№ 21998
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20251110103979 по описа за 2025 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Н. Х. И. от гр. София, в обстоятелствената част на която
се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане сумата за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в размер на 455,81 лева (четиристотин
петдесет и пет лева и 81 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2024 г. до изплащане
на вземането и сумата 78,37 лева (седемдесет и осем лева и 37 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 17.10.2024 г. По
така подаденото заявление било образувано гр.дело № 65523/2024 г. по описа
на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК ответникът е подал възражение по чл.
414а от ГПК, по което ищецът е взел отрицателно становище, поради което са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск..
При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като
потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, п.к.1463, общ. Триадица, ..., аб. № 266230, е потребявал топлинна
1
енергия в периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г, която не е заплатил, ищецът
моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
същия дължи сумата 455,81 лева (четиристотин петдесет и пет лева и 81
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 30.10.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 78,37
лева (седемдесет и осем лева и 37 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 17.10.2024 г.
В исковата молба са налице твърдения, че ответникът - ползвател на
имота, описан в исковата молба, е и ползвател на топлинна енергия през
периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и съответно е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия
са дължими от него. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия от ищеца, които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските взаимоотношения между ищеца и потребителите
на топлинна енергия. В същите са определени редът и срокът, по които
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия, а именно - 45-дневен срок след датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в посочените ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ този
на доставка на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца,
същия изпада в забава за изплащането на съответната сума, съгласно чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия
през исковия период, но задължението не е погасено. Сградата-етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия „Техем сървисис“
ЕООД, съгласно закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са
били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
2
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който особеният представител на ответницата Н. Х. И. оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че правото на собственост или ползване
върху процесния имот е недоказано. Посочва, че имотът се притежава в
съсобственост, поради което ответницата не дължи заплащане на пълната
претендирана сума. Предявява възражение за изтекла погасителна давност за
част от вземанията за главница и лихви.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД
намира исковете за основателни. Счита, че е водил надлежно топлинно
счетоводство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 65523/2024 г. по описа на СРС, 90 състав,
от ищеца на 30.10.2024 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело суми
относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, п.к.1463, общ. Триадица,
..., аб. № 266230. По отношение на собствеността на процесния недвижим
имот е представен договор за продажба на държавен недвижим имот, влязъл в
сила на 23.11.1990 г., от който е видно, че наследодателя на ответника и нейн
съпруг . е придобил собствеността на процесния недвижим имот. Видно от
представения акт за граждански брак от 1975 г., сключен между ответницата и
съпруга й, съдът намира, че собствеността на процесното жилище е придобито
в режим на съпружеска имуществена общност при равни квоти.
От представеното удостоверение за наследници изх. № 27/08.01.2020 г.,
издадено от СО, район Триадица, се установява, че . е починал на 25.12.2019 г.
и е оставил законни наследници - Н. Х. И., негова съпруга и синовете му ...
Това означава, че на основание чл. 9, ал. 1 ЗН и чл. 5, ал. 1 от ЗН квотите в
съсобствеността на имота са 4/6 ид.ч. за Н. Х. И. и по 1/6 ид.ч. за всяко от
децата. Впоследствие с договор за дарение от 21.12.2021 г. по нотариален акт
.., том IV, дело .. от 2021 г. на нотариус ... е дарил на ответника Н. Х. И.
собствената си 1/6 ид.ч. от собствеността на жилището, т.е. ответницата е
придобила собствеността на 5/6 ид.ч. от собствеността на апаратамента.
3
От заявление декларация от 30.07.2020 г. до ищцовото дружество,
подадено от ответника Н. Х. И. е видно, че именно тя е поискала партидата за
имота като ползвател на топлинна енергия да бъде прехвърлена на нейно име.
Затова съдът намира, че именно между страните по делото е възникнало
валидно договорно правоотношение при Общи условия между страните за
доставка от страна на ищеца на топлинна енергия през процесния период
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. при квоти 5/6 ид.ч. за ответницата и 1/6 част за
третото неучастващо по делото лице ....
От неоспорената съдебно – техническа експертиза и писмените
доказателства, представляващи главни отчети и индивидуални справки за ТЕ,
подписани от ответницата Н. Х. И., издадени от третото лице – помагач, които
съдът кредитира, се установява, че справката на фирмата за дялово
разпределение – „Техем сървисис“ ЕООД, съдържа данни за общия разход на
топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като
изчисленията са правени съгласно нормативната уредба. Изчислена е
потребена топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление от щранг –
лира в банята и за битова гореща вода, както и съответните изравнявания за
периоди по ФДР. В имота на ответника не е имало отоплителни тела, а
единствено щранг – лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. Топлата вода
е начислявана по реален отчет на разпределителите.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, с уточнение в открито съдебно заседание, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че ответникът не
е платил начислените суми за процесния период, тъй като представените от
ответницата платежни документи касаят задължения, които са извън
процесните. Като начислени от ищеца по фактури и след корекции по
изравнителни сметки и при съобразяване с действащия за периода ЗДДС,
както и след приспадане на задълженията в тригодишна давност са суми в
размер на 430.22 лв. главница и лихви в размер на 81.98 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
4
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „Техем сървисис“
ЕООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
5
липсата на оспорване от страна на ответника на основанието на иска и
дължимостта на претендираните вземания. Съдът кредитира неоспорените
счетоводни документи и ССЕ относно размера на дължимите суми. Същите са
в размер на 455.81 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., поради което
съдът намира, че следва да разгледа възраженията на ответника за изтекла
погасителна давност. Съдът намира възражението за основателно, тъй като
според разпоредбата на чл. 111, б.в. от ЗЗД давността в случая е тригодишна,
като доколкото заявлението по реда на чл. 410 от ГПК е депозирано на
30.10.2024 г. вземането преди 30.10.2021 г. е погасено по давност, а именно за
периода м.05.2021 г. – 29.10.2021 г. Според заключението на вещото лице по
ССЕ размерът на дължимата сума е 430.22 лв. В същото време и доколкото се
установи, че ответницата е собственик на 5/6 ид.ч. от собствеността на
жилището, съдът намира искът за основателен за сума в размер на 358.52 лв., а
до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер. Съдът кредитира неоспорената
съдебно – счетоводна експертиза относно размера на дължимите суми.
Същите са в размер на 81.98 лева за процесния период 15.09.2022 г. до
17.10.2024 г., т.е. по – висок размер от претендирания от ищеца 78.37 лв.,
поради което съдът намира, че с оглед квотата в собствеността на имота на
ответницата, иска следва да бъде уважен за размер от 65.31 лв., а до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на 908.50 лв.,
представляващи държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, с включени разноски по заповедно
производство по ч.гр.д. № 65523/2024 г. по описа на СРС, 90 състав. От страна
6
на ответника не са представени доказателства за направени разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ... със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., против Н. Х. И.
ЕГН: **********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез особен представител адв.
Н., че Н. Х. И. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумите 358.52 лева
(триста петдесет и осем лева и петдесет и две стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
30.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 30.10.2024
г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 455,81 лева и за периода 01.05.2021 г. – 29.10.2021 г., дължи сумата
65.31 лв. (шестдесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 17.10.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 78,37 лева, за топлоснабден имот в гр.
София, п.к.1463, общ. Триадица, ..., аб. № 266230, по издадената заповед
..5649 от 12.11.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 65523/2024 г. по
описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Н. Х. И. ЕГН: **********, със съд. адрес гр. София, ..., чрез
особен представител адв. Н., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД ..., със седалище и адрес на управление: гр.София, ..., направените по
делото разноски в размер на 908.50 лв. /деветстотин и осем лева и петдесет
стотинки/, с включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. №
65523/2024 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Техем
сървисис“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ... № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7