Р
Е Ш Е Н И Е
№ 162 24.06.2022 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на втори
юни
две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова
и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №124 по описа
за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на З.М.Й. ***, подадена
чрез пълномощника й адв. М.Т. от АК – Стара Загора, против Решение №94 от 14.03.2022
год., постановено по АНД №375/2022 год. по описа на Старозагорския районен съд,
с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, №3000849 на ОД на МВР –
Стара Загора.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при
неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във
вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод за процесуална законосъобразност
на електронния фиш, като поддържа, че същият е издаден в противоречие на
материалния закон, като твърди, че е безспорно установено, че административното
нарушение, за което е издаден електронния фиш, не е извършено от нея. Излага
доводи, че не е отразено мястото на извършване на нарушението в електронния
фиш, което е задължителен реквизит от съдържанието на фиша. Твърди също така,
че не е посочено точно нарушената разпоредба, а изписването на нормативният акт
с неговата абревиатура нарушава правото й на защита, тъй като не е ясно какво
точно е нарушила. Аналогични съображения
се излагат и относно посочването на санкционната разпоредба. Не е посочена също
така точната хипотеза от чл.21, ал.1 от ЗДвП, която е нарушила. Не било ясно на
следващо място, дали използваната автоматична система е мобилна или
стационарна, както и дали същата е одобрена и докога е срока на това
одобряване. Поради недобрата нормотворческа техника на законодателя, в
съдържанието на електронния фиш не е посочен издателя му, не е посочена датата
на съставяне на фиша, а самото нарушение остава недоказано по безспорен начин.
Изложени са съображения и че не е налице обсъждане и прилагане на принципа на
пропорционалност, регламентиран в ччл.5, §4 от Договора за Европейския съюз. В
съдебно заседание са представени допълнително писмени бележки, в които са
изложени доводи, че в конкретния случай е следвало да се състави АУАН и да се
издаде наказателно постановление, а не да се издаде електронен фиш, тъй като
мобилната система е заснела движението на собствения й автомобил в присъствието
на контролен орган. Счита, че не на последно място, връчването на процесния
електронен фиш близо три години след издаването му надвишава разумния срок за
това връчване. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено
и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, №3000849 на ОД на
МВР – Стара Загора както и да се
присъдят сторените от нея разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР
– Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не
изпраща представител по делото, а в депозираното възражение срещу касационната
жалба взема становище за неоснователността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение че касационната жалба е неоснователна и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е
развило по жалба на З.М.Й. ***, против електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия К, №3000849 на ОД на МВР –
Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП й е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 400.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В електронния фиш е посочено, че на 13.08.2019 год., в 17.46 ч. в обл. Стара
Загора, гр. Стара Загора, ГП I-5, км.236+100 управлява в посока центъра на гр.
Стара Загора лек автомобил „Хюндай Санта фе“ с рег. №*** със скорост 83 км./ч.,
при ограничение на скоростта от 50 км./ч., в населено място. Заснето с мобилна
радарна система АТСС /ARH CAM S1/ и отчетен километров толеранс от -3 км. и превишение на
скоростта 33 км/ч.
С обжалваното решение Старозагорският районен съд е
потвърдил електронния фиш, по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че електронният фиш съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, като не са констатирани нарушения при
неговото издаване. Безспорно е установено, че мястото на нарушението попада в
гр. Стара Загора. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е
намерил за доказано извършеното административно нарушение от страна на
жалбоподателят, като същото е подведено под правилната материално правна
разпоредба.
При извършената служебна проверка на решението, съдът
намира, че не са налице допуснати процесуални нарушения при неговото
постановяване, които да обосноват отмяната му само на това основание. Решението
съдържа мотиви както по отношение на осъщественото административно нарушение,
неговият автор, процедурата по неговото установяване, както и подвеждането му
под правилната материално правна разпоредба.
По отношение на съответствието на решението с приложимият
материален закон:
Съдът е формирал своите правни изводи въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, с които се установява фактическата
обстановка отразена във фиша. Установените факти, правилно е прието от
районният съд, че са подведени от наказващият орган под правилната
материалноправна разпоредба.
Неоснователно е оплакването, че при издаването на
електронният фиш са допуснати съществени процесуални нарушения и е следвало да
се приложи процедурата по ЗАНН.
Действително в чл.189, ал.4 от ЗДвП не е посочено с какво
точно АТСС може да се установи нарушението, но тази липса се допълва от
дадената легална дефиниция на АТСС съдържаща се в цитираният в жалбата §1, т.65
от ДР на ЗДвП, съгласно който АТСС биват стационарни и мобилни, като при вторите нарушението се
установява в присъствието на контролен орган, който поставя началото и края на
работния процес. Ето защо установяването на превишението на скоростта е
допустима да бъде извършвано както от стационарни, така и от мобилни АТСС.
Процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП за налагане на
административно наказание с издаването на електронен фиш, е приложима при
установяване на нарушение по чл.21 от ЗДвП с мобилно АТСС. При изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на МПС /чл.165, ал.2, т.6
от ЗДвП/. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е регламентирано, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Съгласно легалната дефиниция по §
6, т.65 „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП Министърът на
вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата
на чл.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като в
чл.3 от Наредбата е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване
на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че нарушенията на правилата за движение по
пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при
установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Регламентираното в
чл.189, ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, следва
да се тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на
електронен фиш, а не относно установяването и заснемането на нарушението с
автоматизирано техническо средство. Този извод следва и от обстоятелството, че обективно
невъзможно е нарушението да се извършва и заснема в отсъствието на нарушителя.
Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в
патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Той само включва и изключва системата и я
настройва за конкретния пътен участък. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър. С оглед на изложеното и при
прилагането на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год.,
установеното и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС /ARH CAM S1/ нарушение на скоростния
режим при управление на МПС – лек автомобил с рег. № ***, законосъобразно е
било санкционирано с издаването на ЕФ серия К, № 3000849 на ОД на МВР – Стара Загора. Същото е одобрено, като по
делото е приложено удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126, издадено на 07.09.2017 год. и валидно до 07.09.2027 год.. Приложен
е и протокол за проверка на техническото средство от 14.06.2019 год., който
удостоверява, че към датата на установяване на превишението на скоростта
13.08.2019 год., същото е било техническо изправно.
Неоснователно е оплакването, че не е установено по
безспорен начин административното нарушение, доколкото на снимката е заснет и
друг автомобил. Видно от представената снимка, скоростта на движение на
управляваният от Й. автомобил е 86 км./ч, като в същият е посочена и скоростта
на движение след приспаднатия толеранс – 83 км./ч. Именно за движение с тази
скорост е наказан и касатора. Безспорно е че на снимката се вижда и още един
автомобил, който обаче се движи след автомобила на касатора. Абсурдно е да се
твърди, че това е скоростта на другият автомобил. Фокуса на снимката е на
автомобила, управляван от Й., докато другият автомобил не е заснет в цялост.
От приетите по делото писмени доказателства /снимка,
протокол за използването на автоматизирано техническо средство или система рег.
№3087/14.08.2019 год./ е видно, че мястото на нарушението е в град Стара
Загора. Не е оспорено мястото на извършване на нарушението, а от друга страна
не са представени или събрани каквито е да е доказателства за оборването на
приетите писмени доказателства, изброени по-горе. Имайки предвид тях, съдът
намира, че е налице безспорна доказаност на мястото на извършване на
нарушението. Главен път I-5, първокласен път от Републиканската пътна мрежа на
България с направление север-юг – от Русе до ГКПП Маказа, в който участък на км.236+100
е заснето и нарушението /намиращо се в териториалните предели на гр. Стара
Загора/.
Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в
специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното
прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6,
т.63 от ДР на ЗДвП, „Електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, поради
което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Законът
е предвидил, че същият има качеството на електронно изявление, поради което и
доколкото в закона не е предвидено да бъде посочен издател на електронния фиш,
то не е необходимо и посочването на лицето, което го е издало. Всъщност такъв
издател няма – касае се за електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, т.е.
електронния фиш се генерира автоматично от системата, въз основа на постъпилите
в същата данни. Горното е във връзка с наведеното касационно оплакване, за
недобрата законодателна техника при определяне съдържанието на електронния фиш.
Касае се за законова разпоредба, която не е обявена за противоконституционна и
част от действащото законодателство на Република България и е задължителна за
контролните органи по ЗДвП.
По делото е прието като доказателство и извлечение от
масива на ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, от който е видно, че
електронния фиш е съставен на 09.09.2019 год. – 26 дена след установяване на
управлението на МПС със скорост над разрешената за съответния участък, което
доказва издаването на електронния фиш в предвидените от закона срокове.
Неоснователно е оплакването, че съкратено изписване на
приложимият нормативен акт е основание за отмяна на електронния фиш. Използваната
абревиатура в електронния фиш ЗДвП, не оставя никакво съмнение, че става въпрос
за Закона за движение по пътищата и не накърнява по никакъв начин правото на
защита на касатора.
При извършената проверка настоящата инстанция установи,
че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП е
приложима в разглеждания случай. Тази
процедурата по ангажиране на административно-наказателна отговорност е
различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните
нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на
производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на
извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на
съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на
установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на
чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си
определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е.
законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи
на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на
процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично
установяваща като годни веществени доказателства в
административно-наказателното производство снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето
защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи,
е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен
начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и
да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна
изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от
автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи
се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в
закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление.
Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи
датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното
качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.
При липсата на специална уредба относно сроковете за
образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността
на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата
по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3 от ЗАНН, съгласно който
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е
издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то
в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на
производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/,
започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. С оглед
спецификата на производството, само в случай, че е подписана декларацията по
чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното
нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от получаване
на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е подписвана
декларация, какъвто е процесният, важи чл.188, ал.1 от ЗДвП, че собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на
заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за
издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на ОДМВР
– Стара Загора на датата на извършването му - 13.08.2019 година, електронния
фиш е издаден на 09.09.2019 год., видно от приложеното извлечение от
информационната система на МВР. Следователно, в случая следва да се счита, че
електронният фиш е издаден когато е направен прегледът, т.е. преди изтичане на
предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението.
Безспорно е също така, че в съдебно заседание е разпитан съпругът на
касаторката, който е заявил, че се е разпознал на приложената снимка и че той е
управлявал автомобила. Това обаче не е основание за отмяната на оспореният
електронен фиш, тъй като е налице законова процедура, изискваща нарочна
декларация от страна на собственика на автомобила, в която да е отразено лицето
на което е предоставил МПС и копие от СУМПС на водача. При такава декларация,
издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов на посоченият водач.
Доколкото в конкретния случай това не е сторено от Й., то правилно процесният
електронен фиш е издадена на собственика на автомобила. Неизпълнението на
законовата процедура, бездействието на наказаното лице в тази насока, не
предполага същото да черпи права от това свое бездедйствие.
По същество извършеното от касатора деяние е безспорно
доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на
административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21,
ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установеното ограничение в
населено място. В случая става въпрос за движение в населено място, при
нормативно установено ограничение в скоростта от 50 км/ч. Тъй като производителят
на системата дава толеранс от 3 км./ч. на засечени скорости до 100 км/ч, то
контролният орган е определил, че превишението е от 33 км/час (т.е. определена
е скорост на движение от 83 км/ч в полза на водача), над важащото за населено
място ограничение. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява
фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В
този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е
приложил правилно материалния закон.
С оглед на изложените съображения съдът намира че не е
налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №94 от 14.03.2022 год., постановено по АНД №375/2022
год. по описа на Старозагорския районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.