О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
.............. 22.06.2017г., град Ямбол
В
името на народа
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV-ти граждански състав, в закрито съдебно заседание на 22.06.2017
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар:
като
разгледа докладваното от съдията К.Пейчева
гр.д.№
66/2017г. по описа на ЯОС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Дикс 2001" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.Възраждане, бл.68, вх.В, ап.15,
представлявано от управителя Д.А.С., чрез процесуалния си представител: адв.К.Б.,
сл.адрес: ***, „Д. Ц. П.", ет. *, офис ***, тел/факс:*******, срещу (1) Върховен
административен съд, адрес: гр.София, бул.„Ал. Стамболийски" № 18 и (2)
Национална агенция за приходите, адрес: гр. София, бул. „Дондуков" № 52, с
която като се позовава на принцип за отговорността на държавите-членки за вреди
и чл.4 § 3 от Договора за Европейския съюз, се иска съдът да осъди Върховен
административен съд и Национална агенция за приходите и да заплатят солидарно
на „Дикс 2001" ЕООД претендираните в исковата молба суми:
- 162
861, 96 (сто шестдесет и две хиляди осемстотин шестдесет и един лева и
деветдесет и шест стотинки) обезщетение за имуществени вреди от поведението на
националните власти, които вреди се съизмеряват със сбора от: (а) общия размер
на непризнатия данъчен кредит по фактурите, посочени в раздел I на ИМ, който е
заплатен през 2012 г. - 155861.96 лева (сто петдесет и пет хиляди осемстотин
шестдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки) и (б) заплатените
адвокатски възнаграждения във връзка с инициираното производство по
установяване на данъчни задължения и обжалването му по административен и по
съдебен ред - 7 000 лева (седем хиляди лева);
-
лихвите върху сумата 162861.96 лв. от датата на плащането й (06.07.2012 г.) до
датата на предявяване на исковата молба (06.03.2017 г.) в размер на 77 000
(седемдесет и седем хиляди) лева;
- 10
000 лева (десет хиляди лева) - обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди от нарушението на правото на Европейския съюз;
-
лихвите върху тази сумата 10 000лв. от датата на издаване на РА (07.03.2012 г.)
до датата на предявяване на исковата молба (06.03.2017 г.) в размер на 5 000
(пет хиляди) лева;
-
Лихвите върху посочените в т.8.1.(1) и т.8.1.(3) на ИМ суми - 162861.96лв. и
10000лв., начислени от датата на исковата молба до окончателното им плащане.
Иска
се и да бъде осъден ответникът НАП да преустанови нарушението и да възстанови
положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от понататъшни
нарушения, като не предприема действия по принудително събиране на ДДС,
начислено с влезлия в сила РА, в противоречие с правото на ЕС.
В
срока за отговор на исковата молба са постъпили писмени отговори на
ответниците. С писмения отговор на ответника НАП, чрез ст.юриск. Евгени Егов,
упълномощен от изпълнителния директор на НАП, се оспорва исковата молба като
неоснователна и се излагат възражения.
В
писмения отговор на ответника - Върховен административен съд (ВАС),
представляван от неговия председател Г. К., чрез упълномощения за процесуален
представител по чл.32, ал.3 от ГПК М. М. С., се изразява становище, че исковата
молба е неподсъдна на ОС Ямбол, нередовна, недопустима, а по съществото си -
неоснователна като се излагат подробни съображения. Направено е възражение за
неподсъдност на спора пред ЯОС, поради обстоятелството, че
Върховният административен съд е юридическо лице със седалище в София. Изразява се становище за недопустимост на иска, предявен в условията на
пасивно другарство между ВАС и НАП, без да са налице предпоставките по чл.215,
предл. 2-ро от ГПК. Изразява се становище и за нередовност на исковата молба,
поради невнасяне на държавна такса в размер на 4% от цената на иска като се счита,
че в производството не намират приложение разпоредбите на ЗОДОВ, а приложими са
нормите на чл.45 и сл. от ЗЗД. В отговора са изложени съображения и за
неоснователност на иска.
Възражението
за местна неподсъдност е направено в срока по чл.119, ал.3 от ГПК и е
допустимо.
Съгласно
чл.118 от ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е
подсъдно. Ако прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния
съд.
ЯОС
намира направеното възражение за местна неподсъдност за основателно.
Осъдителните искове за обезщетение на ищеца за претърпени имуществени и
неимуществени вреди от непризнат данъчен кредит са предявени срещу двамата
ответници с искане за солидарното им осъждане - срещу Върховния административен
съд (ВАС) с адрес в гр.София и Национална агенция за приходите с адрес
гр.София.
Съгласно
императивната разпоредбата на чл.108, ал.1, изр.първо от ГПК искове срещу
държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се
намира тяхното управление или седалище. Ответникът ВАС е юридическо лице (чл.65
от ЗСВ). Върховният административен съд е със седалище в гр.София, съгласно чл.116,
ал.2 от ЗСВ. Съгласно чл.2, ал.2 от Закона за Националната агенция за
приходите, НАП е юридическо лице със седалище София. И двамата ответници имат
седалище и управление в гр.София, а съгласно разпоредбата на чл.108, ал.1,
изр.първо от ГПК искове срещу държавни учреждения и юридически лица се
предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище, поради
което исковете следва да се разгледат от Софийски градски съд,
предвид и цената им.
ЯОС
намира, че не са налице материално-правните предпоставки за приложение на
ЗОДОВ. Ето защо, не важи особената подсъдност, предвидена в чл.7 от ЗОДОВ, и
подсъдността се определя по общия ред. Приложимата разпоредба за определяне на
съда, компетентен да разгледа спора, е нормата на чл.108, ал.1, изр.първо от ГПК. Тъй като и двамата ответници са юридически лица със седалище в София, то
компетентен да разгледа делото е Софийският градски съд. В този смисъл е и
съдебната практика - на Апелативен съд - Пловдив - Определение от 22.07.2014 г.
по ч. гр.д. № 848/2014 г. и на ВКС - Определение № 742 от 13.10.2014 г. на ВКС
по ч. гр.д. № 5651/2014 г.
Въпреки
че в отговора на другия ответник по исковата молба - НАП - гр.София, възражение
за местна неподсъдност не е направено, ЯОС като взе предвид твърдението на
ищеца, че търпи имуществените вреди от "поведението на националните
власти" (стр.65 от исковата молба) и с оглед обстоятелството, че се търси
солидарната отговорност на двамата ответници за вреди, възникнали от
съвместните им действия, намира, че възражението за местна неподсъдност и само
на единия от ответниците е основание за прекратяване на производството и
изпращането му на местно компетентния СГС.
Предвид
изложените съображения, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело №66/2017г. по описа на ЯОС.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен Съд - Бургас с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: