Р Е Ш Е Н И Е
№ 489
гр. Велико Търново, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново,
в съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ при
участието на секретаря С.М., изслуша докладваното от председателя адм. дело № 694 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 459 от Изборния кодекс/ИК/.
Жалбоподателят Местна коалиция „БСП за
България, ПП „АБВ“ ПП „Движение 21“ е оспорил като процесуално
незаконосъобразно решение №188-МИ/03.11.2019 г. на Общинска избирателна комисия
– Горна Оряховица /която ще се упоменава за лаконичност по нататък като
„Комисията“/, с което е обявен за избран за кмет на община Горна Оряховица Д.С.Д.,
издигнат от политическа партия „Герб“. В жалбата се навежда конкретното
оплакване, че в противоречие с действащата разпоредба на чл.397, ал.1 от ИК и в
противоречие с дадено и от ЦИК указание в нейно решение Комисията не е
дерегистрирала кандидата за кмет на община Д.. При това до изборния процес
според жалбоподателя е допуснат кандидат, който не е отговарял на законовите
изисквания за регистрирането му като участник в този вид избор. Конкретно
жалбоподателят изтъква аргумента, че за спечелилия избора за кмет на община не
е налице нито допълнителната разпоредба на §1, т.5, буква „а“, нито
допълнителната разпоредба на §1, т.5, буква „б“ от ИК. Допускането на този
кандидат до избора за кмет на община, който е спечелен от него според
жалбоподателя е проява на съществено нарушени изборни правила, опорочаващи
избора. В представената по делото писмена защита на процесуалните представители
на коалицията се поддържа конкретно следното: Безспорно е, че към датата на
провеждането на първият избор за кмет на община, както и към датата на
регистрирането на заинтересованата страна за този избор, последният не е
заявявал регистрирането на настоящ адрес, нито е имал регистриран такъв по ЗГР.
При това липсата на такъв настоящ адрес се потвърждава според жалбоподател и с
оглед на признанието, направено то представителя на заинтересованата страна.
Аргументира се, че заявяването на настоящ адрес според режима на действащия ЗГР
се извършва чрез заявление на лицето, а не по служебен път. Всъщност
заинтересованата страна никога не е заявявала настоящ адрес по режима в ЗГР, а
е неприемливо становището ,че регистрацията по постоянен адрес е равнозначна на
тази по настоящ такъв.Все в тази връзка се развиват доводи, че са неотносими
към процесният случай разпоредбите на Указ №2772 за паспортите и адресната
регистрация на гражданите на НРБ и правилника за прилагането му, тъй като там
липсват понятията настоящ и постоянен адрес. Констатирало се от официални
документи, че Д. имал две адресни регистрации, отразени в старите му паспорти,
а именно в Горна Оряховица и в Русе /последната е от 17.10.1997 г./. Те обаче
не се считат за настоящ или постоянен адрес по ЗГР. Вписването в хартиения ЛРК
на Д. на промяната в адреса по местоживеене ***, за което се сочи, че било през 1992 г. не е официално и не е направено
по законовия ред, а и липсва основание за вписването му. Вписването съответно в
електронния личен регистрационен картон, направено на 03.10.2019 г. било
нищожно или незаконосъобразно при липса на правомощие за извършването му. Това
вписване не е приравнено на отстраняване на пропуск от съответната
администрация, тъй като пропуск би бил налице, ако настоящ адрес по реда на ЗГР
би бил заявен от Д., което не е сторено.
Аргументира се и, че е неправилно становището на ответника и
заинтересованата страна ,че решението за регистрация на кандидата не било
обжалвано, тъй като единствено отказът за регистрирането е подлежал на
оспорване, а законосъобразността на регистрацията подлежи на контрол при
оспорване на решението за съответния избор. В този смисъл жалбоподателят цитира
и практика на АСВТ. Претендират се разноските.
Ответникът – Общинска избирателна
комисия, чрез представителя си отрича основателността на жалбата. В писмената
защита на представителя на Комисията се сочи, че с решение №188-МИ/03.11.2019
г. Комисията обявява за избран за кмет
на община Горна Оряховица кандидата Д., издигнат от ПП „Герб“. Преди това
решение, с решение №153/28.10.2019 г. на Комисията този кандидат е допуснат до
участие във втория тур на изборите в едно с издигнатия от Местната коалиция
„БСП за България“ кандидат. Това решение не било обжалвано пред съда от никого,
а за да се яви на този избор, кандидатът Д. бил надлежно регистриран с решение
№66-МИ/24.09.2019 г. на Комисията. В защитата се признава, че Комисията не е
изпълнила указание на ЦИК за дерегистрирането на кандидата Д., тъй като е
счела, че той отговаря на изискванията за уседналост, поставени от разпоредбата
на чл.397, ал.1 от ИК. Според разбирането на тази страна, изискванията на
националното законодателство за адресна регистрация по постоянен и настоящ
адрес са свързани с доказването на определен минимален период на пребиваване
през последните шест месеца в съответното населено място. Аргументира, че със
ЗГР са уредени условията и реда за гражданската регистрация на лицата, като в
чл.90, ал.1 от ЗГР е налице задължение всяко лице, което подлежи на гражданска
регистрация да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Според тази страна
всъщност доказателствата установяват, че кандидатът Д. има постоянен адрес,***,
както и обстоятелството, че по реда на чл.92, ал.1 от ЗГР със заповед е
заличена регистрацията му по настоящ адрес ***, считано от 18.06.2016 г.
Безспорно и установено от доказателствата по делото е според тази страна и
обстоятелството, че за периода от заличаването на адресната регистрация в Русе
до момента на новата адресна регистрация по настоящ адрес ***, кандидатът не е
имал настоящ адрес извън рамките на Република България. При това приложима е
дефиницията на §1, т.3 от ДР на ЗГР, като считано от 2016 г. кандидатът е с
възстановен предходен настоящ адрес,***. Всъщност според ответника този извод
се потвърждава и от личния регистрационен картон на кандидата, представения
трудов договори другите удостоверителни документи, събрани като доказателства
по делото.
Заинтересованата страна Д.С.Д., чрез
пълномощника си отрича основателността на жалбата. В писмените бележки,
депозирани по делото се поддържа, че на първо място решението, с което
Комисията го е регистрирала като кандидат за кмет на община не е обжалвано и е
стабилен акт. Съответно, срещу последващите решения на Комисията, свързани с
отказа да бъде дерегистриран, не е бил налице интерес да бъдат обжалвани, като
дори и тези обстоятелства са достатъчни, за да се отхвърли жалбата. Извън това,
тази страна поддържа, че съдържанието на понятието „настоящ адрес“ не е
формално, а следва да отразява действителен факт, който впрочем съдът е обявил
като известен за него. На следващо място тази страна сочи, че посоченото
основание, на което ЦИК се позовава в решението си, с което указва на Комисията
какви действия да предприеме е „липса на настоящ адрес в страната –
дерегистриран“, като нито в писмото на ЦИК, нито в национална база данни
„Население“ на ГРАО има информация, че всъщност настоящият му адрес е извън
територията на България, при което не е налице изискването на чл.94, ал.3 от
ЗГР. Всъщност, поддържа се в този контекст, че доказателствата установяват, че
от дерегистрацията му от настоящият адрес в Русе, до момента на провеждането на
местните избори, той не е имал настоящ адрес извън България, поради което
следва да се приеме, че настоящият адрес на лицето е бил в България в
релевантния за прилагането на спора момент според ДР на §1, т.5 от ИК. Най – сетне, отделно от тези аргументи, сочи
се в писменото становище, че заинтересованата страна има регистриран настоящ
адресна постоянния му такъв най – малко 6 месеца преди провеждането на
съответния избор. В това отношение се изтъква, че от справките на НБД
„Население“ се установява, че на основание чл.99б, ал.4 от ЗГР адресната
регистрация на Д. е била заличена по предложение на ректора на Русенския
университет със заповед на кмета на община Русе, а според разпоредбата на
чл.140а, ал.10 от Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012 г. за функциониране на
единната система за гражданската регистрация /Наредбата за лаконичност/,
задължение на общинската администрация е да уведоми лицата, чиито адресни
регистрации са заличени, като за това заличаване Д. не е уведомяван.
Последиците от това бездействие според заинтересованата страна се вписват в
дефиницията на §1, т.3 от ДР на ЗГР. Тъй като ЛРК на Д. установява, че преди
регистрацията на адреса си в Русе той е имал настоящ адрес ***, то следва да се
приеме, че след заличаването на настоящият адрес в град Русе, настоящият адрес
е в Горна Оряховица. Най – сетне, поддържа се и, че невъвеждането на заявения
през 1992 г. адрес в Горна Оряховица /при реда и при условията на §74 от ПЗР на
ЗГР/ е пропуск, за който тази страна не отговаря, като от друга страна, този
пропуск е отстранен по реда на чл.77 от Наредбата. Тази страна също претендира
разноски съобразно представения списък.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.459, ал.1 от ИК. Спорното решение на Комисията е обявено на
03.11.2019 г., като жалбата е подадена чрез ответника на 08.11.2019 г.
Жалбоподателят е легитимиран да оспори посоченото решение, тъй като с оглед
представените доказателства за регистрацията му за участие в избора за кмет на
община Горна Оряховица и издигнатия и регистриран от Комисията кандидат за този
избор, той попада в кръга на лицата, посочени в нормата на чл.459, ал.1 от ИК.
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.459, ал.7
от ИК съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската
избирателна комисия в 14 дневен срок от образуване на производството, като
разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал.1.
Тази разпоредба е специална и дерогира правилото на чл. 168, ал.1 от АПК.
На практика, претендира се
незаконосъобразно решение, издадено
неспазване на изборните правила, което е съществено, тъй като в резултат
на това неспазване е обявен за кмет на община Горна Оряховица кандидат, който
не е имал активно избирателно право по разума на чл.397, ал.1 от ИК.
По делото са събрани множество писмени
доказателства и е изслушано експертно заключение на допусната от съда графическа
експертиза.
Какво показват събраните доказателства?
На 23.09.2019 г. ПП „Герб“ предлага на Комисията да регистрира
кандидатска листа на кандидати за участие в изборите за кмет на община и
кметство в Горна Оряховица кандидатът Д.С.Д., с посочен адрес ***. Приложени са
две пълномощни и заявление – декларация
по образец, от което се установява, че кандидатът декларира този адрес и като
постоянен и като настоящ и отговаря на условията по чл.413, ал.1,2,3 и 4 от ИК.
Със свое решение №66/24.09.2019 г. Комисията
регистрира този кандидат като кандидат за кмет на община Горна Оряховица.
От писмо, с изх.№ МИ-15-599/01.10.2019
г. на Председателя на ЦИК, подписано и от секретаря на тази комисия, ответникът
е уведомен, че на 30.09.2019 г. от Главна Дирекция „ГРАО“ в МРРБ е получен
списък с резултати от извършена проверка в изпълнение на друго решение на ЦИК,
впоследствие изменено, на кандидатите, регистрирани за участие в изборите за
общински съветници и кметове, които ще се проведат на 27.10.2019 г. Изпратено е
извлечение от списъка, в което са били посочени кандидатите, регистрирани с
решение на Комисията и за които е било установено – въз основа на писмото на
ГРАО – че не отговарят на условията на решение №966-МИ от 5.09.2019 г. на ЦИК.
Дадено е указание в срок не по-късно от 18 часа на 1.10.2019 г. да бъде взето
решение за заличаване на регистрацията на кандидатите в посочения списък. Видно
от този списък /л. 121 от делото/ в него фигурира името на заинтересованата
страна с посочване на неговото ЕГН.
По повод на това указание, Комисията е
издала решение №108/01.10.2019 г., като според мотивите му, тя е извършила служебна
проверка и анализ на доказателства, установявайки, че кандидатът е роден в
Горна Оряховица, към настоящият момент има постоянен адрес ***, който е от
28.07.2004 г., включен е в избирателните списъци, и с аргумент от чл.93, ал.7
от ЗГР при дерегистрация на настоящ адрес важи разписаното там правило. Констатирано
е, че като студент в Русе този кандидат е имал настоящ адрес там, но този адрес
е заличен по чл.99б, ал.4 от ЗГР и важи правилото на §1, т.3 от ДР на ЗГР. При
това автоматично е възстановен настоящият му адрес в Горна Оряховица, като това
възстановяване е преди изтичането на срока по чл.397 от ИК. С решението в
крайна сметка е отказано заличаването на кандидата като такъв за кмет на
общината.
Това решение обаче е било обжалвано от
кандидати за кмет на тази община, като по повод на тези жалби е издадено
решение за отхвърляне по смисъла на чл.53, ал.4, изречени второ от ЦИК, като е
прието в мотивите, че подалите жалбите лица не са легитимирани да го оспорят.
Решението на ЦИК от своя страна е било
обжалвано пред АСВТ, като е образувано АД №636/2019 г., по което е постановено
влязло в сила определение, с което тази жалба е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено /л.51-52 от делото/.
Впрочем по делото не е спорно, а и от
удостоверение №2669/01.10.2019 г. на длъжностно лице в община Горна Оряховица
се установява, че Д.Д. има постоянен адрес ***.
От регистъра на НБД „Население“, установяващ историята на
адресите на лице съобразно ЕГН, вписан в регистрите на тази база данни се
установява, че на 18.07.2016 г. е заличен настоящият адрес на лицето в град ***.
Според удостоверение за настоящ адрес
№2717 от 3.10.2019 г. на длъжностно лице от община Горна Оряховица, Д. има
заявен последен настоящ адрес ***.
Според удостоверение №2672/01.10.2019
г. на същото длъжностно лице, съгласно НБД „Население“ настоящият адрес на Д. в
Русе е бил заличен на основание чл.99б, ал.4 от ЗГР, а лицето е включено в
списъците за избори на 27.10.2019 г. Впрочем идентично е и удостоверението с
№2674/01.10.2019 г. на същото длъжностно лице, като в него липсва информацията
кога Д. е включен в избирателните списъци.
Удостоверение №3193 от 14.11.2019 г.
показва промените в настоящият адрес на лицето, като според съдържанието, този
адрес е от 28.06.1992 г. и е в Горна Оряховица.
Следва да се отбележи, че това,
последното удостоверение е оспорено като невярно по реда на чл.193 от ГПК, при
което – с оглед становището на ответника - е открито съответното производство и
е разпределена тежестта да се установи неверността му.
Оспорено бе и удостоверение за настоящ
адрес №2717 от 3.10.2019 г. на длъжностно лице от община Горна Оряховица, като
и в този случай предвид становището на ответника съдът откри съответното
производство.
По повод на тези оспорени
доказателства, МРРБ, като ведомство, поддържащо НБД „Население“ е изпратило
писмо, от което се установява /в частта, в която писмото има удостоверителен
характер/, че Д. никога не е заявявал настоящ адрес по ЗГР, същият е регистрирал
през 1997 г. адрес в град Русе по реда на вече цитирани по-горе Указ №2772. Повторено
е становището, отразено в извадката от регистъра на НБД „Население“ /л.44 от
делото/, че лицето е дерегистрирано от този адрес със заповед на кмета на
общината в Русе при условията на чл.99б, ал.4 от ЗГР.
От писмо на общината /л.133 от делото/
се установява, че действително Д. не е заявявал настоящ адрес по ЗГР, като от
ЛРК се установява, че последното му местоживеене е в Русе. Същият, считано до
3.10.2019 г. е единственият, който е бил отразен В НБД „Население“. Признато е,
че е предприето действие за отстраняване на пропуска, че заявения предходен
адрес на Д. в ЛРК не е бил въведен в НБД
„Население“.
От ЛРК на лицето се установява, че месторождението
му е в град Горна Оряховица, местожителството /по отменения вече Указ №2772/ е
отново на този адрес, местоживеенето му е в Русе на точно посочен адрес, налице
е изменение в обстоятелството по т.6 от картона /местоживене/, като е налице
отбелязване, че местоживеенето е в град Горна Оряховица и е посочена датата
29.06.1992 г.
Съответно, писмото на МРРБ е частично
оспорено като недостоверно в определена негова част /вж. протокола от
проведеното на 22.11.2019 г. съдебно заседание/. Именно във връзка с това оспорване
е представен и посоченият ЛРК, като той пък е оспорен досежно авторството на
изявлението в промените на обстоятелствата в картона и досежно идентичността на
подписите на лицето, съставило картона и това, което е нанесло измененията. Предвид изявлението на ответника, съдът откри
производство и служебно допусна експертно заключение, според което подписите на
съставителя и нанеслия допълнителната бележка субект не са идентични /което
впрочем се установява и по общите им признаци/, а подписът на последното лице
/нанесло корекцията в ЛРК/ е на П.Н.Р., за което лице се установява, че е било
в състава на общината от 1994 г. /л.185 от делото/.
Най – сетне, от анкетната на лицето /подадена
във връзка с подмяна на документ за самоличност при действието на правния
режим, предвиден в §15 от ПЗР на ЗБЛД/ се установява, че местожителството му е
в град Горна Оряховица, като е посочен втори адрес в гр.Русе.
Удостоверението на директора на ОДМВР –
Велико Търново установява, че настоящият адрес на лицето по актуални данни е в
Горна Оряховица, като по неактивни данни е бил в Русе.
Какви са изводите на съда?
Удостоверението от 3.10.2019 г. на
длъжностното лице от общината в горна Оряховица е невярно, тъй като не отразява
достоверно фактите, посочени в него. Невярно е посочено, че последният заявен
настоящ адрес *** и той е заявен към 28.02.1992 г. От личния регистрационен
картон на лицето се установява, че е вписано като местоживеене ***, който е
заявен през 1997 г. /отбелязана е дата 17.10.1997 г./, като това обстоятелство
е впоследствие поправено от длъжностното лице П.Н.-Р., чиито подпис е
автентичен. Без значение е кога е станало отбелязването на промененото
обстоятелство. Въпреки това, както правилно отбелязват представителите на
жалбоподателя, понятието местожевеене /по смисъла на Правилника за прилагане на
Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на Република
България, отм./ не е равнозначно на понятието настоящ адрес по смисъла на чл.94,
ал.1 от ЗГР – арг. от разпоредбите на чл.5, ал.1, т.9 и чл.20, ал.3 от
отменения Правилник.
Впрочем този извод следва и от
удостоверителното изявление на главния директор на дирекция „ГРАО“ при МРРБ в
писмо с изх.№ АУ01-2373/21.11.2019 г. /втори абзац/.
Пак от това писмо, съпоставено със
съдържанието на извадката от регистъра на НБД „Население“ досежно историята на
адресите /л.44/ е видно, а и това се потвърждава от девет удостоверения на
община Горна Оряховица /л.38 и 43/, че е заличен настоящ адрес, който обаче
никога не е бил заявяван по надлежния ред, разписан в ЗГР, тъй като към 10092,
а и към 1997 г. година няма легално понятие „настоящ адрес“.
Съдът не цени удостоверението на ОДМВР
– Велико Търново /л. 180 от делото/ в частта му, касаеща настоящият адрес,
заявен от 28.06.1992 г., доколкото данните в него са от вече обсъдената анкетна
карта /л.179 от делото/, при попълването на която не са отразени данни за
настоящ адрес по смисъла на ЗГР, а местоживеенето на лицето в Русе до датата на попълването на тази карта.
Всъщност попълването и очевидно е функция на прилагането на разпоредбите на §12
от ПЗР на ЗБЛД в редакцията му, действала към момента на попълването на
анкетната карта.
Безспорно е обаче, че постоянният адрес
на лицето винаги е бил в град Горна Оряховица, като той е вписан в съответните
събрани от съда удостоверения, които не са оспорени.
Най – сетне, ноторно известно е, че Д. ***
за предходния мандат, като това обстоятелство се подкрепя и от други
доказателства, като решението на предходната Комисия, с което е избран за кмет
на тази община за този предходен мандат, подписаните от него документи в това
му качество и прочее.
При тази фактология се налагат следните
правни изводи:
На първо място следва да се отбележи,
че решението на Комисията за отказ за дерегистрация на кандидата за кмет на
община Горна Оряховица Д. /№108/01.10.2019 г./ се е развило по правилата на
чл.88 от ИК, като е завършило с влязло в сила определение №380/18.10.2019 г.,
постановено по АД № 636/2019 г. по описа на АСВТ.
Нормата на чл.87, ал.1. т.15 от ИК
разписва правомощието на Комисията да заличи регистрация на кандидат, ако се
установи, че той не отговаря на изискванията /както е понастоящем/ на чл.397 от ИК. С разпоредбата на чл.88 от ИК е предвидена възможността решения като
обсъжданото да се оспори пред ЦИК, съответно пред административния съд. След като в крайна сметка решението за отказ
на Комисията е стабилизирано, то същото не може да бъде ревизирано по реда на
обжалването на решението за оспорване на изборния резултат. Поне такава е
практика на ВАС, материализирана например в решение №5288 от 05.05.2016 г. на
ВАС, както и в решение №3052/17.03.2016 г.
Дори обаче да се приеме, че тази
практика е спорадична и необвързваща настоящият съд, то това не води до
различен правен резултат.
Според принципа на уседналост, касаещ
пасивното избирателно право и разписан в нормата на чл.397, ал.1 от ИК “Право
да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани,
които са навършили 18 години към изборния ден включително, не са поставени под
запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода и са живели най-малко
през последните 6 месеца в съответното населено място.“
В процесният случай не се спорят
предпоставките на нормата, които касаят гражданството на Д., навършената от
него възраст, липсата на поставянето му под запрещение или липсата на
изтърпяването на наказание лишаване от свобода. Спорно е дали Д. е живял в
съответното населено място най – малко през последните шест месеца към момента
на изборния ден.
Понятието "Живял най-малко през
последните 6 месеца в съответното населено място“ по смисъла на тази разпоредба
е дефинирано в §1, т.5 от ДР на ИК, като относими към българските граждани,
които имат пасивно избирателно право, са букви „а“ и „б“ то законовата
дефиниция. Според §1, т.5, буква „а“, „живял най-малко през последните 6 месеца
в съответното населено място" по смисъла на чл. 397
е български гражданин, който има адресна регистрация по постоянен и настоящ
адрес на територията на съответната община или кметство“. Безспорно е, че Д.
има адресна регистрация по постоянен адрес *** на точно посочен адрес. Лицето
обаче няма адресна регистрация на настоящ адрес, относима към посочения срок в
чл.397, ал.1 от ИК, тъй като никога не е заявявало за регистрация по реда на ЗГР
– чл.96, ал.1 от ЗГР.
Нито в ПЗР на ЗГР, нито в ПЗР на ЗБЛД е
налице преходна или заключителна разпоредба, по силата на която адресната
регистрация по местоживеене по смисъла на посочения по-горе Правилник, се
приравнява на настоящ адрес.
Според §1, т.5, буква „б“ от ДР на ИК „"Живял
най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място" по
смисъла на чл.
397 е български гражданин, който има постоянен и настоящ адрес в различни
общини или кметства на територията на Република България“. Нормата има различно
съдържание, като в настоящият случай съдът приема ,че Д. е имал и настоящ адрес
*** най – малко шест месеца преди изборния ден.
Съществената разликата между
съдържанието на буква „а“ и буква „б“ от тази допълнителна разпоредба е
изискването на втората разпоредба не за адресна регистрация по настоящ адрес, а
материално - правното по същността си изискване за наличие на настоящ адрес на
територията на различни общини или кметства.
Адресната регистрация по настоящ адрес
е резултат от формализирина процедура, която се развива по правилата на чл.96,
ал.1, респ. на чл.99 от ЗГР, като резултатът от нея завършва с удостоверителен
документ по чл.22 от НАРЕДБА № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.
Настоящият адрес е адресът, на който
лицето живее – чл.94, ал.1 от ЗГР. Понятието е материалноправно и изисква
единствено наличието на едно обстоятелство – живеенето на съответното физическо
лице на определен адрес по смисъла на чл.89, ал.1 от ЗГР.
Съдът намира, че именно тези
материално-правни характеристики на понятието са относими за заинтересованата
страна, т.е. че настоящият адрес на лицето е бил в град Горна Оряховица в
рамките на изискуемия се по чл.397 от ИК срок. По делото не е спорно, че на Д.
е издадена лична карта, като препис от нея е приложен по делото. Т.е. обоснован
е извода, че в срока по §9, т.1 от ПЗР на ЗБЛД Д. е подменил паспорта си с
лична карта, която е издадена от ОДМВР – Велико Търново. Съгласно презумпцията
на §6а от ДР на ЗГР „За граждани, които не са заявили постоянен адрес по реда
на чл. 95, отбелязаната в личния (зелен) паспорт адресна регистрация се смята
за постоянен адрес.“. Адресната регистрация, вписана в т.н. зелен паспорт е
тази, която има предвид разпоредбата на чл.5, ал.1, т. 9 от Правилника за
прилагане на Указ № 2772 за паспортите и адресната регистрация на гражданите на
Република България и която се извършва въз основа на документите по чл.19, ал.1
от този вече отменен нормативен акт. При това тълкуването на тези изисквания
досежно прилагането на стария режим на адресна регистрация води до извода, че
тя се е извършвала в една от трите хипотези, предвидени в чл.20, ал.2 от този
Правилник. Т.е. при издаването на лична карта без заявяване от лицето на
постоянен адрес се прилага фикцията, че този адрес е мястото на което лицето е
адресно регистрирано по режима на отменения Правилник, което от своя страна
означава, че това лице пребивава на там. Този извод се потвърждава и в
случаите, при които личните документи се сменят по инициатива на лицето с оглед
приложимата редакция на разпоредбата на чл.18 от ЗБЛД, касаеща издаването на
лична карта при заявяване от страна на самото лице пред компетентната дирекция
на МВР. След като адресната регистрация на лицето по смисъла на отменения
Правилник е приета за постоянен адрес към момента на издаването на личната му
карта и то от дирекцията на МВР във Велико Търново, то е очевидно, че към онзи
момент лицето е било адресно регистрирано на посочения като постоянен адрес в
личната му карта такъв в град Горна Оряховица, т.е. лицето е пребивавало
/живяло/ към онзи момент в този град. Впрочем този извод се потвърждава и от
обстоятелството, че Д. е бил регистриран, а и е спечелил предходният избор за
кмет на община Горна Оряховица, като посочените изисквания за уседналост на ИК
са били относими и при провеждането на предходния избор за кмет на община Горна
Оряховица. При положение, че няма спор, че – с оглед на функциите му на кмет за
предходния мандат – лицето е живяло на адреса, посочен в личната му карта в град
Горна Оряховица и очевидно то обоснован е извода, че това е бил и настоящият му
адрес от момента на издаването на личната карта до настоящият момент, т.е., че
това е адреса, на който лицето живее по смисъла на чл.94, ал.1 от ЗГР.
Извън тези аргументи, съдът намира за
необходимо да подчертае, че при издаването на административния акт /в случая
това е спорното решение/ следва да се съобразяват както принципа, посочен в
разпоредбите на чл.7 от АПК, така и преследваната от закона цел. Според чл.7,
ал.1 от АПК административните актове се основават на действителните факти от
значение за случая. От друга страна целта, която преследва разпоредбата на
чл.397, ал.1 от ИК е пресичането на възможността от инцидентно и спорадично
вътрешно мигриране на определени кандидати за органи на местно самоуправление,
които не са част от местната общност и не познават съответните регионални
проблеми, които, в качеството си на такива органи, са призвани да решават.
В този смисъл обстоятелството, че
лицето е било именно кмет на общината в
Горна Оряховица е безспорно, както е безспорно и, че това му качество от една
страна изисква пребиваването му на територията на общината практически през
всеки работен ден, като от друга страна именно поради това си качество лицето
непосредствено е запознато с регионалните проблеми на община Горна Оряховица.
При това положение не може да се приеме
оплакването на жалбоподателя, че е съществено нарушаване на изборните правила,
водещо до незаконосъобразност на спорното решение на Комисията.
Дотук изложеното води налага отхвърляне
на жалбата.
При този изход на спора на
заинтересованата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски,
посочени в нарочен списък. Тъй като жалбоподателя няма качеството на юридическо
лице с обособено имущество - арг. от §1, т.9 от ДР на ИК, то разноските по
делото следва да се понесат от членовете на „Местна коалиция БСП за България“ солидарно.
Водим от дотук изложеното,
Административният съд – В. Търново, тричленен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Местна коалиция „БСП
за България“ ПП „АБВ“, ПП „Движение 21“ против решение №188-МИ/03.11.2019 г. на
Общинска избирателна комисия – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Политическа партия „Алтернатива
за българско възраждане“, Политическа партия „Движение 21“, Политическа партия
„Българска социалистическа партия“, Политическа партия „Комунистическа партия
на България“, Политическа партия „Нова Зора“, Политическа партия „Политически
клуб „ Екогласност“, Политическа партия „Политически клуб „Тракия“ да заплатят
солидарно на Д.С.Д., ЕГН **********, разноски по делото в размер от 600 лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 7 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :