№ 8538
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110132737 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 184517/05.06.2024 г. на
„Минолби“ ЕООД с ЕИК: *********, срещу „А1 България“ ЕАД, с ЕИК:
*********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 9,30 лева с ДДС, представляваща
заплатена без основание от ищеца на ответника сума по дебитно известие №
**********/31.05.2023 г. към Приложение от 03.12.2021 г. към фактура №
**********/03.09.2022 г., издадена въз основа на договор № *********,
сключен между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД.
По подадена искова молба с вх. № 199230/18.06.2024 г. от „Минолби“
ЕООД, с ЕИК: ********* против „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: *********, с
която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата от 8,92 лева с ДДС, представляваща заплатена без основание от ищеца
на ответника сума по дебитно известие № **********/31.05.2023 г. към
Приложение от 03.12.2021 г. към фактура № **********/07.10.2022 г.,
издадена въз основа на договор № *********, сключен между „Минолби“
ЕООД и „А1 България“ ЕАД, /по този иск първоначално е образувано гр.д.
36454/2024 г., СРС, 177 състав/.
С разпореждане № 117838/20.08.2024 г., постановено по гр.д. 36454/2024
г., СРС, 177 състав, делото е изпратено на председателя на 63 състав за
преценка за прилагане на разпоредбата на чл. 213 от ГПК.
В исковата молба с вх. № 184517/05.06.2024 г. се твърди, че между
„Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД са налице валидни облигационни
отношения, възникнали въз основа на сключено между страните Приложение
1
от 03.12.2021 г. към договор № ********* за мобилни електронни
съобщителни услуги, по които ищцовото дружество се явява потребител, а
ответникът – доставчик на мобилни услуги.
Посочва, че на 31.05.2023 г. „А1 България“ ЕАД е издал дебитно
известие №**********, за сумата от 9,30 лв. с включен ДДС и със срок на
плащане 15.06.2023 г. В дебитното известие не е посочено за какво се
начислява сумата, нито как е изчислена, а също така дебитното известие не
съдържа необходимите реквизити по чл.114, ал.1 от ЗДДС. Посочва, че е
заплатил сумата по дебитното известие, защото в противен случай мобилният
оператор щял да преустанови доставката на мобилни услуги по договора.
Поради това намира, че посочените в дебитното известие суми са недължими,
в която връзка се явяват платени без основание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от страна на ответника по
делото „А1 България“ ЕАД, чрез упълномощен процесуален представител –
юрк. М. К., е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който искът се
оспорва като неоснователен и недоказан. Ответникът признава наличието на
облигационни отношения с ищеца по посочения договор за мобилни услуги №
*********, както и че с дебитно известие № *********/31.05.2023 г. е
начислил на ищеца сумата от 9,30 лв. с ДДС. Признава и че ищцовото
дружество е заплатило сумата.
Посочва, че съгласно сключеното между страните Приложение № 1 от
03.12.2021 г. страните са се съгласили „А1 България“ ЕАД да предоставя на
потребителя мобилна услуга № ********** – „A1 М клас XS“ срещу
задължението на потребителя да заплати на мобилния оператор
промоционална месечна абонаментна такса (МАТ) с отстъпка и допълнителни
пакети е в размер на 3,20 лв. без ДДС.
На 25.08.2022 г. по искане на абоната със заявка № 1675642 към
договора за мобилни услуги е добавен още един допълнителен пакет
„Мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ към мобилна услуга №
**********, срещу задължението на потребителя да заплати на мобилния
оператор месечна абонаментна такса за този допълнителен пакет с отстъпка е
в размер на 4 лева без ДДС.
След активирането на този допълнителен пакет е издадена фактура №
*********/03.09.2022 г. с отчетен период от 28.07.2022 г. до 27.08.2022 г.
Според уговореното между страните по договора месечните абонаментни
такси се предплащат, поради което във фактурата № *********/03.09.2022 г. е
следвало да бъдат включени две такси за допълнителните услуги – пълната
месечна абонаментна такса в размер на 4 лв. на месец за допълнителен пакет
„мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ за периода от 28.08.2022 г.
до 27.09.2022 г. и частична месечна абонаментна такса в размер на 4 лв. за
същия пакет за периода от 25.08.2022 г. до 28.08.2022 г., но поради техническа
грешка посочените месечни абонаментни такси не са били начислени във
фактурата. Грешката била открита по-късно, поради което с дебитно известие
№ *********/31.05.2023 г. към нея са добавени дължими суми в размер на
9,30 лв. с ДДС, които погрешка в първоначалната фактура не били включени.
2
Посочената сума била формирана от 4 лева без ДДС за мобилен интернет 5
GB, 3.20 лева без ДДС – пълна основна такса и частична такса на база цената
на 4 лева за мобилен интернет 5 GB за ползваните дни от месеца /т.е. за
25.08.2022 г. до 28.08.2022 г.
Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът представя към отговора следните писмени доказателства:
Приложение № 2 към Договор № *********; фактура №
**********/02.08.2022 г.; фактура № *********/03.09.2022 г.; дебитно
известие № **********/31.05.2023 г. към фактура № **********/03.09.2022 г.;
детайли към дебитно известие № **********.
В искова молба с вх. № 199230/18.06.2024 г. се твърди, че между
„Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД са налице валидни облигационни
отношения, възникнали въз основа на сключено между страните Приложение
от 03.12.2021 г. към договор № ********* за мобилни електронни
съобщителни услуги, по които ищцовото дружество се явява потребител, а
ответникът – доставчик на мобилни услуги. Посочва, че на 31.05.2023 г. „А1
България“ ЕАД е издал дебитно известие № **********, за сумата от 8,92 лв.
с включен ДДС и със срок на плащане 15.06.2023 г. В дебитното известие не е
посочено за какво се начислява сумата, нито как е изчислена, а също така
дебитното известие на съдържа необходимите реквизити по чл.114, ал.1 ЗДДС.
Посочва, че е заплатил сумата по дебитното известие, защото в противен
случай мобилният оператор ще преустанови доставката на мобилни услуги по
договора. Поради това намира, че посочените в дебитното известие суми са
недължими и се явяват платени без основание.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от страна на ответника по
делото „А1 България“ ЕАД, чрез упълномощен процесуален представител –
юрк. М. К., е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който искът се
оспорва като неоснователен и недоказан. Ответникът признава наличието на
облигационни отношения с ищеца по посочения договор за мобилни услуги №
*********, както и че с дебитно известие № *********/31.05.2023 г. е
начислил на ищеца сумата от 8,92 лв. с ДДС. Посочва, че съгласно
сключеното между страните Приложение №1 от 03.12.2021 г. страните са се
съгласили „А1 България“ ЕАД да предоставя на потребителя мобилна услуга
№ ********** – „A1 М клас XS“ срещу задължението на потребителя да
заплати на мобилния оператор промоционална месечна абонаментна такса
(МАТ) с отстъпка и допълнителни пакети е в размер на 3,20 лв. без ДДС. На
25.08.2022 г. по искане на абоната със заявка № 1675642 към договора за
мобилни услуги е добавен още един допълнителен пакет „Мобилен интернет 5
GB на максимална скорост“ към мобилна услуга № **********, срещу
задължението на потребителя да заплати на мобилния оператор месечна
абонаментна такса за този допълнителен пакет с отстъпка е в размер на 4,00
лв. без ДДС. След активирането на този допълнителен пакет е издадена
фактура № *********/07.10.2022 г. с отчетен период от 28.08.2022 г. до
27.09.2022 г. Според уговореното между страните по договора месечните
3
абонаментни такси се предплащат, поради което във фактурата №
*********/07.10.2022 г. е следвало да бъдат включени две такси за
допълнителните услуги – пълна основна месечна абонаментна такса в размер
на 3,20 лв. за същия пакет за периода от 28.09.2022 г. до 27.10.2022 г. и
пълната месечна абонаментна такса в размер на 4 лв. на месец за
допълнителен пакет „мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“ за
периода от 28.09.2022 г. до 27.10.2022 г. Поради техническа грешка
посочените месечни абонаментни такси не са били начислени във фактурата.
Това наложило с дебитно известие № *********/31.05.2023 г. към нея да се
добавят дължими суми в размер на 8,92 лв. с ДДС, които погрешка не са били
включени във фактурата. Посочва, че е имало основание за издаване на
дебитното известие, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът представя към отговора следните писмени доказателства:
Приложение №2 към Договор № *********; фактура №
**********/07.10.2022 г.; дебитно известие № **********/31.05.2023 г. към
фактура № **********/07.10.2022 г.; детайли към дебитно известие №
**********.
В хода на производството по делото е представена в пълен вид процесна
фактура № **********/03.09.2022 г.
От ответника е постъпила уточнителна молба с вх. № 69450/26.02.2025
г., в която сочи, че сумата от 9.30 лева с ДДС е формирана от 3.40 лева –
месечна абонаментна такса към услуга ********** и 5.90 лева месечна
абонаментна такса за „мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“. От
своя страна сумата от 8.92 лева с ДДС била формирана от 4.59 лева – месечна
абонаментна такса към услуга ********** и 4.33 лева месечна абонаментна
такса за „мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“.
В съдебно заседание, проведено на 15.04.2025 г. ищецът не се явява,
представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на
исковете. Представя списък на раноските по чл. 80 от ГПК – като претедира
200 лева за адвокатски хонорар и 100 лева за държавна такси /по 50 лева за
всяко от двете дела/.
Ответникът редовно призован, изпраща представител – юрисконсулт.
Последният прави изявление, че ответното дружество оспорва плащането на
фактурата да е направено от ищеца. Иска отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства
/договор за мобилни услуги, приложение към него и фактура/ се установява,
че помежду им е сключен договор № *********.
Видно от представената в цялост фактура № **********/03.09.2022 г. с
приложение към нея /л. 80 до л. 84 от делото и л. 31 до л. 33/ същата е от 8
4
страници и на обща стойнжст 156.17 лева. Същата е с период на фактуриране
28.07.2022 г. до 27.08.2022 г. Предмет на настоящото дело обаче не е самата
фактура, а дебитно известие към нея. Въпреки това съдът съобразява
относимите към услуга ********** сегменти от фактурата. Съгласно същия са
начислени: 2.69 лева – месечна такса А1 М клас XS; 4.33 лева – пакет мобилен
интернет на максимална скорост 5 GB и 0.41 лева – за плюс 250 MB на
максимална скорост.
Фактура № **********/07.10.2022 г. е налична към гр.д. № 36454/2024 г.
на СРС, но без приложението към нея /поради което и съдът не може да
установи никакви начисления по услуги/.
Съгласно дебитно известие № **********/31.05.2023 г. към фактура №
**********/03.09.2022 г. на ищеца е начислена още сумата от 7.75 лева без
ДДС или 9.30 лева с ДДС.
От дебитно известие № **********/31.05.2023 г. към фактура №
**********/07.10.2022 г. се установява, че на ищеца е начислена още сумата
от 7.43 лева без ДДС или 8.92 лева с ДДС.
Съгласно изявление на ответника на стр. първа от исковата молба /л. 22
от делото/ - „признаваме и не оспорване, наличие на заплатена сума от
ИЩЕЦА в размер на 9.30 лева с ДДС – по дебитно известие №
**********/31.05.2023 г. / по гр.д. № 32737/2024 г. на СРС/.
Съгласно изявление на ответника на стр. първа от исковата молба /л. 21
от делото/ - „признаваме и не оспорване, наличие на заплатена сума от
ИЩЕЦА в размер на 8.92 лева с ДДС – по дебитно известие №
**********/31.05.2023 г. / по гр.д. № 36454/2024 г. на СРС/.
Посоченото изявление представлява с всеки от отговорите признание на
неизгоден за ответника факт и същият не може да го оттегля в съдебно
заседание още повече след като същото е достигнало до ищеца съответно
съдът го е приел за безспорно.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
С определение № 7490/13.02.2025 г. гр.д. № 36454/2024 г. на СРС е присъединено към
настоящото гр.д. № 32737/2024 г. на СРС като разглеждането на делата продължава под гр.д.
№ 32737/2024 г. на СРС.
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е платил на „А1
България“ ЕАД на посочена сума от 9.30 с ДДС по дебитно известие №
**********/31.05.2023 г. съответно от 8.92 лева с ДДС по дебитно известие №
**********/31.05.2023 г.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже основанието за получаване и задържане на процесните суми (в това
число следва при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието
на договорни отношения между страните, респективно – на анекс за
изменение на договора, условията по договора, размера на таксите и
предоставяне на договорените услуги от страна на ответника на ищеца).
5
В случая по делото липсва спор, че двете суми: от 9.30 с ДДС по
дебитно известие № **********/31.05.2023 г. съответно от 8.92 лева с ДДС по
дебитно известие № **********/31.05.2023 г. са надлежно заплатени от
ищцовото дружество. Ответникът, както се отбеляза и по-горе изрично
признава това обстоятелство вкл, че сумата е платена от ищеца. Поради това и
съдът намира, че ответникът не може да оттегли валидно признанието на
посочения факт.
При преглед на приложената в цялост фактура № **********/03.09.2022
г. / с приложение към нея/ и уговорените между страните условия, както и на
двете дебитни известия, но и при съобразяване на твърденията на ответника
съдът достигна до извод, че исковете са основателни по следните
съображения:
На първо място ответното дружество твърди, че със заявка № 1675642
от ищеца към договора за мобилни услуги е добавен още един допълнителен
пакет „Мобилен интернет 5 GB на максимална скорост“. Такава заявка обаче
по делото не е представена, поради което и това твърдение на ответника
остана недоказано.
На следващо място ответникът твърди, че сумите по двете дебитни
известия са начислени към услуга **********. Това обстоятелство обаче не се
установява от двете известия. В същите е упомената единствено фактурата,
към която всяко от тях се издава. Общата сума по фактурите обаче е
формирана от множество групи задължения – групирани за няколко услуги, а
не само за услуга **********. В тази връзка и съдът не може да устонови, че
дебитните известия се отнасят именно за услуга **********.
От дебитните известия не става ясно как е начислена сумата по всяко
едно от тях. Така ответникът в отговорите си твърди, че сумата по първото
известие била формирана от такса 3.20 лева без ДДС /основна такса/, 4 лева –
такса за „допълнително заявения“ мобилен интернет 5 GB на максимална
скорост и част от същата такса, но пропорционално за реално ползван период.
От допълнителна уточнителна молба от 26.02.2025 г. ответникът твърди, че
задължението е формирано по друг начин – от сумата от 3.40 лева основна
такса и 5.90 лева такса за „допълнително заявения“ мобилен интернет 5 GB на
максимална скорост. Действително сумите по отговора са без ДДС, а по
уточнението с ДДС, но между посочените суми липсва съвпадение – така 3.20
лева без ДДС = 3.84 лева, а не на 3.40 лева. Същото се отнася и за сумата за
допълнителен интернет. Посоченото разминаване е налице и във второто
дебитно известие – така 4 лева без ДДС = 4.80 лева, а не на 4.33 лева.
Прави впечатление и че таксата за допълнителния пакет от интернет 5
GB на максимална скорост е различна в двете известия и никъде не е
твърдените 4 лева – като първото различие не произтича от евентуалното
начисляване и на сума за пропорционално ползвани три дни през отчетния
период. Различна е и сумата за основаната МАТ – която съгласно уточнението
в нито едно от известията не възлиза на посочените в отговора 3.20 лева без
ДДС.
На последно място сума за основна МАТ вече е начислена авансово във
6
фактура № **********/03.09.2022 г. и не става ясно защо се начислява
повторно.
Всички посочени доводи в съвкупност водят до извод, че сумите по
двете дебитни известия не са дължими от ищеца, съответно предвид
заплащането им от последния ответникът ги е получил без правно основание.
В тази връзка и ответникът следва да бъде осъден да заплати сумите на ищеца,
в който смисъл и исковете са основателни.
Претенции за присъждане на законна лихва от датата на исковата молба
до окончателното плащане не са заявени и съдът не присъжда такава.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни:
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца. Същият
претендира разноски от 200 лева за адвокат – по двата иска и 100 лева – за две
държавни такси. Посочените разноски са действително извършени / видно от
платежни нареждания и ДПЗС по настоящото дело/ и следва да бъдат
присъдени изцяло – като адвокатският хонорар съдът не намира за прекомерен
– доколкото първоначално са били налице две дела – съответно две искови
претенции.
Претенциите за разноски на ответника се явяват неоснователни.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „Минолби“ ЕООД с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Славейков бл. 22, вх.
2, ап. 8, сумата от 9,30 лева с ДДС, представляваща заплатена без основание
от ищеца „Минолби“ ЕООД на ответника „А1 България“ ЕАД сума по
дебитно известие № **********/31.05.2023 г. към Приложение от 03.12.2021
г. към фактура № **********/03.09.2022 г., издадена въз основа на договор №
*********, сключен между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „Минолби“ ЕООД с
ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Славейков бл. 22, вх.
2, ап. 8, сумата от 8,92 лева с ДДС, представляваща заплатена без основание
от ищеца „Минолби“ ЕООД на ответника „А1 България“ ЕАД сума по
дебитно известие № **********/31.05.2023 г. към Приложение от 03.12.2021
г. към фактура № **********/07.10.2022 г., издадена въз основа на договор №
*********, сключен между „Минолби“ ЕООД и „А1 България“ ЕАД.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на „Минолби“ ЕООД с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. Славейков бл. 22, вх. 2, ап. 8, сумата от общо 300 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
7
32737/2024 г. на СРС / 200 лева за адвокатски хонорар и общо 100 лева – две
държавни такси – всени 50 лева по гр.д. № 32737/2024 г. на СРС и 50 лева по
по гр.д. № 36454/2024 г. на СРС/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8