№ 3432
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110134035 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски Районен Съд, I-во ГО, 157 с-в, в открито съдебно заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАЯНА ТОПАЛОВА
при секретаря К. Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Топалова гр.д. № 34035 по
1
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че спрямо
него е издадено наказателно постановление № 326033/11.12.2017 г. на заместник кмета на
Столична община, влязло в сила на 11.06.2018 г., с което му е наложена глоба в размер на
200 лв. Твърди, че за периода от 11.06.2018 г. до 07.10.2020 г. не са извършвани
изпълнителни действия, а едва на 08.10.2020 г. е образувано изпълнително дело № 3242/2020
г. по описа на ЧСИ Ангел Петров, с рег. № 849 на КЧСИ, след като давността от две години,
приложима съгласно чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, с която е погасено вземането, е изтекла. При
тези твърдения иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително
изпълнение сумата от 200.00 лв.
Наведените от ищеца възражения, относно допуснати нарушения при издаване на
наказателното постановление са преклудирани с изтичане на срока за обжалване на същото,
поради което е недопустимо разглеждането им в настоящото производство, което може да се
основава само на факти, настъпили след влизане в сила на постановлението.
Ответникът не подава отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В съдебно
заседание оспорва иска с твърдения, че към момента на предприемане на принудителните
действия не е изтекъл давностният срок . При тези твърдения иска съдът да отхвърли
предявените искове и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесното вземане е погасено по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
По делото е безспорно обстоятелството, че за ищеца е възникнало задължение за
плащане на глоба в размер на 200 лв., наложена с наказателно постановление №
326033/11.12.2017 г. на кмета на Столична община, влязло в сила от 08.06.2018 г.
Следователно установено по делото е, че в полза на ответника е възникнало
2
оспореното вземане.
Глобата, освен публично вземане, е и административно наказание, която правна
природа следва да намери превес, поради което неприложим по отношение на давността за
това вземане е срокът по чл.171, ал.1 ДОПК ( в този смисъл ТР № 2/12.04.2017 г. по
тълкувателно дело № 3/2016 г. на ВАС ). Обикновената давност, с която се погасява правото
да се изпълни принудително глобата, е 2 години. Образуването на изпълнително
производство е действие, което прекъсва давността и започва да тече нов 2- годишен срок,
но това производство следва да е образувано преди изтичане на предвидената в НК
обикновена или абсолютна давност. Ако в посочения по – горе 2-годишен срок не се
предприемат изпълнителни действия глобата не подлежи на изпълнение по принудителен
ред, в приложение на чл.82, ал.1, т.5 от НК ( в този смисъл ТР № 2/28.02.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСНК на ВКС ). Давността за изпълнение на административно наказание е
изтичане на определен срок от време, установен със закон, в който надлежният орган
бездейства да упражни правомощията си да приложи административно – наказателната
репресия спрямо извършителя на нарушението. За приложението на този институт законът
не поставя като условие наказанието да е наложено след проведено съдебно производство, в
рамките на което да е проведено съдебно дирене, поради което релевираното в тази насока
възражение на ответника е неоснователно.
Процесното наказание глоба е наложено с наказателно постановление № 32033/2017
г., влязло в сила на 08.06.2018 г. Възлагателното писмо за събиране не е представено по
делото, но е посочено, че изпълнително дело № 3242/2020 г. е образувано на 08.10.2020 г.,
който факт не е оспорен от ответника, който не е представил и доказателства за спиране
и/или прекъсване на давността от по – ранна от посочената дата, за което носи
доказателствена тежест. Обикновената давност от 2 години е изтекла на 09.06.2020 г.,
поради което изпълнително дело 3242/2020 г. по описа на ЧСИ Ангел Петров е образувано
за неподлежащо на принудително изпълнение вземане.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не доказа факти, от които да се
направи извод за спиране и/или прекъсване на давността преди датата на образуване на
изпълнителното дело, поради което съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществен.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент правото на ответника да изпълни
принудително вземането за глоба е погасено по давност и предявеният отрицателен
установителен иск е основателен.
Относно разноските в производството:
3
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в
размер на 50 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Ж. Ж., ЕГН ********** и адрес
– гр. София, ж.к. „****”, *, **** срещу Столична община, БУЛСТАТ *****, с адрес – гр.
София, ул. “Московска” № 33 иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД, че ответникът няма право на принудително изпълнение за сумата от 200.00 лв.,
представляваща административно наказание „глоба“, наложено с наказателно
постановление № 326033/11.12.2017 г. на кмета на Столична община
ОСЪЖДА, Столична община, БУЛСТАТ *****, с адрес – гр. София, ул.
“Московска” № 33 да заплати на В. Ж. Ж., ЕГН ********** и адрес – гр. София, ж.к.
„****”, *, **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 350 лв. - разноски за
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4