Р Е
Ш Е Н
И Е №260039
гр. Шумен,
26.02.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия
докладчика Т. Димитрова в.гр.д. № 502 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от А.М.И.,
представлявана от адв. В. К. от ШАК срещу решение № 426/10.07.2020 г. по гр.д.
№ 358/2019 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателката намира решението за
неправилно и необосновано, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло
и отхвърли предявения иск. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че искът не
е неоснователен, моли същият да бъде уважен до размера на стойностите за СМР,
посочени в приетата по делото първа експертиза. Моли, съразмерно с отхвърлената
част от иска да й бъдат присъдени и направените деловодни разноски за две
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „
Сила „ ООД, гр. Шумен, представлявано от управителите Й.Б.С. и С.А.Л., чрез
пълномощника адв. Г. Г. от ШАК депозира отговор, в който оспорва жалбата като
неоснователна и моли за отхвърлянето й, както и за присъждане на деловодни
разноски във въззивното производство. В хода на производството оттегля
претенцията си за разноски за втора инстанция.
Въззивната жалба е
подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт
и допустима.
С определение № 410/11.09.2020 г., съдът е
оставил без разглеждане, като недопустима поради липса на правен интерес, въззивната
жалба в частта й срещу решението на ШРС, в частта, с която са отхвърлени
предявеният главен иск по чл.258, вр. чл.266 от ЗЗД и частично евентуалният иск
по чл.59 от ЗЗД, като е прекратил производството по делото досежно нея. Определението
не е обжалвано и е влязло в сила, поради което предмет на разглеждане в
настоящото е производството е депозираната от А.М.И. въззивна жалба срещу
решение № 426/10.07.2020 г. по гр.д. № 358/2019 г. по описа на ШРС в частта, в
която е осъдена да заплати на „ Сила „ ООД, гр. Шумен, на основание чл.59 от ЗЗД, главница в размер на 11 403.00 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 04.02.2019 г. до окончателното й плащане, както и 1 835.31 лева –
деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна, поради следното: Гр.д. № 358/2019 г. по описа на ШРС е образувано
по искова молба на въззиваемия срещу жалбоподателката, в която ищецът навежда
твърдения, че в средата на м. юли 2018 г. ответницата му възложила и
дружеството приело да извърши със свои средства основен ремонт на покривите на
жилищната сграда и на допълнителната постройка / лятна кухня / към нея, намиращи
се в имота й в с. О., ул. .... Ремонтът включвал събаряне на старите и
изграждане на изцяло нови конструкции на двата покрива, като договорката била
ответницата да им заплати за договорените СМР възнаграждение в размер на 120
лв./кв.м. или общо 21 600.00 лева, което включва всички вложени при
ремонта материали и труд. От общата сума ответницата заплатила авансово
6 000.00 лева. След събарянето на старите покриви се установило, че за да
бъдат изградени нови трябва предварително върху сградата да се изгради пояс, а
на допълнителната постройка е необходимо да се съборят стените и да се изградят
нови, които да бъдат устойчиви като носещи новия покрив. Уведомили ответницата
за променената ситуация и тя се съгласила да бъдат извършени посочените
допълнителни СМР. Освен това, ответницата поискала да бъдат извършени
допълнителни работи, както следва: а/
таванското помещение в ж. сграда да бъде преустроено в жилищно като
самостоятелен обект; б/ лятната кухня да бъде разширена в посока съществуващата
в двора плевня, което наложило събаряне на крайните стени, граничещи с плевнята
и изграждане на нови; в/ промяна и преустройване на вътрешните помещения в
лятната кухня, което наложило събаряне на други вътрешни стени и изграждане на
нови; г/ стоманобетонна плоча в спомагателната постройка, което наложило
изграждане допълнително на стоманобетонни колони. След изграждане на колоните
ответницата променила мнението си за поставяне на стоманобетонна плоча, поради
оскъпяване на конструкцията, което наложило преминаване към вариант с дървен
гредоред, след което пристъпили към изграждане на новия покрив. За описаните
допълнителни работи не била постигната договореност за размера на дължимото
възнаграждение, като по общо съгласие това трябвало да стане след приключване
на цялостната работа по имота, а междувременно ответницата следвало да извършва
междинни плащания. В хода на строителството ответницата на няколко пъти плащала
средства, като общия им размер е 23 500.00 лева. Междувременно, при
изграждане на покрива на спомагателната постройка се наложило доразрушаване на
полусъборената вече плевня. По искане на ответницата, на нейно място било
изградено барбекю с кухня към него, покрита със стоманобетонна плоча, пригодена
да бъде ползвана като лятна тераса. Договорените първоначално и впоследствие
СМР били извършени от дружеството до
края на м. октомври 2018 г.. Извършената работа била приета от ответницата, на
която представили сметка за дължимото възнаграждение за СМР по вид, количество
и цени, съобразно посоченото в исковата молба. Общата стойност на СМР е в
размер на 52 691.50 лева без ДДС. След приспадане на платените от
ответницата до момента на приключване на работата суми, в размер общо на
29 500.00 лева, същата останала да дължи разликата от 23 191.50 лева.
Ответницата оспорила това задължение и не го е погасила. Позовавайки се на
изложеното, ищецът е поискал съдът да осъди ответницата да му заплати дължимата
от нея сума по договор за изработка за извършените от него СМР в имота й в с. О.,
ул. ..., в общ размер на 23 191.50 лева, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане. В
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице договорно отношение
между страните и искът за заплащане на дължимото възнаграждение по договор за
изработка по чл.266, ал.1 от ЗЗД е
неоснователен, е поискал съдът да осъди ответницата да му заплати сумата от
23 191.50 лева на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, като стойност на
обогатяването й в резултат от увеличената стойност на сградите в имота й след извършените
от дружеството и неплатени подобрения, която е равна на стойността на
обедняване на дружеството с размера на направените и неплатени разходи за
извършване на същите подобрения, ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата е
депозирала отговор, в който е оспорила исковите претенции, твърдейки, че между
страните действително е било постигнато съгласие за събаряне на стари и
изграждане на нови покриви с дървена конструкция, като уговорената помежду им
цена е била в размер на 18 000.00 лева, вкл. възнаграждение и материали.
Възложената по договора работа не е приета от нея. Между страните не е сключен
договор за изработка за изпълнение на други СМР. Голяма част от СМР не са
изпълнени. По договора за изработка е налице частично, забавено и некачествено
изпълнение. Част от другите СМР, посочени в исковата молба са извършени по
инициатива на ищеца като между страните не е постигнато съгласие за изплащане
на възнаграждение за изпълнението им, както е посочено в исковата молба. По
отношение на тези СМР е налице некачествено изпълнение и те не са приети от
нея. Във връзка с възведените възражения обаче ответницата не е посочила кои от
претендираните СМР не са реално извършени и кой от тях са некачествено
изпълнени.
Първоинстанционният съд е приел, че правната
квалификация на исковете е по чл.258, вр. чл.266 от ЗЗД – за главния иск и по
чл.59, л.1 от ЗЗД – за евентуалния, като с решението си е отхвърлил изцяло като
неоснователен главния иск за сумата от 23 191.50 лева, осъдил е
ответницата да заплати на ищеца сумата от 11 403.00 лева – стойност на
извършените / без сключен договор за изработка / в имот в с. О., ул. ... строително
монтажни работи / описани в Приложение № 1 към повторна СТЕ /, с която сума се
е обогатила, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2019
г. до окончателното й плащане, и е отхвърлил като неоснователен иска по чл.59
от ЗЗД за разликата от 11 403.00 лева до 23 191.50 лева. Със същото
решение, съобразно изхода от правния спор, съдът е осъдил ответницата да
заплати на ищеца деловодни разноски, включая за производството по обезпечение
на иска по ч.гр.д. № 194/2019 г. на ШРС, в размер на 1 835.31 лева, а
ищецът на ответницата – в размер на 508.31 лева.
Решението се обжалва от ответницата в
осъдителната му част за главница в размер на 11 403.00 лева и разноски в
размер на 1 835.31 лева.
При извършена проверка
по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част.
В тази връзка, съдът
констатира, че в хода на съдебното дирене пълномощникът на ищцовата страна е
заявил, че, с оглед събраните по делото доказателства искът следва да бъде
уважен за сумата до 11 403.00 лева. Заявеното от процесуалния представител
обаче не представлява изявление по смисъла на чл.214, ал.1 от ГПК и е ирелевантно
по отношение определяне обхвата на търсената защита. В пледоарията си
пълномощникът е помолил и да не бъде разгледан предявения евентуален иск, тъй
като от доказателствата по делото се установява наличието на договорно
основание за осъществяване на претендираните СМР. Същият обаче не е заявил изрично
дали прави оттегляне на иска или отказ от него, поради което изявлението му не
следва да се приема като валидно процесуално действие по десезиране на съда по
смисъла на чл.232, респ. чл.233 от ГПК. Още повече, че в представените
впоследствие писмени бележки пълномощникът на ищцовата страна е поддържал отново
предявеният при условията на евентуалност иск по чл.59 от ЗЗД. Ето защо,
настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд не е излязъл извън предмета
на търсената от ищеца защита.
По същество, между страните не се спори, че
жалбоподателката е собственик на дворно място, за което е отреден УПИ ІХ-254, в
кв.22 по ДРП на с. О., общ. В.П., ведно с намиращите се в него жилищна сграда и
допълнителни постройки, подробно описан в н.а. № 114, т. І, рег. № 569, н.д. №
85 от 2018 г. на нотариус ..., рег. № ...при НК, както и, че в периода м. юли –
м. октомври 2018 г. въззиваемото дружество е извършило в същия СМР по
намиращите се имота жилищна сграда, лятна кухня и плевня.
По делото са разпитани трима свидетели:
Свид. А.А., изпълняващ
длъжността оперативен инженер в „ Сила „ ООД от 2015 г. твърди, че през 2018 г.
ищцовото дружество извършило СМР в имота на ответницата, изразяващи се в: 1/ Събаряне
покрива на жилищната сграда, изливане пояси, армирани с бетон върху нея и
поставяне на изцяло нов покрив, с два комина; 2/ Събаряне на покрива и два от
външните тухлени зидове на допълнителната постройка и изграждане на нови външни
тухлени стени и изцяло нов покрив на гредоред, с един комин, като първоначално
е трябвало той да бъде на стоманобетонна плоча, но след закупуване на
стоманобетонните колони за нея, ответницата се отказала от този вариант; 3/
Разширяване на лятната кухня с около 2 кв.м., събаряне на вътрешни стени и
преустройство на вътрешни помещения, като част от тях били обединени, а другите
били обособени като баня и тоалетна; 4/ Обособяване тавана на жилищната сграда
в жилищен етаж, което наложило допълнително укрепване на подове, монтиране на
дървени и метални греди, направа на частична облицовка от гипсокартон на
стените и тавана, като довършването й било преустановено по искане на
ответницата, която останала недоволна от извършената работа; 5/ Измазване
зидове и шпакловка на таванското помещение на лятната кухня; 6/ Направа на
камина в лятната кухня; 7/ Анкериране, мазилка, изравнителна мазилка и
шпакловка върху стените от керпич; 8/ Направа на вградена канализация в
допълващата постройка и свързването й със старата канализация, поставяне на
допълнителни отклонения за мивка, съдомиялна, пералня и др. в лятната кухня. Във
връзка с посочените СМР се наложило изграждане на секционни скелета около
външната фасада и за измазване вътрешните стени на лятната кухня, както и извозване на строителни отпадъци с багер. СМР
били извършени без изготвен проект и издадено разрешение за строеж. Ответницата
не е имала възражения за забавено изпълнение на СМР. По отношение на качеството
имала възражения, защото първоначално дружеството било наело друга бригада,
която допуснала извършване на некачествени работи.
Свид. Р.И., съсед на имота
на ответницата заявява, работещ в строителството, заявява, че новоизградените
покривни конструкции не били изпълнени качествено, като единия скат на покрива
на сградата бил усукан, капаците не били подмазани. На едната част от покрива
керемидите не били подредени правилно. Текенеджийските работи не били изпълнени
добре. Единият прозорец бил оставен неизмазан. Твърди, че покривът на къщата
бил оставен разпокрит и в резултат от проливните дъждове помещенията били
увредени, а едното дюшеме било повредено. Заявява, че когато е влизал в къщата
при предишния собственик не е виждал изравяне на стените от плъхове и мишки или
видими повреди в основите им, както и, че ответницата му споделила, че не
искала да се събаря една от стените, която била съборена от фирмата –
изпълнител.
Свид. М.П., бивш съпруг на
ответницата, заявява, че ответницата ангажирала ищцовото дружество да извърши
ремонт в имота й. През м. юли бригадата съборила стария покрив, но го оставила
разпокрит, при което поради започналите
валежи, разкритата част от къщата се намокрила и увредила. Била съборена стара
стена и изградена нова без съгласието на
ответницата. След изграждане новия покрив на къщата се получило разминаване
между къщата и пристройката, вследствие на което останало било и стряхата се
скъсила. Покривът на гредоред не бил изпълнен според уговорката, като вместо да
бъдат поставени дъски, изолационна хартия и керемиди, било поставено юесби, без
отдолу да са подложени минерална вата или гипсокартон. След изграждане на
покрива не били поставени водосточни тръби и улуци. Подпокривното пространство
останало празно, въпреки, че уговорката била първо да се сложи минерална вата и
тогава гипсокартон. Бетонната замазка на пода на лятната кухня била изпълнена с
по-малко количество бетон. Един от прозорците останал неподмазан.
В заключението на вещото лице по първоначалната
СТЕ е посочено, че стойността на извършените от ищеца в имота на ответницата
СМР, съобразно действащите средни пазарни цени по СЦС към 2018 г., се равнява на
32 203.71 лева без ДДС. В исковата молба са описани и СМР, които се явяват „ скрити „ и
не могат да се измерят – изкопи, събаряне на покриви, стени на стопанска
постройка. Някой от описаните в исковата молба СМР не са извършвани или са
изпълнени в по-малки количества и след работата на ищеца са извършвани СМР от
други фирми. Експертът е посочил, че не може да отговори с каква сума се е
увеличила стойността на имота вследствие извършените СМР, тъй като няма данни
за цената му преди тях. В съдебно заседание уточнява, че за някой от СМР е дал
нулева стойност, тъй като по твърдение на двете страни те са били осъществени
не от ищеца, а от други фирми.
В допуснатата повторна СТЕ вещото лице е
посочило, че от посочените в исковата молба, при оглед на място с участие на
страните, в имота на ответницата се установяват следните СМР: 1/ жилищна
сграда: а/ нов покрив – бетонови пояси върху стените, нова покривна конструкция
от дървен материал, керемиди и иззидани два комина; б/ преустройство на
таванското помещение за жилищни нужди и изграждане под стълбите от първи за
тавански етаж на баня и тоалетна; в/ зазиждане прозорци на първи етаж; По данни
на страните ищецът е изпълнил на таванското помещение метална конструкция с
гипсокартон, която е била премахната и впоследствие от други изпълнители е
направена дървена облицовка. 2/ допълващо застрояване: а/ разширяване на
лятната кухня на юг с баня и тоалетна, коридор и перално помещение; б/ нова
двускатна дървена покривна конструкция и измазване и шпакловане стените на
лятната кухня; в/ оформяне на кухня, трапезария и лятна кухня; г/ поставяне на
ПВЦ дограма на второстепенната постройка, измазване отвън и отвътре, поставяне
на настилка; д/ прекарване на
водопроводна инсталация през мазата на жилищната сграда и допълващото
застрояване до банята и пералното помещение, като част от инсталацията не е
изпълнена от ищеца; е/ изграждане на хоризонтална стоманобетонна плоча до
лятната кухня, оформяща допълващо застрояване навес с три оградни стени,
отворен на изток, с под от бетонова настилка; ж/ направа и измазване и
боядисване стените на таванско помещение над лятната кухня; з/ измазване на
оградата от навеса до улицата и поставяне на керемиди по хоризонталната й част.
Експертът дава заключение, че посочените СМР възлизат на обща стойност
40 909.03 лева, изчислена съобразно действащите средни пазарни цени за
вложени материали, превоз, труд и средна норма на печалба в региона за периода
на извършване на строителството. Преди извършване на СМР пазарната цена на
имота по нотариален акт от 2018 г. е 36 000.00 лева, като след
извършването им цената му се равнява на 80 000.00 лева, или, в резултат от
осъществените СМР стойността му се е увеличила с 44 000.00 лева на база
пазарна стойност преди и след извършване на СМР.
Въз основа на изложените факти, съдът достига
до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран
с иск по чл.258, вр. чл.266 от ЗЗД и евентуален иск по чл.59 от ЗЗД, като с
решението си е отхвърлил изцяло претенцията на основание чл.258, вр. чл.266 от ЗЗД, в размер на 23 191.50 лева. Със същото решение съдът е уважил
предявената при условията на евентуалност претенция по чл.59 от ЗЗД, като е
осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 11 403.00 лева – стойност на извършени в имота й СМР
без сключен договор за изработка, посочени в Приложение № 1 към повторната СТЕ,
с която сума се е обогатила и е отхвърлил иска по чл.59 от ЗЗД за останалата
част, до пълния предявен размер от 23 191.50 лева.
Решението е обжалвано от ответницата само в
осъдителната му част, като в останалите му части същото е влязло в законна
сила.
С определение № 500/29.10.2020 г. по в.гр.д.
№ 20203600500339 по описа на ШОС, по което е била първоначално разгледана
настоящата жалба въззивният съд е върнал делото на ШРС за евентуално иницииране
на процедура по чл.247 от ГПК.
С разпореждане № 261224/11.11.2020 г.
първоинстанционният е приел, че в диспозитива на решението не е допусната
очевидна фактическа грешка и е отказал
иницииране на процедура по чл.247 от ГПК.
При
така установените факти, настоящата инстанция приема, че предмет на въззивна
проверка е решението на първоинстанционния съд в частта, в която предявения от въззвиаемия
иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане стойността на извършени от него СМР в имота на
ответницата, подборно описани в исковата молба е уважен частично по отношение
на СМР, извършени без наличието на договор между страните. В тази връзка и предвид
факта, че съдебният акт е влязъл в сила в останалите му части, счита, че не е
компетентен да обсъжда и ревизира решението досежно тях, въпреки допуснатото
противоречие между изложените от първоинстанционния съд мотиви и постановеното
от него, както и между отделните части на диспозитива на съдебния акт. Доколкото
обаче от диспозитива на обжалваното решение не става ясно кои СМР
първоинстанционният съд е приел за извършени на договорно основание и кои не,
във връзка с разрешаване правния спор в настоящото производство, съдът следва
да извърши преценка и изложи самостоятелно
мотиви кои от СМР са били осъществени по силата на договор между страните и кои
без.
По конкретния правен спор, следва да се има
предвид, че, според изложеното в исковата молба, ищецът твърди, че, по силата
на сключен неформален договор за изработка между страните, в имота на
ответницата са извършени СМР, изразяващи се в събаряне на стари и изграждане на
изцяло нови покривни конструкции на намиращите се в имота жилищна сграда и
допълнителна постройка / лятна кухня /, че уговорената за тях цена е била
21 600.00 лева, от която ответницата е заплатила предварително сумата от
6 000.00 лева. Със съгласието на ответницата са били извършени също изграждане
на пояс на жилищната постройка и събаряне и изграждане нови стени на
допълващата постройка, върху които да се поставят покривните конструкции. Останалите,
описани в исковата молба СМР са били извършени без сключен договор за
изработка, като общата цена на всички СМР възлиза на 52 691.50 лева, от
което следва, че, според твърденията на ищеца, след приспадане цената на СМР, извършени
на договорно основание цената на допълнителните СМР се равнява на 31 091.50 лева /
52 691.50 лева - 21 600.00 лева /. Във връзка с извършените в имота й
СМР ответницата е заплата общо
29 500.00 лева, от които 6 000.00 лева – като авансово плащане за СМР
по договора за изработка.
В отговора на исковата
молба ответницата е признала, че между страните е било постигнато съгласие за събаряне
на стари и изграждане на нови покриви, но уговорената цена е била
18 000.00 лева, вкл. възнаграждение и матирали, като по договора за изработка
е налице частично, забавено и некачествено изпълнение и възложената работа не е
приета от нея. За останалите СМР между страните не е бил сключван договор като
голяма част от тях не са изпълнени и или са изпълнени некачествено изпълнение и
не са приети от нея, поради което не подлежат на заплащане.
Съгласно нормата на чл.59
от ЗЗД, когато между правни субекти е
извършено имуществено разместване, при което патримонуимът на единия субект се
е увеличил за сметка намаляване патримониума на другия правен субект, без това
разместване да има основание, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова,
с което се е обогатил до размера на обедняването.
Според правната теория и
съдебна практика, основните елементи на фактическия състав на неоснователното
обогатяване са обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго
лице, свързано със съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за обогатяване
и липсата на възможност за защита на обеднелия чрез друга правна претенция. Под
обогатяване се разбира придобиването или спестяването на известна облага или
полза. Обогатяването има материално естество и е оценимо в пари. То се изразява
в увеличение актива на имуществото на обогатения или намаляване на неговите пасиви, или в
спестяване на някои разходи, които той е трябвало иначе да понесе. Съществено
условие за правната релевантност на обогатяването е то да е станало за сметка
на друго лице. Без значение с оглед правната релевантност на обогатяването е
квалификацията на действията на обогатилия се като виновни или невиновни,
добросъвестни или недобросъвестни, извършени с намерение за обогатяване или не.
За да е налице хипотезата на чл.59 от ЗЗД, обогатяването на едно лице трябва да
съответства на обедняването на друго. Под обедняване се разбира лишаване от
имуществени блага или изгубване на имуществени права. За правната релевантност
както на обедняването, така и на обогатяването е необходимо между тях да
съществува определена връзка, изразяваща се в обедняване на едно лице и
обогатяване на друго лице, осъществени чрез преминаването на една и съща
ценност / облага / от единия патримониум в другия. И двата белега са необходими
кумулативно, за да е налице обогатяване станало за сметка на другиго, като, ако
е налице само единият, не би могла да се упражни претенция по чл.59 от ЗЗД.
Връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника не е
причинна, т.е. едното да е следствие от другото, а се изразява в това, че и
двете са последици от един и същ факт или обща група правопораждащи факти.
Условие за възникване на вземане за неоснователно обогатяване е и отсъствието
на правно основание за преминаването на имуществената облага от патримониума на
лицето, което се е обеднило в този на лицето, което се е обогатило. Вземането
от неоснователно обогатяване възниква, когато е налице разместване на блага,
без в отношенията между страните да съществува обвързаност от договор, гестия
или деликт. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи
да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Вземането възниква от деня на
разместване на благата и за неговата изискуемост не е необходимо отправяне на
покана от обеднелия до обогатилия се. В тежест на ищеца по иска чл.59, ал.1 от ЗЗД е да докаже, както своето обедняване, така и обогатяването на ответника,
също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
В по-голяма част от
съдебната практика, която се споделя от настоящия състав, се застъпва становището, че при изпълнени СМР
по нищожен договор за изработка или при
липса на такъв възложителят е спестил разходи и за изпълнителя възниква
вземане, което следва да се реализира по правилата на неоснователното
обогатяване за чужда сметка по чл. 59 ЗЗД, както и, че с оглед характеристиката на престацията на изпълнителя, правилата
на чл.55 ЗЗД не биха могли да се приложат поради невъзможността в патримониума
на изпълнителя да се върне даденото, а от друга страна резултатът ще се задържи
от получилия го по нищожния договор – в този смисъл решение № 219 от 04.02.2014 г. по т.д. № 871/2012
г., I т.о. на ВКС и определение № 684 от 01.12.2014 г. по т.д. № 1190/2014 г.,
ІІ т.о..
Въз основа на изложеното,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и изявленията на страните,
съдът приема, че между същите е бил сключен валиден договор за изработка, по силата
на който ищцата е възложила на ответника да извърши СМР, изразяващи се в
събаряне на стари и изграждане на нови покриви на жилищната сграда и
допълващата постройка / лятна кухня / в
имота й в с. О., при договорена цена 18 000.00 лева / доколкото ищецът не
доказва по-висока /, от която възложителят е заплатил на изпълнителя авансово
сумата от 6 000.00 лева. За тези подобрения претенцията на ищеца на основание
чл.59 от ЗЗД е изцяло неоснователна, тъй като източник на задължението за
плащане на стойността им е сключеният между страните договор за изработка и
кредиторът не разполага с правната възможност да реализира вземането си по реда
на чл.59 от ЗЗД.
По отношение на
останалите, посочени в исковата молба СМР, включая изграждането пояс на
жилищната сграда и събаряне на стени на лятната кухня и изграждане на нови
преди поставяне на покривните конструкции
не се установява да са били извършени по силата на валиден договор за
изработка, доколкото липсват доказателства за
постигнато предварително съгласие между страните досежно вида им, начина
и срока за изпълнението им и размера на платимото от възложителя на изпълнителя
възнаграждение. Същевременно страните не твърдят и в хода на делото не се
установява помежду им да е съществувала
друга облигационна връзка, на основание
която ищецът да е извършил въпросните СМР. От насрещните изявления на спорещите и
показанията на разпитаните свидетели може да бъде направен обоснован извод, че
всички допълнителни СМР, за които не е бил сключен договор за изработка са били
осъществени със знанието на ответницата, респ. без противопоставяне от нейна
страна. Изложеното е основание да се приеме, че във връзка с осъществяване на
въпросните СМР е настъпило имуществено разместване в правната сфера на всяка от
страните, като ответницата се е обогатила без основание с увеличената в
резултат от СМР стойност на имота й, за сметка на ответника, който е обеднял
със стойността на вложените от него средства, материали и труд при извършване на
същите, което и при липсата на друга правна възможност за имуществено
изравняване, предпоставя, че отношения между страните във връзка с осъществените
СМР следва да се уредят по правилата на чл.59 от ЗЗД.
Относно имуществените
отношения между страните при неоснователно обогатяване, в трайната практика на
съдилищата се приема, че по правилата на чл.59 от ЗЗД ищецът по иска има право
на по-малката стойност измежду стойността на направените подобрения и
стойността, с която се е увеличила стойността на имота, по пазарни цени към
датата на извършването им.
В конкретния случай, от
заключението на вещото лице по повторната СТЕ /което съдът кредитира в
по-голяма степен от това по първоначалната СТЕ, като по-конкретно, пълно и съобразено с
нормативните изисквания относно определяне стойността на извършените СМР и
увеличението стойността на имота/, се установява, че стойността на всички СМР, по
средни пазарни цени към датата на извършването им, които са осъществени от
ищеца и са налични в имота на
ответницата възлиза на 40 903.00 лева. Стойността на СМР във връзка с ремонта
на покривните конструкции на двете сгради – жилищна и лятна кухня, посочени в т.2
– т.6, т.13 – т.18 и т.35 – т.37 от Приложение № 1 към СТЕ, се равнява на 11 965.29 лева. На
база посочените суми, следва да се заключи, че стойността на СМР, извършени на
недоговорно основание се равнява на разликата между двете, или на
28 937.71 лева, от която стойност по твърдение на ищеца ответницата му е
заплатила сумата от 23 500.00 лева, т.е. остава неизплатена разлика от
5 437.71 лева, която сума представлява обедняването на ищеца. Според
заключението на вещото лице, стойността на имота преди извършване на СМР е била
36 000.00 лева / цена по нотариален акт /, а вследствие на всички
извършени от ищеца СМР е нараснала на 120 000.00 лева, т.е. увеличила се е
с 44 000.00 лева, включая СМР, осъществени по силата на сключения между
страните договор за изработка. В съответствие с изложеното и съотношението
между стойността на СМР, извършени на договорно основание и на СМР, извършени
без договор, съдът заключава, че последните са увеличили цената на имота с 31 428.57
лева, от което следва, че обогатяването
на ответницата е със 7 928.57 лева / 31 428.57 лева – 23 500.00
лева /.
Що се касае до
възраженията на ответницата, че част от наличните в имота СМР не са били
извършени от ищеца, а извършените са некачествени, намира, че следва да се
отхвърлят, по причина, че в срока за отговор същите са заявени бланкетно, без СМР
да са индивидуализирани по вид, размер и дефекти, а от друга страна не се
подкрепят с категоричност от събраните по делото доказателства, включая гласни, които са
противоречиви. Наред с това, качеството на изпълнение на СМР се преценява и
отразява при определяне увеличението стойността на имота, вследствие на тях, а
жалбоподателката не е възразила срещу посочената от експерта стойност, която е
определяща при преценка основателността на иска по чл.59 от ЗЗД.
В съответствие с
изложеното и правилото на чл.59 от ЗЗД относно размера на дължимото при
неоснователно обогатяване, приема, че предявеният при условията евентуалност
иск е основателен и доказан за сумата от 5 437.71 лева, за която следва да
се уважи, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата
молба до окончателното й плащане. За разликата до присъдения размер от
11 403.00 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид горното, настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно в частта, в която претенцията
на ищеца по чл.59 от ЗЗД е уважена за сумата от 5 437.71 лева. В
останалата част, в която искът е уважен за разликата над 5 437.71 лева до
11 403.00 лева решението е неправилно и следва да се отмени, като вместо
него бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен за разликата от
5 437.71 лева до 11 403.00 лева като неоснователен и недоказан.
Съобразно изхода от правния спор, първоинстанционното решение следва да се
измени в частта за разноските, като бъде отменено в частта, в която ответницата
е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски над 663.73 лева и ищецът бъде
осъден да доплати на ответницата деловодни разноски в размер на 1 190.10
лева.
Съобразно уважената част
от жалбата, въззиваемият следва да заплати на жалбоподателката деловодни разноски
във въззивното производство в размер на 436.67 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
426/10.07.2020 г. по гр.д. № 358/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен В
ЧАСТТА, в която А.М.И., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „ Сила „ ООД,
ЕИК *********, на основание чл.59 от ЗЗД, сума, с която неоснователно се е
обогатила вследствие извършени от ответното дружество, в имота й в с. О., общ. В.П.,
обл. Ш., ул. ..., строително монтажни работи, в размер над 5 437.71 лева
до присъдения размер от 11 403.00 лева, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „
Сила „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ...
представлявано от управителите Й.Б.С. и С.А.Л., срещу А. М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сума, с която неоснователно се е
обогатила вследствие извършени
от ответното дружество, в имота й в с. О., общ. В.П., обл. Ш., ул. ...,
строително монтажни работи, в размер над 5 437.71 лева до присъдения с
първоинстанционното решение размер от 11 403.00 лева.
ОТМЕНЯ решение №
426/10.07.2020 г. по гр.д. № 358/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен, В
ЧАСТТА, в която А.М.И. е осъдена да заплати на „ Сила „ ООД деловодни разноски
в размер над 663.73 лева.
ОСЪЖДА „ Сила „ ООД да
заплати на А.М.И. допълнителни разноски за първа инстанция в размер на
1 190.10 лева.
В останалата част
решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ Сила „ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ... представлявано от
управителите Й.Б.С. и С.А.Л. да заплати на А.
М.И., ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 436.67 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.