Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми
април две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ВИКТОРИЯ
СТАНИСЛАВОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 1264 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
С решение № 20278703 от 16.12.2020
г., постановено по гр. д. № 66410/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав,
ЗАД „Д.Б.: Ж.И З.“ АД е осъден да заплати на З. „У.“ АД, на основание чл.411 КЗ, сумата от 1 327, 33 лв., представляваща непогасена от ответника част от
изплатено от ищеца обезщетение по застраховка „Каско“, сключена със застрахователна
полица № 17136110024 за вреди по лек автомобил марка „Шкода“, рег. № ******,
нанесени вследствие на ПТП, настъпило на 09.07.2017 г. в района на община
Плевен, на път I - 3/км.92+679, срещу стрелбищен комплекс, по вина на водача на
лек автомобил марка „Опел“, рег. № ******, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 19.11.2019 г. – датата
на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащан, сумата от 228, 22
лв. – обезщетение за забава за периода 21.02.2018 г. – 18.11.2019 г., както и
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 710, 67 лв. – съдебни разноски.
Срещу постановеното решение е
депозирана въззивна жалба от ответника ответника “ЗАД БАЛЛБ.: Ж.И З.“ АД, с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
необосновано и неправилно. Счита, че решаващият съд не е обсъдил всички
ангажирани по делото доказателства. От показанията на свидетеля Ц.е установено,
че щети са настъпили единствено в задната част на застрахования при ищеца лек
автомобил. Същевременно експертното заключение на авто – техническата
експертиза е било своевременно оспорено от жалбоподателя. Счита, че неправилно
е преценена доказателствената стойност на представения по делото протокол за
ПТП, който съставлява официален документ за възприетите от органите на МВР
обстоятелства. Липсват данни за увреждане на части или детайли на застрахования
при ищеца автомобил, различни от щетите по задната част, които ответникът
своевременно е репарирал в цялост. Моли съда да отмени обжалваното решение,
като отхвърли предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца З. „У.“ АД, с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Счита, че решаващият съд е обсъдил всички ангажирани по делото
доказателства. По делото е установена причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и вредите по предната част на лекия автомобил марка „Шкода“.
Разпитаните свидетели дават показания, че увреденият автомобил е бил изтласкан
извън пътното платно, където имало храсти и дървета. Автомобилът се ударил в
тях. Вещото лице е дало заключение, че уврежданията по предната част от
автомобила могат да настъпят в резултат на съприкосновението с тези храсти и
дръвчета, поради което причинно-следствена връзка между уврежданията в предната част на
автомобила и настъпилото ПТП е доказана п делото. Моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с иск с правно
основание чл.411 КЗ. Ищецът твърди, че на 09.07.2017 г. в района на община Плевен,
на път I-3 (км.92+679, срещу стрелбищен комплекс), е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „Опел“, рег. № ****** и лек автомобил марка „Шкода“, рег. № ******.
Съгласно съставения протокол за ПТП виновен за настъпването му е водачът на лекия
автомобил марка „Опел“, чиято гражданска отговорност за нанесени вреди при управление
на МПС към датата на ПТП е застрахована при ответника със срок на покритие от
24.03.2017 г. до 24.03.2018 г. Към
датата на ПТП лекият автомобил марка „Шкода“, е застрахован по застраховка
„Каско на МПС“ в ищцовото дружество. Във връзка с причинените щети на
застрахования при ищеца лек автомобил е образувана щета № **********. Изплатил
е застрахователно обезщетение в размер на 4 911, 62 лв. Във връзка с отправена
регресна покана, връчена на 19.01.2018 г. ответникът е платил с платежно
нареждане от 02.02.2018 г. сумата от 3 584, 29 лв., като сумата от 1 327, 33
лв. не е платена. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 1 327, 33 лв. – главница, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата от 228, 22
лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.02.2018 г. Претендира
сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен
отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не е налице
противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил марка „Опел“.,
модел „Корса“, рег. № ******. Признава, че към датата на ПТП посоченият
автомобил е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответното дружество. Оспорва механизма на ПТП. В условията на евентуалност
поддържа, че изплатената сума от 3 584, 29 лв.обхваща всички вреди, причинени
от процесното ПТП. Твърди, че повредите по лекия автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“, рег. № ******, в предната му част не са в причинно – следствена
връзка с процесното ПТП. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
Видно от представения протокол за
ПТП № 1636286 от 09.07.2017 г. на същата
дата е настъпило ПТП с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“,
рег. № ******, собственост на В.П. Ц.и управляван от него, както и лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ******, собственост на И.В.М.и
управляван от същата. В протокола е удостоверено, че за лекия автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, е представена застрахователна полица за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника, със срок на
действие 24.03.2017 г. – 24.03.2018 г. Като обстоятелства и причини за
настъпилото ПТП е отбелязано, че първото МПС не се съобразява със спрелия
участник за влизане в крайпътен обект, като го удря в задната част и допуска
настъпване на ПТП с материални щети. Съставена е схема за настъпилото ПТП
Протоколът е подписан от участниците, както и от съставителя.
От представената по делото
застрахователна полица № 17136110024 се установява, че между ищеца и И.В.М.е
сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“, рег. № ******, със срок на действие 04.05.2017 г. – 03.05.2018
г. Застрахователната сума е в размер на 13 700 лв. Уговорената застрахователна
премия е в размер на 672, 83 лв., платима разсрочено.
На 11.07.2017 г. И.В.М.е депозирала
при ответника уведомление за щета във връзка с настъпилото на 09.07.2011 г. В
него е посочено, че движещото се зад нея МПС с несъобразена скорост удря
управлявания от нея автомобил.
С молба от 25.07.2017 г. И.В.М.е
пояснила, че след ПТП автомобилът се е отклонил от пътното платно и са нанесени
щети по предната част на автомобила, които не са описани в протокола за ПТП.
Въз основа на възлагателно писмо за
доверен сервиз и приемо – предавателен протокол от 26.09.2017 г. лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“ е ремонтиран в „Ауто Гланц“ ООД, гр. Плевен.
Съгласно представената фактура № **********/17.11.2017 г. стойността на ремонта
възлиза на 4 911, 62 лв.
След извършване на огледи и
съставени описи на щети ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер
на 4 911, 63 лв.
Видно от представеното платежно
нареждане на 24.11.2017 г. ищецът е превел по банков път в полза на „Ауто
Гланц“ ЕООД сумата от 4 911, 62 лв.
Съгласно представената проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към 09.07.2017 г. за лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № ****** има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на действие 24.03.2017
г. – 24.03.2018 г.
С регресно писмо вх. №
167/19.01.2018 г. ищецът е отправил искане до ответника за заплащане на сумата
от 4 911, 62 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета 17111360006.
С наказателно постановление №
17-0938-003654 от 19.07.2017 г. началник сектор към ОДМВР-Плевен на В.П. Ц.е
наложена глоба в размер на 200 лв. за това, че на път I-3, км 92+679, вход
стрелбище, посока гр. Русе, е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“, рег. $ ****** с несъобразена скорост с пътните условия, удря спрелия
на платното и изчакващ да завие и навлезе в крайпътен обект лек автомобил марка
„Шкода“, модел „Октавия“, рег. № ******, като е причинил ПТП с материални щети.
От показанията на разпитаната пред
СРС свидетелка И.В.М.се установява, че към момента на настъпване на инцидента
била спряла с подаден ляв мигач за завиване към ловно стрелбище и изчаквала
камионите. Видяла в огледалото, че я изпреварва идващата кола и завъртяла
волана надясно, но автомобилът й бил ударен. Спомня си, че имало дръвчета
отстрани на пътя. Пред нея на пътя нямало препятствия, от дясната страна имало
дръвчета. Автомобилът се ударил в дръвчетата отдясно, които били достатъчно
големи, за да нанесат щети на автомобила. Към момента на инцидента управлявала
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“. Другото МПС ударило управлявания
от нея автомобил в задната част. Получила вреди в задната гума, ауспуха, стопа,
калника, радиатора, маската, бронята и халогенните фарове. Автомобилът, която я ударил бил марка „Опел“.
Пътят бил с по една лена за движение в посока. Там, където направила завой,
маркировката била непрекъсната линия. В последния момент забелязала другия
автомобил и видяла, че той не намалявал скоростта. Продължително време била
подала сигнал с мигач, а другият автомобил имал добра видимост на дълго
разстояние. Нямало спор относно вината за настъпилото ПТП. В протокола за ПТП
не били описани всички щети – не било посочено, че автомобилът й бил изхвърлен
от пътя. При пристигането на органите на МВР управлявания от нея лек автомобил
бил на мястото, отстрани, където имало храсти и дървета, а другият автомобил
бил на пътното платно. След предявяване
на представения по делото протокол за ПТП свидетелката е заявила, че подписът
под № 2 е положен от нея.
От заключението на вещото лице инж. Х.И.С.по
изслушаната пред СРС авто – техническа експертиза се установява, че механизмът
на ПТП е следният: на 09.07.2017 г., около 08.00 ч. срещу стрелбищен комплекс,
в посока гр. Русе, управляваният от И.В.М.лек автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“, рег. № ******, изчаква с включен пътепоказател за маневра ляв завой
към отбивка за стрелбищен комплекс. Управляваният от В.П. Ц.лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“, рег. № *****се движи в същата посока, но не се
съобразява със спрелия и изчакващ автомобил, водачката на който вижда, че лекия
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, не намалява скоростта си и навива десен
волан към банкета, но не успява да избегне събитието и е ударена в задна лява
част от лекия автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, поради което е изхвърлена отдясно,
извън пътното платно, където има ниски дървета и растителност и настъпва ПТП с материални щети. При огледа
на лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ са установени щети в задната
част, долната и предната част на автомобила. В задната част на автомобила
уврежданията попадат в зоната, отбелязана в протокола за ПТП, а в следствие на
излизането на процесния автомобил от пътното платно се получават щетите отдолу
и отпред на автомобила, нво не са описани в протокола за ПТП. Вещото лице
приема, че описаните вреди са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП.
Пазарната стойност на възстановяване на щетите по увреденото МПС възлиза на 7
478, 84 лв. Събитието е настъпило в дясната лента за движение в посока гр.
Русе, в района на отбивката за стрелбищен комплекс. В участъка, в който е
възникнало събитието има видимост около 150 – 200 м.. вещото лице приема, че
водачът В.Ц.е имал възможност да забележи изчакващия за маневра ляв завой лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“. Ограничението на скоростта в района на
събитието е 90 км/ч. Вещото лице не
разполага с необходимите данни за определяне скоростта на движение.
Хоризонталната маркировка в района на ПТП е единична непрекъсната линия.
Стойността на ремонта с алтернативни части втора употреба и оригинални, поради
липса на алтернативи и втора употреба, възлиза на 5 132, 40 лв.
Експертното заключение е оспорено в
частта относно наличието на причинна връзка между щети в предната част на
автомобила и процесното ПТП.
От показанията на разпитания пред
СРС свидетел В.П. Ц.се установява, че през 2017 г. е управлявал лек автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“. Претърпял ПТП с автомобила през лятото, като не си
спомнял точната дата. Инцидентът настъпил на околовръстен път на гр. Плевен –
главния път за гр. Русе. Движел се към гр. Русе, не видял подадения сигнал
мигач за завой наляво автомобил пред него. Опитал се да спре, но не могъл да
реагира, настъпил удар между двете превозни средства. Ударил се в лек авомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“. След инцидента този автомобил излязъл извън
пътя, отдясно на пътя. Ударът настъпил в задната част на лекия автомобил марка
„Шкода“, модел „Октавия“. , който излязъл в дясната страна на пътя, в банкета.
Слязъл от автомобила и се затичал да вили дали да добре другите хора.
Автомобилът бил управляван от жена, като имало и мъж в него. Нямали увреждания. Слезли от автомобила и
предложили да избутат и неговия автомобил, за да не пречат на движението.
Органите на МВР дошли на място и съставили протокол за ПТП за настъпилото ПТ на
прав участък. Свидетелят не може да посочи другият автомобил на какво
разстояние е бил пред него. Забелязал го за първи път на 20, 30, 50 метра.
Управлявал автомобил максимум с 80-90 км/ч. Другият автомобил бил спрял в
момента на удара, а отсрещната страна идвал камион. Лекият автомобил марка
„Шкода“, модел „Октавия“, се ударил в храсти, когато излязъл отстрани от пътя,
но нямало други предмети встрани от пътя. Този автомобил бил в крайно ляво
разположен на пътното платно, с мигач за завой наляво. По него имало щети на
задна броня, левия калник, стопа. Свидетелят не видял друго. Не разглеждал
подробно получените щети. Не е обжалвал наказателното постановление.
След разпита на свидетеля Ц.вещото
лице е заявило, че изводите му не се променят и няма какво да добави.
От заключението на вещото лице инж. А.П.М.
по изслушаната във въззивното производство авто – техническа експертиза се
установява, че механизмът на ПТП е следният:на прав участък от пътя и Г-образно
кръстовище и сухо пътно платно водачът на лек автомобил марка „Опел“, модел
„Корса“, в светлата част от денонощието, удря спрелия в кръстовището лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ за извършване на маневра ляв завой, в
задната част. Лекияг автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ след удара се отклонява надясно и излиза от
пътното платно на банкета и се удря в храсти. Преди удара водачката навива
предните колела надясно, защото вижда, че автомобилът зад нея се движи бързо и
няма да спре без да я удари. Описаните от ищцовото дружество вреди са в зоната
на удара – задна част, както и допълнително в предна част, като са в причинно –
следствена връзка с процесното ПТП. Стойността на обезщетението по експертна
оценка е 4 911, 63 лв., от която ответникът е платил 3 584, 29 лв. Разликата е
в размер на 1 327, 34 лв. Стойността на обезщетението към датата на ПТП само в задната част на
автомобила, възлиза на 3 584, 29 лв. Инициалният удар на двете МПС е в предна
част, където са повредите по автомобила. допълнително има удар в предна част,
след отклонението на автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ в дясно и удар
извън платното в храсти. В протокола на КАТ няма отразен удар в предната част
на посочения автомобил. От техническа страна са възможни и двата варианта на
ПТП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд
установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по
делото доказателства се установи, че между ищеца и И.В.М.е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок
04.05.2017 г. – 03.05.2018 г. Обект на застрахователното покритие е лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“,
рег. № *****.
През време на действието му – 09.07.2017
г. и в рамките на покритите рискове застрахованият автомобил е увреден
вследствие на ПТП, настъпило с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, рег. ******, който е
нанесъл удар в задна лява част на застрахования при ищеца автомобил, който към
момента на удара спрял и изчаква за извършване на маневра ляв завой. Причина за
ПТП е поведението на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Корса“,
който при подаден светлинен пътепоказател на превозното средство за извършване
на маневра завой на ляво, не се е съобразил с него и не е могъл да спре, като е
причинил настъпването на ПТП. Деянието е противоправно, тъй като е в нарушение
на чл.20, ал.2 ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. С оглед на това
и доколкото установената в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД презумпция не е оборена
от ответника, следва да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране
деликтната отговорност на водача на лес автомобил
марка „Опел“, модел „Корса“, рег. № *****.
С
плащането на сумата от 3 584, 29 лв. преди завеждане на делото ответникът
извънсъдебно е признал осъществяването на предпоставките за ангажиране на
отговорността му, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока са
неоснователни.
Спори се между страните в
производството относно размера на имуществените вреди, причинени на
застрахования при ищеца лек автомобил и дали уврежданията в предната част на
лек автомобил марка “Шкода”, модел “Октавия” са в причинно - следствена връзка
с процесното ПТП.
Застрахователната сума при частична
увреда не може да надвишава възстановителната стойност на застрахованото
имущество – стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка, на основание чл.400, ал.2 КЗ.
На основание чл.406 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на
застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура, като за
случая се прилага съответно чл.108, ал.7.
В случая ремонтът на застрахования
при ищеца лек автомобил марка „Шкода“,
модел „Октавия“, е извършен в сервиз на „Ауто Гланц“ ЕООД. Стойността на ремонта на увредения автомобил
възлиза на 4 911, 62 лв. Застрахователят
по застраховка „Каско +“ е изпълнил договорното си задължение, като е платил
пълната стойност на ремонта на автомобила.
На
основание чл.411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Отговорността
на последния, както по отношение на пострадалия, така и по отношение на
суброгиралия се в правата му застраховател, е деликтна и е в размер на виновно
причинената вреда - чл.45 и чл.51, ал.1 ЗЗД. Застрахователят може да иска
плащане по регресния иск само когато и доколкото е възстановил вредите на
застрахования.
Обхватът
на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде
задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на
застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по -
малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно
обезщетение.
Отговорността на ответника се
определя в рамките на вредата, пряка и непосредствена последица от увреждането.
В случая това е стойността на вредата, определена въз основа на средните
пазарни цени на необходимия ремонт за отстраняване на причинените на лекия автомобил
марка „Шкода“, модел „Октавия“ вреди.
Съдържанието на протокола за ПТП е
законово заложено с Приложение към чл.3, ал.1 от Наредба 13-41/09 г. Трайната
съдебна практика приема, че протоколът за ПТП се съставя от длъжностно лице -
служител на МВР, в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален
документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление – решение № 24 от 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010
г., на ВКС, ТК, І ТО; решение № 73/22.06.2012 по т. д. № 423/2011 на ВКС, ТК, І
ТО; решение
№ 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., на ВКС ТК, ІІ ТО и др.
В постоянната практика на ВКС се приема, че съдът е
длъжен и непосредствено да събере доказателства с участието на страните в
процеса, като изследва механизма на ПТП, с оглед обосноваване на изводите му
относно механизма на ПТП, размера на имуществената отговорност и др. В случая в
първоинстанционното и настоящото производство са изслушани съответно авто –
техническа експертиза и повторна авто - техническа експертиза, както и са
ангажирани свидетелски показания.
Пред СРС са разпитани водачите на
автомобилите, участвали в процесния инцидент. И двамата свидетели дават
показания, че след настъпване на удара лекият автомобил марка „Шкода“, модел
„Октавия“ се е отклонил надясно, излязъл извън пътя и попаднал в десния банкет,
където се ударил в храсти. Съдът възприема свидетелските показания, тъй като
свидетелите са разпитани за обстоятелства, които лично са възприели.
Показанията си са логични и последователни и кореспондират с останалите събрани
по делото доказателства.
От заключенията на вещите лица по
изслушаната в производството пред СРС и въззивната съдебна инстанция авто –
технически експертизи се установи, че вредите в предната част на лекия
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ са в причинно – следствена връзка и са
настъпили след отклоняване на автомобила надясно, попадането му в банкет и удар
в намиращите се храсти и растителност.
Съдът изцяло възприема изводите на
вещите лица, тъй като са обстойно и задълбочено обосновани. Вещите лица са
съобразили относимите за спорното право материали. По делото не са ангажирани
доказателства, които да разколебаят доказателствената стойност на експертните
заключения.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че причинените на лекия автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“
вреди в предна дясна част, които са репарирани от ищеца, са в причинно –
следствена връзка с настъпилото на 09.07.2017 г. ПТП, поради което доводите на
жалбоподателя са неоснователни.
Доколкото изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение е в рамките на застрахователната сума и е в по –
нисък размер от средната пазарна цена за отстраняване на настъпилите вреди и
възлиза на 4 911, 62 лв., а платената от ответника сума е 3 584, 29 лв.,
предявеният иск за сумата от 1 327, 33 лв. се явява изцяло основателен.
Във въззивната жалба не са изложени
оплаквания относно размера и периода на лихвата за забава, поради което и на
основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън пределите на въззивния контрол и
не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата
следва да се присъди сумата от 406, 67 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство във въззивното поризводсто
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20278703 от 16.12.2020 г., постановено по
гр. д. № 66410/2019 г. по описа на
СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.И
З.“ АД, ЕИК *****, с адрес гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. *****, да заплати
на З. „У.“ АД, ЕИК *****, с адрес *** и съдебен адрес ***, кантора 3 – адв. Г.Б.М.,
сумата от 406, 67 (четиристотин и
шест лева и шестдесет и седем стотинки) лв., на основание чл.78, ал.8 вр. с
ал.3 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.