Р Е Ш Е Н И Е № 260454
гр. Пловдив, 07.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на тридесети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА
БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 636 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът К.Г.Й., ЕГН **********,***
**, със съд. адрес:*** ***, офис **, чрез адв. Ц.В., е предявил срещу ответника
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 82 960
лв., от които общо 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и 2
960 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
от 31.06.2020 г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски.
Твърди, че **** г. около **** ч. в гр. **** при управление на лек
автомобил „БМВ 320 Д", peг.№ ****, водачът Н.Д.Д. извършил грубо нарушение на правилата за движение,
като движейки се по ул. **** отнел предимството и не пропуснал пресичащия
пътното платно от дясно на ляво на обозначена с пътна маркировка пешеходна
пътека, тип
„Зебра“, пешеходец К.Г.Й., като по този начин реализирал пътнотранспортно
произшествие.
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 6/*****г., като по случая е
образувано ДП № 94/2020 г. на РУ на МВР — *****. Образувано е н.о.х.д.№
406/2020 г. на Районен съд –*****, като наказателното производство е приключило
с одобрено от съда Споразумение от 15.09.2020 г., с което подсъдимият Н.Д.Д. се
е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
последно, вр. б. „А", предл. 2, вр. ал. 1, б. „Б", предл. 2, вр. чл.
342, ал. 1, предл. 3 от НК, за това, че при управление на лек автомобил „БМВ
320 Д", рег.№ *****, е нарушил правилата за движение по пътищата по в чл.
119, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на К.Г.Й. средна телесна
повреда.
В резултат на ПТП на пострадалия
К.Й. са причинени сериозни травматични увреждания, като непосредствено след
инцидента е бил транспортиран в УМБАЛ „****" ЕАД - **** в увредено общо
състояние, като са установени: контузия на главата; фрактура на диафизата на
тибията на границата /проксимална/ средна трета с дислокация под ъгъл на
скъсяване в областта на десния долен крайник (открито счупване на десните
голямо и малко пищялни кости); многофрагментна фрактура на диафизата на тибията
в проксимална трета на лявата подбедрица (счупване на лявата голямо пищялна кост
в горната част); фрактури на 7-мо
и 8-мо ребра в ляво по средна аксиларна линия. През периода *****г. -
21.02.2020 г. на ищеца било назначено
медикаментозно лечение с антибиотична терапия и обезболяващи, а на 15.02.2020
г. е извършена операция чрез открито наместване на фрактурите с вътрешна
фиксация с метални остеосинтези.
Правилното възстановяване на десния
долен крайник наложило фиксирането на поставената метална остеосинтеза чрез
медицинска планка и пирони и обездвижване изцяло с помощта на гипсова
имобилизация. Лечението продължило в домашно-амбулаторен режим с медикаментозна
терапия и стриктно спазване на постелен режим с ненатоварване на увредените
долни крайници. След сваляне на имобилизацията ищецът провеждал раздвижване,
физиолечение и рехабилитация, но с незадоволителен резултат, поради което бил
насочен за болнична рехабилитация в МБАЛ „***** - ****" ЕООД за периода 16.07.2020 г. - 27.07.2020
г.
Травмите, получени в
резултат на пътнотранспортното произшествие, му причинили внезапно и неочаквано
увреждане на здравето, с множество болки, страдания и изключително интензивни
негативни преживявани. За дълъг период от време ищецът не можел да се обслужва
самостоятелно и имал постоянна нужда от помощта на близките си за удовлетворяването
на елементарни и ежедневни хигиенни и битови потребности, като непрекъснато изпитвал
чувство на непълноценност и зависимост от околните. Освен това бил принуден да
спазва постелен режим и да избягва физическо натоварване на долните крайници през
продължителен период от време, поради което намалели социалните му контакти, а
това довело до изолиране и отчуждаване от околния свят. Започнал да страда от
безсъние, често се будил посред нощ от кошмарни сънища, свързани с
произшествия, което довело до постоянна умора и отпадналост. Изпитвал
непреодолим страх от движението по пътищата, а придвижването му било
изключително затруднено и лесно се уморявал.
В резултат на получените травматични
увреждания са налице и оперативни белези по долните крайници, болки при
натоварване, при проявата на резки климатични промени, както и ограничен обем
на движенията в областта на травмите. Освен претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от получените травматични увреждания, ищецът претърпял и
имуществени вреди - направени разходи за оперативно лечение на обща стойност от 2 960 лв., съгласно фактура № **** от
19.02.2020 г.
Към датата на ПТП лекият автомобил
„БМВ 320 Д", peг.№ *****, е имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗК „Лев Инс" АД
с полица № *****,
валидна от 20.11.2019 г.
до 19.11.2020 г. Затова на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ на 31.03.2020 г. ищецът
предявил извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди пред застрахователя ЗК „Лев Инс" АД, като представил
всички налични и относими към застрахователното събитие и последиците от него
писмени документи и доказателства. Въпреки това, с уведомление изх.№
3322/01.04.2020 г. ответникът отказал да изплати на ищеца обезщетение за
претърпените вреди, поради което и на основание чл. 498, ал. 3 от КЗ е налице за
ищеца правен интерес от предявяване на настоящия иск по съдебен ред.
Ето защо, моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетения за претърпените
от него в резултат на ПТП имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 82 960 лв., от които общо
80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и 2 960 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.06.2020 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Подробни съображения в тези
насоки излага в исковата молба и в писмени бележки по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертизи.
Ответникът Застрахователна
компания „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Симеоновско шосе 67-А, ЕИК *********,
със съд. адрес:***, пл. ****, вх. *, ет. *, чрез адв. В.Д., е подал отговор, в
който заявява, че предявените искове са допустими, но ги оспорва изцяло по
основание и по размер.
Признава наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лекия автомобил „БМВ 320 Д", peг.№ *****, обективирана в застрахователна полица № *****, валидна от 20.11.2019 г. до
19.11.2020 г., но оспорва
механизма на процесното ПТП, както и всички фактически твърдения във връзка с
настъпилите вреди, описани в ИМ. Счита, че претендираното обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно завишено по размер и противоречи на принципа
за справедливост и на практиката на съдилищата, съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Прави възражения за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец по смисъла на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, тъй като: той е предприел пресичане на пътното платно в нарушение на
правилата по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП; бил е в пияно състояние, което му е
попречило адекватно да прецени възникналата ситуация; имал е предхождаща ПТП
стара фрактура на фибулата в средната трета на диафазата на дясната подберица,
което е допринесло за настъпване на процесните травми и за по-трудното и бавно
възстановяване на ищеца.
Ето защо, моли исковете да се
отхвърлят като неоснователни, ведно с
присъждане на разноски. Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си
и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, в която моли да се обяви за безспорно наличието на валидно
застрахователно отношение с ответника, но оспорва и счита за неоснователни
направените в отговора възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия и се противопоставя на всички доказателствени искания на ответника.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който заявява, че поддържа като допустими и относими направените в
отговора доказателствени искания.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С определение от 18.01.2021 г. е
признато за безспорно между страните по делото на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 от ГПК наличието на валидно сключена с ответника ЗК „Лев Инс“ АД застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лекия автомобил „БМВ 320 Д", peг.№ *****, обективирана в застрахователна полица № *****, със срок на валидност 20.11.2019 г. - 19.11.2020
г.
От приложеното н.о.х.д.№ 406/2020
г. на РС - ****, 1-ви н.с., се установява, че с одобрено от съда Споразумение
по протокол № 260004 от съдебно заседание на 15.09.2020 г. Н.Д.Д., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че на ***** г. в гр. **** при управление на лек
автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ *****, е нарушил правилата за движение по пътищата
– чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на К.Г.Й., ЕГН **********,
средни телесни повреди, изразяващи се в открито счупване на десните голямо и малко
пищялни кости, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник, и счупване на лявата голямо пищялна кост в горната част, довело до
трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека и съставлява престъпление по смисъла на чл. 343,
ал. 3, пр. последно, вр. с б.“а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за което на дееца е наложено
съответно наказание.
От събраните по делото писмени
доказателства, в т.ч. мед. документация на ищеца, и от заключението на комплексната
съдебна автотехническа и медицинска експертиза с вещи лица инж. В.Г.С. и д-р К.С.П.
– ****-**** в УМБАЛ „****“ ЕАД - ****, което съдът възприема като компетентно,
безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, както и от обясненията,
дадени от вещите лица в съдебно заседание на 30.09.2021 г., се установява, че на
*** г. около *** часа лек автомобил „БМВ 320Д“,рег.№ *****, управляван от
водача Н.Д.Д., се е движил по платното за движение на ул. *** в гр. *** в посока от изток на запад. По
същото време пешеходецът К.Г.Й. се е намирал на пешеходна пътека на същата
улица в зоната на Т-образно кръстовище с ул. ****. В момент, когато пешеходецът
е бил извън опасната зона на автомобила, е предприел пресичане на платното за
движение по пешеходната пътека в посока от юг на север, отляво на дясно пред
автомобила. Водачът на автомобила е реагирал несвоевременно на пешеходеца чрез
задействане на спирачната система и в резултат на скорости и пресичане на
траектории между тях е настъпил удар.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и
прав участък от пътя в зоната на Т-образно кръстовище между ул. *****и ул. *****,
при движение през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина. Платното
за движение в мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време
на произшествието е била суха. Върху платното за движение в мястото на
произшествието няма намерени следи от гуми. Непосредствено преди удара
скоростта на автомобила е била около 44 км./час и няма технически условия,
които да са налагали той да се движи с по-ниска скорост. ПТП е било
предотвратимо, ако водачът на лекия автомобил е започнал да реагира с екстремно
задействане на спирачната система в момента, в който пешеходецът е навлязъл на
пешеходната пътека.
По време на произшествието в лекия автомобил „БМВ
320Д” е пътувал само водачът му Н.Д.. Според показанията му, при възприемане на
пешеходеца той е бил спрял в южния край на пешеходната пътека. Възможността на
пострадалия пешеходец да възприеме правилно пътната обстановка е силно
субективна и зависи от много фактори – нормално ли е било зрението му и ползвал
ли е очила; какво е било психо-емоционалното му състояние в този момент; имало
ли е други превозни средства, които да представляват опасност за него или да му
попречат да възприеме лекия автомобил „БМВ 320Д”; … и т.н. Направените след ПТП
на *****г. изследвания на пострадалия пешеходец К.Й. са установили съдържание
на алкохол в кръвта му от 1,67 промила, която концентрация отговаря на средно
по тежест алкохолно опиване, изразяващо се в стесняване на периферното зрение, поради
което ищецът не е забелязал процесния автомобил; неправилно възприемане на
действителността; неточно локализиране на звуковите сигнали и недооценяване на
опасността в конкретната пътна ситуация. В нормално психическо и физическо
състояние (без алкохолно опиянение от средна степен) според вещите лица, би
следвало ищецът правилно да възприеме конкретната пътна обстановка, да пропусне
лекия автомобил и след това да пресече улицата.
В резултат на произшествието на *****г. на пешеходеца К.Й. са били причинени:
счупване на дясна тибия и фибула на границата горна към средна трета; счупване на лява тибия в горна трета; счупване на 7-мо и 8-мо ребро вдясно и контузия на главата, като
счупването на двете подбедрици е от удара с твърд предмет, в случая - бронята на автомобила, а счупването на 7-мо и 8-мо ребро вдясно и контузиите на главата са от удар с твърд и тъп предмет,
който може да бъде капака на колата или пътното платно.
След имобилизация на двете подбедрици Й.
е откаран в Спешен Хирургичен кабинет на УМБАЛ *****ЕАД, където са направени
изследвания, в т.ч. КТ и рентгенографии, и са установени: фрактура на 7-мо и
8-мо ребро вдясно; фрактура на дясна подбедрица - тибия и фибула в горна трета;
многофрагментна фрактура на лява подбедрица - тибия в горна трета. Пострадалият
К.Й. е приет в КОТ и е опериран на 15.02.2020 г., като на дясна подбедрица е
извършено открито наместване на фрагментите с вътрешна фиксация с поставен
заключващ интрамедуларен пирон (тибия и фибула), а на лява подбедрица - открито
наместване на тибията с вътрешна фиксация със заключваща метална плака и
гипсова имобилизация. Лечението му е продължило медикаментозно и след
подобряване на състоянието му на 21.02.2020 г. е изписан. Ищецът е имал силно
затруднена походка и болка в глезените, като от 16.07.2020 г. до 27.07.2020 г.
е лекуван във Физиотерапията на МБАЛ – ***** След подобряване обема на
движенията в коленните и глезените стави и намаляване на болковия синдром е
приучен да ходи с патерици и е изписан.
Счупването на двете подбедрици е
ограничило за продължителен период от време възможността на К.Й. да се
придвижва. Налагало се е да спазва 12 месеца постелен режим, тъй като и двете
му подбедрици са били счупени и не могат да бъдат опорен крак; бил е затруднен
в тоалет, обслужване и социални контакти; приемал е аналгетици, поради болки в
двете подбедрици и в глезените стави, за което е провеждал физиотерапия и
рехабилитация. Счупванията на двете подбедрици са зараснали при ищеца за около
12 месеца, а болките отзвучават постепенно, но при промяна на времето и
застудяване се завръщат. Към момента Й. ходи самостоятелно, но с ограничени
движения в глезените, което го затруднява при изкачване на стълби. Съобщава и
за нарушена сетивност по вътрешната част на дясна подбедрица.
Старата травма на дясната фибула на Й. не е повлияла на тежестта на
счупванията, получени при ПТП на *****г., и на периода на възстановяване, тъй
като старото счупване е срастнало и новата травма не е променила рентгеновите
данни за това срастване. Освен това, новата фрактура е на друго ниво и е
получена от директен удар в бронята на автомобила.
За извършеното оперативно лечение на ищеца са заплатени общо 2 960 лв.
за необходимите импланти, от които 1 980 лв. – за интрамедуларен пирон, и
980 лв. – за компресивна плака.
По делото са разпитани свидетелите
М. Р. Г. и Н.Д.Д., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви.
От показанията на свидетеля Н.Д.
се установява, че на *****г. управлявал
лекия автомобил „БМВ 320“ по ул. *****в гр. **** – „точно до Полицията в **** имаше пешеходна пътека, която не беше
осветена, беше тъмно тогава, около **** часа и беше тъмно. Карах със съобразена
скорост, бавно и с периферията видях, че от лявата страна на тротоара има човек
и беше стъпил вече на пешеходната пътека, но беше в началото; човекът залиташе,
не стоеше спокойно. Аз карах бавно, като единият ми крак беше на спирачката,
ако тръгне да пресича - да спра, но тъй като той стоеше и не преминаваше, аз
реших да мина, но в момента, в който тръгнах да пресека пешеходната пътеката,
човекът се придвижи и се удари в бронята от лявата страна и в страничното
огледало.
Спрях колата и отидох
при пострадалия, попитах го как е, опитах се даже да го вдигна… Пострадалият
държеше в ръката си бутилка с алкохол. Даже по пътното платно имаше счупена
бутилка от алкохол, който се беше разлял. Когато отидох при пострадалия, той се
смееше, мисля че беше в нетрезво състояние. Усещаше се, че от пострадалия
мирише на алкохол.
Аз познавам пътя и знам, че на това място, където
стана произшествието, има пешеходна пътека. От лявата страна беше стъпил
пешеходеца на пътеката. Пътя там е с две платна, но от лявата страна има място
за паркиране на коли, има магазини, а пред тях има място за спиране. Спират и
таксита там, но пътят е широк, мисля че е 10 м. поне, доста е широко мястото,
където е пътеката…
Пострадалият лъхаше на алкохол и носеше бутилка с
алкохол. Когато полицаите дойдоха, му направиха тест и се оказа, че има около
1,7 промила ….алкохол в кръвта. …Погледнах пешеходеца един път и след това
реших да премина през пътеката, но всичко стана за секунди. Когато го
погледнах, той стоеше в началото на пътеката. Когато видях пешеходеца, че стои
в края на пешеходната пътека, бях съвсем близо до нея на 2 - 3 м от пешеходната
пътека. Беше тъмно, но се виждаше силует на човек на пешеходната пътека, …но не
можех да го видя хубаво в тъмното“.
От показанията на
свидетеля М. Г. – семеен приятел на ищеца, с когото „след катастрофата се виждаме доста често - поне 2-3 пъти седмично“,
се установява, че „Миналата година,
февруари месец … имаше пътен инцидент… Видях К. веднага след произшествието,
когато беше в болница и чакаше да го оперират. И двата крака на К. изглеждаха
много зле, крайниците му бяха изкривени в различни посоки, левият му крак
особено беше много зле. К. беше в съзнание, когато го видяхме преди операцията,
но беше неадекватен от шока. Видях К. на следващия ден, отидохме заедно с брат
му, но К. беше след операция с пълна упойка и не беше на себе си още, чак на
третия - четвъртия ден започна да се усеща къде се намира и да разбира какво му
се е случило.
За една операция съм сигурен, че са правили на К.. К.
беше в болницата около седмица, след което го изписаха.
Поне 6-7
месеца след като го изписаха от болницата К. не можеше да се обслужва сам, не
можеше да стъпва и на двата крака и това налагаше да му помагат в обслужването
- храна, хигиена, всичко …, нуждаеше се от пълно обгрижване. За К. основно се
грижеше брат му М., а когато той беше зает и не можеше, аз ходех да помагам.
След тези 6 - 7 месеца К. започна да прави някакви опити да се изправя. Левият
му крак все още и до момента е зле и на него не може да стъпва, десният
постепенно се подобрява. В момента К. може да се предвижва само с патерици.
Мисля, че веднъж преди Нова година К. беше ходил на санаториум, но нямаше
особен резултат, не му се подобри състоянието, видимо нямаше никакво
подобрение.
К. беше доста по-жизнен, а сега след катастрофата
има промяна в психичното му състояние - по-саможив е, не му се излиза, повече
иска да стои сам, изнервен е от това, че все още зависи от чужди грижи и има
нужда от помощ постоянно. Освен това, ми прави впечатление, че К. е много плах,
страхува се да излиза сам от вкъщи, непрекъснато иска някой да го придружи, да
го вземе или да го заведе, да бъде с
него.
Преди катастрофата К. работеше в една банка и
водеше нормален живот. Към настоящия момент К. не работи, но не зная дали е в
отпуск по болест“.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява също, че ищецът е предявил пред
застрахователя ЗК „Лев Инс" АД на 31.03.2020
г. извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, но с уведомление изх.№ 3322/01.04.2020 г. е получил отказ.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени искове срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са процесуално допустими, тъй като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния водач и е изтекъл 3-месечния
рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за
доброволно уреждане на отношенията.
По същество искът за обезвреда на причинените при ПТП на *****г.
неимуществени вреди е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства и експертизи се установява, че по повод на процесното ПТП на *****г. в гр. **** е налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла
на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 и чл. 383, ал. 1 от НПК и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на
ОСГТК, одобреното от съда споразумение по протокол № 260004 от съдебното
заседание на 15.09.2020 г. по н.о.х.д.№ 406/2020 г. на РС - ****, 1-ви н.с.,
което има последиците на влязла
в сила присъда, е задължително
за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици
от деянието, относно това, извършено ли е деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
В резултат на неправомерното поведение от страна на прекия причинител на
деликта - водача на лекия
автомобил „БМВ 320Д“, рег.№ ***** - Н.Д.Д., ЕГН **********, на ищеца К.Г.Й. са причинени неимуществени вреди - претърпени значителни и
продължителни психически и физически болки и страдания, вследствие на
понесените 2 средни телесни повреди, изразяващи се в открито счупване на
десните голямо и малко пищялни кости и счупване на лявата голямо пищялна кост в
горната част, счупване на 7-мо и 8-мо ребро вдясно и контузия на главата, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП,
съгласно неоспорената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Тъй като за управлявания от виновния водач Н.Д. лек автомобил „БМВ
320Д“, рег.№ *****, има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите с ответника ЗК „Лев Инс“ АД, обективирана в застрахователна полица № ***** със срок на валидност 20.11.2019 г. - 19.11.2020
г., е налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съгласно която увреденото лице /ищеца/, спрямо когото застрахованият причинител на вредата е отговорен,
има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на
автомобилистите” е
функционално обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования
- пряк причинител на увреждането, като увреденото лице има право да избере срещу
кого от тях да насочи претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498,
ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която предвижда специална допълнителна
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на ГО на виновния водач – изтичането на 3-месечен рекламационен срок от
сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на
застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ изрично
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния водач, каквато
в случая е налице по заявление от 31.03.2020 г. за предявена извънсъдебна претенция за
обезщетяване на вреди от процесното ПТП. Ето защо, след изтичане на 3-месечния
рекламационен срок в полза на ищеца като увредено лице е възникнало правото му
на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на причинените на ищеца К.Й. значителни и
продължителни физически и психически болки и страдания в резултат на двете средни телесни повреди, както и на счупване на 7-мо и 8-мо ребро вдясно и контузия на главата, причинени при процесното ПТП на *****г.,
и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от общо 80 000 лв. би репарирала претърпените от него неимуществени вреди.
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът взема предвид обстоятелствата, че пострадалият е бил в активна трудоспособна възраст; претърпял е няколко
оперативни интервенции; предвид обема и тежестта на травмите лечението на ищеца
е продължило значителен период от време, в резултат на което той дълго време е
бил неподвижен и не е могъл да се придвижва и обслужва сам; възстановителният
период все още не е приключил напълно, като физическите травми са довели и до
негативни последици в психо-емоционално състояние на ищеца, който според
свидетелските показания е загубил работата си, станал е затворен в себе си,
подтиснат и нервен, изпитва страх да се придвижва сам.
Възраженията на ответното
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец,
поради нарушаване на правилата по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, както и поради
факта, че той е бил в пияно състояние, което му е попречило адекватно да
прецени възникналата пътна ситуация, съдът намира за ОСНОВАТЕЛНИ.
Според чл. 114, т. 1 от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за
движение, а чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП задължава пешеходците
при пресичане на платното за движение преди да навлязат в него, да се съобразят
с приближаващите се ППС, както и да не удължават ненужно
пътя и времето за пресичане и да не спират без необходимост на платното за
движение. От неоспореното заключение на комплексната съдебно-медицинска
и авто-техническа експертиза и от обясненията на вещите лица, както и от
кредитираните показания на свид. Н.Д. и събраните писмени доказателства се
установява, че при процесното ПТП на *****г. пострадалият ищец К.Й. е бил в
средна степен на алкохолно опиянение с концентрация на алкохол в кръвта 1,67
промила, поради което не е могъл напълно адекватно да прецени ситуацията на
пътя и да вземе адекватно решение кога и как е безопасно да пресече пътното
платно по пешеходната пътека. Стесняването на периферното му зрение в резултат
на алкохолното опиянение от средна степен е попречило на ищеца да възприеме своевременно
приближаващото МПС, управлявано от свид. Д., и да съобрази поведението си с него.
Ето защо, съдът намира че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в размер на 50 %, поради което справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД следва да се
намали на общо 40 000 лв.
Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради наличието на предхождаща стара фрактура на
фибулата в средната трета на диафазата на дясната подберица, което е допринесло
за настъпване на процесните травми и за по-трудното и бавно възстановяване на
ищеца, съдът намира за НЕОСНОВАТЕЛНО, тъй като от заключението на комплексната
експертиза категорично се установява, че тази стара фрактура не е повлияла на тежестта на счупванията, получени при ПТП на *****г., и на
периода на възстановяване на ищеца, тъй като старото счупване е срастнало, а новата
фрактура е на друго ниво и е получена по друг механизъм.
Вследствие на процесното ПТП ищецът е претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи в размер на общо 2 960 лв. за закупуване
на необходимите за оперативното му лечение импланти, от които 1 980 лв. –
за интрамедуларен пирон, и 980 лв. – за компресивна плака, съгласно приложената
фактура № *****/19.02.2020 г., като обезщетението следва да се определи на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в размер на общо 1 480 лв., поради
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от 50 % от страна на ищеца.
Предвид гореизложеното, исковете за
обезщетяване на претърпените от К.Й. имуществени и неимуществени вреди в резултат на понесените от него при ПТП на *****г. 2 средни
телесни повреди, счупване на 7-мо и 8-мо ребро вдясно и контузия на главата, предявени срещу
предпочетения ответник – застрахователното дружество, следва да се уважат на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в размер на общо 40 000 лв. за неимуществените вреди, и общо
1 480 лв. – за имуществените, като до пълните предявени размери съответно
от 80 000 лв. и от 2 960 лв. исковете се явяват недоказани и неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Тъй като главните искове по чл. 432, ал.
1 от КЗ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди се явяват основателни и доказани, макар и частично, то и акцесорната претенция за лихви се явява основателна
и следва да се уважи, като се присъди
обезщетение за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на
законната лихва върху присъдените главници. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от изтичане на 01.07.2020 г. на 3-месечния срок от сезирането му по
реда на чл. 380 от КЗ, до окончателното плащане.
Ищецът е освободен на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК от внасяне на такси и разноски по делото, и тъй като
няма данни за направени от същия разноски за адвокатска защита, такива не се
присъждат.
Искането на адв. Ц.В. за
присъждане на адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ на ищеца на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., направено в списъка по чл. 80 от ГПК,
следва да се остави без уважение, тъй като по делото не е представен договор за
правна помощ с ищеца, в който да е отразено, че правната помощ е безплатна, а
също така няма данни (напр. декларация), че ищецът е материално затруднено лице
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ищецът следва да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК направените от последния
разноски за експертизи по делото в размер на общо 340 лв., но съразмерно с
отхвърлената част от исковете, т.е. общо 170 лв.
Ответникът следва да заплати на
държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК общо сумата 1959 лв., от която 1 659 лв. - държавна такса и 300
лв. - за експертизи.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания
„Лев Инс” АД – гр. София, бул. Симеоновско шосе 67-А, ЕИК *********, със съд.
адрес:***, пл. *****, вх. *, ет. *, чрез адв. В.Д., да заплати на К.Г.Й., ЕГН **********,***
***, със съд. адрес:*** ****, офис ****, чрез адв. Ц.В., на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД общо сумата 40 000 лв. (четиридесет
хиляди лева) - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в значителни и
продължителни физически и психически болки и страдания в резултат на 2 средни телесни повреди - счупване на дясна тибия и фибула на
границата горна към средна трета и счупване на лява тибия в
горна трета; счупване на 7-мо и 8-мо ребро вдясно и контузия на главата, както и сумата от общо 1 480 лв. (хиляда
четиристотин и осемдесет лева) – обезщетение за имуществени вреди, представляващи
разходи за закупуване на необходимите за оперативно лечение импланти
(интрамедуларен пирон и компресивна плака), които вреди са съпричинени в размер на 50 % при
процесното ПТП на *****г. в гр. ***, за което водачът на лек автомобил „БМВ
320Д“ с рег.№ ***** - Н.Д.Д., ЕГН **********, е признат за виновен с одобрено
от съда споразумение по Протокол № 260004 от 15.09.2020 г. по н.о.х.д.№
406/2020 г. на РС - ***** 1-ви н.с., ведно със законната лихва, считано от 01.07.2020
г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер на обезщетенията съответно
от 80 000 лв. и от 2 960 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
адв. Ц.В. за присъждане на основание на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца като материално затруднено лице безплатна
правна помощ, като НЕДОКАЗАНО и НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА К.Г.Й., ЕГН **********,***
**, със съд. адрес:*** ****, офис ***, чрез адв. Цв. В., да заплати на ЗК „Лев
Инс” АД – гр. София, бул. Симеоновско шосе 67-А, ЕИК *********, със съд. адрес:***,
пл. ****, вх. **, ет. **, чрез адв. В. Д., на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.
80 от ГПК общо сумата 170 лв. (сто и седемдесет лева) – разноски за експертиза,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
ЗК „Лев Инс” АД – гр. София, бул. Симеоновско шосе 67-А, ЕИК *********, със
съд. адрес:***, пл. ****, вх. *, ет. *, чрез адв. В. Д., да заплати на
държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр.
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК общо сумата 1 959 лв. (хиляда деветстотин петдесет и
девет лева) – такси и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/