Решение по дело №294/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано по жалба от Т. Т. Д. от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник адв. Т. Ч. от АК-Хасково, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-877/01.10.2023г., издадена от младши инспектор в група „ООР“ - „СОП“ – РУ Хасково, с която на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 12 месеца и са отнети: 2 бр. регистрационни табели с № [рег. номер] и СРМПС № *********.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, актът бил немотивиран в частта на срока. Същият бил издаден от некомпетентен орган, липсвала и дата на издаването му. Иска се отмяна на оспорената заповед при изложените съображения за незаконосъобразност на акта, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя.

Ответната страна – Младши инспектор в Група „ ООР“ – „СОП“ в РУ Хасково при ОДМВР – Хасково в съдебно заседание не се явява и не взема становище по жалбата.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложения по делото АУАН Серия GA №609158 от 01.10.2023г., съставен от младши инспектор при ОДМВР – Хасково, РУ – Хасково, е констатирано, че на 01.10.2023г. в 03:40 часа в [населено място], [улица]по посока [улица]А. В. С., управлява лек автомобил *** с рег. № [рег. номер], собственост на Т. Т. Д., без да притежава СУМПС / такова не е издавано /, в нарушение на чл. 150 от ЗДвП – управлява без да е правоспособен водач. Актът е връчен срещу подпис на лицето А. С. още при съставянето му, като в АУАН не са направени възражения. Въз основа на цитирания АУАН е издадено и Наказателно постановление № 23-1253-002389/18.12.2023г. от Н. Г. в ОДМВР –Хасково, Сектор „ПП“ – Хасково.

Във връзка с установеното на 01.10.2023г. от мл. инспектор М. Д. е изготвена Докладна записка, снети са и обяснения от неправоспособния водач Спенджаров.

От младши инспектор в група „ООР“ - „СОП“ – РУ Хасково / Р. Т. Т. / е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №1970з-877/01.10.2023г., с която на Т. Т. Д., е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а от ЗДвП - прекратена регистрацията на ППС за срок от 12 месеца. В заповедта са възпроизведени обстоятелства, отразени в съдържанието на представения АУАН Серия GA №609158 от 01.10.2023г. – на 01.10.2023г. около 03:40 часа в [населено място], А. С., управлява лек автомобил *** с рег. № [рег. номер], собственост на Т. Т. Д., като при извършената проверка е установено, че водачът никога не е притежавал СУМПС, като изрично се посочва и съставения в случая АУАН.

Заповедта е връчена на Т. Д. срещу подпис на 25.03.2024г., видно от приложения препис от акта.

Не е спорно по делото, че управлявания от Спенджаров автомобил е собственост на адресата на акта – Т. Т. Д..

Във връзка с компетентността на издателя на акта е представена Заповед № 272з-199/19.01.2023г. за оправомощаване, издадена от директора на ОДМВР – Хасково и служебна бележка от директора на ОДМВР – Хасково, с която е удостоверено, че младши инспектор Р. Т. Т. е назначен на длъжност старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Хасково при ОДМВР – Хасково и заеманата от същия длъжност попада в надлежно посочената в т.11 от Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР – Хасково.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган – полицейски орган по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, държавен служител от звено „Патрулно-постова дейност“ при сектор/група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР- Хасково, съгласно приложената по делото Заповед № 272з-199/19.01.2023г. на директора на ОДМВР – Хасково. В тази връзка не се споделя от съда довода на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед, поради издаването и от некомпетентен орган.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена в писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, посочени са правните и фактическите основания за издаването ѝ. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от неправоспособно лице.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая. Безспорно се установява, че жалбоподателят Т. Т. Д. е предоставил собствения си автомобил на посочените в акта дата и място на лицето А. С., за който е установено, че е неправоспособен водач – няма издадено СУМПС. Тези факти нито се отричат, нито са оборени по делото с ангажиране на допустими и относими доказателства, поради което съдът приема за безспорно установено, че е нарушена забраната по чл. 150 от ЗДвП, като така установеното нарушение е юридическият факт, пораждащ правомощието на административния орган да наложи на собственика на моторното превозно средство ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Към датата на издаване на обжалваната заповед – 01.10.2023г., водачът Спенджаров е управлявал МПС собственост на Т. Д., без да е правоспособен водач, съответно без свидетелство за управление на МПС. След като липсват данни за налично свидетелството за управление на МПС, то водачът е неправоспособен и е налице хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а“, предл. второ от ЗДвП. В случая, административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на правната норма.

Заповедта е съобразена с целта на закона и при определяне на срока на ПАМ. Действително в акта не са изложени конкретни мотиви за това, но продължителността на срока на мярката е определен съобразно данните по преписката и високата степен на обществена опасност на деянието. Управлението на МПС изисква правоспособност и опит на водача, а управлението на МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление създава реална опасност за живота и здравето на участниците в движението и предпоставя настъпването на много по– тежки последици при едно евентуално нарушение и/или ПТП, поради което определеният при оперативна самостоятелност срок в максимален размер на ПАМ не противоречи на целта на закона и е съобразен с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В тази връзка настоящия състав на съда не намира основания за прилагане на минималния срок от 6 месеца за изтърпяването ѝ.

Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Целта на принудителните административни мерки, налагани по реда на чл. 171 от ЗДвП е да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Конкретно, принудителна административна мярка, приложена по реда на чл. 171,т.2а, б“а“ от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма, е преустановителна по характера си, т. е. тя се налага, за да се преустанови извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното фактическо състояние.

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора в полза на жалбоподателя не се следват разноски.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Т. Д. от [населено място], [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-877/01.10.2023г., издадена от младши инспектор в група „ООР“ - „СОП“ – РУ Хасково, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], за срок от 12 месеца.

Решението на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на касационно оспорване.