№ 37
гр. Русе, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500615 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. ИВ. Т. чрез адв. М.И. Й. против Решение
№ 260435 от 25.05.2021 г. по гр. д. № 5213/2020 г. по описа на Районен съд Русе, с
което е отхвърлен предявеният от него против Държавна опера Русе иск за заплащане
на сумата в размер на 2235 лв., представляваща половината от договореното
възнаграждение по Договор № 278 от 2.07.2018 г., сключен между него и ответника, за
подготвяне на сценография и представяне на художествена концепция – проекти на
декори на музикално-сценичен спектакъл „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА и е осъден да
заплати на ответника 100 лв. разноски. Въззивникът намира първоинстанционния
съдебен акт за неправилен като постановен при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и за необоснован.
Развива оплаквания за незаконосъобразност на изводите в него. Възразява, че
районният съд не е отчел правилно предмета на сключения между страните договор,
който е свързан с изготвянето на проекти на декори, подготвяне на сценография и
художествена концепция на спектакъла, а не с изработването и предаването на самите
декори. Заявява, че от доказателствата по делото се установявало изпълнението на
неговите задължения. Недоказано останало възражението на ответника, че
изпълнението на спектакъла е станало обективно невъзможно, тъй като не бил
представен готов сценарий. Намира, че ответникът е неизправна страна по сключения
1
между тях договор и поради това не може да бъде освободен от задължението си да
заплати поетите парични задължения към него. Моли въззивния съд да отмени
решението и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от него иск.
Претендира разноски за двете инстанции.
Постъпила е и въззивна жалба от В. ИВ. Т. чрез адв. М.И. Й. против Решение №
260548 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 5213/2020 г. по описа на Районен съд Русе за
допълване на Решение № 260435/25.05.2021 г., с което е отхвърлен като неоснователен
и предявеният от него акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху
главницата, предмет на осъдителния иск. Жалбоподателят намира това решение за
неправилно, страдащо от същите пороци, от които страда и решението по главния иск
– постановено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
материалния закон – чл. 9 ЗЗД и чл. 258 – чл. 266 ЗЗД и необосновано. Доколкото
произнасянето на съда по акцесорния иск е обусловено от произнасянето по главния
иск намира, че същото е неправилно и следва да бъде отменено по аргументите,
изложени във въззивната жалба срещу основното решение. Излага отново
съображенията си за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и
претендира неговата отмяна и присъждане на разноски за двете инстанции.
По реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Държавна опера Русе чрез адв. П.И. АК Русе, в който взема
становище за неоснователност на двете въззивни жалби и прави искане те да не се
уважават. Излага съображения за правилност, обоснованост на изводите на съда. За
неоснователно намира твърдението на жалбоподателя, че договорът все още не е
прекратен. Позовава се на чл. 268 ЗЗД – отказ на поръчващия от изпълнение по
основателна причина. Заявява, че липсата на финансиране на спектакъла, тъй като ДО
Русе е държавна културна институция и се финансира от държавния бюджет, и липсата
на сценарий за спектакъла, за който да се изработи сценография, са основателни
причини за отказ от изпълнение на договора. След даденото от ищеца уточнение на
исковата молба възразява още, че договорът е развален по право, позовавайки се на чл.
89 ЗЗД. Моли първоинстанционното и допълващото го решение да бъдат потвърдени.
Претендира разноски.
Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от В. ИВ. Т., с която
същият предявил срещу Държавна опера Русе иск да бъде осъден ответника да му
заплати сумата в размер на 2235 лв., представляваща половината от договореното по
Договор № 278/2.07.2018 г. възнаграждение за подготвяне на сценография и
представяне на художествена концепция – проекти на декори за музикално-сценичен
2
спектакъл „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА“. В исковата молба са изложени твърдения,
че на 2.07.2018 г. ищецът сключил писмен договор, с който Държавна опера Русе му
възложила да подготви сценографията – проекти на декори за музикално-сценичен
спектакъл „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА“ с планирана премиера на 20.10.2018 г.
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 4470 лв. Съгласно уговореното в т. 2
от този договор, в срок до 20.07.2018 г., в качеството си на изпълнител, следвало да
представи и план-сметка за необходимите материали и средства, както и да
проконтролира процеса на изпълнение. Твърди още, че премиерата на спектакъла не се
е състояла по вина на възложителя. Съгласно т. 1.2 от договора при подписването му
се дължало 50 % от възнаграждението – 4470 лв. или 2235 лв., което и към момента не
било изплатено. Заявява, че изпълнил повече от половината от възложената работа, но
не е получил никакво възнаграждение за труда си. Своите задължения по подготовка
на спектакъла изпълнил и режисьорът на представлението Н.А. който лично се свързал
с него. Проведени били многобройни срещи, в които се уточнявали визията, отделните
картини и пространствени решения за спектакъла. Ищецът твърди още, че контактувал
с целия екип на Операта, който бил ангажиран с реализирането на спектакъла,
посещавал многократно Операта, в т. ч. на свои разноски. Проведена била техническа
конференция, на която представил на техническите служби на културното учреждение
изпълнените от него декори, сценични проекти, пространствени решения, сценични
картини и др. На практика изпълнил почти всички подготвителни действия по
представлението коректно, но не получил възнаграждение за положения от него труд.
С молба от 23.11.2021 г., в изпълнение на дадените му от въззивния съд
указания, ищецът уточнява изрично, че претенцията му се основава на сключения
между страните договор, който не е бил прекратяван от никоя от страните. Заявява, че
по субективни причини, ирелевантни към предмета на делото, още по време на
изпълнението на договора, през м. август, 2018 г. ръководството на Русенската опера
решило, че на онзи етап няма да има такъв спектакъл на своята сцена и снема /отказва
се/ отлага планираната за есента на 2018 г. премиера на музикално-сценичното
представление „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА“. Отказ обаче от страна на възложителя
от сценографския договор нямало. Договорът не бил прекратен. Едва в края на 2018 г.
с куриерска фирма служители на ответника му върнали част от изготвените от него
скици, чертежи и пр. Твърди още, че и до момента никой не е отправял изявления за
прекратяване на договора или отказ от работата. Този договор бил действащ към
момента на завеждане на исковата молба, както и към настоящия момент, поради което
на основание чл. 1.2 от него му се дължала сумата в размер на 2235 лв., претендирана
по делото и представляваща половината от писмено уговореното между страните
сценографско възнаграждение. Твърди, че е налице виновно неизпълнение на
задълженията на ответната страна.
Ответникът Държавна опера Русе чрез адв. П.И. е взел становище за
3
неоснователност на иска. Оспорил изложените в исковата молба обстоятелства, че
ищецът е изпълнил задължението си по договора като е изготвил описаните макети и
проекти. Заявил, че няма как да изработи каквито и да било проекти или макети за
сценография на „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА“, тъй като в Държавна опера Русе не е
бил представен сценарий за такъв спектакъл. Поради липсата на такъв ищецът не е
изпълнил задълженията си по договора и по тази причина не му е платено
възнаграждение. Заявил още, че в Държавна опера Русе действително се явил г-н А. с
предложение да получи съдействие за реализиране на негова идея за спектакъл. Нямало
обаче писмен материал – музика, ноти, за да може спектакълът да се индивидуализира
като музикално произведение. Доколкото след сключване на договора с ищеца не е
постъпил сценарий, ответникът го уведомил, че договорът не може да се изпълни
поради липса на предмет. Намира за ирелевантни твърденията на ищеца за проведени
от него срещи с режисьора и художника по костюмите, тъй като и двамата не са негови
служители, нито пък имат договорни отношения с него. Заявява, че ищецът бил
уведомен, че за Държавна опера Русе идеята за спектакъла не представлява интерес и
няма възможност да я финансира. Поради това и не бил сключен договор за нейното
реализиране и не е необходимо изпълнението на предмета на сключения договор.
Позовава се на чл. 1.4 от контракта. Заявява, че при липса на предмет на договора, не
се дължи и авансово възнаграждение, каквато била претенцията на ищеца. В тази
връзка възразява да има основание за плащане по процесния договор, оспорва да има
приета част от работата по него, оспорва и да има изработена част от предмета на
договора. Поради това намира, че липсват основания за заплащане на претендираното
възнаграждение по договора за изработка. Претендира за отхвърляне на иска.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
Решение № 260435 от 25.05.2021 г. и допълващото го Решение № 260548 от 23.07.2021
г. по гр. д. № 5213/2020 г. по описа на Районен съд Русе са валидни и допустими, но
неправилни. Съображенията за това са следните:
Съобразно изложените от ищеца в исковата молба и молбата-уточнение
фактически твърдения, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал.
1, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД. Ищецът изрично заявява, че претендираната сума,
представлява половината от договореното между страните възнаграждение и му се
дължи на основание чл. 1.2 от договора от 02.07.2018 г. Поддържа тезата, че е изправна
страна по договора, а ответникът неизправна, тъй като не е изпълнил задължението си
по него без да му е отправял писмено или устно изявление за прекратяване.
Твърденията му са, че е налице действащ договор, който обвързва валидно страните и
към настоящия момент. Поради това иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Защитната теза на ответника е, че договорът му с ищеца е развален по право и
няма как да бъде изпълнен, тъй като не е налице сценарий, по който да бъде изработена
4
сценография, поради което изпълнението е станало обективно невъзможно. Поддържа
и възражения за прекратяване на договора, в частност се позовава на чл. 268 ЗЗД.
Твърдяната от ответника причина за прекратяване е безвиновна и се свързва с отпадане
на интереса от изпълнение на сделката поради непредставяне на готов сценарий за
спектакъла, както и поради невъзможност да финансира идеята за спектакъла, за което
ищецът бил уведомен.
За да прецени, дали процесният договор за изработка е бил действащ за и през
исковия период, съдът съобразява следното:
Безспорно е установено, че през пролетта на 2018 г. в ДО Русе, на т. нар. от
свидетелите техническа конференция, е била представена идеята на св. А. за
спектакъла „Бонжур, Мадам Европа“, на което представяне са присъствали и ищецът, и
директорът на ДО Русе, в т. ч. и разпитаните по делото свидетели – А., Т. и П.. След
това представяне, на 2.07.2018 г. страните сключили договор за изработка от 2.07.2018
г. с предмет – подготвяне на сценография – проекти на декори за музикално-сценичен
спектакъл „БОНЖУР, МАДАМ ЕВРОПА“, който бил с насрочена премиера 20.10.2018
г. По този договор ищецът, в качеството си на изпълнител, се задължил да представи
художествената концепция на сценографията до 20.07.2018 г., да представи план-
сметка за необходимите материали и средства и да проконтролира процеса на
изпълнение. Договорено било възнаграждение в размер на 4470 лв., от които 50%
платими при подписване на договора и 50 % след датата на представлението. Страните
не спорят, че по договора не е извършвано плащане, както и че спектакълът не е
представян от ДО Русе нито на 20.10.2018 г., нито на друга дата. Предметът на този
договор съответства на безспорно установеното, че поставянето на спектакъла към
датата на сключване на договора е било само в идеен план, в който смисъл са и
показанията на тримата разпитани свидетели – П., А. и Т.. Това кореспондира изцяло с
изявлението на ответника в отговора му на исковата молба по гр. д. № 1303/2019 г.,
свързани с процесния договор - че предметът му показвал, че „всичко е било в идеен
план, както и че дадената проектна цена на декорите е над 25 000 лв., която ДО Русе не
можела да финансира. Това била една малка част от стойността на спектакъла и по
този начин ДО Русе установила, че само в идеен план предложението на ищеца - св. А.
в настоящото производство било прекалено скъпо. Това било и едно от основанията да
не се приеме идеята за създаване на спектакъла.“ Извънсъдебното признание на тези
неизгодни за него факти се явява доказано при съпоставката му с ангажираните в
настоящото производство писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе и съдът
го съобразява при решаване на настоящия спор. В този смисъл е и решение № 69 по гр.
д. № 584/2010 г., III г. о. ВКС. Не се спори в производството също така, че
литературният материал за спектакъла не е бил предаван на ответника, но пък от
показанията на св. А. се установява, че този материал е бил предаден на ищеца.
Доколкото безспорно се касае до идеен проект и до изработване на проекти и
5
художествена концепция, изпълнението на процесния договор не е било обективно
невъзможно, както неоснователно възразява ответникът. Имало е представена идея за
спектакъл, по повод на която ответникът сключил процесния договор с ищеца,
последният е разполагал с литературен материал, въз основа на който да изготви
своите проекти и концепция. Изпълнението поради това е било възможно. В случай, че
бе вярна тезата на ответника, че изпълнението на този договор е било обусловено от
представянето на готов сценарий, за да може спектакълът да се индивидуализира като
музикално произведение, то няма нито логика, нито основание да се обвързва с
подписване на процесния договор, поемайки по него задължение за заплащане на
авансово възнаграждение още към датата на сключването му, преди да е започнало
неговото изпълнение. Поради това, ответникът не може да бъде освободен от
задълженията си по процесния договор на твърдяните от него основания – липса на
предмет на договора и обективна невъзможност. Предвид изведеният извод за
неприложимост на чл. 89 ЗЗД в случая – че договорът бил развален по право,
неоснователно се явява и позоваването от ответника в отговора на исковата молба на
разпоредбата на чл. 267 ЗЗД, уреждаща специалните последици при прекратяване на
договора за изработка поради безвиновна невъзможност за изпълнение.
Що се отнася до позоваването на чл. 268 ГПК от страна на ответника, следва да се
отбележи следното: Трайна е съдебната практика, включително и задължителната за
настоящата инстанция такава, формирана по реда на чл. 290 ГПК, че за да произведе
присъщото му правно действие, отказът от двустранния договор, респ. оттеглянето на
възлагането е необходимо да бъде заявено по категоричен начин, изрично и ясно, и да
бъде доведено до знанието на изпълнителя, както и да е налице предвидената в чл. 268
ЗЗД материалноправна предпоставка - основателни причини, представляващи
обстоятелства извън правоотношението между възложителя и изпълнителя, но които са
в такава връзка с договора за изработка, която обосновава прекратяването на
произтичащото от него облигационно отношение.
При съвкупната преценка на събраните в настоящото производство доказателства
се налага извод, че в края на м. август, началото на м. септември, 2018 г. ответникът е
уведомил ищеца, че се отказва от сключения между тях договор. За да достигне до този
извод, съдът съобразява извънсъдебното признание на ищеца Т., дадено в качеството
му на свидетел по приложеното гр. д. № 1303/2019 г. на РРС, обективирано в протокол
от 6.11.2019 г. на л. 70. В показанията си същият заявява, че при среща между него и
директора на ДО Русе на 4.09.2019 г. И.К., последният на въпроса му защо никой не го
търси, а премиерата наближава му заявил: „Ние се отказахме“. Този отказ безспорно е
бил възприет от ищеца не само като отказ от поставяне на спектакъла, а и като отказ от
договора между тях: „как сте се отказали, аз два месеца и половина работя……Защо не
се обадихте поне, да не продължавам да работя…поне ми платете труда“. Това
извънсъдебно признание съдържа неизгодни за ищеца факти, но съдът го цени при
6
съобразяване на събраните в настоящото производство доказателства, а именно, че
изготвени от него материали в изпълнение на договора са му били върнати в края на
2018 г., факт, по който не спори, че процесуалният му представител в о. с. з. на
17.03.2021 г. пред районния съд, при разпита на св. П. по повод изработването на
декора изрично, е заявил: „не ви е възложена, защото проектът е бил отказан и върнат“.
Т. е. налага се изводът, че е налице първата материалноправна предпоставка от
фактическия състав на чл. 268 ЗЗД – изявление за оттегляне на възлагането. Това
налага да се отговори на другия спорен по делото въпрос – налице ли са били
основателни причини за това. Като такива от ответната страна се сочат отпаднал
интерес поради непредставяне на готов сценарий за спектакъла и липсата на
финансиране. По изложените по-горе подробни съображения относно предмета на
процесния договор, първата причина не може да бъде счетена за извинителна. Що се
отнася до липсата на финансиране и доводите на въззиваемия в отговора на въззивната
жалба, че ДО Русе е държавна културна институция и се финансира от държавния
бюджет, следва да се отбележи следното: Обстоятелството, че директно се превеждат
пари от държавния бюджет не може да го освободи от задължение да плати
възнаграждение. В практиката си ВКС, изразена в решения № 15 от 22.12.2016 г. по
т.д. 2404/14 г., 1 ТО, ВКС, 1 ТО, решение № 155 от 6.11.2012 г. по т.д. 744/11 г., ВКС, 2
ТО, приема, че при определяне правата и задълженията на страните по договорите,
следва да се възприеме действителната им изразена воля като се тълкува договора с
оглед постигнатите в него уговорки. При постигната уговорка за възлагане
извършването на определена дейност, работа или някаква изработка и уговорено
възнаграждение, възнаграждението е дължимо, независимо от посоченото
финансиране. Договорът за изработка поражда отделно, самостоятелно
правоотношение между страните, независимо от предвиденото финансиране. Поетите
права и задължения са съответни между страните по отделната облигационна връзка и
след като е постигнато съгласие по съществените елементи на договора, то
дължимостта на уговореното възнаграждение е в зависимост от изпълнение на
задължението на изпълнителя да изработи поръчаното. Уговорките за начин на
плащане и на финансиране не могат да влияят върху дължимостта на
възнаграждението. Налага се извод, че в случая ответникът не е представил
доказателства, които от гледна точка на спецификата на възложената изработка, да
обосноват извод за съществуването на основателни причини, при които е допустим
отказ от договора. Сочените от него отрицателни факти не могат да се квалифицират
като такава основателна причина. Изявлението на представляващия ответника за отказ
от договора не е породило целения правнопрекратителен ефект. Същият се явява
неизправна страна по него, която е преустановила едностранно изпълнението му без
наличие на основателна причина.
И доколкото не се установи процесният договор да е развален или прекратен,
7
настоящият състав намира, че облигационната връзка между страните е запазена.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорът има силата на закон, за тези които са го
сключили. Законът не въвежда ограничения за начина, по който страните следва да
договорят дължимото по чл. 266 ЗЗД възнаграждение. Поради това, в съответствие с
принципите на договорната свобода и възможността страните свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на императивни норми в
закона и на добрите нрави, следва да се зачете волята им, обективирана в чл. 1.2 от
договора – за дължимо още при сключване на договора авансово плащане в размер на
50% от уговореното възнаграждение. Безспорно е установено по делото /от
показанията на св. А. и св. П./, че ищецът е предприел изпълнение на задълженията си
по този договор. Св. П. изрично заявява, че е виждал само веднъж ищеца, по повод
представянето на идеята на св. А. за спектакъла „Бонжур, мадам Европа“, че
впоследствие папка на ищеца му е била предоставена и в края на 2018 г. я е върнал на
Т. с убеждението, че е негова. Т. е. след сключване на договора и до около края на 2018
г. у възложителя са се намирали материали на ищеца, свързани с идеята на св. А. с
процесния спектакъл, което кореспондира с извънсъдебното признание на ДО Русе, че
проектната цена на декорите била над 25 000 лв., т. е. имало е проекти, които са били
остойностени. Поради това искът е основателен и като такъв следва да се уважи.
Основателността на главния иск обуславя основателност и на акцесорния иск за лихви
за забава.
Поради несъвпадане на изводите на настоящия съд с първоинстанционния,
обжалваното и допълващото го решение следва да бъде отменени като неправилни и да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълния
претендиран размер.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски пред
двете инстанции, които възлизат на 389,40 лв. пред РРС и 44,70 лв. пред РОС, съгласно
представените списъци по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260435 от 25.05.2021 г. и допълващото го Решение №
260548 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 5213/2020 г. по описа на Районен съд Русе и вместо
тях ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Държавна опера Русе, ЕИК117103220, с адрес на управление: гр. Русе,
пл. „Света Троица“ 7, представлявана от директора И.К. ДА ЗАПЛАТИ на В. ИВ. Т.,
ЕГН ********** от гр. София, ул. „******** сумата в размер на 2235 лв. ,
8
представляваща половината от договорено възнаграждение по чл.1.2 от Договор №
278/02.07.2018 г. между тях, ведно със законната лихва върху нея, считано от
28.08.2020 г. до окончателното плащане, както и 434,10 лв. разноски пред двете
инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9