Номер 145205.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София14-ти граждански
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
Секретар:Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502234 по описа за 2020 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
14 състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ТАХЧИЕВА
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
1
при секретаря ТАНЯ ВЪЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Събева гр.дело
№ 2234 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение от 27.03.2020г. постановено по гр. д. № 145/2019г. по описа на СОС, ТО, ІV състав, е
отхвърлен иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ вр.чл.52 и 45 ЗЗД, предявен от И.
Н. Г. срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД за плащане на сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдание, търпяно в резултат на
смъртта на брат й М. Н. Б., настъпила на 28.06.2014 г. при трудова злополука - при и по
повод на осъществяваната от него работа като каналджия във фирма СД ”Ц.-З. и сие”, а
именно нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна
машина - многокофов багер марка „JSB 4СХ“, с per. № ***, при което е причинена тежка
черепно-мозъчна травма, за която има сключен между работодателя му СД „Ц.-З. и сие” -
Ботевград и „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД договор за застраховка „Гражданска
отговорност” със срок на валидност от 23.08.2013г. до 23.08.2014г., ведно със законната
лихва от 28.06.2014 г. до окончателното плащане на сумата, като неоснователен.
Със същото решение И. Н. Г. е осъдена да заплати на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от 130 лв. /сто тридесет лева/, направени по делото разноски /депозити за
призоваване на свидетели/.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба
отищцата по делото.
Жалбоподателката-ищца И. Н. Г. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени
и уважи предявения иск. Посочва, че основният мотив на съда за отхвърляне на иска е, че
злополуката станала с брат й - М. Б. не представлява покрит риск по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като многокофовият багер, марка „JCB - 4СХ' с
рег.№ ***, не е бил използван в случая като транспортно средство, а само като подемна
машина. Изтъква факта, че съгласно чл.3, пар. 1 от Директива 72/ 166/Е на Съвета от 24
април 1972 година /Първа директива/ относно сближаване на законодателствата на
държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност” при използване на
МПС и за прилагане на задълженията за сключване на такава застраховка, както и другите
директиви за задължителното застраховане не препращат към обективното право на
държавите членки във връзка с понятието „използване на превозно средство”, то съгласно
постоянната практика на СЕС тази разпоредба от правото на Съюза следва да получи
самостоятелно и еднакво тълкуване в целия Европейски съюз. Такова тълкуване на
понятието „използване на превозно средство” във връзка със задължението за сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за първи път е
2
дадено в т.59 от Решение на Съда на ЕС от 04.09.2014 година по дело С-162/13- делото
Vmik. В решението, Съдът се произнася по въпроса дали маневрата на трактор в стопански
двор, за да вкара в хамбар прикачено към трактора ремарке, попада в обхвата на понятието
„използване на превозни средства“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 72/166/Е
на Съвета от 24 април 1972 година /Първа директива/ Съдът подробно развива
съображенията си във връзка със защитата на пострадалите - цел, която „постоянно е стояла
и е придобивала все по-голямо значение". По-специално, с оглед на тази цел Съдът стига до
извода, че „... не би могло да се приеме, че законодателят на Съюза е искал да изключи
осигурената с тези директиви защита по отношение на лицата, пострадали при
произшествие, предизвикано от превозно средство при използването му, при положение че
това използване „отговаря на обичайната функция на това превозно средство“ .Поради
това Съдът постановява, че чл.3 пар.1 от от Директива 72/166/Е на Съвета от 24 април 1972
година /Първа директива/ трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие
..използване на средства включва всяко използване на превозното средство, което
отговаря на обичайната функция на това превозно средство. Твърди още, че процесният
багер, съгласно §6, т. 11 от ПЗР на Закона за движение по пътищата е „МПС “. От своя
страна чл.257, ал.1 КЗ /отм./ определя, че обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Следователно гражданската отговорност обхваща не само случаите, при които МПС се
използва за придвижване, но и в случаите, когато то се ползва съобразно друго свое
предназначение, като в пропесния случай багерът се е използвал за извършване на
строителни работи. В тази връзка, счита, че използването на кофата на багера за извършване
на строителни дейности, представлява извършено със застрахованото превозното средство
действие, което отговаря на неговата обичайна функция и попада в обхвата на понятието
„използване на превозни средства“ и съответно представлява покрит риск от
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Отделно от горното по делото е установено, че на 28.06.2014 г. М. Н. Б. е претърпял
инцидент - нанесен удар в областта на главата с работния орган на земекопна строителна
машина - Многокофов багер марка „JSB” 4СХ, с рег.№***, вследствие на което му е
причинена тежка мозъчно-черепна травма, довела до неговата смърт на 14.07.2014г. По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на причинна връзка
между описаната в ИМ злополука от 28.06.2014 г., при която на М. Н. Б. са причинени
телесни увреждания и настъпилата на 14.07.2014 г. вследствие на уврежданията смърт.
На следващо място твърди, че от разпитаните по делото свидетели по несъмнен и
категоричен начин се доказва наличието на изключително силна емоционална връзка между
3
ищцата и нейния брат, както и претърпените от нея болки и страдания в резултат на
неговата внезапна и трагична загуба и техния интензитет. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД оспорват жалбата и молят съда да
потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът правилно е приложил
правото и е приел, че в процесния случай настъпилата злополука и вредите от нея не се
включват в покритието по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Твърди, че причина за смъртта на М. Б. е удар от работния орган на багера /кофата/ в
областта на главата - дясната лицева половина, при спускане на бетонен пръстен, закрепен с
помощта на стоманено въже за кофата на багера. От твърденията в ИМ и приложените по
делото доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
злополуката е настъпила на строителен обект, по време на извършваните с процесния багер
строително монтажни работи по доизграждане на уличната канализационна мрежа в с.
Врачеш. Правните изводи за липса на покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите са изцяло съобразени с даденото от Европейския съд тълкуване на
съдържанието на понятието „използване на превозни средства“, съгласно което: „използване
на превозни средства" по смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива обхваща всяко
използване на превозно средство като средство за транспорт. Безспорно процесният багер е
превозно средство, но освен като средство за транспорт, той може да бъде използван и като
работна машина. От всички събрани по делото доказателства се установява, че към момента
на настъпването на произшествието, в което е участвал процесният багер е бил използван
като работна машина, генератор на двигателната сила, необходима за извършване на
земекопните дейности по канализацията на с.Врачеш. Подобно използване се свързва преди
всичко с функцията на този багер като работна машина, а не като средство за транспорт и
съответно не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства" по смисъла
на член 3, параграф 1 от Директивата. В тази връзка е постановеното Решение на CEO от
28 ноември 2017 година по дело С-514/16 (I. M. P. V. R. de A. и F. da S. R. de A. срещу J. M.
P. S.), представляващо задължителна съдебна практика по силата на чл. 633 ГПК.
Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ
/отм./ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата И. Н. Г. твърди, че е сестра и законен наследник на М. Н. Б., починал при
трудова злополука, настъпила на 28.06.2014г. - при и по повод на осъществяваната от него
работа като каналджия във фирма СД ”Ц.-З. и сие”, а именно нанесен удар в областта на
главата с работния орган на земекопна строителна машина - многокофов багер марка „JSB
4СХ“, с per. № ***, при което е причинена тежка черепно-мозъчна травма, за която
4
строителна машина има сключен между работодателя СД „Ц.-З. и сие” - Ботевград и „ДЗИ -
Общо застраховане” ЕАД договор за застраховка „Гражданска отговорност” със срок на
валидност от 23.08.2013г. до 23.08.2014г. На 28.06.2014 г. /събота/ братът на ищцата и
колегите му Н. З. и В. Т., както и други служители на дружеството, работели на обект на ул.
„Ален мак” срещу № 1А и № 2 в с. Врачеш, община Ботевград, а работата им била
наблюдавана от техническия ръководител И. Д. И.. Работата им се състояла в полагане на
тръби и стоманобетонни пръстени, предназначени за шахти. На посочената дата трябвало да
изправят поставен накриво предходния ден стоманобетонен пръстен на канализационна
шахта. Тъй като пръстенът не съвпадал с дупките на тръбите, се наложило ръчното му
напасване, поради което братът на ищцата М. Б. слязъл в изкопа сам. След това багеристът
В. Т. чул как някой нарежда „Пускай!” и спуснал пръстена, при което работният орган на
багера /кофата/ ударила М. Б. в областта на главата - дясната лицева половина. След
злополуката същият бил закаран от колегите си във ФСМП - Ботевград, но поради това, че
лекарите от спешната помощ преценили травмата му като животозастрашаваща, го
насочили към УМБАЛ „Света Анна” - София. Няколко дни след хоспитализирането му в
УМБАЛ „Света Анна”, на 14.07.2014 г. М. Б. починал, а причината за смъртта му, посочена
от лекарите, била претърпяната ЧМТ.
В резултат на трагичната и внезапна смърт на М. Б. ищцата претърпяла и
продължавала да търпи подробно описаното като интензитет в исковата молба страдание,
поради което намира, че за нея е налице правен интерес да претендира по съдебен ред
плащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер от
100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - страдание, търпяно в
резултат на смъртта на нейния брат М. Н. Б., настъпила на 28.06.2014 г. при трудова
злополука, ведно със законната лихва от 28.06.2014 г. до окончателното плащане на сумата.
Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД оспорва иска по основание и размер.
Не оспорва наличието на валидно и действащо застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на процесното
МПС. Оспорва наличието на предпоставките за присъждане на обезщетение на ищцата, като
поддържа, че същата не попада в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за
неимуществени вреди, и в тази връзка се сочи приетото в TP №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
Оспорват се твърденията на ищцата за наличие на изградени отношения, предполагащи
наличие на основание за изплащане на застрахователно обезщетение, а именно че
пострадалият е живял при нея и е оказвал помощ на нея и семейството й, както и че е била в
тежко емоционално състояние и е преживяла тежко смъртта на своя брат.
На второ място навежда следните възражения: за липса на покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в случаите, в които превозните
средства не се използват като средство за транспорт, а като работни машини за изпълнение
на определен вид работа; за завишен размер на претендираната сума по главния иск; за
лимитиране на отговорността на застрахователя по претенции на лицата от т. нар.
„разширен кръг“; за изключителен принос от страна на пострадалия, респ. за съпричиняване
на вредоносния резултат от негови действия; за неоснователност на претенцията за законна
лихва, считано от датата на инцидента. По отношение на претенцията за лихви
ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД -
3 години. Претендират разноски.
5
От фактическа страна се установява, че на 28.06.2014г. преди обяд, при дневна
светлина, в с.***, община Ботевград, на ул.„Ален мак“ работници от СД „Ц. З. и сие“,
извършвали довършителни работи по доизграждане на улична канализационна мрежа на
селото. Задачата била регулиране на бетонен пръстен от канализационна шахта. За целта
бетоновият пръстен бил закачен посредством стоманено въже към кофата на земекопна
машина - многокофов багер марка „JCB - 4СХ“ с рег.№ *** от багерист В. П. Т. и по този
начин пръстенът бил повдигнат и се наложило същият да бъде регулиран на ръка, така, че
отворите му да съвпаднат с канализационните тръби. За регулиране на пръстена в шахтата
слязъл пострадалият М. Н. Б., който работел в СД „Ц. З. и сие” на длъжност каналджия.
Поради разликата в нивата на моментното положение на бетоновия пръстен, съответно на
положението на Б. и кабината на багера, директна видимост между Б. и багериста Т. не
съществувала, поради което след напасване на пръстена Б. извикал на багериста „Пускай!” и
последният пуснал кофата на багера, за която бил закачен пръстена надолу, при което
кофата ударила в областта на дясната лицева половина на главата М. Б. и той
прилегнал в канализационната шахта. След злополуката пострадалият бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Свита Анна” - София, където на 14.07.2019г. починал. Според вещото лице
водеща, основна причина за възникване на произшествието е допускането в областта на
работния обсег на багера да престоява пострадалия М. Н. Б. в момент, в който с багера се
изпълняват строително монтажни работи.
В о.с.з. от 28.11.2019г. и 30.01.2020г. са събрани гласни доказателства - разпит на
св.Т. /деликвент/ и И. /техник на обекта/ , както и св.Б. /майка на починалия и ищцата/ и
св.И. /приятелка на ищцата от същото населено място/.
Безспорно гореописания инцидент представлява трудова злополука, като спорен по
делото е въпроса дали представлява покрит риск по сключената и валидна към 28.06.2014г.
застраховка Гражданска отговорност.
От представеното по делото удостоверение за наследници /л.13/ се установява,
че ищцата е сестра на загиналия при произшествието М. Б.. Затова спорният по делото
въпрос е дали сестрата притежава активна материално-правна легитимация с оглед
разширения кръг легитимирани да претендират неимуществени вреди.
При съвкупен анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства
настоящата инстанция намира за установено, че не се установява пълно и главно, че
процесният багер е бил използван като транспортно средство при злополуката с М. Б.. Точно
обратното, свидетелите по делото сочат, че е използвана само и единствено подемната
/двигателната/ му сила. Поради това процесният инцидент не представлява покрит риск по
застраховка „Гражданска отговорност“.
На второ място САС споделя напълно извода на СОС, че между брат и сестра не
се установяват отношения извън обичайните такива, доколкото всеки от тях е бил вече
6
еманципиран /създал свое собствено семейство/ и респ. не са живеели заедно в едно
домакинство към датата на смъртта. Ищцата е живеела в гр.***, а починалият в с.***,
заедно с майка си.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 226 ал.1 КЗ “ Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.”
Гражданската отговорност на причинителя на вредите към момента на
причиняването им е била застрахована при ответното дружество по силата на сключен
договор за застраховка "гражданска отговорност" по смисъла на чл. 223, ал. 1 КЗ.
Обект на застраховане при застраховка "Гражданска отговорност" е гражданската
отговорност на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, т.е. опасността последният да отговаря пред трети увредени лица за
заплащане на обезщетение. При настъпване на застрахователното събитие - възникване на
гражданска отговорност за застрахования, застрахователят се задължава, по силата на тази
застраховка, да заплати застрахователно обезщетение когато и доколкото такива вреди са
причинени непосредствено от застрахования или от чужди виновни действия, за които той
отговоря, на трето лице. Не съществува спор в правната доктрина и съдебната практика, че
задължителната застраховка "Професионалната отговорност" също е вид застраховка за
вреди от гражданска отговорност по смисъла на КЗ и има имуществен характер. Изразява се
в задължението на застрахователя за обезщетяване на вредите, причинени на трети лица,
различни от застрахования. Като вид разновидност на застраховка "Гражданска
отговорност", задължителната застраховка "Професионалната отговорност", изрично
уредена в действащия КЗ, притежава присъщите санкционна, превантивна и
обезщетителна функции, а елементите на специалния фактическия състав, от който се
поражда са: деяние - действие или бездействие на лице, извършващо определена
дейност в рамките на упражнявана от него професия, противоправност на деянието,
изразяваща се в неизпълнение на задълженията му при и по повод същата, настъпила
в процеса на осъществяване на съответната професионална дейност вреда в правната
сфера на лице, извън застрахования, вина на упражняващия конкретната
професионална дейност с проявните и форми - умисъл или небрежност и причинна
връзка между деянието на извършващия определената дейност и настъпилия в
чуждата правна сфера вредоносен резултат. Анализът на правните белези на
професионалната отговорност, като вид гражданска отговорност сочи също, че нейни
субекти са работодателят или възложителят на работата - ФЛ или ЮЛ.
По силата на действащия към релевантния за спора момент чл. 249, т. 3 КЗ (отм.) в
7
областта на строителството носителите на професионалната отговорност, обект на
задължително застраховане уредено в чл. 171 ЗУТ, са лицата извършващи дейност в
строителството, които са изчерпателно посочени от законодателя. Задължителната
застраховка "Професионална отговорност", условията и редът за сключване на която,
съгласно законовата делегация на чл. 171, ал. 2 ЗУТ, са уредени в Наредба за условията и
реда за задължително застраховане в проектирането и строителството, приета с ПМС №
38/24.02.2004 г. (НУРЗЗПС) в разглежданата хипотеза на този вид застраховане, покрива
вредите настъпили в правната сфера на различни от застрахования участници в
строителството и/или на трети лица, резултат от неправомерни действия или бездействия,
осъществени при или по повод изграждането на конкретен строителен обект. 3а разлика от
КЗ/отм./ в действащия КЗ, в сила от 16.01.2016г., законодателят в чл.469 КЗ е определил
дефинитивно застрахователното събитие при застраховка "професионална отговорност" -
настъпване на вредоносния резултат, за който застрахованият е отговорен. Възприетото
законодателно разрешение и анализът на елементите от фактическия състав на
задължителната застраховка "Професионалната отговорност" позволяват да се приеме, че
ако вредата не е настъпила, т.е. не се е проявила, не е осъществен и фактическият състав на
професионалната отговорност, което изключва да е реализирано и застрахователното
събитие и то е изцяло относимо и към разглеждания случай т.е. и при действието на
приложимия КЗ/отм./.
Несъмнено в сочената хипотеза отговорността е за застрахователя, сключил
договор "професионална отговорност" за периода на проявлението на вредата у
пострадалото лице, като при предвидено ретроактивно застраховане, именно този е
застрахователят, който следва да покрие отговорността на застрахованото лице и за времето
до 5 години преди датата на сключване на застрахователния договор.
В случая е налице трудова злополука, но не и пътно-транспортно
произшествие, тъй като багерът не се е намирал в движение на пътното платно, а
е бил използван единствено и само като подемна сила - за доизграждане на улична
канализационна мрежа на село Врачеш и свързаните с това регулиране на бетонен
пръстен от канализационна шахта т.е. извършване на СМР. От всички събрани по
делото доказателства се установява, че към момента на настъпването на произшествието, в
което е участвал, процесният багер е бил използван като работна машина, генератор на
двигателната сила, необходима за извършване на земекопните дейности по канализацията на
с.Врачеш. Подобно използване се свързва преди всичко с функцията на този багер като
работна машина, а не като средство за транспорт и съответно не попада в обхвата на
понятието „използване на превозни средства" по смисъла на член 3, параграф 1 от
Директивата. В тази връзка е постановеното Решение на CEO от 28 ноември 2017
година по дело С-514/16 (I. M. P. V. R. de A. и F. da S. R. de A. срещу J. M. P. S.),
представляващо задължителна съдебна практика по силата на чл. 633 ГПК.
Предмет на правния спор по дело С-514/16 /както и по настоящото производство/, е
8
че към момента на произшествието, превозните средства - трактор, съотв. багер, не се
използват като средство за транспорт, а като работни машини за изпълнение на
определен вид работа. Съгласно съда на ЕО, в тези случаи е важно да се прецени дали при
настъпването на произшествие, в което е участвало такова превозно средство, последното е
било използвано преди всичко като средство за транспорт, в който случай използването
му може да бъде обхванато от понятието „използване на превозни средства" по
смисъла на член 3, параграф 1 от Първа директива, или като работна машина, в който
случай използването му не би могло да бъде обхванато от това понятие, съответно
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не следва да отговаря.
САС споделя напълно изводите на първа инстанция, че в случая багерът е
използван единствено като работна подемна машина, поради което и доколкото
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на
деликвента, той не следва да отговаря за причинените вреди по застраховка
„гражданска отговорност“.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. С решение № 354/03.08.2010г.,
постановено по гр. д. № 714/2009г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., с което е прието, че в
чл.200 КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов
работник или служител вреди от трудова злополука или професионално заболяване, като
законът не се интересува от причинителя и неговата вина. Но законодателят не изключва
обезщетяване на тези вреди по общия граждански ред за непозволено увреждане, когато
вредите са виновно причинени от друго лице. Пострадалият има възможност за избор срещу
кого да насочи претенцията си за обезвреда-срещу прекия причинител с иск по чл.45 ЗЗД
или срещу работодателя си с иск по чл.200 КТ. За едни и същи вреди обаче пострадалият не
може да бъде обезщетен два пъти. Затова, когато с влязъл в сила съдебен акт е уважен искът
му по чл. 45 от ЗЗД срещу причинителя на увреждането за определени вреди, не може да
бъде ангажирана и отговорността на работодателя по чл.200 КТ за същите вреди.
Работодателят може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за които не е
присъдено обезщетение на пострадалия.
Отделно от горното искът следва да се отхвърли и на друго основание – липсата на
създадени фактически отношения извън обичайните за брат и сестра.
В TP №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от
25.V.1961r. и Постановление №5 от 24.Х1.1969г. на Пленума на Върховни съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
9
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Особени затруднения в практиката поражда изключването от кръга на
братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен
– внуци и баби и дядовци.
Настоящата инстанция приема за правилно становището, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед събраните доказателства дали между починалия и ищцата е била налице
особена емоционална връзка, аналогична на брачните взаимоотношения. При условията на
пълно и главно доказване ищцата носи доказателствената тежест, поради което съдът
намира, че именно тези отношения в случая остават недоказани.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено .
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 100 000 лв.
При този изход на производството пред въззивна инстанция и на осн.чл.78 ал.3 ГПК
жалбоподателят дължи в полза на застрахователя направените по делото разноски пред
въззивна инстанция, но такива няма и не следва да се присъждат.
На осн.чл.78 ал.8 ГПК в полза на въззиваемото дружество е дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за явяване пред въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 27.03.2020г. постановено по гр. д. № 145/2019г. по описа на СОС,
ТО, ІV състав.
ОСЪЖДА И. Н. Г. ЕГН **********, с адрес: с. ***, Софийска област, ул. „***“ № 98
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от
главния изпълнителен директор К. Ч. сумата от 300 лв./триста лева/ юрисконсултско
възнаграждение за явяване пред въззивна инстанция, на основание чл. 78 ал.8 ГПК.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните
с касационна жалба пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11