Р Е Ш Е Н И Е
№ 408/8.7.2013г.
гр. Пазарджик, 08.07.2013 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
седемнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Я.В. |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 85 по описа на съда за 2013 г. |
||
Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ и е образувано
по жалбата на В.А.К., С.Т.К. и С.Т.К. *** против заповед № ДК-02-ЮЦР-363 от
12.11.2012 г. на началника на РНСК ЮЦР Пловдив, с която е
наредено премахването на незаконен строеж “Пристройка към 2мж“, находящ се в УПИ ХХVІІІ-1045, кв. 70 по плана на гр. Септември, обл. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна. Моли се, да бъде отменена като неправилна и
незаконосъобразна. В съдебно заседание се явява лично В.К., която по изложени
съображения моли съда да уважи жалбата й и отмени атакуваната заповед.
Ответникът по
жалбата - началник РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде
отхвърлена. Твърди, че
заповедта е законосъобразна, издадена при спазване на административно
процесуалните правила, строежът е изпълнен без строителни книжа и документи.
Претендира изплащането на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа
страна:
При извършена проверка от служители на сектор Пазарджик
при РДНСК ЮЦР, приключила с констативен акт № 199 и № 201 от 01.11.2011 г., е
констатирано, че в УПИ ХХVІІІ-1045, кв. 70 по плана на гр. Септември е изграден
незаконен строеж, представляващ двуетажна пристройка към масивна двуетажна
жилищна сграда с размери в план 2.00м/1.80м, изпълнена в груб вид. Строителството
е изпълнено от тухлени зидове, покрито с бетонови плочи с дебелина 0.10м,
разположени на височини І – ви етаж Н1=2.50м и ІІ – ри етаж Н2=5.10м. Описаният
строеж е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за
строеж.
Последвало е издаването
на обжалваната заповед № ДК-02-ЮЦР-363 от 12.11.2012 г. на началника на
РНСК ЮЦР Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен
строеж “Пристройка към 2мж“, находящ се в УПИ ХХVІІІ-1045, кв. 70 по плана на гр. Септември, обл.
Пазарджик. Заповедта е
връчена лично на жалбоподателката В.К. срещу подпис на 16.01.2013 г., като в
законоустановения 14 – дневен срок същата е упражнила правото си на жалба пред
Административен съд гр. Пазарджик.
За изясняване на значимите за
спора обстоятелства по делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните,
съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на поставените въпроси
вещото лице е констатирало, че обектът предмет на обжалваната заповед
представлява двуетажна полумасивна пристройка към съществуваща двуетажна
масивна жилищна сграда в УПИ ХХVІІІ-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември със
застроена площ от 3.10 м. и е извършен след 1980 г. по данни от кадастралната
основа на плана. Според вещото лице изградената двуетажна пристройка с
обособяване на обща комуникационна площ – вход и изолационна преддверие на
първия етаж и помещение за санитарно-хигиенно обслужване на втория етаж не
отговаря на строителните правила и норми, действащи към настоящия момент, съгласно
чл. 31 от ЗУТ, а именно разстоянието на сградата до страничната граница към
съседен УПИ ХХVІІІ-1044 е 2.50м, при норма най-малко 3.00м. Нарушена е и
разпоредбата на чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, според която
изграждане на санитарни помещения над жилищно помещение се допускат само в
жилището, което обслужват.
Със заповед № РД-13-229 от
02.07.2012 г. началникът на ДНСК е делегирал правомощията си по чл. 225 от ЗУТ
на началниците на РДНСК /стр. 20/.
По делото е представена
декларация от лицето А. П.Ц. с която декларира, че жалбоподателката В.К. е
оградила тераси към къща 81 кв.м. на първия и втория етаж до 30.07.2003 г.,
които са били недовършени части към къщата строена през 1970 г.
По делото са разпитани като
свидетели лицата А. П. Ц.и И.С.К.. Според първия свидетел процесната
пристройката е изградена през 1983 г. през месец май, докато втория свидетел К.
твърди, че пристройката е заградена с тухли през 2009 г., през която година е
продал имота си.
От представения по делото
нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 183, том VІІ, рег. № 10363
по нот. дело № 1245 от 22.10.2008 г. се установява, че настоящите жалбоподатели
са собственици на УПИ ХХVІІІ-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември, обл.
Пазарджик.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ това е
началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от
него длъжностно лице. В конкретния случай оспореният акт е издаден от началника
на РДНСК ЮЦР гр. Пловдив, който е упълномощено длъжностно лице, черпещо
правомощията си от заповед № РД-13-229 от
02.07.2012 г. на началника
на ДНСК. При издаването на обжалваната заповед административният орган не е
допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Заповедта е
мотивирана, като в мотивите органът е посочил както фактическите основания за
издаването й - наличие на незаконен строеж, без строително разрешение, така и
правните основания за издаване - чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ. Съдът намира, че обжалваният акт не противоречи и на
материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
Разпоредбата на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ
регламентира
случаите, в които един строеж или част от
него се
счита за незаконен.
В конкретния случай не е спорно между страните, че извършеното строителство е
незаконно и, че за него няма издадени строителни книжа и документи. Установи
се, че “обектът", предмет на
обжалваната заповед има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ от пета категория, като видно от
заключението на приетата по делото СТЕ, същият представлява двуетажна полумасивна пристройка към съществуваща
двуетажна масивна жилищна сграда.
Безспорно
по делото се
установи,
че за извършеното строителство липсват строителни книжа и документи за
изграждането му. Спорен е
моментът относно годината на построяването му, като според доказателствата по
делото това е станало през периода от 1983 г. до 2009 г.
Съгласно
§ 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи,
изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От текста следва, че даден строеж, който
е незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се
приеме, че незаконен строеж е търпим, следва да са налице следните кумулативно
дадени предпоставки - да е изграден до 7 април 1987 г. и да е бил допустим по действуващия
подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действували по време на
извършването му или съгласно този закон. Строежът
е нетърпим при липсата,
на която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата
за забрана за премахването му е неприложима. В
административното и съдебно производство по премахване на незаконни строежи
търпимостта на строежа подлежи на изследване и доказване на общо основание с
всички допустими доказателствени средства независимо от това дали е издадено
или не удостоверение за търпимост. Задължението е както за органите на ДНСК,
така и за съда.
В
конкретния случай разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ не може
да намери приложение, тъй като според приетата
съдебно-техническа експертиза строежът не отговаря на
строителните правила и норми, действащи към настоящия момент, съгласно чл. 31
от ЗУТ, а именно разстоянието на сградата до страничната граница към съседен
УПИ ХХVІІІ-1044 е 2.50м, при норма най-малко 3.00м. Нарушена е и разпоредбата
на чл. 110, ал. 3 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ, според която изграждане на
санитарни помещения над жилищно помещение се допускат само в жилището, което
обслужват. Не е приложима и разпоредбата на § 16, ал. 3 от ПР на
ЗУТ, тъй като една от предпоставките по нея,
а именно строежът да е деклариран от собственика пред одобряващите
органи в 6-месечен срок от обнародване на този закон - т. е. до 02.06.2001 г. не
е налице. Не е
установено и узаконяване на строежа в законния преклузивен срок от 6 месеца от
влизане в сила на разпоредбата на § 184 от ПЗР
на ЗИД на ЗУТ. При тези обстоятелства незаконният строеж подлежи на
премахване, дори и да не е изяснен напълно въпросът за годината на построяването
му, тъй като посочените в текста на § 16 от ПР на ЗУТ предпоставки са
комулативно дадени. Строежът е нетърпим при липсата, на която и да е от тях, и в този случай разпоредбата
за забрана за премахването му е неприложима.
Следва да се отбележи, че не
може да намери приложение и разпоредбата на § 127 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Нормата на §
127 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012 г. няма изрично дадено с нормативен акт обратно действие
съгласно чл. 14 от ЗНА и е неприложима за висящите съдебни производства по
оспорване на актове, издадени преди влизането й в сила. Следователно,
материалната законосъобразност на заповедите за премахване на незаконни строежи
или забрана за ползване, издадени преди влизането й в сила се преценяват
съобразно § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, а не съобразно § 127, ал. 1.
С оглед гореизложеното и поради липса на пороци,
водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна,
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и
направеното своевременно искане от пълномощника на ответника ще следва
жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят, направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.
последно от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.К., С.Т.К. и С.Т.К. *** против
заповед № ДК-02-ЮЦР-363 от 12.11.2012 г. на началника на РНСК ЮЦР Пловдив.
ОСЪЖДА В.А.К. с ЕГН **********, С.Т.К. с ЕГН ********** и С.Т.К. с ЕГН
********** *** да заплатят на началника на РДНСК ЮЦР гр. Пловдив направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/
РЕШЕНИЕ№ 16745 от13.12.2013г. по
адм. дело № 11502/2013г. на Върховен административен съд на Република България - Второ
отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408 от 08.07.2013 г. по
адм.д. № 85/2013 г. на Пазарджишки административен съд, ІІІ състав.
Решението не подлежи на обжалване.