължения на
дружеството, като не е коментирал каквито и да е плащания от банкови сметки, в
полза на когото и да било, както и кои точно от тях, представляват
недобросъвестни действия в резултат на които е намаляло имуществото на
дружеството, с оглед спазването на едногодишния срок от датата на декларирането
им.
На
31.10.2017 г. от органите на НАП е извършена инвентаризация на касовата
наличност на „Виго бийч“ ЕООД, документирана с протокол № 0953133/31.10.2017
г./л.99 от делото/. При инвентаризацията не са установени налични парични
средства брой. Съгласно представена оборотна ведомост, дебитното салдо по сметка 501 „Каса в лева“ към датата
на инвентаризацията възлиза на 1 609 382.40 лева. Органът по приходи
е направил извод, че по безспорен начин е доказано скрито разпределение на
печалбата. Този извод е направен, макар
и да липсват доказателства, тези парични средства да са изплащани на когото и
да е.
Скрито
разпределение на печалба означава, прехвърляне на средства от търговско
дружество към съдружниците или акционерите без същото да е реализирано формално
като разпределение на печалба. Легалното определение на понятието „скрито
разпределение на печалбата“ е дадено в §1, т.5, б. „а“ ДР ЗКПО и включва суми,
начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на
съдружниците и акционерите или свързани с тях лица и които отговарят на едно от
следните условия: платените суми не са свързани с осъществяваната от данъчно
задълженото лице дейност или плащането превишава обичайните пазарни нива, с
изключение на дивидентите. Тези
действия могат да имат много различни проявления. Един от начините, липсващата
касова наличност да бъде премахната е осчетоводяването на несъществуващ разход,
чрез счетоводното му включване в сметка „Други разходи”, което действително
може да бъде квалифицирано като скрито разпределение на печалба, тогава когато
липсва основание за съставянето на подобна счетоводна операция.
От констатациите на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата отразена като излязла от касата на дружеството е
осчетоводена като други разходи по сметка 609 „Други разходи“, чрез
прехвърлянето и от сметка 501 „Каса в лева“. С тази сума, годишният финансов
резултат за 2017 г. е преобразуван в посока увеличение, съгласно подадената
годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО за 2017 г. с вх. № 0200И0388416/24.03.2018
г. Отрицателният финансов резултат на дружеството за 2017 г. е увеличен със
сумата в размер на 1 847 481.00 лева, посочена на ред 10 „Други увеличения и
намаления на счетоводния финансов резултат“, като декларираната данъчна загуба
е редуцирана до размер 82 849.15 лева.
Нормата на чл.19, ал.9 ДОПК въвежда
изключение от общите правила при търсене на отговорност от физическите лица в
посочените им качества, за непогасени задължения, а именно, когато собствениците на капитала, включително съдружниците
или акционерите, които са получили скрито разпределение на печалбата, отговарят
за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на
юридическото лице за периода, в който са притежавали това качество, до размера
на полученото, освен ако скритото разпределение е декларирано. Дружеството е декларирало в годишната си данъчна
декларация факта на извършеното разпределение на печалбата и то вече не е
скрито, съгласно цитираната норма. По условие, разходите представляващи скрито
разпределение на печалбата са разходи целящи именно облагодетелстване на
собственици и съдружници по начин, който заобикаля закона, но с факта на
декларирането им, това основание отпада.
По отношение наличието на причинно-следствена връзка
между действията на Н. и невъзможността да бъдат събрани задълженията на
дружеството, следва да се отбележи, че в тежест на органа по приходи е да
докаже, че именно умишленото поведение на жалбоподателя е причина за
невъзможността задълженията да бъдат събрани. Излагането на чисто теоретични
постановки свързани с конкретния казус и декларативно заявяване наличието на
отделните предпоставки, не представляват доказателство, а и очевидно не
кореспондират чисто времево и смислено с описаните факти. Публичните
задълженията са декларирани от дружеството през периода 2012 г. - 2014 г., а
липсата е установена в касата през м.октомври 2017 г. и при липса на подробен
анализ на входящите парични потоци на дружеството през периода на възникване на
задълженията и до 2017 г., всякакви изводи са случайни и недоказани. Отделно от
това, от представените в хода на ревизионното производство оборотни ведомости
към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г. /л.142 - 146 от делото/ и към 31.12.2016
г. /л.167 от делото/ се установяват налични парични средства в касата на
дружество в размер на 1 564 016.65 лева към 31.12.2014 г., в размер на 1 507
496.61 лева към 31.12.2015 г. и в размер на 1 652 309.58 лева към 31.12.2016 г.
Информацията от оборотните ведомости е пренесена в балансите на дружеството и
увеличаването на парични средства в касата не е скрито. Следователно, още към
цитираните дати при активни действия от страна на публичния изпълнител е могло
да бъде инициирано събирането на публичните задължения на „Виго бийч“ ЕООД по
ИД № **********/2014 г. Такива действия не са предприети от публичния
изпълнител, като посочените липси на дълготрайни материални активи и парични
средства по запорираните банкови сметки не са единственият начин за
удовлетворяване на кредитора, при положение че сам той признава, че дружеството
е декларирало налични активи, които превишават размера на задълженията и
създават убеждение, че задълженията са обезпечени и сочените парични средства
са налични. Тези доводи са посочени в решението на директора на дирекция
„ОДОП“, в което е поместена и таблица, съдържаща съпоставка на размера на
средствата в брой и задълженията на дружеството. Изложените в решението
допълнителни съждения не заместват липсата на анализ в доклада и не мотивират
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и
невъзможността задълженията да бъдат събрани.
Тежестта на доказване на всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата се носи от органа по приходите /арг. чл.170,
ал.1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК/, който следва да проведе пълно доказване, като
създаде сигурно убеждение у съда в настъпването на всички факти от хипотезата
на чл.19, ал.2, ДОПК. В конкретния
случай, това не е сторено.
По изложените съображения ревизионният акт е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
При този резултат и предвид направеното искане
в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 30 950.00/тридесет хиляди деветстотин и петдесет/ лева, представляващи
10.00/десет/ лева дължима
и заплатена за производството държавна такса; 1 200.00/хиляда и двеста/ лева възнаграждение за вещо
лице и 29 740.00/двадесет и девет хиляди
седемстотин и четиридесет/ лева адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/ЗА/ и на основание
чл.8, ал.1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 6
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/обн.ДВ, бр.№64/2004 г./.
Така мотивиран и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт/РА/ №Р-02000218004614-091-001 от
17.05.2019 г. на началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител
на ревизията, ТД НАП Бургас, частично потвърден с решение № 144 от 05.08.2019
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/„ОДОП“/
Бургас, ЦУ НАП, с който на О.К.Н. ***, е установена отговорност по чл.19, ал.2 ДОПК за задължения на „Биго бийч“ЕООД,
както следва: по ЗДДС за данък върху добавената стойност за следните данъчни
периоди: месец декември 2012 г. - 53 240.21 лева главница и лихва -
40 760.68 лева; м.януари 2013 г. - 13 565.54 лева главница и
лихва-8 585.80 лева; м.август 2013 г. - 30 581.57 лева-главница и
лихва-17 532.88 лева; м.септември 2013 г. - 11 079.94 лева - главница и
лихва - 6 265.95 лева; м.януари 2014 г. - 1 400.67 лева - главница и
лихва - 744.16 лева; м.февруари 2014 г. - 4 207.29 лева-главница и лихва-
2 202.52 лева; м.март 2014 г. - 10 989.81 лева и лихва-5 658.34
лева; м.април 2014 г.-28 446.31 лева главница и лихва - 14 408.72
лева; м.септември 2014 г. - 37 631.44 лева-главница и лихва -
17 457.65 лева и м.ноември 2014 г. - 31 587.42 лева-главница и лихва
- 14 108.15 лева; по ЗКПО за корпоративен данък: за 2012 г. - 120 591.62
лева главница и лихва - 74 778.45 лева; за 2013 г.-60 817.92
лева-главница и лихва - 31 550.42 лева; за 2014 г.-18 551.08
лева-главница и лихва -8 615.78 лева и за 2015 г.- 0.00 лева - главница и
лихва в размер на 185.74 лева; за данък върху доходи от трудови правоотношения
по ЗДДФЛ за периода 01.12.2012 г.-30.09.2014 г. - 573.69 лева-главница и лихва
- 297.83 лева; по КСО-ДОО за осигурители за периода 01.12.2012 г.-30.09.2014
г.-1 232.79 лева и 646.87 лева; по КСО - вноски за здравно осигуряване/ЗО/
за осигурители за периода 01.12.2012
г.-30.09.2014 г.-512.52 лева главница и лихва - 267.73 лева; по КСО-Универсален
пенсионен фонд/УПФ/ за осигурители за периода 01.12.2012 г. - 30.09.2014 г. -
258.45 лева - главница и лихва - 132.51 лева и глоби, санкции и задължения за
месец януари 2017 г. в размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /„ОДОП“/Бургас, ЦУ НАП, да заплати на
О.К.Н. ***, разноски в размер на 30 950.00 /тридесет хиляди деветстотин и петдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14- дневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република
България.
СЪДИЯ :