№ 3237
гр. Варна, 21.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20233100501584 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68 срещу Решение №
1471/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 15004/2022 г. по описа на ВРС, с
което въззивникът е осъден да заплати на Л. Р. О., ЕГН **********, с адрес:
гр. Варна, ж.к. „М,“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 6197,84 лева –
частичен иск от претенция в общ размер на 8760 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения му л.а. „БМВ
520Д”, рег. № В***СА, вследствие ПТП от 02.10.2022 г., в с. Ветрино,
настъпило по вина на водача на л.а. „Мицубиши Лансер“, рег. № ТХ****ХМ,
застрахован при ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 14.11.2022 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението, поради недоказаност на иска за главницата по размер, а за лихвата
и по основание. Твърди се, че с доброволно изплатеното от застрахователя
обезщетение в размер на 6400 лева щетите по увредения автомобил са
репарирани изцяло. Оспорва се възприетото от първоинстанционния съд
становище, което преповтаря заключението на САТЕ, че автомобил на повече
от 8 години към датата на увреждането следва да бъде ремонтиран с нови
оригинални авточасти, доставени от официалния сервиз на марката.
Поддържа се, че няма пречка при отстраняване на вредите да бъдат вложени
части – втора употреба, като определената по този начин цена на ремонта на
МПС да бъде съобразена при определяне на действителната стойност на
вредата. Налице е позоваване на допуснато от ВРС процесуално нарушение,
изразяващо се в отхвърляне на искането за допускане на повторна САТЕ,
въпреки предприетото своевременно оспорване, поддържано и с въззивната
жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемия, в който
1
оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Поддържа, че същото е постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон. Счита, че не са налице предпоставките по чл.201 от ГПК
за допускане на повторна САТЕ. Стойността на ремонта с използване на
части-втора употреба е ирелевантна, тъй като изискването на чл.400, ал.2 от
КЗ е за изчисляване на възстановителната стойност на имуществото с ново от
същия вид и качество. Отделно от това определянето на стойността по този
начин е невъзможно, тъй като видно от САТЕ, при употребяваните резервни
части няма регулярност на доставките и наличностите, т.е. не може да се
гарантира, че дадена резервна част в даден момент може да бъде поръчана и
доставена. От друга страна цената им се определя по усмотрение на
продавача и няма единни ценни на различните доставчици, а преценката за
функционалност може да се извърши само за конкретна употребявана част
чрез оглед и монтаж в технически изправен автомобил.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила.
Искането на въззивника за допускане на повторна САТЕ се явява
неоснователно, тъй като в оспорената част (по въпрос 2 и 4) приетото
експертно заключение се явява пълно, ясно и обосновано и не възникват
съмнения относно неговата правилност. При липса на предпоставките на
чл.201 от ГПК с отхвърляне на искането първоинстанционният съд не е
допуснал процесуално нарушение, поради което не са налице основанията на
чл.266 от ГПК за уважаването му от въззивната инстанция.
От друга страна на основание чл.162 от ГПК съдът намира, че следва да
упражни служебното си правомощие по уточняване на иска по размер, като
допусне повторно изслушване на вещото лице относно алгоритъма за
определяне на възстановителната стойност на автомобила.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз А. Дондуков“ № 68 срещу Решение №
1471/03.05.2023 г., постановено по гр. д. № 15004/2022 г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
04.10.2023 г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на
повторна САТЕ за определяне възстановителната стойност на автомобила по
цени за употребявани резервни части.
ПОСТАНОВЯВА преразпит на вещото лице А. В., назначен по
допуснатата в първата инстанция САТЕ, заключението по която е прието с
протоколно определение от 03.04.2023 г., като указва на вещото лице да се
запознае предварително с делото и заключението, с оглед даване на
обяснения по следните въпроси:
1. Колко и кои от сервизите, чийто цени са използвани като пазарни
аналози, притежават сертификат ISO?
2. Как е определена средната пазарна цена на детайлите, подлежащи на
подмяна – по цени за оригинални нови части, по цени за нови части от
алтернативни доставчици или усреднено между двете категории?
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за явяване и изслушване на вещото лице в
съдебно заседание в размер на 30 лева, вносими от ищеца – въззиваем в
настоящото производство, в чиято тежест е установяване на претенцията по
размер, като му УКАЗВА, че при неизпълнение сумата ще бъде събрана
принудително по реда на чл.77 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от молба 9536/18.04.2023г. да се връчи на въззиваемия за
сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3