РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Шумен, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В.С.С.
в присъствието на прокурора Л.. Г.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20223630200667 по описа за 2022 година
Производството е образувано на основание чл. 414а и следващите от НПК.
С постановление от 06.04.2022 г. Районна прокуратура Шумен е направила
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на ОН. Й.– обвиняем по ДП№
55/2022 г. по описа на РУ при ОДМВР – Шумен с налагане на административно наказание
по реда на чл. 78а от НК, като основание за това се изтъква, че наказателното производство
е образувано по отношение на ОН. Й. за извършено от него престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК.
В съдебно заседание представителя на държавното обвинение пледира за налагане на
обвиняемия административно наказание към минималния предвиден от законодателя
размер.
Процесуалния представител на обвиняемия също пледира за минималното
предвидено в закона наказание.
От приложените по делото писмени доказателства по ДП№ 55/2022 г. по описа на РУ
Шумен при ОДМВР - Шумен, се установи от фактическа страна следното: Обвиняемият ОН.
Й. е роден на ******** г. в гр. И., Република Турция. Същият е с постоянен адрес в
Република България, с. ********, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, ул. ********* № 52 и
настоящ адрес Федерална Република Германия ***********************, неженен,
неосъждан. Обвиняемият Й. имал двойно гражданство – турско и българско, като
последното било придобито по натурализация, тъй като и двамата му родители били
български граждани. До 2020 г. той живеел и бил трайно установен в Република Турция,
където завършил средно професионално образование в Техническа и индустриална
професионална гимназия „******“ в К., общ. Б. и видно от приложеното копие на СУМПС
№ 10697504552 бил правоспособен водач от 2014 г. Периодично, само за няколко дни в
годината, обвиняемият посещавал Република България и отсядал при негови роднини, които
живеели в с. *****, общ. Никола Козлево, об. Шумен, където бил регистриран по постоянен
адрес. В началото на 2020 г. обвиняемият Й. се установил в Федерална република Германия
1
и започнал работа като куриер. Тъй като издаденото му в Република Турция СУМПС
можело да се използва на територията на Федерална Република Германия за ограничен
период от време /до 6 месеца/, обвиняемият решил да се възползва от българското си
гражданство, за да получи СУМПС от компетентните органи на Република България по реда
на чл. 151 ал. 5 от ЗДвП. По този начин той искал да си осигури документ, удостоверяващ
придобито правоуправление на МПС, което да използва за неограничено време на
територията на целия европейски съюз, респективно Федерална Република Германия. За
целта през месец ноември 2021 г. посетил Република България и чрез баща си се свързал със
свидетеля Е.Р.Н., на когото споделил за намеренията си. Свидетелят Н. се съгласил да
съдейства на обвиняемия, понеже последният не бил запознат с процедурата по издаване на
свидетелство в Република България. В изпълнение на постигната договорка, на 09.11.2021 г.
обвиняемият Й. и свидетелят Е. Н. посетили заедно сектор „ПП“ при ОДМВР Шумен.
Дежурният служител на сектор ПП При ОДМВР Шумен Й.М. предоставила на обвиняемия
необходимите образци на документи, които следвало да бъдат попълнени, за да му бъде
издадено СУМПС в Република България. Между тях били Заявление за издаване на СУМП с
вх. № 9682/09.11.2021 г. и Декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП – Приложение № 1.
Тъй като обвиняемият не владеел български език, свидетелят Е. Н. прочел документите на
обвиняемия и му обяснил за какво служат същите. Разяснил му, че Декларацията по чл. 151,
ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП представлява твърдение пред органите на МВР, че е живял постоянния
си адрес в Република България за повече от 185 дни през последната година. Макар, че
обвиняемият Й. никога не бил живял за такъв срок на постоянния си адрес, още по-малко
през последната година, той помолил свидетеля Н. да попълни съдържателната част на
Заявлението и инкриминираната декларация към него, след което самостоятелно положил
подписа си в графа „декларатор“ на двата документа. Веднага след това обвиняемият Й.
предал документите на свидетелката Й.М., която проверила самоличността на декларатора и
приела документите. След депозирането на въпросните документи била извършена проверка
от служители при РУ – Каолиново, които установили, че макар обвиняемият да е с постоянен
адрес в с. В., общ. Никола Козлево, той нито живее там, постоянно, нито е прекарал повече
от 185 дни в Република България през последната година. Резултатите от проверката били
докладвани в Районна прокуратура Шумен, в резултат на което било образувано настоящото
производство. В хода на разследването била назначена съдебно-графическа експертиза, от
заключението на която е видно, че почеркът, с който е положен подписът в графа
„декларатор“ в Декларация по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП от 09.11.2021 г., подписана от
името на ОН. Й., принадлежи на същото лице.
С действията си обвиняемият ОН. Й. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 313, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.
За гореописаното деяние законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“
до 3 година или глоба от 100 лева до 300 лева, т.е. налице е предвиденото в чл. 78а, ал. 1, б.
„а“, предл. първо от НК изискване.
Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
С деянието не са причинени имуществени вреди.
Не са налице отрицателните предпоставки предвидени в чл. 78а, ал. 7 от НК, при
наличието на които се изключва приложението на този текст.
Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на ОН.
Й. към минималния предвиден размер.
При определяне на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца, поради което счита, че наказание “глоба” в минималния предвиден от
законодателя размер ще породи възпитателната и превантивна функция у обвиняемия ОН.
2
Й..
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, чл. 313, ал. 1 от НК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ОН. Й., ЕГН **********, роден на ******** г. в гр. И., Република
Турция, с постоянен адрес в Република България, с. ********, общ. Никола Козлево, обл.
Шумен, ул. ********* № 52 и настоящ адрес Федерална Република Германия *********, с
българско и турско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 09.11.2021 г. в гр. Шумен, потвърдил неистина – декларирал, че е
установил обичайното си пребиваване в Република България по смисъла на §6, т. 46 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП, в писмена декларация – Приложение № 1 към
Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС, вх. № 9682/09.11.2021 г.,
която по силата на закон – чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на властта /служител на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен/ за удостоверяване на истинността на някои
обстоятелства - престъпление чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от
НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание „глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване и протест по реда на глава ХХІ от НПК, в 15-
дневен срок пред ШОС от днес.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3