Р Е
Ш Е Н
И Е № 597
Гр. Пловдив, 07.04. 2009 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение VІІ гр.с.
в открито заседание на 16.03.2009 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Соня Гешева
ЧЛЕНОВЕ :Вера Иванова
Мария Петрова
при участието на секретаря А.К. ,като разгледа
докладваното от председателя гр.д.1762 по описа за 2008 година ,прие за
установено следното:
Производството е по реда
на чл. 218 „з” от ГПК/отм./
Обжалвано е решение на ПРС по гр.д. 3046 /2005 година , с което са отхвърлени предявените от „**** „ЕООД София против Г.Й.А. искове за заплащане сума в размер на 20 000
лв., представляваща причинена на
11.07.2005 година вреда от липси и обезщетение за забава в размер на 615,39
лв.
Жалбоподателя счита така
постановеното решение за неправилно и
моли да се отмени ,като се постанови
друго, с което уважи иска. Претендира направени разноски по
делото.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени доказателствата взети в тяхната съвкупност и
указанията на ВКС намира за
установено следното:
Предявен
е иск по чл. 207 ,ал.1 т.2 от КТ и чл.86
от ЗЗД.
Твърдяло се е в исковата
молба, че ответникът е работил по трудов договор при ищеца на длъжността „инкасатор” , за което бил
задължен да осигурява и предава
ценни пратки и парични средства ,изпращани и приемани от обектите и
клиентите на „****” ЕАД и да обслужва
терминалните устройства . На 11.07.2005 година
,ответникът получил от Главна каса
на Финансов център на „****” ЕАД сума в размер на 150 000 лв. за
захранване с касова наличност терминални устройства .При отчитане на получената сума ,ответникът
представил документи за
изразходвани 130 000 лв. и
се констатирала липса от 20 000 лв., с което били нанесени вреди на ищеца с тази сума. Моли съда да постанови
решение, като осъди ответникът да му заплати горната сума за причинената липса и сума в размер на
615,39 лв. обезщетение за забавено плащане от 11.07.2005 година до деня на
предевяване иска и законна лихва
от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
не признава иска.
Няма
спор по делото ,че между страните е бил сключен трудов договор като
първоначално ответникът е работил на
длъжност „охранител” , а от 1.03.2004 година преназначен на длъжността „инкасатор” със срок на изпитване. От представената
длъжностна характеристика се установява, че
на ответника е било вменено да осигурява
получаването и предаването на ценни пратки и парични средства, изпращани и приемани от клиенти и от обектите на „****” ЕАД , обслужване на
терминалните устройства – АТМ и зареждане с касова наличност, тоест ответникът
А. е бил материално- отговорно лице.
Установено
е по делото,видно и от представения договор
от 27.12.2004 година , между „****”
ЕООД и „****” ЕАД е сключен
договор съгласно който ищецът „****”
ЕООД е поело задължение да приема, транспортира
,охранява и предава ценни
пратки и парични средства ,собственост
на „****” ЕАД и да обслужва определени
терминални устройства,като рискът и
отговорността на получените налични средства от момента на получаването
им преминава върху изпълнителя ,за което
съгласно т.4.3 от договора е предвидено ,че изпълнителят носи имуществена отговорност за причинени на възложителя вреди, включително и тези причинени от служителите на дружеството
,представляващи пряка и непосредствена последица от всяко тяхно действие или
бездействие във връзка с договора.
Не
се спори по делото,че ответникът А. на
11.07.2005 година е получил от „****”
ЕАД сумата 150 000 лв.,като от тази
сума е заредил два банкомата общо със сумата от 70 000 лв. и върнал с
вносна бележка 60 000 лв., като не
е представил разходно- оправдателен документ за сумата от 20 000
лв.,представляваща разликата до 150 000 лв.
С влязла в сила присъда по НОХД 2210/ 2006 година по описа на ПОС от 14.12.2006 година , ответникът- Г.Й.А. е признат , за това че на 11.07.2005 година в качеството си на длъжностно лице –
„инкасатор” в „****” ЕООД не е положил
достатъчно грижи по стопанисването и запазването на повереното му имущество- пари ,собственост на „****”
ЕАД и за изпълнение на възложената му
работа по длъжностната му
характеристика , задължаваща го да полага грижи
за опазване на паричните средства
и ценните пратки от загубване ,кражби и
злоупотреба в качеството му на материално- отговорно лице в дружеството- ищец
,обслужващо банката и е причинил вреди
на посочената „****” ЕАД е признат
за виновен по обвинение в безстопанственост по чл.219
ал.1 от НК , като му е наложено наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2,б.”б”
и ал.3 от НК на пробация.
Предвид
горното, безспорно е установено, че
констатираната липса е настъпила в
резултат от неизпълнение задължението на ответника по съхраняване повереното му имущество на ****” ЕАД
, с която работодателят му е бил
в договорни отношения . Съгласно
цитирания договор от 27.12.2004
година е ангажирана отговорността
на работодателя на А.,
както и на служители на дружеството при причиняване вреди на възложителя-
„****”ЕАД ,възникнали като последица от действие или бездействие на
служителите на ищеца във връзка с
договора. Предвид посоченото по горе нохд
и признаване виновността на
ответника по чл.219 ал.1 от НК
,безспорно следва извода,че ответникът
отговаря за причинени вреди на работодателя си като материално отговорно
лице. За да е налице обаче отговорността на ответника спрямо работодателя му по реда
на чл.207 ал.1 т.2 от КТ ,следва да се установи и докаже ,че ищецът е претърпял
вреди от
дейността на работника или служителя си .
От представеното пред съда платежно
нареждане за кредитен превод от 07.02.2007 година за сумата от 20 000 лв. с наредител „****” ЕООД и получател „
****”ЕАД и депозираното заключение на
вещото лице, назначено пред настоящата
инстанция се установява, че в „****” ЕАД
е постъпило плащане на сума в
размер на 20 000 лв. от ищеца на
7.02.2007 година с основание за превод
на сумата –„за невнесена сума от
зареждане на АТМ с оператор Г.А. на 11.07.2005 година”. Тази сума се е водила като задължение на оператора Г.А.
към банката ,като след извършения превод на 7.02.2007 година , „****” ЕАД е закрила задължението на
ответника А.. Предвид горното , от действието на ответника е настъпила щета за работодателя и тази щета е в резултат от неизпълнение
задължението на същия по
съхраняване поверените му парични
ценности от трето лице , спрямо което
работодателят му има договорни отношения
за ангажиране отговорност за
причинени вреди на това трето лице.
Плащайки на „****”ЕАД сумата от 20 000 лв.,работодателят е
понесъл вреди , които са в пряка последица от неизпълнение задълженията на
работника ,така че предявения иск по
чл.207 ал.1 т.2 от КТ е основателен и доказан
и като такъв ще се уважи .
Ищцовото
дружество е претендирало обезщетение в размер на 615,39 лв. обезщетение за
забавено плащане за времето от 11.07. 2005 година до датата на завеждане
иска -14.10.2005 година .
Както
вече се посочи по- горе , ищцовото дружество е
извършил превод на третото
лице -„****”ЕАД на 07.02.2007 година и от този момент ,когато сумата е излязла от патримониума на дружеството – работодател и е постъпило по
сметката на „****” ЕАД София е настъпило
увреждането за ищеца. При това положение предявения иск по чл.86 от ЗЗД за времето от 11.07.2005 година до 14.10.1005
година ,датата на завеждане иска е неоснователен и като такъв ще се отхвърли,
тъй като щетата понесена от работодателя
е настъпила в по- късен момент- на 7.02.2007 година и към претендирания период
от време не е имало плащане от ищеца
,поради и което не е налице и забавено плащане от страна на ответника .
От
датата на увреждането , ответникът дължи
законна лихва върху сумата от 20 000 лв.,която ще следва да се присъди
на ищцовото дружество.
С
оглед на горното, постановеното решение на районния съд касаещо иска по чл.207
ал. 1 т.2 от КТ ще следва да се отмени и
се постанови друго, в горния смисъл, а решението касаещо иска по чл.86 от ЗЗД ще се остави в сила.
Ответникът
ще заплати на ищцовото дружество направените разноски по делото в размер
на 5 140 лв. съобразно
уважените исковете, съгласно чл.64 ал. 1 от ГПК/отм./,както и 30 лв. по сметка на ПОС направени
разноски за хонорар на вещо лице- М.М. .
Мотивиран
от изложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 131 от 11.10.2006 година,
постановено по гр.д. 3046/ 2006 година
на Пловдивския районен съд – ХV гр.с., в частта с което е отхвърлен
предявения от „****” ЕООД София ,представлявано от управителя Г. Т. против Г.Й.А. ,ЕГН ********** *** иск за
сумата от 20 000 лв. ,представляваща причинена на 11.07.2005 година вреда от липси ,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Й.А. ,ЕГН ********** *** да заплати на „****” ЕООД София , със
седалище и адрес на управление **** ,
представлявано от управителя Г. Т. сумата от 20 000 лв. ,представляваща
причинена на 11.07.2005 година
вреда от липси на
ищеца- „****” ЕООД София, по
чл.207 ал.1 т.2 от КТ , ведно със
законната лихва от 07.02.2007 година до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решението, в частта, в която е
отхвърлен предявения от „****” ЕООД София , представлявано от управителя Г. Т. против Г.Й.А. ,ЕГН
********** *** иск за сумата от 615,39 лв., обезщетение за
забавено плащане върху главницата от 20 000 лв. за времето от
11.07.2005 година до 14.10.2007 година .
ОСЪЖДА Г.Й.А. ,ЕГН ********** *** да заплати на „****” ЕООД София , със
седалище и адрес на управление **** ,
представлявано от управителя Г. Т. направените разноски по делото в размер
на 5140 лв. съобразно уважените искове,
както и по сметка на Пловдивския окръжен съд направените разноски за хонорар на
вещото лице в размер на 30 лв.
Решението
може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от получаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :