№ 2830
гр. Варна, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110111400 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно и
кумулативно съединени искове с пр. осн. чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл.
86, ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК от „И.Ф." ЕООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление гр.*** срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес с. с. ***
за приемане за установено, че ответникът дължи сумата от 989.72 лева
/деветстотин осемдесет и девет лева и 0.72ст./ - главница, дължима по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** г., сключен между
„И.Ф." ЕООД, ЕИК *** и Д. Б. Д., ЕГН **********, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 09.06.2022 г., до
окончателното плащане, сумата 41.19 лева /четиридесет и един лева и 0.19
ст./ - договорна лихва, начислена за периода от 04.07.2019 г. до 01.11.2019 г.,
сумата 226.54 лева /двеста двадесет и шест лева и 0.54 ст./ - обезщетение за
забава, начислено за периода от 01.11.2019 г. до 12.03.2020г. и от
15.07.2020г. до 05.06.2022г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3627/10.06.2022г., постановена по
гр. дело № 7402/2022г. на ВРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че на ответника е отпуснат
кредит от разстояние в размер на 1500 лева по Договор №***, който е
сключен при условията на ЗПФУР на 10.05.2018г. Договорът за кредит е
рефинансиращ, като с отпуснатите средства са погасени задължения по
договор за кредит № ***/17.10.2017г. в размер на 630.97 лева. Останалата
част от сумата предмет на кредита от 869.03 лева е преведена по сметка на
ответника в Банка ДСК АД, съгласно чл.2, ал.3 от договора. Твърди се, че е
уговорено погасяване на задължението на 18 вноски, от които първите 17 в
размер на 83.33 лева, а последната в размер на 83.39 лева, за периода
09.06.2018-01.11.2019г.. По договора е погасена главница в размер на 510.28
лева, като са погасени вноските за периода 06.06.201806.11.2018г., като от
вноска за 06.12.2018 са погасени 10.30 лева. Съгласно чл.2, ал.1, т.3
договореният лихвен процент е 40.15 %. Погасена е лихва в размер на 255.75
1
лева за периода 10.05.2018-06.11.2018г.. Ищецът не претендира лихва за
периода 06.11.2018-04.06.2019г., тъй като счита, че е погасена по давност.
Задължението е падежирало към датата на последната вноска - 01.11.2019г.
Начислена е лихва за забава върху задължението за главница. Предвид
неизпълнение на поетите от последния задължения, по негова инициатива е
учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 7402/2022г. по
описа на ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената в негова полза заповед за
изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за него
е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Кредитът е изискуем на краен падеж, който е настъпил преди подаване на
заявлението в съда. Моли за постановяване на положително решение по
предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника. Излагат се възражения, като се оспорва наличието на
задължение към ищеца. Не оспорва сключване на Договор №***г. и Договор
№ ***г.. Навежда доводи за неравноправност на клаузите за начисляване от
страна на кредитора на неустойка за непредставено обезпечение. Сочи, че на
17.10.2017г. е сключила потребителски Договор за кредит № ***, на стойност
1247.52 лв., със срок на изплащане 420 дни, при годишен лихвен процент
40.15% и годишен % на разходите по кредита 48.44%. В договора било
посочено, че ако не представи обезпечение по чл.3, изискуемата сума в края
на периода по договора ставала 1984.62 лв., като се начислявала неустойка
към всяка вноска на стойност 52.65 лв. По договора заплатила неустойка в
общ размер 737.10 лв. Направила 6 бр. вноски на обща стойност 907.16 лв. с
включена неустойка 315.90 лв. /6 х 52,65 лв. неустойка/. Остатъкът по този
заем възлизал на 340.36 лв., която сума погасила с рефинансиране с договор
№ ***г. на стойност 1500 лв. Ищецът неправилно считал, че остатъкът по
договора от 17.10.2017г. възлизал на 630.97 лв. /571.38 лв.-главница, 15.71
лв.-лихва, 43.88 лв.-такси/, така удържал 350 лв. повече. В т.3 от договора от
10.05.2018г. погрешно била определена сумата 869.03 лв., която трябвало да й
бъде преведена като остатък по банков път. Счита, че тази сума следвало да
бъде 1169.03 лв. По договора направила 6 бр. вноски на стойност 1232.89 лв.,
в които 6 бр. вноски отново незаконосъобразно, по наравноправна клауза
били начислени неустойки за непредставяне на обезпечение /6 х 77.81
лв.=466.86 лв.- вече платени и удържани/. Погасена била и сумата 255.75лв.-
договорна лихва, която счита, че не е договорена между страните.
В проведените открити съдебни заседания ищецът, редовно призован,
не се представлява. С молби от 04.01.2023г. и 07.07.2023г. поддържа
исковата молба и моли съда да уважи предявените искове по основание и
размер.
Ответникът, редовно призован за проведените съдебни заседания, не се
явява, не се представлява. Със становище от 16.02.2023г. поддържа
депозирания отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе
предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7402 по описа за 2022 г. на РС-
2
Варна, ГО, 39-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
исковата молба, срещу която в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника.
От експертното заключение по назначената СКТЕ се установява по
несъмнен начин, че ищцовото дружество, представляващо небанкова
финансова инстуция съгласно удостоверение № ***, издадено от БНБ, е
създало интернет платфора „***” за предоставяне на бързи онлайн кредити
на физически лица, която дава лесен достъп до финансиране. За да получи
онлайн кредит, кандидатът трябва да посети сайта на ищеца ***, да избере
сума и срок за погасяване с плъзгачите на екрана и да натисне бутона „вземи
сега“ за преминаване към следваща стъпка. След натискането на бутона се
преминава към следващия екран, където има препратка към преддоговорната
информация. Констатира се, че същата се предоставя не клиента за
запознаване, като се кликне върху линка. Без да се приеме декларация за
обработка на лични данни не се допуска продължаване в хода на регистрация.
Избирайки „напред“, от една страна се потвържадат параметрите на договора,
от друга страна, се преминава към попълване на полетата с лични данни. Със
създаване на профила, личните данни на клиента стоят в системата и за
следващи кредити, до момента, в който клиентът не заяви, че иска да му се
изтрие профила. Констатира се още от експертното заключение, че след
натискане на бутона „напред“ при стъпка 2 се преминава към полета за
въвеждане на лични данни, в които потребителят попълва имена, ЕГН, адрес,
месторабота и т. н. След приключване на тази стъпка личните данни се
запазват в базата данни на дружеството. Установява се от СКТЕ, че част от
въведените лични данни на клиента са име – Д. Б. Д., ЕГН **********,
електронна поща – ***, телефон – *** и др. Констатира се от експертното
заключение, че на 10.05.2018г. абонатът е кандидатсвал за заем в размер на
1500 лв. със срок за погасяване 18 месеца, като в 10:00 часа на същия ден
клиентът е получил SMS код, който е въвел през линк от електронната си
поща в сайта на заемодателя, с което е потвърдил договора за кредит. С
въвеждането на кода в сайта на кредитора се е генерирал договор с номер ***,
като в 11:30 часа потребителят е получил SMS и имейл, че парите по
договора са преведени. В системата на ищеца присъства запис за изплатен и
архивиран договор за кредит ***.
В заключение вещото лице сочи, че е изпълнена процедурата по
кандидатстване за договор за кредит № *** и № ***, като се акцентира, че
сайтът на ищцовото дружество функционира така, че да не може да се
потвърди договор без да се маркират определени тикчета/чек-боксове, с което
се приемат определени деклратации и условия. Излага се, че ответникът има
регистриран профил в системата на дружеството, като в софтуерната система
на на ищеца се съдържат записи за изпратен код за потвърждение на
посочения от кандидата телефонен номер. На последно място се излага, че
договор за кредит № *** е активиран чрез въвеждане на тайния код от SMS
съобщението в линка, пратен на имейл.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
По делото е представен на хартиен носител и Договорът за предоставяне
на кредит № *** от 10.05.2018 г. и Общите условия към него. Видно от същия
кредитодателят се задължил да предостави потребителски кредит на
ответника в размер от 1500.00 лева. Ответникът е поел задължението в срок
3
от 540 дни да върне заетата сума, ведно с договореното възнаграждение, за
това че ползва паричните средства на ищеца, при фиксиран годишен лихвен
процент 40.15%. или 0.11% на ден. Видно е от договора, че ГПР възлиза на
48.43%, а общата дължима сума при непредставяне на обезпечение под
формата на банкова гаранция или двама поръчители в срок до пет дни,
считано от сключването на договора, възлиза на 1400.58 лева.
От експертното заключение по назначената ССчЕ се констатира, че
титуляр на банкова сметка с IBAN *** e Д. Б. Д., ЕГН **********. По
посочената банкова сметка е преведена сумата в размер на 1500 лв. по
договор за преодставяне на кредит № *** от 10.05.2018г. Със съмата в размер
на 630,97 лв. е погасено задължение по Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № *** от 17.10.2017г. и е изплатена сума в размер на 869,03 лв.
Констатира се още от заключението на вещото лице, че от ищеца „И.Ф.” ООД
е преведена сума в размер на 869,03 лв., като за извършения превод е
посочено „Дог. за заем номер ***”. Излага се, че ответникът Д. е извършила
плащане по договора за кредит в общ размер на 1232,89 лв., като погасени са
519,28 лв. – главница (вноски от 1-6 в размер на 39,98 лв. + 10,30 частично от
вноска 7), 255,72 лв. – договорна лихва за периода от 09.06.2018г. –
06.11.2018г. (вноски от 1-6) и 466,86 лв. – неустойка за обезпечение (вноски
от 1-6 в размер на 77,81 х 6). Експертизата установява още, че остатъчната
дължима сума по договора за кредит е 989,72 лв. главница по предоставения
кредит, 41,19 лв. договорна лихва за периода 04.07.2019г. – 01.01.2019г.,
включващ лихвата по вноски от 14-та до 18-та; 226,54 лв. лихва за забава,
като за периода 01.11.2019г. – 12.03.2020г. лихвата е 36,56 лв., а за периода
15.07.2020г. – 05.06.2022г. е 189,98 лв.
В хода на о.с.з. вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена
по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу
която в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията
на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземанията си със съдебна санкция, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство по реда на чл. 422
ГПК и неговата допустимост.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание,
предаване на заетата сума, както и размера на заявените претенции и
настъпил техен падеж.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
На първо място следва да се отбележи, че процесният договор за
предоставяне на кредит от разстояние № *** от 10.05.2018 г. е сключен при
условията на ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от цитирания нормативен акт, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
4
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или
повече, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие /арг.
от чл. 6 във вр. с § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР/ - напр. електронни формуляри в
интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл.
18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за
доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за
електронните изявления – Закона за електронния документ и електронния
подпис /с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. Нормата на
чл. 18, ал. 5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за защита на
потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между кредитора и
кредитополучателя е била електронна. От експертното заключение по
назначената СКТЕ, което съдът цени като компетентно, обосновано
изготвено и неоспорено от страните, се установи, че в базата данни на
дружеството "И.Ф." ЕООД фигурира профил на лице на име Д. Б. Д., ЕГН
**********, към който профил има заем с номер *** от 10.05.2018 г., като
процедурата по кандидатстване е спазена.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Автор на
електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи
като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от
името на което е извършено електронното изявление – чл. 4 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 35 от
Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г.
"електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, вкл. в текстови запис, а съгласно ал. 2 писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно
изявление. За "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във
вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 се считат данни в електронна
форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва,
за да се подписва. Според нормата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила
на електронния подпис и усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните.
В настоящия случай от заключението на вещото лице по назначената
СКТЕ се установи, че "И.Ф." ЕООД е финансова институция, която
предоставя онлайн кредити. В сайта *** се вижда поле и плъзгачи, с които е
необходимо да се избере сумата, която клиентът желае да получи и периодът,
за който желае да върне парите. След това се натиска бутона "ВЗЕМИ СЕГА",
като след това се появява обобщена информация за заема, както и линк към
преддоговорната информация. На този етап потребителят трябва да натисне
отметката "Приемам декларацията за обработка на личните данни", за да
продължи. След като натисне бутона "НАПРЕД", се появява формуляр за
5
кандидатстване и трябва клиентът да попълни личните си данни, за да
създаде своя профил: три имена, ЕГН, мобилен телефон и т. н. Попълват се и
полета с информация за месторабота и адреси, начин на плащане. Когато
клиентът е попълнил коректно всички полета, трябва да натисне бутон
"Напред". При одобрение на потребителя се изпращат на посочения имейл
договор и общи условия и специален линк за активация. Същевременно на
посочения телефонен номер се изпращат чрез SMS код, който се въвежда в
полето за активация на договора, след отваряне на линка. След това се
превежда сумата по кредита. След изплащане на договора, профилът остава
активен до изтриване по искане на клиента. Тази процедура в случая е била
изпълнена, което се констатира по несъмнен начин от експертното
заключение.
Съдът, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, следва служебно да прецени
съответствието на всички допълнителни уговорки, които не представляват
основен предмет на договора, със законовите изисквания, доколкото
ответникът е потребител по смисъла на т. 13 от § 1 ДР на ЗЗП.
Типични случаи пораждащи съмнение за нарушени права на
потребителя се свързват със задължението за събиране на такси за
непоискани услуги /за усвояване или управление на кредита/ и позволяващи
промени в разходите за кредитиране без предварително оповестени критерии.
В конкретния случай страните са договорили за обезпечаване вземанията на
кредитора, ответникът да е задължен в срок до пет дни от сключване на
договора, да представи на кредитора банкова гаранция за сумата в размер на
2010.19 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора, или две физически лица – поръчители. В случай на
неизпълнение на задължението по предоставяне на обезпечение, в тежест на
ответника възниква неустойка, с уговорен в чл. 3, ал. 2 от договора размер от
1400.58 лв., начисляваща се от деня, следващ неизпълнението по
предоставяне на обезпечение, като е посочено, че определената обща сума се
заплаща на определен с погасителния план брой вноски.
На първо място, така уговорената неустойка е нищожна, на основание
чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 16 ЗПК,
предвиждаща задължение на кредитора за оценка кредитоспособността на
потребителя преди предоставянето на кредита. В действителност посочената
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
последния, като води до неоснователно увеличаване на размера на неговите
задължения.
На второ място, неустойката обезпечава изпълнението на допълнително
задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение
на основаното задължение на потребителя за връщане на заетата сума и
размерът й се доближава до този на отпуснатия кредит. По тези аргументи
съдът намира, че разглежданата неустойка е нищожна и на основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД, тъй като води до свръхобезпеченост на кредитора и
създава предпоставки за неговото неоснователно обогатяване. Същата излиза
извън присъщите й обезпечителната, обезщетителна и наказателна функции и
в този смисъл противоречи на добрите нрави, както и на принципа на
справедливостта, приложим в договорните отношения между страните.
Нещо повече - предвид размера на неустойката, краткия срок за
предоставяне на обезпеченията и множеството условия, на които трябва да
6
отговарят те, очевидно крайната цел на кредитора от включване на тази
клауза в договора не е да обезпечи изпълнението на задълженията по него, а
да си осигури завишен размер на крайната сума, която следва да бъде върната,
заобикаляйки изискванията на специалния закон за максимален годишен
процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК).
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че клаузата за неустойка по
чл. 3, ал. 2 от договора е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което същата е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Ето защо възраженията на ответника досежно наличието на
неравноправни клаузи са основателни. Предвид гореизложеното, дължима се
явява чистата стойност на заема, ведно с произтичащите от главното
задължение за връщане на заетата сума акцесорни задължения за заплащане
на договорна лихва и обезщетение за забава, които не са в разрез с правилата
на чл. 143 и следв. от ЗЗП, а са закономерна последица от ползването на
чужди парични средства на договорно основание и невръщането им в
уговорения срок.
От експертното заключение по назначената ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно и неоспорено от страните
по несъмнен начин се установява, че погасени по кредита са 510.28 лв.
главница (вноски от 1-6 в размер на 499,98 лв. + 10.30 лв. частично от вноска
7), 255.75 лв. – договорна лихва за периода 09.06.2018г. – 06.11.2018г. (вноски
от 1-6) и 466.86 лв. – неустойка за обезпечение (вноски от 1-6 в размер на
77.81 х 6).
От същото заключение се установява, че размера на дължимата
остатъчна сума по кредита е 989.72 лв. главница, 41.19 лв. договорна лихва за
периода 04.07.2019г. – 01.11.2019г., както и 226.54 лв. лихва за забава.
Предвид наличието на неравноправна клауза по отношение дължимостта на
неустойката, както бе посочено по – горе, то платената сума в размер на
466.86 лв. сългасно заключението на вещото лице като неустойка за
обезпечение, на осн. чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да покрие частта от остатъчно
дължимата сума по кредита, изцяло за сумите в размер на 226.54 лв. лихва за
забава и 41.19 лв. договорна лихва, както и частично за остатъка от
главницата до размера от 199.13 лв., или остатъчно дължимата сума по
кредита се равнява на 790.59 лв. До този размер исковата претенция се явява
основателна, а в останалата част исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени.
Относно разноските:
Имайки предвид частично установяване на вземанията по издадената
заповед за изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съгласно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12. Съразмерно на уважената част от исковете разноските
възлизат на 47.25 лева.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително
реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри и съобразно уважената част на
7
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В настоящото производство
ищцовото дружество претендира разноски за държавна такса /121.85лв./,
депозити вещи лица /600 лева/ и юрисконсултско възнаграждение /300 лв./.
Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 100 лева, при
съобразяване с материалния интерес на делото, на основание чл.25, ал.1
НЗПП. С оглед крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 516.72 лв., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Б.
Д., ЕГН **********, с адрес с. с. *** дължи на основание чл. 422 ГПК вр.
чл.240, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, чл. 86, ал.1 ЗЗД на „И.Ф. ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. *** сумата от 790.59 лв. /седемстотин и
деветдесет лева и 0.59 ст./, представляваща дължима главница по Договор за
предоставяне на кредит от разстояние № *** г., сключен между „И.Ф." ЕООД,
ЕИК *** и Д. Б. Д., ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 09.06.2022 г., до окончателното
плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 3627/10.06.2022г., постановена по гр.
дело № 7402/2022г. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 790.59 лв. до пълния размер на претендираната главница в размер на 989.72
лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 41.19 лева /четиридесет и един
лева и 0.19 ст./ - договорна лихва, начислена за периода от 04.07.2019 г. до
01.11.2019 г. и иска за сумата от 226.54 лева /двеста двадесет и шест лева и
0.54 ст./ - обезщетение за забава, начислено за периода от 01.11.2019 г. до
12.03.2020г. и от 15.07.2020г. до 05.06.2022г..
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес с. с. *** ДА ЗАПЛАТИ на
И.Ф. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от
47.25 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски под формата на заплатена държавна такса и определено
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.
7402/2022г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес с. с. *** ДА ЗАПЛАТИ на
И.Ф. ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от
516.72 лева, представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни
разноски под формата на заплатена държавна такса, депозит за вещи лица при
настоящото разглеждане на делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9