РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. гр. Хасково, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Нели Д. И.а
при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Д. И.а Гражданско дело №
20245640100864 по описа за 2024 година
Предявен е от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, представляван от С. С. П.
и К. Д. К., със съдебен адрес гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, ет.2,
адв.Мариан Гочев, против С. Ю. С. с ЕГН:********** от
**************************************, иск с правно основание чл.500
от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл.45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
В исковата молба се твърди, че на 26.07.2021г. в района на път ПП I - 5
км. 305, било реализирано ПТП с участието на МПС
******************************* собственост на З. З. М., управлявано от
С. Ю. С. и МПС ****************************, собственост на М. В. М.,
управлявано от К. М. А.. Според съставен от органите на КАТ Констативен
Протокол за ПТП с пострадали лица № 60, причините за произшествието се
дължали на виновното противоправно поведение на С. Ю. С., който при
движение с несъобразена скорост и под въздействието на алкохол ударил
намиращото се пред него МПС и от удара отскочил и навлязъл със задната
част на управляваното от него МПС в лентата за насрещно движение и се
ударил в МПС ****************************, като му нанесъл материални
щети. Увредения л.а. ************ бил застрахован по застраховка „Каско“
при ищцовото дружество със застрахователна полица ***************, която
била валидна към момента на събитието. При ищеца - застраховател била
заведена щета под **************** от собственика на пострадалото МПС и
след направена оценка на щетата било изплатено застрахователно
1
обезщетение в размер на 5952,10 лв.
Видно от Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 60, С. Ю.
С. управлявал МПС под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон норма към датата на ПТП, поради което на
основание чл. 500 от КЗ, дружеството – застраховател имало право да получи
от него платеното застрахователно обезщетение. Същото уведомило
ответника с писмо да му заплати претендираната сума, но до момента същата
не била изплатена, с оглед на което за ищеца възниквал правен интерес от
предявяване на претенцията си по съдебен ред.
Предвид изложеното, се иска от съда да постанови решение, с което да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5977,10 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от
назначения на ответника особен представител адв. К. Г., който счита иска за
допустим, но неоснователен и оспорва същия по основание и размер. Оспорва
всички обстоятелства, на които ищецът основава претенциите си за
възстановяване на заплатено застрахователно обезщетение, в т.ч. механизмът
на настъпване на ПТП, наличието на виновно противоправно поведение на
ответника, причинно - следствена връзка между описаното произшествие и
претендираните материални щети по л.а. ************ с рег.№
*************, настъпването на същите вследствие на процесното ПТП.
Твърди, че вина за настъпването на ПТП имали и водача на увредения лек
автомобил, както и водача на товарен автомобил *************“. Поддържа,
че водачът на увредения автомобил - К. М. А. не предприел действия да
предотврати произшествието, а имал тази възможност - същият не се движил
със съобразена с релефа на пътя и интензитета на движението скорост, поради
което не могъл да отреагира своевременно, да спре автомобила или да
извърши спасителна маневра, с цел предотвратяване на произшествието.
Поддържа, че произшествието не е настъпило по вина на ответника. В
условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач, който
според него нарушил разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, като при избиране
на скоростта си на движение не се съобразил с интензитета на движението,
поради което не могъл да отреагира своевременно, да спре автомобила или да
извърши спасителна маневра, с цел предотвратяване на произшествието, с
което допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради което
претендираното обезщетение от ищеца следвало да бъде намалено на
половина. Оспорва предявения иск и по размер, като счита претендираната
сума за завишена. В условията на евентуалност поддържа, че не е налице
тотална щета по отношение на увредения автомобил и че вредите по него били
в по-нисък размер от заплатеното от застрахователя обезщетение. Освен това
поддържа, че не са били налице основания за заплащане на застрахователното
обезщетение. Оспорва, че настъпилото събитие представлявало покрит риск
2
по застраховката, както и че същата е била влязла в сила. Оспорва и
обстоятелствата, че ответникът бил употребил алкохол към момента на
настъпване на произшествието, алтернативно, че употребеният алкохол давал
право на ищеца да заведе процесните искове. С оглед горното, назначения
особен представител на ответника моли за отхвърляне на предявения иск,
както и за присъждане на разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното :
От констативен протокол за ПТП с пострадали лица №60 от 26.07.2021г.
се установява, че на същата дата е възникнало ПТП на път I – 5км. 305. В
протокола е отразено, че ответникът управлява МПс с алкохол в кръвта от 1,28
промила, както и че няма валидна застраховка „ГО“. Заведена е щета, по която
е извършена оценка на нанесените щети по автомобила на М. В. М.
****************************** Този автомобил видно от представения
договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от
20.07.2021г. е продаден от М. В. М. на Ц. М. Б.. По делото е приложено и
удостоверение, издадено на 30.08.2021г. от МВР – сектор „Пътна полиция“ –
Кърджали, в което се удостоверява, че л.а.
******************************************* е собственост на Ц. М. Б..
Също на 30.08.2021г. върху свидетелството за регистрация на това МПС е
отразено, че регистрацията е прекратена поради тотална щета. Като
доказателства по делото се представят също така уведомлението за щета по
застраховка „Каско на МПС“ за увредения автомобил, доклада по щетата,
калкулация по щетата, описи на щетите, експертен лист, оценка на МПС и
платежно нареждане от 04.10.2021г. за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 5952,10лв. по банкова сметка на Ц. М. Б..
От показанията на свидетеля К. М. А. се установява механизма на
настъпване на процесното ПТП, кой е виновният водач за станалото
произшествие, поведението на участниците в катастрофата, както и какви са
били атмосферните условия през този ден и времето, когато се е случил
инцидента. Свидетелят е категоричен, че виновният водач /ответникът/ си е
признал вината и не са имали спорове относно отразените в констативния
протокол факти и обстоятелства.
За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните
съдът назначи и изслуша САТЕ, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че е налице
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП, описан в
представения констативен протокол за ПТП, и щетите по автомобил
**********************************. Експертизата изчислява размера на
щетите по увредения автомобил по средни пазарни цени към датата на ПТП,
като описва всяка една увредена част по автомобила в табличен вид. Според
вещото лице, справедливата пазарна стойност на нанесените щети по
увредения автомобил възлиза на сумата от 6987,80лв. Експертът сочи, че за да
има наличие на тотална щета е необходимо размерът на нанесените щети да е
равен или по-голям от 70% от пазарната цена на автомобила към датата на
ПТП. Според вещото лице, пазарната цена, на която е било възможно да се
3
придобие подобен автомобил в изправност от същата марка, модел и на
същата възраст към 26.07.2021г. /датата на ПТП/ варира от 11500лв. до
14000лв. Експертът сочи, че дори и при най-ниската пазарна цена 11500лв.
стойността на нанесените щети по лекия автомобил са по-малки от 70%, като
са около 60,76%. На тази база вещото лице достига до извод, че в конкретния
случай не е налице тотална щета. В същото време вещото лице пояснява, че
тотална щета може да се приеме, че е настъпила, ако има усукване на купето,
скъсване на греда от шасито и др. деформации и поражения, които е
недопустимо да бъдат възстановени от техническа гледна точка. В случая
вещото лице заявява, че няма информация за такъв вид вреди по автомобила.
Вещото лице не може да определи скоростта на движение на автомобилите,
участвали в процесното ПТП поради липса на достатъчно информация, като
поради същата причина не може да отговори на въпроса дали водачът на
увредения автомобил е имал възможност да предотврати произшествието чрез
екстремно спиране или спасителна маневра.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи досежно основателността на предявените искове :
По категоричен начин от представените по делото писмени доказателства
се установява, че на 26.07.2021г. по пътя в близост до
***********************, ответникът, управлявайки МПС предизвикал
ПТП, при което са нанесени материални щети. В изготвения протокол за ПТП
с пострадали лица от същата дата е отразено, че ответникът е управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 1,28 промила, както и че
няма валидна застраховка „ГО“. В тази връзка съдът намира за неоснователни
възраженията на назначения на ответника особен представител адв.Г., че не се
установява факта на управление на МПС след употреба на алкохол, доколкото
тази констатация е отразена в съставения констативен протокол за процесното
ПТП и няма данни да са изложени възражения в тази насока. При изслушване
показанията на свидетеля К. М. А. също се потвърди, че виновният за
настъпване на ПТП-то водач е управлявал автомобила след употреба на
алкохол, както и че това е именно ответникът. Св.А. категорично заяви в
своите показания, че не са имали никакви разногласия по отношение на
констатациите в протокола. Действително по делото липсват данни за
оспорване на съставения констативен протокол, поради което няма основание
съдът да не кредитира отразените обстоятелства в същия. Ответната страна
оспорва и механизма на възникване на процесното ПТП, но в тази връзка не се
събраха доказателства, които да установяват друг различен механизъм от
този, който се описва в констативния протокол и в свидетелските показания,
поради което съдът намира възражението за неоснователно. Не се оспорва
изплащане на застрахователното обезщетение на собственика на увредения
автомобил, като в тази връзка се представи и платежния документ, с който е
направено това плащане. В същото време обаче се оспорва размера на щетите,
като се твърди, че в случая липсва тотална щета, както и че самият размер на
нанесените щети е завишен. Оспорва се наличието на застраховка „Каско“, по
която се твърди, че са изплатени щетите на собственика на увредения
автомобил, като се твърди, че същата не е влязла в сила, за да има подобно
4
плащане. Съдът намира за неоснователни тези възражения на назначения на
ответника особен представител адв.Г. относно липсата на основание, въз
основа на което застрахователя претендира възстановяване на изплатената от
него сума по застраховката „Каско“. Несъмнено от писмените доказателства
по делото става ясно, че е налице валидна застраховка „Каско“, по която
именно е извършено плащането от застрахователното дружество.
Действително от депозираното от вещото заключение става ясно, че не е
налице тотална щета, доколкото размера на нанесените по автомобила щети е
под 70% от пазарната стойност на превозното средство. Тези изводи на вещото
лице не се опровергават от ищцовата страна, като не се сочат доказателства в
обратната насока. Ето защо, съдът кредитира заключението на вещото лице и
приема за установено по несъмнен начин липсата на тотална щета досежно
увредения автомобил. В същото време вещото лице остойностява размера на
нанесените по увредения автомобил щети на сумата от 6987,80лв., която
стойност доста надхвърля заплатеното от застрахователя обезщетение на
собственика на увреденото МПС. Ето защо, дори при липса на тотална щета
съдът намира за основателен и доказан размера на заплатените на собственика
на увредения автомобил щети, поради което предвид наличието на вина на
ответника за настъпването на ПТП /липсват доказателства, сочещи на изводи в
обратна насока/ и установеното управление на автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимите норми, следва същият да бъде осъден да
възстанови на застрахователя сумата, заплатена от последния като
застрахователно обезщетение на основание чл.500 от КЗ. Неоснователни са
възраженията на ответната страна, че не е налице основанието на чл.500 от КЗ
за уважаване на регресната претенция на застрахователя. С оглед съвкупния
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на назначената по делото САТЕ следва извода, че е налице
основание за уважаване на предявения в настоящото производство регресен
иск.Законодателят изрично е предвидил в разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от
КЗ, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
застрахователно обезщетение заедно с платени лихви и разноски, когато
последният е управлявал МПС след употреба на алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Несъмнено в настоящия случай ответникът е причинил
процесното ПТП виновно, като се установява, че е управлявал автомобил след
употреба на алкохол. При тези данни по делото съдът намира за основателен
предявения иск, като счита, че е налице основание, въз основа на което
застрахователят има право да получи от виновния водач заплащане на
изплатеното от него застрахователно обезщетение в размер на 5977,10лв.
заедно с ликвидационните разноски. Следва да се присъди дължимата
главница заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
13.02.2024г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца и направените по делото разноски в размер на 239,08лв. – държавна
такса; 890лв. – възнаграждение за особен представител; 500лв. –
възнаграждение за САТЕ и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, или
общо 1729,08лв.
5
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Ю. С. с ЕГН:********** от
**************************************, на основание чл.500, ал.1, т.1 от
КЗ, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”Джеймс Баучер” №87, представляван от С. С. П. и
К. Д. К., сумата от 5977,10лв. – главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за нанесени щети по л.а.
****************************, собственост на М. В. М., при възникнало на
26.07.2021г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 13.02.2024г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 1729,08лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Т. Т.
6