№260186 09.12.2021 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на дванадесети ноември ..........…….................................................
през две хиляди двадесет и първа година в състав
:
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Т.Д.
.......................................... и в присъствието на прокурора
…..………….......................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............……..........................….......… гр.д. № 1637 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.258 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
– ЕТ „ЕФЕС-КАДИР ТАХИР“ гр.Асеновград
представляван от едноличния търговец К.А.Т. твърди, че през м.май 2020 г.
ответното дружество чрез управителя си Т.К.му възложило да изработи и достави
25 820 бр. детайли за предпазни маски при единична стойност 0,15 лева без
ДДС или 3873 лева без ДДС. Ищецът приел изпълнението на поръчката и след като
изработил детайлите и при предаването им на ответника издал фактура № №
**********/27.05.2020 г.. Договорените и изработените детайли за предпазни
маски били доставени и приети без възражения от ответника. Уговорено било
плащането по издадената фактура да бъде извършено в едномесечен срок от
издаването й по банков път. Плащане от ответното дружество не било извършено. В
образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 1197/2020 г. ответникът подал
възражение. Моли за установяване по отношение на ответника съществуването на
вземането за сумите: 311,90 лева – стойност на консумирана ел. енергия и такса
възстановяване, 7,09 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението. Моли след установяване на изложеното, да се признае за
установено, че съществува вземането на ищеца в размер на 4647,60 лева по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1197/2020 г., представляващо
задължение по фактура №
**********/27.05.2020 г. за изработени и доставени детайли за предпазни
маски. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
- „ТАРА-19“ ООД гр.Димитровград подава отговор, с който оспорва изцяло иска.
Отрича сключването на договор за изработка, предаването на стоките и
получаването на фактурата. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, във връзка с становищата и исканията на страните, намери за
установено следното:
По
заявление на ищеца от 07.10.2020 г. е образувано ч.гр.д. № 1197/20 г. по описа
на съда и против ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК за сумите: 4
647,60 лева както и 492,95 лева деловодни разноски.
За
вземането е посочено, че произтича от следните обстоятелства: През м. май 2020
г. ответното дружество възложило на ищеца да изработи и достави 25 820 бр.
детайли за предпазни маски, като страните уговорили стойността на 1 бр.
изработен детайл за предпазна маска в размер на 0,15 лева без ДДС или общо 3873
лева без ДДС. Ищецът приел изпълнението на поръчката и след като изработил
детайлите за предпазни маски и при предаването им на ответника издал фактура №
**********/27.05.2020 г. Договорените и изработените детайли за предпазни маски
били доставени и приети без възражения от ответника. Уговорено е, че плащането
по издадената фактура следва да бъде извършено в 1-но месечен срок от издаване
на фактурата по банков път. Разноски по делото: внесена ДТ – 92,95 лева и 400,00 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Против заповедта е
постъпило възражение от длъжника по чл.414 ГПК – не дължи изпълнение на
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Ищецът представя фактура
№ *********/27.05.2020 г. с получател
„ТАРА 19“ ЕООД Димитровград с посочено наименование на стоката/услугата –
изработка на детайли за предпазни маски 25 820 бр. при единична цена 0,15
лева на стойност 3 873,00 лева без ДДС и 4 6478,60 лева с ДДС.
От показанията на свид. Е.
Георгиева Ангелова се установи, че към м. май 2020 г. работила при ищеца като
експерт реклама. В този период едноличния търговец имал отношения с “Тара-19“
ООД на които работили на ишлеме, като изработвали заготовки за маски. Работата
се състояла в нарязване на платове, плисиране на маските, нарязване на
определен размер и предаване. През м.май била изпълнена поръчката. Преди това
2-3 пъти им правили заготовки, в интервал от два месеца. Сделката била
направена - двадесет кашона, които били предадени на служител на „Тара-19“ ООД,
който ги взел от техния цех в гр.Асеновград. Свидетелката ги извадила от склада
и били предадени на служител на дружеството. Не знае да е имало проблем с тази
поръчка. Последно узнала, че не е заплатена поръчката.
За изясняване на делото
от фактическа страна по делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението на същата се установи следното: Фактура № **********/27.05.2020
г. е осчетоводена в счетоводството на ЕТ
„ЕФЕС-КАДИР ТАХИР“. Същата фигурира в Дневник-Продажби за м.05.2020 г. под № 12
и Справка-декларация по ЗДДС за м 05.2020 г., съгласно уведомление до
НАП-Хасково. Фактурата е заведена в 411/клиенти/. В счетоводството на „ТАРА-19“
ООД – фактурата е осчетоводена. При извършена проверка в НАП-Хасково на
14.06.2021 г. е установено, че процесната фактура фигурира в Дневник – Покупки
на „ТАРА-19“ ООД за м.05.2020 г. под пореден № 66 и в Справка-Декларация по
ЗДДС за същия период. В ЕТ „ЕФЕС-КАДИР ТАХИР“ ДДС в размер на 774,60 лева е
начислено и платено. В „ТАРА-19“ ООД ДДС в размер на 774,60 лева е начислено и
получено. Видно от оборотната ведомост в ЕТ „ЕФЕС-КАДИР ТАХИР“ за периода от
01.05.2020 г. до 31.05.2021 г. с клиент „ТАРА-19“ ООД е на дебитно салдо 4647,6
лева, т.е. по процесната фактура няма плащания и това е дължимата и незаплатена
сума по данъчната фактура на обща стойност 4647,60 лева. В „ТАРА-19“ ООД не е
извършена проверка от вещото лице, но в отговора на исковата молба от
11.03.2021 г. ответникът твърди, че не е получил фактурата и не е осчетоводена.
В
съдебно заседание вещото лице допълва, че в ЕТ „ЕФЕС-КАДИР ТАХИР“ за м. май
2020 г. има две фактури на „ТАРА-19“ ООД, по едната фактура от м.05.2020 г. е
платено, а по другата фактура не е платено. Процесната фактура не е платена, но
е осчетоводена.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи.
Съдът намира за установено по делото, че
страните са търговци и са били в търговски взаимоотношения през м. май 2020 г.
Между същите са били сключени две търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ доколкото,
същите са сключени между търговци, които са свързани с упражняваното от тях
занятие.
През м май 2020 г. между ответното дружество и ищеца едноличен
търговец е сключен неформален договор за изработка, по силата на който ищецът
се е задължил да изработи и достави на ответника 25 820 бр.
детайли/заготовки за предпазни маски при единична цена от 0,15 лева за
изработен детайл без ДДС. Материалите за заготовките – платовете са били
предоставени от ответното дружество, като изработката се изразявала в нарязване
на платовете, плисиране на маските.
В тази връзка съдът кредитира изцяло
показанията на свид. Е. Ангелова, от които се установи, че преди процесната
поръчка, два-три пъти изработвали на ответното дружество заготовки, които били
предавани на представител на ответника. В същата насока е и констатираното от
вещото лице, че през м. май 2020 г. при едноличния търговец има издадени две
фактури на Тара-19 ООД, като по едната фактура е платено, а по процесната не е
платено.
От заключението на вещото лице е категорично
установено след проверка в НАП-Хасково, че
процесната фактура фигурира в Дневник-Покупки на ответното дружество за
м05.2020 г. под № 66и в Справка-Декларация по ЗДДС за същия период, като дружеството
е начислено и получено ДДС в размер на 774,60 лева.
Т.е. категорично бяха опровергани твърденията
на ответника в отговора за липсата на
търговски отношения между страните, за това, че не е сключен договор за
изработка, че не е получавало фактура и че същата не е осчетоводена. В молба от
11.11.21 г. ответното дружество посочва, че поради смяна на счетоводната
програма, «явно фактурата е осчетоводена погрешно», но не се ангажираха
доказателства в тази насока.
Ищецът едноличен търговец е изработил
поръчаното/работата, съгласно поръчката на ответното дружество, което е приело
извършената съгласно договора работа, не енаправило възражения за неправилно
изпълнение и за него е възникнало задължението да заплати възнаграждение за
приетата работа, съгласно чл.266 ЗЗД, което в размер на 4647,60 лева не е
платено и до момента, след изтичане на сроковете по чл.303а ТЗ.
С оглед
гореизложеното съдът намери предявеният установителен иск за изцяло основателен,
поради което следва да се признае за установено в полза на ищеца против
ответника съществуване на вземане за сумата в размер на 4 647,60 лева за
изработени и доставени 25 820 бр. детайли за предпазни маски, за която
сума по ч.гр.д. № 1197/2020 г. по описа на съда е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
За
заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъдят 492,95 лева
деловодни разноски, а за настоящото производство- 1144,82 лева, произтекли от
заплатено адвокатско възнаграждение 800,00 лева, 94,82 лева дт., и 250,00 лева
възнаграждение на вещо лице.
Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение не е основателно. ,
предвид наличието на фактическа сложност и заетата позиция от ответната страна,
както и броя на проведени по делото заседания. Същото възнаграждение надвишава
с 245 лева минималното такова по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 555,33 лева
и същото е адекватно на правната и фактическа сложност и заетата позиция на
ответната страна, както и на броя на проведените по делото съдебни
заседания.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в
полза на „ЕТ „ЕФЕС-КАДИР ТАХИР“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Асеновград, ул.“Полковник Дрангов“ 2, представляван от К.А.Т. против „ТАРА-19“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Димитровград, ул.“Христо Ботев“ 1А,
представлявано от Т.Г.К. и Д.Д.К., съществува
вземане за сумата в размер на 4 647,60 лева (четири хиляди шестстотин
четиридесет и седем лв. и шестдесет ст.) – задължение по фактура №
**********/27.05.2020 г. за изработени и доставени 25820 бр. детайли за
предпазни маски с ДДС, за която по ч.гр.д.
№ 1297/2020 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед №
260107/12.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА „ТАРА-19“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Димитровград, ул.“Христо Ботев“ 1А, представлявано от Т.Г.К. и Д.Д.К. да заплати на „ЕТ „ЕФЕС-КАДИР ТАХИР“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Полковник
Дрангов“ 2, представляван от К.А.Т. сумите
в размер на 492,95 лева-
разноски в заповедното производство и 1144,82
лева –разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: