Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
За да се произнесе, съобрази: С Решение № 94/02.07.2014г. , постановено по гр-д. № 251/2014г. Районен съд С. е отхвърлил иска на Е. П. Д. против П. Д. Ф. с правно основание чл. 144 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 100лв., считано от подаване на иска до изтичане на предвидения срок за обучение в средно учебно заведение, ведно със законната лихва при просрочие, като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен искът на Е. П. Д. против П. Д. Ф. за заплащането на месечна издръжка в размер на 100лв., считано от 20.02.2014г. до 21.03.2014г. като неоснователен . Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Е. П. Д.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се, че изводите на първоинстанционния съд относно реализираните от ответника по исковете доходи са неправилни. По делото ответникът доказал доход от 170лв. месечно, с който очевидно не можел да издържа нито себе си, нито двете си непълнолетни деца. Ответникът бил работоспособен и било ноторно известно, че строителните работници /какъвто е той/ получават повече от 170лв. месечно. Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение, като се отчете фактът, че на 02.09.2014г. двете деца на ответника са навършили пълнолетие. Претендират се разноски. В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е преценил липсата на предпоставки за уважаване на предявевните искове, поради обстоятелството, че трудовото възнаграждение на ответника е 170лв., работи по срочен трудов договор и има задължение към две непълнолетни деца. Развива подробни доводи по наведените в жалбата оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение съдът го намира за изцяло валидно и допустимо. По същество решението е неправилно само в частта му относно присъждане на исканата от ищцата издръжка, считано от 03.09.2014г. до завършване на средното й образование. С исковата си молба ищцата Е. П. Д. твърди, че ответникът е неин баща и след навършване на пълнолетие от нейна страна й дължи издръжка, тъй като тя продължава обучението си за придобиване на средно образование. Сочи, че ответникът има средства, с които да й заплаща месечна издръжка от 100лв., претендира да бъде осъден последният да заплаща посочения размер на издръжката, считано от предявяване на иска до приключване на обучението й в учебно заведение за средно образование. Твърди се, че ответникът е имал възможност да заплаща издръжка на ищцата от момента на навършване на пълнолетие от нейна страна, като се претендира да бъде осъден да заплати такава в размер на 100лв. месечно, считано от 20.02.2014г. до подаване на исковата молба в съда. Ответникът в подаден в законоустановения срок отговор на исковата молба заема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на издръжка, поради това, че не разполага със средства за изплащането й. От данните по делото се установява, че ищцата е навършила пълнолетие и продължава обучението си в средно учебно заведение. Същата не работи, не реализира доходи, майка й е инвалид, а основните средства за издръжката й се осигуряват от нейните баба и дядо по майчина линия. Майката получава инвалидна пенсия от 179,99лв. Ищцата учи в гр. ВТ, като живее на квартира в града и заплаща месечен наем от 90лв. Ответникът от своя страна работи по трудов договор, на 4 часов работен ден срещу 170лв. месечна заплата. Договорът е сключен със срок на изпитване до 06.08.2014г. Освен ищцата, ответникът има още две деца, които са родени на 02.09.1996г. и учат в средно учебно заведение в гр. С.. Тяхната майка е безработна. При тези данни от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 144 от СК и чл.149 от СК вр. с чл. 144 от СК. Искът за присъждане на издръжка за минало време и искът за присъждане на издръжка до 02.09.2014г. са неоснователни. От данните по делото се установява, че от момента, в който ищцата е навършила 18 годишна възраст – 20.02.2014г. до посочената дата- 02.09.2014г. ответникът е разполагал с доход от 170лв. месечно и е имал задължение да издържа двете си непълнолетни деца, родени на 02.09.1996г. При тези обстоятелства е очевидна невъзможността на П. Д. Ф. да дава издръжка на пълнолетната си вече дъщеря. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК издръжка се дължи на навършилите пълнолетие и продължаващи образованието си деца от техните родители само ако първите не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и ако вторите могат да дават издръжката без особени затруднения. Посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата само на една от тях е основание да се отхвърли иска за издръжка. В случая липсващата предпоставка е възможността на ответника да дава издръжка на ищцата без особени затруднения. Доходът му не позволява да бъде осигурявана издръжка едновременно за двете му непълнолетни деца и за пълнолетната му дъщеря, дори и в минималния предвиден от закона размер. След като обаче децата на ответника са навършили пълнолетие и той по силата на закона е освободен от задължението си да ги издържа, автоматично се е увеличила възможността му да дава издръжка на дъщеря си, която е предявила и иск за това. Навършването на пълнолетие от страна на децата на ответника е факт, настъпил след образуване на въззивното производство по делото, поради което въззивният съд е задължен да го съобрази. Ищцата от своя страна продължава обучението си в средно учебно заведение след навършване на пълнолетието си, не притежава имущество и не реализира доходи, от които да се издържа, поради което с оглед разпоредбата на чл. 144 от СК й се дължи издръжка от нейните родители. Ответникът като неин баща би могъл с оглед реализираните от него доходи, да предоставя издръжка в минималния определен от закона размер, а именно 85лв. месечно. Ответникът възразява в отговора на въззивната жалба, че работи по трудов договор със срок за изпитване, който изтича на 06.08.2014г. и че по реда на чл. 176 от ГПК установил, че не реализира други доходи освен тези по трудовото си правоотношение. Пред въззивния съд не са представени доказателства за прекратяване на трудовия договор на ответника с работодателя му, а от друга страна той е в трудоспособна възраст и може с оглед факта, че работи 4 часа при сегашния си работодател, да реализира и допълнителни доходи. Издръжката следва да се дължи считано от датата, следваща деня на навършване на пълнолетие на децата на ответника, а именно - 03.09.2014г. до завършване на средно образование от страна на ищцата или до навършването на 20- годишна възраст, ако към този момент все още продължава обучението си в средно учебно заведение. Гореизложените фактически и правни констатации обосновават извода, че решението на РС С. е неправилно само в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 144 от ГПК за издръжка за периода след 03.09.2014г., поради което в тази му част то подлежи на отмяна. В останалата си част решението е правилно и следва да се потвърди. При този изход на делото ответникът по жалба не следва да дължи на ищцата разноски за водене на делото пред първата инстанция, с оглед факта, че издръжката се присъжда за период след приключване на първоинстанционното производство. Водим от горното , Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 94/02.07.2014г., постановено по гр.д. № 251/2014г. на Районен съд С. само в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. П. Д. против П. Д. Ф. иск с правно основание чл. 144 от СК за присъждане на издръжка за периода от 03.09.2014г. до завършване на средно образование от страна на Е. П. Д. или до навършване на 20- годишна възраст ако към този момент не е завършила средно образование и за размер от 85лв. месечно, вместо което, ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА П. Д. Ф., ЕГН * да заплаща на Е. П. Д., ЕГН * месечна издръжка от 85лв. / осемдесет и пет лева / месечно, считано от 03.09.2014г. до завършване на средно образование от страна на Е. П. Д. или до навършване на 20- годишна възраст ако към този момент не е завършила средно образование, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до окончателното й изплащане. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/02.07.2014г. , постановено по гр.д. № 251/2014г. на Районен съд С. в останалата му обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |