О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер                             11.02.2021 година                 гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският окръжен съд , наказателен състав

На единадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година

В открито съдебно заседание в следния състав :

 

                                                     Председател: Събчо Събев

                                                                                 

Секретар Милена Софронова

прокурор  Мануел Манев

като разгледа докладваното от съдия Събчо Събев

н.ч.дело № 69 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

              Производството е образувано по молба на осъдения И.Д.И. на основание чл. 437 ал.2 НПК. Прави искане за предсрочно освобождаване.

          Към молбата е приложен доклад от инспектор В. - СДВР в затвора Бургас, изготвен на 07.01.2021 год., даващ отрицателно мнение на молбата за УПО. Проследява поведението на И. от постъпването му в затвора, поведенческите му прояви, постигнати резултати от поправителната дейност. Той е в затвора повече от три години, позволяващо пълен и точен анализ на личностните му качества, постижения и недостатъци. В срока на изтърпяване на наказанието И. е демонстрирал добро поведение, заема ниски позиции в затворническата общност. Установил е занижено ниво на интелектуално развитие. Диагностициран е със „смесено изоставане в развитието и дефицит на вниманието“. Липсва самокритичност, ниска самооценка. Спазва правилата в затвора, отнася се с уважение към персонала на затвора. Емоционално неустойчив. Не се включва в общите мероприятия в затвора. Не осъзнава извършеното престъпление, не приема вината си, не разбира мотивите за извършеното престъпление. Има съществени затруднения във възможностите си за самостоятелно мислене.  Опасността от рецидив е нисък, рискът от сериозни вреди е в средни нива. Няма изградени трудови навици. Има една награда, не е наказван. Инспекторът мотивира извод, че към настоящия момент все още не са изпълнени в необходимата степен целите на наказанието по ч. 36 НК и е нецелесъобразно на този етап от изпълнение на наказанието лишаване от свобода Митев да бъде УПО. Необходима е работа по изграждането на позитивни поведенчески нагласи и умения за мислене и устойчиво и законосъобразно поведение.

          Подобна е позицията и на инспектор Ст. В престоя си в затвора у И. не са изградени устойчиви позитивни нагласи, има проблемни зони, в които следва да продължи работата. Дава отрицателно мнение за УПО.

          В текущ доклад на инсп. В. от 05.06.2020 год. – педагог в ПДНМ при затвора Враца, дава своята оценка на лишения от свобода И.. Констатира ниската опасност от рецидив, както и добро поведение по време на изпълнение на наказанието на това място. С оглед на извършеното престъпление по чл. 116 НК определя риска от сериозни вреди за обществото като среден. Проблемни зони са начина на мислене.     

              Към молбата затворническата администрация е приложила личното му досие. Приложена е справка за престоя в затвора и изтърпения срок по присъдата.

              В доклад за пробационен надзор по повод молбата за УПО от 09.02.2021 год. констатира завишаване оценката от рецидив от 33 на 55 точки. Проблем остава отношението му към извършеното престъпление, образование и обучението му, умения за мислене. Отношението му към труда е в гранични стойности. С настаняването му в затвора Враца на 18.04.2018 год. И. завършил образованието си за 9 и 10 клас съобразно специалните му образователни потребности, произтичащи от диагнозата му -  „смесено изоставане в развитието и дефицит на вниманието“. В процеса на образование посещавал редовно учебните занятия, проявявал старание в усвояване на учебния материал според възможностите си, активно се включвал в груповите занятия. Поддържал постоянен контакт с близките си. От 13.08.2020 год. е приведен в затвора Бургас, разпределен в ЗООТ. Не е ангажиран с трудова дейност и не се включва в масовите мероприятия. В разговор с инспектора лишеният от свобода споделил, че приема отговорността на извършеното престъпление. Ако бъде освободен, ще живее при родителите си в гр. Бургас и направи опит да намери работа. Социално неадекватен, усамотен, избирателно общителен, емоционално лабилен. Изпитва трудности във възприемането на учебен материал. Положителното е, че поддържа добри връзки с роднините си. Няма изградени трудови навици. Няма перспектива за живот на свобода. 

              В становище началника на затвора Бургас изразява мнението на администрацията. Резултатите от проведената през годината възпитателна и корекционна дейност са недостатъчни. И. получава осезаема подкрепа от роднините си в престоя си в затвора. Умствено изостанал, спазва правилата в затвора и към персонала се отнася с уважение. В Бургас не е наказван или награждаван. Молителят изпитва видими трудности в интелектуално отношение, не полага и усилия за развитието си в тази сфера. Не се включва в общите мероприятия. От първоначалната оценка на риск от рецидив се наблюдава завишение на стойностите и в настоящия момент. И. не съзнава в пълна степен тежестта на извършеното престъпление, не разбира мотивите, не приема вината си. Установени са осезаеми трудности в интелектуалната му сфера, проявление на което е трудности при вземане на решения, не съзнава последствията от своите действия и решения. Рискът от вреди в контролирана среда е среден към нисък, но в обществото се определя като среден. Не са постигнати в планираната степен поставените задачи и цели, поради което предлага молбата за УПО да не бъде уважена.

              В писмената си молба И. излага, че са налице предпоставките да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието му лишаване от свобода, изтърпял е необходимия законов минимум за това. Независимо от посоченото придобито в затвора образование, тя е с много и елементарни граматически грешки, свидетелстващо за нивото на придобитите знания, начин на мислене. Посочва размера на присъдата си от 6 години и остатъкът от 2 години и четири месеца, както и работата му в затвора във Враца от значение за намаляне времето на престой. Отправя надежда за уважение молбата му за УПО. 

              В съдебно заседание участваха прокурор, представител на началник на затвор Бургас и осъденото лице-молител, представлявано от защитник, назначен по негова молба. Страните не поискаха събирането на нови доказателства.

              За началник на затвора оспори молбата на И.. Потвърди изцяло дадената писмена оценка за лишения от свобода. Целите на наказанието не са изпълнени и е налице необходимост от продължаване на корекционната работа. Завишаване риска от рецидив се дължи не на промяна в поведението на И., а на отношението му към труда. В Бургас отказва да работи. Няма провинения и наложени наказания, но от това не могат да се направят положителни изводи за изпълнение целите на наказанието според чл.36 НК. Поиска от съда молбата му за УПО да бъде оставена без уважение.  

              Прокурорът се изказа за неоснователност молбата на осъденото лице. Не са изпълнени фактическите основания, свързани с лично поведение, Митев да бъде УПО. Здравословното му състояние не е основание за уважаване на молбата му.

              Защитникът на И. поиска молбата му да бъде уважена. Според него са постигнати целите на наказанието и той се е поправил. Във Враца активно е участвал в различни мероприятия и положил усилия да се образова. Има подкрепата на семейството.

              Осъденото лице поиска молбата му да бъде уважена. Изрази съжаление за деянието си и декларира, че никога няма да извърши престъпление. При евентуално освобождаване ще работи и ще живее със семейството и опита да се устрои на работа.       

              След оценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

              С постановление на прокурор от 21.08.207 год., И. е бил задържан, а с решение на съда от 22.08.2017 год. му е взета първоначална мярка за неотклонение „задържане под стража“. Настанен в затвора Бургас, впоследствие преместен на 18.04.2018 год. в ********, специализиран за престой на непълнолетни задържани и изпълнение наказание лишаване от свобода за тях. С навършване на пълнолетие, на 13.08.2020 год. е преместен в затвора Бургас. На 20.09.2018 год. с присъда 220 на Окръжен съд Бургас, И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 116 ал. 1, т. 4, предлж. Второ- убийство на малолетно лице, и т.6 предлж. Второ – особено мъчителен начин за убития,  НК, извършено през деня на 20.8.2017 год. в гр. Бургас в асансьорна кабина на ********и осъден на осем години лишаване от свобода, Определен е първоначален „общ“ режим на изпълнение на наказанието. И. е осъден да заплати обезщетение на майката на пострадалото момиче в размер на 150 000 лева., както и разноските по делото. Апелативен съд Бургас с решение от 27.03.2019 год. потвърдил присъдата. С решение 155 от 12.11.2019 год. ВКС изменил решението на надзорната инстанция, като намалил срока на наказанието лишаване от свобода на шест години.  

               Към момента на деянието И. е неосъждан. Това е първо пребиваване в затвор.  

              С оглед на възрастта на И., бил определен първоначален общ режим на изпълнение на наказанието. Към момента, настанен в затвора Бургас в ЗО от открит тип.

              По представените от затворническата администрация справки съдът установява, че наказанието се изтърпява без прекъсване в затвора. Към датата на съдебното заседание, И. е изтърпял три години, пет месеца и 20 дни лишаване от свобода, пет месеца и 15 от работа, или общ срок на наказанието е 3 години 11 месеца и 5 дни. Остатъкът до пълното изтърпяване на наказанието е две години и 25 дни.  

              Съобразно изискването на чл. 70  ал.1 т.1 НК, следва да е изтърпял не по малко от половината на наложеното наказание. На 21 август 2020 год. придобил право за УПО. Посоченото в молбата основание, че изтърпял необходимата и изискваща се по закон част от наказанието, която му позволява да подаде молба за УПО, е налице и тя като допустима, следва да се разгледа по основателност.

              От постъпването си в затвора администрацията извършила периодични оценки  на риска от рецидив. Първоначалната е определена на 33 точки, придружена с психологическо изследване. То е установило интелектуалното ниво на осъдения и леката умствена изостаналост. Диалога с него е труден и слабо информативен. Не са установени суицидни намерения. Установена е тревожност и определена задача при промяна на поведението му, да се окаже помощ. Установени са и средни показатели за физическа агресия. С заповед от 30.05.29018 год. е определен да работи по лично желание за хигиенизиране района на поправителния дом безплатно. В оценката от 29.11.2018 год. са отчетени основните прояви в престоя му в затвора. Завършил девети клас, обучаван индивидуално и съобразно възможностите му. Имал конфликт с други пребиваващи в затвора и упражнил насилие над друго лице, изследван от администрацията на ******** в началото на 2019 год. Прокурор с постановление отказал образуване на наказателно производство поради липса на деяние по НК. В оценката от май 2019 год. са отчетени успехите му в обучението в училище, констатирано ограниченото му интелектуално развитие и възможности. Последният доклад от затвора Враца е от 05.06.2020 год. затвърждаващ предходните констатации. В края на престоя си в този затвор, на 02.06.2020 год. И. е награден за доброто му представяне в учебната година с писмена похвала.

              С преместването си в затвора Бургас от 13 август 2020 год. е настанен в ЗООТ. Първоначално определения от съда режим не е променян. От психологическо изследване от 30.11.2020 год. по повод молбата за УПО, е установено умствено му изоставане. Установено е шизотипно личностно разстройство- понижени способности за личностни отношения, изкривявания във възприятията, ексцентрично поведение.

              Актуалната оценка за опасност от рецидив, е повишена от първоначалната и е 55 точки в средна степен. В момента е пълнолетен, оценката е различна от непълноленто лице. Включен е критерий отношение към труда, водел до това повишение. И. не е наказван.

              Настоящата инстанция прави извод, че не са изпълнени предпоставките за прилагането на УПО спрямо И.Д.И.. Налице е срокът на изтърпяното досега наказание лишаване от свобода, установени са положителни поведенчески нагласи, но от всичко това не може да се направи извод за поправянето му според изискванията на закона. Освен положените усилия да се образова, във връзка с което е и единствената награда, в поведението му няма установени трайни и осъзнати дълбоки промени, в разбирането на причините и условията на извършеното тежко престъпление, осъзнато отношение и оценка на това поведение. От постъпването му в затвор за изпълнение на наказанието, от всички длъжностни лица, инспектори, психолози, се установява една и съща личностна характеристика на И. – ниско интелектуално ниво, умствена изостаналост. Затворен и необщителен с другите, няма реално настъпила промяна в поведението и психиката му, необходими за живот на свобода.  Той няма умствен капацитет да осъзнае, разбере и осмисли причините за престъпното си поведение и на тази основа да приеме вината и последиците. Съдът прави разлика в изречените от И. думи на съжаление от осъзнато и критично отношение към извършеното тежко престъпление. В нито една оценка или изследване И. не заявява открито отношението и оценката на това деяние. Свит, необщителен и изолирал се от другите, дори и от персонала на затворите, прави почти невъзможно корекция на поведението му. Не се наблюдават никакви положителни лични качества или стремеж към промяна. Целта на изпълнение на наказанието е да се поправи и това да е основа за поведението му на свобода. Отрицателна оценка на молбата му е и обстоятелството, че независимо от осъждането с присъдата да заплати разноските по делото и обезщетението на пострадалата майка, И. не е направил никакви усилия, нещо повече, няма никаква мисъл или насоченост в поведението му за това задължение, което е неделима част от наказателната репресия против него. Проявява само и единствено мисъл за себе си, да бъде освободен от затвора и нищо повече, за осъзнаване на деянието и последиците от него. Имал е възможност да работи, но не проявява инициатива и желание затова, дори и само да облекчи режима си и намали срока на пребиваване в затвора.  

              При налична и към момента в недостатъчна степен осъзнаване на престъпно поведение, в съчетание с неговата ниска интелигентност и образованост, липса на капацитет за самостоятелно и независимо мислене, съчетано с връщането му в среда и условия, същите преди, по време и след деянията, затвърждават извод, че не следва да бъде уважена молбата му. За това тежко престъпление, отнел живота на 11 годишно дете, е определено наказание, което следва да се изпълни изцяло, оценено в настоящия момент. Няма установен видим стремеж у него да бъде УПО съобразно закона, с план и желание да устрои живота си на свобода. Молбата е по скоро автоматична реакция, отколкото дълбоко осъзнат искан и целен резултат. Той няма правилна ориентация в затвора, за да се очаква правомерно поведение на свобода. Няма професия, няма хора навън, които да го поемат и подпомогнат в устройването му на свобода. Личните отношения с близките, освен че са чести и регулярни, не дават основание  за надежда и подкрепа навън. Те нямат и такъв капацитет. 

              При това настоящата инстанция споделя изводите на затворническата администрация, че И. следва да остане до края на срока на наказанието лишаване от свобода, което ще даде възможност за работа в насока преодоляване на слабостите и остатъците във възпитателната работа, които са пряк резултат на него самия, а не други фактори.

              Остатъкът до пълното изтърпяване на наказанието към 2 юли 2020 год. включително, е две години и 25 дни.   

              Настоящата инстанция прави единствен извод, че не са налице кумулативните изисквания на чл. 70 ал.1 НК И.И. да бъде освободен условно предсрочно. Изтърпял е повече от половината от наказанието, но поведението не дава основание за извод за поправяне.  

              От представените на съда проверени и анализирани писмени доказателства - лично досие и други документи, скрепени и с позицията на началника на затвора и други администратори, настоящата инстанция намира молбата за неоснователна. От събраните доказателства по чл. 439а НПК не може да се направи обоснован извод за поправянето на И. и уважена на молбата му за предсрочно освобождаване.  

              Воден от горното и на основание чл. 440 НПК, съдът

 

              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

             

              Оставя без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на И.Д.И. ЕГН **********,***, изтърпяващ наказание осем години лишаване от свобода по присъда 220 по НОХД  255/18 год. на Окръжен съд Бургас, потвърдена с решение 14/19 год. на Апелативен съд и изменена с решение на ВКС 155 от 12.11.2019 год., като е намален размера на наказанието на шест години лишаване от свобода.

               

               Определението подлежи на обжалване или протестиране в седемдневен срок от обявяването му, пред Апелативен съд гр. Бургас.

 

                                

 

                                                                        Председател: