№ 1178
гр. Бургас, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20222120107348 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, представлявано от изпълнителните
директори И.И и П.Ш., със съдебен адрес: гр. Б., чрез адв. З. Б., срещу В. Й.
С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., с която се претендира от съда да приеме
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6397,10 лв., от които:
6155,99 лв. – главница и 241,11 лв. – мораторна лихва за периода ***г, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Ангажирани са доказателства. Претендират се направените съдебно-
деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на ***г. около 15:00 часа, на пътя от кв.**, в посока
магазин „Джъмбо“ е настъпило ПТП по вина на ответника, който,
управлявайки лек автомобил „Фолксваген Кадли“, рег. №***, е нарушил
маркировката на пътното платно, навлязъл е в лентата за насрещно движение
и е реализирал ПТП, като е блъснал правомерно движещия се лек автомобил
марка „Тойота Ярис“, с рег. №***, собственост на „Карко експрес“ ЕООД,
вследствие, на което, на последния са причинени материални щети, подробно
описани в исковата молба. По случая е съставен Протокол за ПТП №***/***г.
Съставен е и АУАН на виновния водач. Сочи се, че към датата на събитието,
лек автомобил марка „Фолксваген Кадли“ е застрахован в ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“, със застраховка „Гражданска отговорност“, със
1
застрахователна полица №***, със срок на валидност: **г. Твърди се на
следващо място, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие,
ищцовото дружество, в качеството си на застраховател на виновното лице, е
изплатило за ремонта на увредения лек автомобил на **г., сумата от 6155,99
лв., на „Карко експрес“ ЕООД.
На следващо място се сочи, че виновният за ПТП-то водач – ответникът
по делото, е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, което
поражда правото на регрес за ищеца, да получи от него платеното
обезщетение, заедно с лихвите и разноските. Твърди се, че водачът е поканен
да възстанови заплатеното от ищеца обезщетение, но до настоящия момент
същото не е възстановено. Претендира се и лихва за забава в размер на 241,11
лв., за периода ***г.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор
на исковата молба от ответника, чрез адв. И. М., с който предявеният иск се
оспорва като неоснователен.
Така предявените искове са с правно основание чл.410, ал.1, т.1, вр. чл.
500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, вр.чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
предявени по реда на чл.422 от ГПК, като същите са допустими.
В съдебно заседание ищцовото дружесвто „ЗЕАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД се представлява от адв. Б., която поддържа предявения
иск, моли за уважаването му. Претендира присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от адв. М.,
която поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.10.2022г., „Застрахователно еднолично акционерно дружество
Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Й. С., за заплащане на
следните суми: 6155,99 лв. – главница; 241,11 лв. – мораторна лихва за
периода **г. – 03.10.22г., ведно със законната лихва от датата на постъпване
на заявлението в съда до изплащане на вземането, като е посочено, че
паричното вземане представлява регресна претенция по Кодекса за
застраховането.
На 05.10.2022г. е издадена Заповед №3027 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. Й. С., да
заплати на „ЗЕАД Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, следните суми:
6155,99 лв., представляваща изплатено от застрахователя по щета №*****,
обезщетение по застраховка ГО, със срок на валидност **г., ведно със
законната лихва, считано от 03.10.2022г. до окончателното й изплащане;
241,11 лв., мораторна лихва за периода **г., 127,94 лв., представляваща
разноски за платена държавна такса и 655,88 лв., представляваща разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
2
В законоустановения срок по чл. 414 от ГПК, длъжникът е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение.
С разпореждане от 28.10.2022г., заповедният съд е указал на основание
чл. 415, ал.1 от ГПК на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по
чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в
едномесечния срок, по който е образувано производството по настоящото
дело.
Представени са и приети като писмени доказателства документи от
застрахователна преписка по Щета с № *****, касаеща щети на МПС
„Тойота“ Ярис, рег. № ***, собственост на „Карко Експрес“ ЕООД: протокол
за ПТП от ***г.; Опис по претенция от 09.05.2022г.; Застрахователна полица
по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите; Доклад по щета
***** от ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс Груп“, заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди, платежно
нареждане за сумата от 6155,99 лв. от **г.; международна карта за
автомобилна застраховка, както и снимки на увредения автомобил.
Представена е Регресна покана с изх. №04122/30.06.2022г. от ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЕАД до В. С., с която от ищцовото
дружество уведомяват ответника, че по повод причиненото от него на ***г.
ПТП, е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 6155,99 лв., която
сума, на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, следва да бъде възстановена.
Поканата е връчена на ответника на 16.08.2022г., видно от известието за
доставяне.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Х. Д. Х. и И. К. Х..
От показанията на свидетеля Х., който е съставил протокола за ПТП, се
установява, че по подаден сигнал е отишъл на мястото на инцидента – кв. В..
Според свидетеля, виновният водач – ответникът е влязъл в платното за
насрещно движение и е предизвикал ПТП, като е ударил движещия се там
автомобил. Свидетелят посочва, че при отИ.ето му на мястото на инцидента,
установил, че водачът на виновния автомобил не е бил там, дошъл е
впоследствие, като се е оправдал, че е трябвало да закара децата си вкъщи.
Направена му е проверка, при която е установено, че същият е употребил
алкохол.
От показанията на свидетеля Х. се установява, че на ***г., докато
шофирал в кв. Ветрен, в градски условия, срещу него се е движел лек
автомобил „Фолксваген“, който е навлязъл в неговото платно и го е ударил
челно. Според свидетеля водачът на другия автомобил е бил видимо
неадекватен и е миришел на алкохол. Напуснал е пеша местопроизшествието,
за да прибере децата си вкъщи, след което се върнал. Според свидетеля,
водачът на виновния автомобил е карал с висока скорост, доста над
допустимото ограничение.
3
Изготвени са и приети съдебна-автотехническа експертиза и
допълнителна съдебна-автотехническа експертиза, от които се установяват
механизмът на процесното ПТП, видът и степента на увреждане на отделните
части и системи на лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. №***, собственост на
„Карко Експрес“. Вещото лице е посочило, че е налице причинно-следствена
връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети по лек автомобил
„Тойота Ярис“, с рег. №***.
По отношение размера на действителната стойност на щетите по лекия
автомобил, вещото лице е изготвило два варианта. Първият от тях е с влагане
на нови оригинални авточасти и приложена корекция 0,5 на цените им за
автомобили от 7 до 14 години, в който случай, общата средна пазарна цена,
която е необходима, за да се отремонтира лекият автомобил е 7832 лв.
Вторият вариант е с влагане на нови алтернативни или втора употреба
авточасти, без да бъде прилагана корекция на цените им, в който случай,
общата средна пазарна цена, която е необходима, за да се отремонтира лекия
автомобил с алтернативни или втора употреба части е 7126 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съдът е сезиран е регресен иск на застраховател, платил
застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност”
против застрахования, причинил вредата при управление на МПС след
употреба на алкохол, с правно основание чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от
КЗ.
При застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ,
застрахователят има право да получи от застрахования платеното
застрахователно обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътно-транспортното произшествие е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма. Следователно, за да възникне регресното право
на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните положителни
предпоставки: договор за застраховка „Гражданска отговорност“, осъществен
деликт от застрахованото лице, управление на МПС след употреба на алкохол
с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма и
плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за
причинените вреди.
По делото е установено, че между страните е бил сключен договор за
4
застраховка „Гражданска отговорност“ с период на валидност **г., т.е.
договорът е действал на процесната дата – ***г.
От Протокол № ***/***г. за ПТП, както и от изготвентие по делото
експертизи, се установява механизмът на процесното ПТП.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е вредата, без
наличие, на която не може да се говори за непозволено увреждане. В случая,
така, както е констатирано в протокола за ПТП, са налице материални щети.
Размерът на щетите е определен от застрахователя на стойност 6155,99 лв.,
като тази сума е и изплатена в полза на собственика на увредения автомобил,
за което е представено платежно нареждане.
В обобщение горепосочените документи, приети и приложени като
доказателство по делото доказват както противоправното деяние, така и
причинната връзка между противоправното поведение на ответника и
вредоносния резултат – настъпилото ПТП с посочените вече материални
щети. По въпроса за вината важи законовата презумпция по чл.45, ал.2 от
ЗЗД, съгласно която вината се предполага до доказване на противното, като
оборването ѝ е в тежест на ответника, което в случая не е сторено.
За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ спрямо застрахованото лице, то следва да е налице
и последния кумулативно изискуем елемент от фактическия състав, визиран в
разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ – застрахованият при
настъпването на ПТП да е управлявал МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Според
настоящия съдебен състав тази предпоставка не е налице в случая по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ е ясна и
изчерпателна, като законодателят е имал предвид регресното право на
застрахователя да настъпи, само ако концентрацията на алкохола в кръвта е
над определена, допустима по закон норма, а не винаги, когато водачът е
употребил алкохол, независимо от концентрацията. В тази връзка
приложимата в случая норма е тази на чл. 5, ал.3 от ЗДвП, съгласно която на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При
установена концентрация на алкохол в кръвта равна или под тази норма, за
застрахователя не възниква регресното право спрямо застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая действително по делото се установява, че виновният водач е
употребил алкохол. Не са ангажирани обаче никакви доказателства каква е
била концентрацията на алкохол в кръвта. Нещо повече, няма и твърдения
дали е била над допустимата по закон норма. В исковата молба е посочено, че
водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, като не е посочено с
каква концентрация.
Свидетелят Х. заявява, че след пристигане на мястото на ПТП е
5
направил проверка на виновния водач, при която се е установило, че същият е
употребявал алкохол. Отново обаче не е посочено с каква концентрация.
При това положение и след като разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1,
предл. първо от КЗ визира максимално допустима норма от 0,5 промила, а по
делото не са ангажирани никакви доказателства за това каква е била
концентрацията на алкохол в кръвта на виновния водач, то настоящият състав
намира, че не е налице една от кумулативните предпоставки за ангажиране на
неговата регресна отговорност спрямо застрахователя.
С оглед изложеното предявения от застрахователя иск е неоснователен
и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, право на присъждане на разноски за
производството има ответникът, но от негова страна не е направено искане за
присъждане на такива, поради което не следва да му бъдат присъждани
разноски.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
представлявано от изпълнителните директори И.И и П.Ш., със съдебен адрес:
гр. Б., чрез процесуалния представител – адв. З. Б. - БАК, срещу В. Й. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., искове с правно основание чл.410, ал.1, т.1, вр. чл.
500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, вр.чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,
предявени по реда на чл.422 от ГПК, за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
6155,99 лв. – главница, представляваща изплатено от застрахователя по щета
№*****, обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на
валидност **г., в полза на „Карко Експрес“ ЕООД, за отстраняване на щетите
по лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. №*** АТ, причинени в резултат на
ПТП, станало на ***г., както и сумата от 241,11 лв. – мораторна лихва за
периода ***г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №3027 по ч.гр.д. №6270/2022г. по описа на
БРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6