МОТИВИ към Присъда N: 6/18.01.2016г. по НОХД N: 2161/2015г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Спрямо подсъдимия Р.А.В. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по
чл.116, ал.1, т.3 вр. чл. 115 от НК,
за това, че на 07.08.2015г. в гр.К., обл.П. умишлено е умъртвил другиго-рождения
си баща А.К.В..
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск от
наследниците на починалия А.В..
В съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, прокурорът поддържа
обвинението от фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт.
Пледира за осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимия Р.В. следва да бъде
наложено наказание “лишаване от свобода” под минималния предвидения от закона размер, при условията на
чл.55, ал.1, т.1 от НК като счита, че най-справедливо е да се наложи наказание
от 12 години „лишаване от свобода”, от което да се приспадне периода на
задържане, съгласно чл.59 от НК. Излагат се доводи за ниска обществена опасност
на подсъдимия и за принос на пострадалия за извършване на престъплението. Счита,
че с оглед на това,
целите на наказанието ще бъдат изпълнени чрез определяне на наказание под
минималния предвиден в закона размер и чрез ефективно му изтърпяване, съгласно
чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. По отношение на веществените доказателства
изразява становище, че същите следва да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Защитникът на
подсъдимия –адв.В. не оспорва фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт и обстоятелството, че подс.Р.В. е умъртвил своя баща,
като в рамките на описаната в обвинителния акт фактология изразява становище,
че самия пострадал А.В. е търсил на инкриминираната дата подсъдимия и
семейството му за саморазправа с тях и е провокирал ответната реакция на подс.Р.В.,
за който твърди, че е действал в защита на своята сигурност и тази на
семейството си. В този смисъл пледира за определяне на по-леко
по размер наказание по отношение на подс.Р.В., при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства по чл.55 от НК, което предлага също да
бъде намалено с 1/3 по реда на чл.58а, ал.1 от НК. Иска се да бъде определено
наказание значително под минимума предвиден в закона.
Подсъдимият Р.А.В. се признава за виновен,
като признава изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Изразява
съжаление за случилото се. В последната си дума
моли съда за снизхождение и определяне на по-леко по размер наказание,
след изтърпяване на което да има възможност да се грижи за двете си малолетни
деца.
Съдът въз основа на
доказателствата, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата
на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Р.А.В.,*** и произхожда от многочленно
семейство. С начално образование. Същият
е женен за св.Л.В., като имат две непълнолетни деца, с които живеели под наем в
гр.К. на ул.***. Подсъдимият работил на частно като общ работник в
строителството, като преди инкриминираната дата известно време работил и в
Германия. Не е осъждан.
Пострадалият
А.К.В. е рожден баща на подс. Р.В. ***.
Подсъдимият
Р.В., известен с прозвището „***", първоначално
също живеел със семейството си на адрес- ул.***
в гр.К.,
но в
последствие, поради конфликти между съпругата му-св.Л.В. и неговия баща, се
преместили на
квартира на посочения по-горе адрес, в къща, собственост на св.Т.С.. Известно
време преди инкриминираната дата при тях дошла да живее и майката на подсъдимия - свид.М.Г.В.,
тъй като
пострадалият А.В., след употреба на алкохол й
бил нанесъл побой. Така, в жилището на
ул.*** в
гр.К., останал да живее пострадалият А.В..
На
07.08.2015г.
пострадалият А.В. *** и употребил значително
количество алкохол.
Около 18,00ч. той отишъл при внука си св. Р.С.М. и
поискал
последният
да го заведе до къщата, където живеел на квартира подс.Р.В., за да поговори със съпругата си
-М.В., да се прибере в дома им. След около петнадесет
минути двамата-подстрадалият и св.Р.М., стигнали до къщата, в
която по същото време били подс.Р.В., семейството му/съпругата
и двете му деца/ и неговата майка-св.М.В.. Пострадалият А.В. застанал на
пътя пред къщата и
викнал на
сина си - подс.Р.В. къде е майка му,
на което подсъдимият отговорил, че тя не е в къщи и
казал на баща си да си тръгва. Пострадалият се обърнал, за да се прибира, но
се спрял и се върнал до къщата, като на висок
глас започнал да ругае и да псува по адрес на подс. Р.В., а също и
по адрес на свидетелките Л.В. и М.В.. Ядосан от
отношението на баща си, подсъдимият заявил, че ще слезе да се
разправя с него, както и направил. Когато излязъл на улицата, подс.Р.В.
носил със себе си брадва, но не е нанесъл удар с нея. Брадвата била с
дървена дръжка, с дължина около 56 см, метална част с ширина 8 см и дължина 16 см. Подсъдимият Р.В. оставил
брадвата и започнал да нанася удари по лицето на баща си с
юмруци, като последният паднал на пътното платно, което
било с паважна настилка. Подс.В. и след падането продължил
да
нанася удари и с крака тялото на пострадалия. В един
момент взел един дървен кол с дължина около 118 см и
диаметър 4 см. и започнал да нанася удари с този
предмет по тялото и по главата на лежащият на пътната настилка
пострадал А.В.. Малко по-късно свид.Л.В., която
била излезла от къщата, се приближила и издърпала от ръцете на мъжа
си-подс. Р.В. дървеният кол , като го захвърлила в
двора на къщата на свид.Т.С.. Последната в това време също била
в къщата си, на първия етаж и успяла да възприеме
поведението на пострадалия и на подсъдимия. Когато
последният прекратил ударите, се навел към тялото на
баща си и извикал:
"Диша, диша!"
На местопроизшествието се
събрали множество хора, сред които била и св.М.В.-майка на подсъдимия и съпруга
на пострадалия, която пръскала с вода лицето на последния. По това време към
тях, се приближил и лек автомобил „Опел Астра" управляван от свид.Р.Я.. В
автомобила се намирали свид.Г.К., свид.К.К. и свид.А.И.. Тримата пътници слезли
от автомобила, качили пострадалия А.В. и всички се отправили към Поликлиниката
в гр.Кричим. Натам, но с друг лек автомобил, се отправил и подс.Р.В.. Медицинските
лица в здравното заведение не успели да окажат помощ, като констатирали
настъпилата смърт на пострадалия.
Същата вечер, след инцидента
св.Т.С. посипала с пясък локвата от кръв, намираща се на паважа на улицата.
Прибрала след това дървеният кол, брадвата и малка лопата с дървена дръжка в
помещение, използвано като изба.
При извършените на 07.08.2015
и на 08.08.2015г. огледи на местопроизшествие, били намерени и иззети две
джапанки, както и дървеният кол, брадвата и малка лопата с дървена дръжка,
които са приобщени като веществени доказателства по делото. Наред с това, с
протокол от 08.08.2015г. подс.Р.В. предал доброволно дрехите, с които е бил
облечен по време на инцидента - риза в синьо и бяло и чифт светлосини къси
дънки с черен колан, които също са приобщени като веществени доказателства по
делото.
От заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза на трупа на пострадалия А.В./ на л.95-101 от
д.п./, са установени следните увреждания:
- Мозъчна травма - множество
десиминирани контузии в двете мозъчни сфери тилно-базално, наличие на кръв под
меките мозъчни обвивки слепоочно и базално, наличие на тъмна течност в
мозъчните стомахчета, тежък оток на мозъка, разкъсно-контузна рана на кожата в
окосмената част на главата, кръвонасядане на меките черепни покривки.
-
Гръдна травма - счупване на 2-ро до 6-то леви ребра,
кръвонасядане на гръдната мускулатура ивицовидни кръвонасядания по двете страни
на гърба.
-
Шина травма - кръвонасядане на кожата и подлежащите
меки тъкани и мускули по лявата половина на шията.
-
Коремна травма - охлузване и кръвонасядане по предната
половина на корема ,подлежащите мускули и мастна тъкан.
-Други травми - охлузване и
кръвонасядане на кожата по двете мишници, охлузване на кожата на лявото рамо и
лявата мишница.
Прието е, че смъртта на А.В.
се дължи на шийната и мозъчната травми, довели до множество контузии в двете
мозъчни сфери тилно базално, наличие на кръв под меките мозъчни обвивки
слепоочно и базално, наличието на тъмна течна кръв в мозъчните стомахчета, тежък
оток на мозъка. Възприет е от експертите механизмът на получаване на
травматичните увреждания от удари с твърд тъп предмет с цилиндрична форма.
Видно от съдебномедицинската
експертиза на живо лице №727/2015г./ на л.109-110 от д.п./, съдебният медик е
приел, че при проведеният преглед на подс.Р.В. не са били установени следи от травматични
увреждания по главата, шията, гръдния кош, корема, горни и долни крайници. Установени
са само зацапване със съсирена кръв по горната повърхност на дясното стъпало централно
на подс.Р.В..
Назначената съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства/ на л.131-135 от д.п./ установява, че по дрехите на подс.Р.В., които
са изследвани и тампоните има следи от човешка кръв, като тази по двата марлени
тампона може да произхожда от А.В., както и от всяко лице с кръвна група В. Изготвените
две съдебно –медицински експертизи на веществени доказателства / на л.119-121 и
на л.125-127 от д.п./, също установяват, че по изследваните предмети –дървен
кол и метална брадва има наличие на кръв, която обаче е с минимално количество,
като отделни зацапвания по повърхността на изследваните обекти.
Видно от заключението на
назначената на досъдебното производство съдебнопсихиатричната експертиза/ на л.141-147
от д.п./, подс.Р.В. не се води на отчет към Центъра за психично здраве
гр.Пловдив, не е бил лекуван амбулаторно или стационарно. Към инкриминирания
период-на 07.08.2015г. е бил в ясно съзнание. Не е бил в състояние на
физиологичен афект, тъй като не е имало данни за афективно стеснение на
съзнанието. Действията му са били подредени и целенасочени, и след инцидента са били добре обмислени и
адекватни, лишени от свръхмерно афективно напрежение и от белези на емоционално
изчерпване. Прието, че подсъдимият е бил в състояние на гневна реакция, но е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
При химическото изследване на
алкохол в кръвта на пострадалия А. В. е била установена концентрация от 2,15
промила.
Така описаната фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371, т.2 от НПК, от депозираните в
хода на досъдебното производство обяснения, както и от събраните в досъдебното
производство писмени и гласни доказателства-свидетелски показания. Последните
от своя страна съответстват на другите доказателства, най-вече назначените
експертизи и следва, въпреки известното разминаване в показанията, да се
кредитират. Такова е отношението на съда и към заключенията на изготвените на
досъдебното производство съдебно-медицински, медицинските експертизи на
веществени доказателства и психиатрична експертиза, които са обективно и
компетентно изготвени, от лица с необходими познания в съответните области.
Направеното от подс.Р.А.В.
признание на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съдът намира за доказано от събраните на досъдебното
производство доказателства. Освен обясненията на подсъдимия, в които същият не
отрича да е нанесъл удар на баща си и то с дървен кол, са налице подробни и изчерпателни
съдебно-медицински експертизи, установяващи причинените на пострадалия увреждания,
броя, на ударите и механизма на получаването им. Макар от страна на подсъдимия Р.В.
, неговата съпруга- св.Л. В. и неговата майка-св.М.В. да се твърди, че той е нанесъл
два удара-един по лявото рамо и един в областта на врата, след което
пострадалия е паднал на земята, то според настоящата инстанция авторството на
деянието е безспорно установено. Показанията на св.Л. В. и св.М.В. в тези им
части, както и обясненията на подс.В. относно броя на ударите и начина на
нанасяне, не се кредитират с доверие, поради несъответствието им с останалите
доказателства. В този смисъл, следва да се имат предвид показанията на
свидетелката Т.С./ на л.65-67 от д.п./ ,
която твърди, че подсъдимият Р. е нанесъл на баща си първоначално 2-3 удара по
лицето и го е бутнал на земята, след което е започнал да го рита и едва след
това е взел дървения кол, с който е нанесъл удари по главата на пострадалия.
Св.С. заявява категорично, че е била свидетел на целия конфликт и е възприел
поведението и на двамата участващи в него, като ясно описва къде е лежал
пострадалия и къде е бил оставен в последствие въпросния дървен кол. Безспорно
е, че от страна на пострадалия А. В. е било проявено грубо и провокативно
поведение, изразяващо се в псувни, обиди и ругатни по адрес на подсъдимия,
съпругата му и неговата майка, но не е имало от страна на пострадалия съпротива, нито преди повалянето
му на земята, нито след това. Ядосан от думите на баща си, подс.Р.В. сам е
слезнал и е започнал да нанася удари. Нанасянето на множество удари/повече от
заявените от подсъдимия два удара/, се
установява и от съдебно-медицинската експертиза на труп, където освен мозъчна и
шийна травми, са описани и гръдна травма, изразяваща се в счупване от 2 до 6
леви ребра, кръвонасядания на гръдната мускулатура, кръвонасядания по гърба
двустранно, по кожата на двете мишници, охлузвания по кожата на лявото рамо и
лявата мишница. Т.е. според съда, е
безспорно установено не само, че подсъдимият е нанесъл удари, за каквито той
самият не отрича, но е установено и че той е единственият, който с действията
си е допринесъл за настъпване на уврежданията на пострадалия, при това с повече
от заявените от него два удара.
Относно
характера, степента на уврежданията и броя на ударите е налице обсъдената
по-горе съдебно-медицинска експертиза, която категорично установява механизма
на причиняване и причинно-следствената връзка между нанесените удари и
настъпилия вредоносен резултат. Причините
за поведението и реакциите на подсъдимия са изследвани от обсъдената психиатрична
експертиза, която приема, че подс.Р.В. е действал в състояние на гневна
реакция, но действията му са били подредени и целенасочени.
Показанията
на свидетелите Л. В. и М.В., разпитани в досъдебното производство, също в
по-голямата си част допринасят за изясняване на фактите по делото. Макар в
показанията на тези свидетелки да има известно разминаване с останалите
обсъдени по-горе доказателства относно броя и начина на насяне на ударите между
подсъдимия и пострадалия, то съдът намира, че тези противоречия не разколебават
приетите за установени факти, които в крайна сметка се потвърждават освен от
показанията на св.С. и от изготвените медицински експертизи, включително и тези
на веществени доказателства. В показанията си двете свидетелки, в съответствие
и останалите гласни доказателства описват установените преди инцидента лоши
отношения между баща и син, като подробно описват поведението на пострадалия А.
В. на инкриминираната дата. В тази насока са и показанията на св. Р.С.М. / на
л.80 от д.п./, който макар да твърди, че не е видял кой кого е ударил, твърди,
че е свидетел на предхождащия инцидента словесен конфликт между подс.Р.В. и
неговия баща. В този смисъл, съдът
намира, че въпреки известното разминаване в някои части, показанията на
посочените свидетели следва да се кредитират, тъй като същите изнасят сведения
за случилото се на инкриминираната дата. Показанията на тези свидетели са
напълно непротиворечиви относно времето, когато пострадалия А. е отишъл до
жилището на подсъдимия, повода за това, грубото и обидно поведение на пострадалия,
гневното избухване на подсъдимия по
повод отправените псувни по адрес на неговата майка и съпругата му, развилите
се обстоятелства след приключване на побоя и предприетите мерки по
транспортиране на пострадалия до здравно заведение. За последните обстоятелства
обсъдените по –горе показания на свидетелите, съответстват и на показанията на
друга група свидетели-Р.Я., Г.К., А.И. и К.К., които са участвали при
транспортирането на пострадалия до Поликлиниката в гр.Кричим и съответно дават
сведения за неговото състояние след побоя.
Извън
посочените свидетели-очевидци, са налице показания и на свидетелките М.В., В.В.,
Р.В. и С.В., които са сестри на подсъдимия и съответно дъщери на
пострадалия, които дават сведения за
отношенията в семейството им и по конкретно за отношенията между баща и син,
които също описват като лоши. Тези показания следва да бъдат възприети, като
установяват единствено родството им със
страните и посочените отношения между пострадал и подсъдим, като поради това,
че не са свидетели на случилото се, техните показания не дават допълнителни сведения
за развоя на събитията на инкриминираната дата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира,
че обвинението е доказано по несъмнен
начин. От обективна страна подсъдимият Р.А.В. е осъществил състава на
престъплението, за което е предаден на съд – по чл.116, ал.1, т.3 вр. чл. 115 от НК, за това, че на 07.08.2015г. в гр.К., обл.П. умишлено е
умъртвил другиго-рождения си баща А.К.В..
От обективна страна е
установено, че подсъдимият е лицето, което нанесъл побой на пострадалия А.К.В..
Безспорно установено е, че в резултат на това са причинени травматичните
увреждания, които са причина за настъпилата смърт на пострадалия. Тя се дължи,
според неоспореното заключение на СМЕ-за на шийната и мозъчната
травми, довели до множество контузии в двете мозъчни сфери тилно базално,
наличие на кръв под меките мозъчни обвивки слепоочно и базално, наличието на
тъмна течна кръв в мозъчните стомахчета, тежък оток на мозъка. Според експертите
е възможно увреждания на пострадалия да са получени от удари с твърд тъп
предмет с цилиндрична форма, каквото е иззетото като веществено
доказателство –дървен кол, за каквото свидетелстват и част от разпитаните
свидетели. Налице е причинно- следствена връзка между действията
на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. Налице са безспорни
доказателства, че смъртта е резултат от действията на подс.Р.В., който
единствен е нанасял удари на пострадалия.
Изготвените СМЕ-зи на веществени доказателства категорично установяват,
че по дрехите на подс.Р.В., които са изследвани има следи от човешка кръв,
като тази по двата изследвани марлени тампона, като може да произхожда от А. В.,
както и от всяко лице с кръвна група В.
Няма спор относно
качеството на рожден баща, което имал пострадалия А.К.В., видно от
представеното удостоверение за наследници/на л.150 от д.п./.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл.
Изводът , че подсъдимият е действал при пряк умисъл да лиши от живот
пострадалия-негов баща, се подкрепя от обективните данни по делото-подсъдимият
е нанесъл от близко разстояние няколко удара по жизненоважни части на тялото/ в
областта на главата и гръдния кош/, като при това не е имал никаква съпротива
от страна на пострадалия, който още след първите удари е паднал на земята. Подсъдимият
според данните по делото и СПЕ-за, не е употребил алкохол и е бил с ясно
съзнание, действията му са били целенасочени, добре обмислени и адекватни, така
че е изключено състоянието на физиологичен афект. Макар и гневен от поведението
на баща си, подс.Р.В. е бил в състояние да разбира значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Според съда в
съдържанието на умисъла му се е включвала и представата, че смъртта на баща му
неминуемо ще настъпи. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
настъпването им .
По отношение на наказанието:
За извършеното престъпление, законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от петнадесет до двадесет
години, доживотен затвор или доживотен
затвор без замяна. В случая с оглед
императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК , съдът следва да съобрази
наказанието с изискванията на чл.58а от НК.
Съдът
определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, ръководейки се от степента на обществена
опасност на деянието и дееца намира, че измежду посочените алтернативи на
подсъдимия В. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”. При
индивидуализацията на наказанието, съгласно чл.54 от НК, настоящата инстанция
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства: направеното от подс.Р.В.
признание на вината и изразеното съжаление, което е възприето като поведение
още от досъдебното производство, подсъдимият съдейства за разкриване на
обективната истина, същият е с чисто съдебно минало и с добри характеристични
данни, определящи се от това, че полага усилия за издръжка на семейството си,
включително чрез работа в чужбина. Същият е в сравнително млада възраст, семеен
е, с две малолетни деца и до момента не е имал никакви криминални прояви. Същевременно,
при индивидуализиране на наказанието, не следва да бъде подминавано и
поведението на самия пострадал, който на инкриминираната дата е проявил и
демонстрирал, при това в пияно състояние, неуважение към подсъдимия и неговото
семейство, с което е провокирал гневната реакция на подс.Р.В.. Едновременно с
това обаче, като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете проявената
упоритост при извършване на деянието, тъй като въпреки провокативното поведение
на пострадалия и влошените отношения между баща и син, в случая,
раздразнителността и гнева на подс.Р.В. са ескалирали до степен на жестока
саморазправа, което е довело до смъртта на неговия баща. С оглед на така очертаните обстоятелства,
настоящия състав прие, че най- справедливо е на подс.Р.А.В. да бъде определено наказание при условията на
чл.54 от НК, при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
като най-справедливо е да му се наложи минималното предвидено за това
престъпление наказание от 15/петнадесет/ години „лишаване от свобода”, което
предвид императивното изискване на чл.58а, ал.1 от НК, следва да бъде намалено с една трета, или
наказанието, което се налага на подсъдимия и което последния е осъден да изтърпи е 10/ ДЕСЕТ/ ГОДИНИ лишаване от
свобода.
Настоящия
състав счита, че с така определеното по размер наказание лишаване от свобода,
ще се съдейства в максимална степен за постигане целите на чл.36 от НК, като не
споделя доводите на защитата и на прокурора за определяне на по-леко по размер наказание.
В тази връзка се акцентира върху установените влошени отношения между подсъдим
и пострадал, и върху личността на самия пострадал А. В., охарактеризиран като
конфликтен и агресивен човек. Дори и това да се приеме за вярно, каквито са
доказателствата по делото, включително и данните за предходни осъждания на
пострадалия, то това обстоятелство само по себе си, не е достатъчно да обоснове
определяне на по-леко по размер наказание. Защото, в конкретната ситуация,
подс.Р.В. не се е задоволил с това просто да отпрати баща си, а реакцията му е
ескалирала до нанасяне на побой с фатален край за пострадалия и по този начин е
реализирал едно от най-тежките престъпления против личността. Настоящата
инстанция намира, че посочените като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни и не обуславят
определяне на наказание под минимума. Ето защо, и предвид изложеното по-горе,
съдът не приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Неприемливо и недопустимо е искането на
защитникът на подсъдимия за определяне на наказание при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК и едновременно с това намаляване на това наказание с 1/3 при
условията на чл.58а, ал.1 от НК. Правният институт по чл.58а от НК не изключва
приложението на чл.55 от НК или чл.58 от НК. Тези разпоредби са част от
правилата за определяне на наказанието в общата част на НК, към които препраща
чл.58а, ал.1 от НК. Проявлението им по дела с проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, предпоставя условия за прилагането
на един от двата правни института -по чл.55 от НК или по чл.58а от НК.
Едновременното им прилагане в едно наказателно производство е невъзможно.
Такова е категоричното становище и на ВКС, застъпено в ТР №2 от 19.06.2015г.
Така наложеното подс.Р.В. наказание от ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода,
следва да бъде изтърпяно при първоначален “СТРОГ” режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, с
оглед разпоредбата на чл.61, т.2, вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Налице са предпоставките на чл.59, ал.1, т.1 и
ал.2 от НК за приспадане на времето, през което подс. Р.А.В. е бил
задържан/задържането му по ЗМВР и с Постановление на ОП-Пловдив, както и
времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” /,
считано от 08.08.2015г. до влизането на присъдата в сила, като един ден
задържане следва да се зачете за един ден лишаване от свобода.
Граждански иск не е предявен в настоящото производство и
поради това съдът не произнася по този въпрос.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА, предадени
на съхранение при Домакина на РУП – Стамболийски : тампон с червеникаво петно, марлен тампон със следа от
кръв от пострадалия А. В., две черни на цвят джапанки, дървен кол /с дължина
117,5 см, с дебелина 4 см/, лопата за смет с дървена дръжка, метална брадва /с
ширина на острието 8 см, дължина на металната част 16 см/ с дървена дръжка /с
дължина 56 см/, риза в синьо и бяло, къси светлосини дънки с черен колан, следва
да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Р.А.В. следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив
сумата от 1243,74 /хиляда двеста
четиридесет и три лева и седемдесет и четири стотинки/ лева, представляващи направени по делото разноски в досъдебното за
възнаграждения на вещите лица по изготвени експертизи.
Причини за извършване на деянието-ниска правна култура,
слаби емоционални и волеви задръжки.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕН-СЪДИЯ: