РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Силистра, 16.03.2015 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря А.Т.
разгледа адм.дело № 142 по описа на съда за
Жалбоподателите Б.Д.Ц. с ЕГН **********, ЕООД „Аким-Стар“ с ЕИК по БУЛСТАТ *********, А.А.П. с ЕГН ********** и ЕООД „Аким-Нел“ с ЕИК по БУЛСТАТ ********* сезира съда с искане за обявяване на нищожността, респ. за отмяна, на виза за проектиране на външна врата към офис, издадена на 11.09.2014 г. от главния архитект на Община Тутракан, позовавайки се на нарушение на материалния и процесуалния закон; претендират направените по делото разноски.
Ответникът – главният архитект на Община Тутракан – не изразява становище по жалбата.
Заинтересованото лице ЕООД „Техномобил-Пламен Иванов“ с ЕИК по БУЛСТАТ ********* счита, че жалбата е недопустима, и претендира направените по делото разноски.
Съдът прие за установено следното:
Ответникът е издал на 11.09.2014 г. виза в полза на заинтересованото лице със следния текст: „На осн. чл. 140 от ЗУТ – проект за отваряне на външна врата към офис“ (л. 52 от делото). Видно обаче от документите, съставляващи л. 126 и л. 150, на 05.03.2014 г. ответникът е издал друга виза с идентичен предмет в полза на същото лице.
Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 – 2 АПК, административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, както и липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна. В конкретния случай ответникът е процедирал в разрез с това свое задължение, издавайки оспорената виза, при положение че тя е тъждествена, от обективна и субективна гледна точка, на визата от 05.03.2014 г. Дори да се кредитира твърдението, че първоначалната виза е била изгубена от заинтересованото лице, това не е основание за повторно издаване на виза със същите обективни и субективни предели, тъй като чл. 27, ал. 2, т. 1 – 2 АПК не предвижда подобно изключение. Въпрос на деловодна организация в учреждението на ответника е съхраняването на оригинал от всеки издаден административен акт, така че заинтересованото лице да се снабди с официален препис от него, ако изгуби екземпляра от акта, с който разполага.
С издаването на визата от 05.03.2014 г. ответникът е изчерпил своята компетентност да се произнесе по въпроса, съставляващ предмет на административното производство. С оглед на това при издаването на оспорената виза от 11.09.2014 г. е извършено при липса на компетентност – порок по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Следователно оспорената виза е нищожна, поради което жалбата срещу нея трябва да бъде уважена.
Неоснователен е доводът на заинтересованото лице за недопустимост на жалбата. На първо място, проверка за допустимостта на производството е извършена от Върховния административен съд по реда на частното обжалване и са дадени указания до настоящия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. На второ място, нищожността на оспорения административен акт не прави жалбата срещу него недопустима. Напротив – разпоредбите на чл. 128, ал. 1, т. 1 и чл. 149, ал. 5 АПК изрично регламентират възможността за оспорване на нищожни административни актове, което може да се реализира без ограничения във времето.
При този изход на делото ответникът дължи на жалбоподателите общата сума от 120 лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси (в представените договори за правна защита и съдействие няма данни за договорена и платена сума, поради което разноските за адвокатско възнаграждение не са доказани и не следва да бъдат присъждани).
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА виза за проектиране на външна врата към офис, издадена на 11.09.2014 г. от главния архитект на Община Тутракан.
ОСЪЖДА Община Тутракан да заплати на Б.Д.Ц. с ЕГН ********** сумата 10 (десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Тутракан да заплати на ЕООД „Аким-Нел“ с ЕИК по БУЛСТАТ ********* сумата 50 (петдесет) лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Тутракан да заплати на А.А.П. с ЕГН ********** сумата 10 (десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Община Тутракан да заплати на ЕООД „Аким-Стар“ с ЕИК по БУЛСТАТ ********* сумата 50 (петдесет) лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: