Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                                    гр. София, 27.11.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на двадесет и седми ноември  две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                                

 

                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                         Членове:  Анна Ненова

                            Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 15211 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Производството е по реда  чл. 435  от ГПК.

            Образувано е по жалба вх. рег. № 108457/02.09.2019г. на Л.К.Б. срещу Разпореждане от 21.08.2019г. по изпълнително дело № 20118440404343 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с което е било отказано прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което от жалбоподателя – длъжник в производството е била подадена молба от 19.08.2019г.

Л.К.Б. намира разпореждането незаконосъобразно. След образуването на изпълнителното дело от взискателя „Т.С.“ ЕАД не е било искано своевременно извършването на изпълнителни действия. Изпълнителното дело е било образувано през 2011г., а действията, прекъсвали давността по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК са били извършени през 2012г. и през 2019г. Жалбоподателят се позовава на разрешенията по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013г. Изтекла е и погасителната давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД относно вземанията, предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното производство.

Жалбоподателят иска отмяна на оспореното разпореждане, което е и немотивирано, и  присъждане на направените в производството разноски – платени такси и 800 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 02.09.2019г.

Взискателят „Т.С.“ ЕАД оспорва жалбата. Възразява, че в течение на изпълнителното производство частният съдебен изпълнител е извършвал своевременни действия по избрания способ за събиране на дълга на длъжника Л.К.Б., с оглед на което не са налице основания за прекратяване на  производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.   

            В приложени мотиви частният съдебен изпълнител  намира подадената жалба  неоснователна. Като подробно сочи извършените по делото изпълнителни действия излага, че от образуването на изпълнителното производство до подаване на молбата, по която е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, няма двугодишен срок, в който да не са извършени изпълнителни действия. Обжалваното действие е правилно и законосъобразно.  

Съдът,  като разгледа подадената жалба въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, възприе следното:   

Изпълнителното производство е било  образувано по молба вх. № 45960/29.12.2011г. на „Т.С.“ ЕАД,  въз основа на издаден изпълнителен лист по гр.д. № 3794/2011г. на Софийския районен съд, Трето гражданско отделение, 88 състав, срещу Л.К.И., Ч.К.И.и Л.К.Б. за разделно заплащане на  сума от 2 900. 34 лева главница за потребена топлинна енергия за периода м.12.2005г. до м. април 2010г., със законната лихва за забава от 565. 15 лева за периода от 01.02.2006г. до 24.01.2011г., както и 318. 75 лева разноски по делото.  

С молбата на взискателя от 29.12.2011г. , освен  образуване на изпълнително дело, е било поискано още предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането, при възлагане, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител изцяло да проучи имущественото състояние на длъжниците, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.   

С разпореждане от 06.01.2012г. частният изпълнител е разпоредил образуване на изпълнително производство, а по отношение на Л.К.Б., като длъжник,  е било постановено изпращане на покана за доброволно изпълнение и извършване на справки.

Покана за доброволно изпълнение до Л.К.Б. е била изпратена на 15.07.2012г., като е било прието връчване чрез залепване на уведомление,  както и са били получени  и повторно изисквани справки.  

С разпореждане от 24.03.2014г. е било постановено  изпращането на запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Л.К.Б. в дружеството „В.-ВС“ ЕООД.

С молба от 03.02.2016г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжниците.

С разпореждане от 16.03.2016г. от частния съдебен изпълнител отново е било постановено изпращането на запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Л.К.Б. във   „В.-ВС“ ЕООД.

С нова молба от 27.01.2017г. взискателят е поискал налагането на запор върху банковите сметки на длъжниците, както и запор на трудово възнаграждение и/или пенсия.

С разпореждане на частния съдебен изпълнител от 23.01.2019г. е било постановено изпращането на запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Л.К.Б. в „К.груп и сие“ ЕООД и върху банковите сметки в „Банка ДСК“ ЕАД

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата по делото  е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването, в срок,  срещу подлежащо на обжалване действие от длъжник съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК (след изм. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г.), в сила към датата на произнасяне на съда по жалбата – отказ на съдебния изпълнител да  прекрати принудително изпълнение.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

По тълкуването по т. 10 от Тълкувателно решение  2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,  извършването на изпълнително действие има при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също съгласно тълкувателното решение, не са изпълнителни действия образуваното на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаване на експертиза за установяване на размера на остатъка от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

В случая в рамките на две години от  образуването на изпълнителното производство от взискателя не е било поискано извършвано изпълнително действие по отношение на Л.К.Б. като длъжник, нито такова действие е предприето от частния съдебен изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ, за което  е имало възлагане.

Съгласно възприетото от фактическа страна, след образуване на делото на 29.12.2011г. първото такова действие е било от 24.03.2014г. – предприемане на налагането на запор  върху трудовото възнаграждение на Л.К.Б. в дружеството „В.-ВС“ ЕООД.  Това обаче е било повече от две години след образуване на изпълнителното производство и без да има друго искано или  предприето изпълнително действие, така както извършването на изпълнителни действия е  определено в посоченото тълкувателно решение на ВКС на РБ.

Частният съдебен изпълнител се позовава на наложена през 2012г. възбрана (25.09.2012г.), но такава по отношение на жалбоподаталя – длъжник няма. Това е било по отношение на друг длъжник в производството (Ч.К.И.) и не може да бъде съобразявано.

Същевременно, също съгласно установеното по делото, след 24.03.2014г. има извършвани изпълнителни действия – по искане на взискателя или по инициатива на частния съдебен изпълнител, но това е било след изтичането на период от повече от две години, когато такива действия не е имало.   

При изложеното  е налице настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство - на 29.12.2013г., две годи след образуването му, което е следвало да бъде прогласено от частния съдебен изпълнител с постановление – осъществени са били правнорелевантните факти на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Като е отказал да направи това с оспорваното разпореждане от 21.08.2019г., включително след изрично искане на длъжника,  частният съдебен изпълнител е постановил незаконосъобразен акт, който подлежи на отмяна.  Оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са основателни, макар да са неоснователни конкретните оплаквания срещу извършените изпълнителни действия, съответно  са неотносими обстоятелствата във връзка с погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност (чл. 111, б.“в“ от ЗЗД), което следва да бъде установено в отделно исково производство.    

Подадената жалба по делото е основателна и следва да бъде уважена, с присъждане на направените от длъжника разноски – за адвокат от 800 лева по договор за правна защита и съдействие от 02.09.2019г., 25 лева платена държавна такса по исковата молба и 72 лева такси и разноски по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.   

   Воден от горното съдът    

 

 

                                             Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ, по жалба вх. рег. № 108457/02.09.2019г. на Л.К.Б.,  с ЕГН **********, адрес *** и съдебен адресат адв. Н. И., гр. София, бул.“********, кантора № 160,  Разпореждане от  21.08.2019г. по изпълнително дело № 20118440404343 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, с което е било отказано прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на Л.К.Б. като длъжник.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул.“*****, да заплати на Л.К.Б.,  с ЕГН **********, адрес *** и съдебен адресат адв. Н. И., гр. София, бул.“*******, кантора № 160,  сумата от 897 лева (осемстотин деветдесет и седем лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

                                                                                    Членове:1.

                                                           

                                                                                                               2.