Р Е Ш Е Н И Е
№......................../........................2022 г.
гр.
Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети декември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието на секретаря
Илияна Илиева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. д. № 1999
по описа на РС-Варна за
2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени
от С.А.К., ЕГН **********, с адрес: *** против Г.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***; М.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***; П.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***,
първоначално обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и
2-ро от ЗЗД за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищцата
сумите, както следва: сумата в размер от 3 550.00
лева, представляваща наемна цена за ползване на жилище, находящо се в *, за
периода от м. ноември 2019 г. до 03.10.2020 г. по договор за наем от 03.09.2019
г., изменен с допълнително споразумение от 01.10.2019 г. и сумата в размер от 3 321.87 лева, представляваща
разходи във връзка с ползуването на вещта за процесния период – неплатена ел.
енергия за периода от м. януари 2020 г. до м. октомври 2020 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.02.2021
г. до окончателното погасяване на вземанията.
Ищцата твърди в исковата молба, че на 03.09.2019 г. между нея и Г.Т.
е сключен договор за наем. Въз основа на договора ищцата е предоставила на
наемателката ползването на жилище, находящо се в *, състоящо се от четири стаи,
кухненска ниша, сервизни помещения и тераса, с площ от около 100.00 кв. м.,
както и ползването на половината от дворното място, гаража откъм ул. „Г.“ и
½ ид. ч. от тавана, срещу насрещното задължения на Г.Т. да заплаща
месечен наем в размер от 350.00 лева с падеж 10-то число на текущия месец, за
който наема се дължи. Сочи се, че Г.Т. е заплатила 700.00 лева, от които 350.00
лева наем за м.09.2019 г. и 350.00 лева депозит. След това ответницата е
започнала да иска отсрочки за плащането.
При посещение в наетия
имот на 01.10.2019 г. ищцата установила, че Г.Т. живее в имота на съпружески
начала с Р.С.. Освен тях в имота живеели и дъщерята на Г.Т., а именно М.В.;
лицето П.М., с когото М.В. живеела на семейни начала и тяхното малолетно дете С.
В.. В имота живеели също С. В. – син на Г.Т., заедно с В.Т., която живеела на
семейни начала със С. В. и двете малолетни деца на последните – Г. и Н. В.. При
посещението на 01.10.2019 г. се твърди, че е подписано допълнително
споразумение към договора за наем с всички пълнолетни лица, ползващи имота, с
изключение на С. В.. Поддържа се, че по силата на допълнителното споразумение
всички ползватели отговарят солидарно за заплащането на дължимия наем за
ползване на наетия имот и на консумативните разходи във връзка с ползването.
Сочи се, че на
11.12.2019 г. наемателите заплатили 350.00 лева – наем за м.10.2019 г. и на
27.12.2019 г. – 300.00 лева – наем за м.11.2019 г., след което преустановили
плащанията. Твърди се, че наемателите не са плащали и разходите за ток, които
са погасени от ищцата и чиито размер възлиза на 3 321.87 лева за периода от
м. януари 2020 г. до м. октомври 2020 г. Излага се, че през м.10.2020 г.
наемателите напуснали наетото жилище, без да уведомят ищцата и към настоящия
момент не са погасили задълженията си към нея, както следва: 50.00 лева – наем
за м.11.2019 г. и по 350.00 лева наем за периода от м.12.2019 г. до м.10.2020
г., ведно с разходите за ток и обезщетението за забава в размер на законната
лихва.
По същество моли за
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
По делото поотделно от
всеки един от ответниците са постъпили писмени
отговори на сезиралата съда искова молба.
Г.Т. оспорва
исковете по размер. Не оспорва че между нея и ищцата е сключен договор за наем,
но сочи, че е плащала на два пъти по 1 000.00 лева наемна цена,
включително и по-малки суми. Твърди, че разходите за ток и вода не са сторени
от наемателите, а от роднините на ищцата, които живеели в сградата.
Р.С. оспорва
предявените искове по основание, като сочи, че няма сключен договор за наем с
ищцата.
М.В. също
оспорва исковете по основание с доводи, че няма сключен договор за наем с
ищцата. Поддържа, че разходите за ток и вода са сторени от близките на ищцата,
както и че договорът е сключен между ищцата и майка ѝ Г.Т., като
последната е плащала наемната цена и разходите за ток в офиса на ищцата.
П.М. оспорва
исковете по основание, като излага, че няма сключен договор за наем с ищцата.
В.Т. също
оспорва исковете по основание, като твърди, че няма сключен договор за наем с
ищцата.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази
предметните предели на исковото производство,
очертани в исковата молба и отговорите и като
взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
От ангажирания договор за наем
от 03.09.2019 г. се констатира, че ищцата е предоставила на ответницата Г.Т. за
временно ползване – за срок от една година - жилище, находящо се в *, с площ от
100 кв. м., състояща се от три стаи, кухненска ниша, сервизни помещения и
тераса, срещу наемна цена от 350.00 лева с уговорен падеж 10-то число на
текущия месец. Договорено е още ответницата да заплаща и всички консумативни
разходи – ток, вода и телефон, както и разходите за ползването на общите части
в етажната собственост и да представя не ищцата при поискване отчетни
документи.
Видно от представения анекс от
01.10.2019 г. към договора за наем от 03.09.2019 г., като наематели са добавени
и ответниците М.В., В.Т., Р.С. и П.М., доколкото
наетата вещ е съвместно ползвана от последните с първоначалния наемател Г.Т..
Договорено е наемнцата цена и консумативите да се
заплащат солидарно от ответниците-наематели.
От ангажираното извлечение за
фактури и плащания за периода от 14.01.2020 г. до 13.10.2020 г. по описа на „Е.
П.-П.“ АД /л. 133/ е видно, че за сочения период
фактурираните и платени суми за ел. енергия за кл. № *
възлизат на 3810.43 лева.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства чрез разпита на свид. С. Й. –
племенница на ищцата, която сочи в показанията си, че наетият от ответниците
имот е етаж от двуетажна сграда с общ вход и стълбище, като свидетелката е собственичка
на първия етаж и считано от м. ноември 2020 г. живее в имота. Във връзка с ремонтните
дейности, предхождащи нанасянето й, често е посещавала сградата и е засичала
ответниците, като до м. ноември 2020 г. в първия етаж от сградата не е живял
никой. Наемателите на втория етаж били шестима възрастни и три деца. Констатира
се още от показанията на свид. Й., че през м. ноевмри 2020 г., когато същата се е нанесла фактически да
живее на първия етаж, наемателите били напуснали втория етаж предходния месец,
като свидетелката сочи, че същите са й оставили ключа за външната входна врата,
а ключа за наетия имот са задържали с аргумент, че имат допълнителни дейности
във връзка с почистването. Освен втория етаж, който се състоял от две спални,
коридор, мокро помещение /баня и тоалет/, дневна с холна част и кухненска ниша
и две тераси, ответниците ползвали външните помещения – външни тоалетни, склад
и гараж, в които били настанили своите домашни любимци – четири броя големи
кучета. Свидетелката сочи, че двата етажа са били винаги самостоятелни жилища с
отделни електромери. Всеки отделен етаж си имал отделен електромер и партида. В
сградата имало постоянно водоснабдяване и електричество, като ответниците не се
оплаквали, че нямат електричесвто или вода, а само че
елекетричеството, което имат не е актуално за тяхната
консумация и във връзка с това ищцата е подавала сигнали до „Е. П.“, в резултат
на което служителите на дружеството оператор са идвали на проверка на адреса на
наетия имот, което е в унисон и с ангажирнаите
писмени документи – жалби и отговори.
От експертното заключение по назначената
СТЕ се установява, че за процесния период отделните етажи на къщата, находяща
се в *, са имали самостоятелни електромери, респективно единият е с фабричен № *,
който се отнася за обект с кл. № *, чийто титуляр е
ищцата и елекетромер с фабричен № *, който се отнася
до обект с кл. № *. Установява се, че електромерите имат
самостоятелно отчитане на потребяваната ел. енергия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
За да бъде
ангажирана договорната отговорност на ответниците по предявените осъдителни
искове, ищцата следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на
следните елементи от фактическия състав на договорната отговорност на
ответниците: 1./ наличието на облигационна връзка между страните по силата на
договор за наем от 03.09.2019 г., изменен с допълнителен анекс; 2./ своята
изправност – че е предоставила и осигурила спокойното и безпрепятствено
ползване на наетия имот за периода от 03.09.2019 г. до 03.10.2020 г.; 3./
изискуемостта на вземанията и забавата на ответниците; 4./ размера на
предявените вземания за наем и разходи за ток, включително, че разходите са
направени във връзка с процесния имот, период и в претендираните количества.
В тежест на
ответниците е да проведат насрещно доказване по тези факти, както и да докажат
своите възражения в отговорите, а при установяване на горното от ищцата – да
докажат своята изправност, т.е. че са платили претендирания наем и разходи за
ток.
От ангажираните писмени документи –
договор за наем от 03.09.2019 г. и анекс от 01.10.2019 г. към договора за наем
от 03.09.2019 г. – се установява по несъмнен начин, че между ищцата и
ответниците е учредено облигационно правотоношение,
чието съдържание включва задължението на ищцата да предостави на ответниците за
ползуване на недвижим имот, находящ се в *, ет. *, за срок от една година и
насрещното задължение на ответниците солидарно да заплатят на ищцата наемна
цена в размер от 350.00 лева месечно с падеж 10-то число на текущия месец,
включително и консумативните разходи за ток, вода, телефон и др.
При договора за наем задължението
на наемодателя се свежда до
това да предостави
възможността на наемателя да ползва
наетата вещ - дали наемателят ще се възползва
от тази възможност
е въпрос на негова преценка. Изпрвността на ищцата, т.е.
предоставянето на възможността ответниците да ползват вещта спокойно и безпрепятсвтено се установява по несъмнен начин от гласните
доказателства, депозирани чрез разпита на свид. Й.,
чиито показания, ценени при условията на чл. 172 ГПК, съдът кредитира,
доколкото са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в унисон с
доказателствената съвкупност. Свидетелката сочи, че през процесния период имотът
е ползван от ответниците, които дори при напускане на имота през м. октомври
2020 г. са оставили ключовете за входната врата на свид.
Й., запазвайки ключа за наетия втори етаж.
Изискуемостта на вземанията и
изпадането на ответниците в забава се констатира от приобщения договор, имайки
предвид, че страните са уговорили наемната цена да се заплаща ежемесечно с
падеж до 10-то число на текущия месец.
Ответниците с отговорите по чл. 131
от ГПК оспорват размера на предявения иск за заплащане на наемната цена, но по делото не са ангажирани
никакви доказателства от последните касателно тяхната изправност, а именно че са удовлетворили кредиторовия интерес чрез доброволни плащания за ползването
на наетия имот за периода след м. ноември 2019 г. до изтичане срока на договора
- 03.10.2020 г. В исковата молба ищцата признава единствено, че при
сключването на договора ответницата Г.Т. е заплатила сумата в размер от 700.00
лева, от която 350.00 лева – наем за м. септември 2019 г. и 350.00 лева –
депозит, обезпечаващ заплащането на консумативните разходи; на 11.12.2019 г.
ответниците са заплатили сумата от 350.00 лева, с която е погасено задължението
за м. октомври 2019 г. и на 27.12.2019 г. са заплатили още 300.00 лева, с която
е погасено частично задължението за м. ноември 2019 г.
Ето защо съдът счита иска по чл.
232, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД за заплащане на наемната цена за доказан както по
основание, така и по размер, тъй като непогасени са останали вземанията на
ищцата за наем за м. ноември 2019 г. в размер от 50.00 лева и за периода от
декември 2019 г. до м.10.2020 г. по 350.00 лева на месец, чийто общ размер
възлиза на 3 550.00 лева. Основателността на главното вземане обуславя дължимостта и на произтичащото от него акцесорно вземане за законна лихва.
При изложени от ищцата-наемодател обстоятелства, че ответниците-наематели не са изпълнили договорното си задължение да заплащат консумативните разходи за ток за наетото жилище на съответното предприятие и заявена претенция дължимите суми да бъдат заплатени
на ищцата, правната квалификация на иска е за обезщетение за вреди от
неизпълнение на договорно задължение - чл. 79, ал. 1, предл. 2-то ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2, предл.
2-ро ЗЗД. Неплащането на свързани с ползването
на вещта разходи за електрическа енергия поражда отговорност и съответно вреда за наемодателя-собственик,
който е страна по правоотношението с „Е. П.-П.“ АД, предоставящ посочената услуга /Решение № 11 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 560/2010 г., III г. о., ГК/. От
експертното заключение по СТЕ, което съдът кредитира като пълно, ясно,
обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните се констатира по
несъмнен начин, че къщата, находяща се в * и състояща се от два самостоятелни
етажа, е електроснабдена, като в отделните етажи има самостоятелни електромери
и самостоятелно отчитане на потребената ел. енергия. Електромерът, обслужващ
наетия /втория/ етаж, е с фабричен номер № * и се отнася за обект с кл. № *, а като клиент е записана ищцата. От показанията на
свид. Й. се установи, че в сградата постоянно има електричество,
като ответниците не се оплаквали, че нямат такова, а до м. ноември 2020 г. е
ползван само втория етаж от сградата. От ангажираното извлечение за фактури и
плащания за периода от м. януари 2020 г. до м. октомври 2020 г. за кл. № *, е видно, че разходите за ел. енергия възлизат на
3 810.43 лева. От тази сума следва да се приспадне платения депозит в
размер на 350.00 лева, който гарантира именно заплащането на непогасените
консумативни разходи по арг. от чл. 8.1 от договора и
така дължимият остатък възлиза на 3 460.43 лева, което обуславя
уважаването на иска по чл. 232, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД за заплащане на
разходите във връзка с ползуването на наетата вещ в размер от 3 321.87
лева – цена за ел. енергия за периода от м. януари 2020 г. до м октомври
2020 г., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на завеждане на делото до окончателното погасяване на задължението.
Съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи
солидарност между двама или повече
длъжници възниква само когато е уговорена. В конкретния случай, видно от чл. 2 от
допълнителното споразумение от 01.10.2019 г. към договора за наем от 03.09.2019
г. страните изрично са договорили отговорността на ответниците-наематели за
заплащане на уговорената наемна цена и консумативните разходи да е солидарна.
Крайният извод на съда е за
основателност на предявените осъдителни искове, поради което следва да се
ангажира солидарната договорна отговорност на ответниците.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищцата
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените разноски
съразмерно с уважената част от предявения иск, чийто общ размер по представения
списък по чл. 80 от ГПК възлиза на 1 274.87 лева, от които: 274.87 лева –
държавна такса върху неоттеглената част от исковете; 800.00 лева – адвокатски
хонорар, съобразно представения договор за правна защита и съдействие,
представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС и 200.00 лева – депозит за СТЕ.
Отговорността
за разноски е гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния
закон и е уредено от него. Отговорността
за разноски е обективна и
невиновна отговорност. Тя не е отговорност за вреди, защото обхваща
само направените разноски, причинени от водене на делото. Отговорността за разноски, като правна категория е различна от материалното
правоотношение по иска и се обуславя
от различни предпоставки, подробно регламентирани
в чл. 78 от ГПК, чието наличие винаги
води до осъществяването
ѝ. Т.е. досежно присъдените в полза на ищцата разноски
ответниците отговарят разделно,
доколкото солидарната отговорност е договорена единствено относно изпълнението на задълженията на наемателите за заплащане на наеманта
цена и консумативните разходи.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2, предл.
1-во и 2-ро от ЗЗД, Г.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***; М.Н.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***; П.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** и В.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на С.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумите, както следва: сумата в размер от 3 550.00 лева /три хиляди петстотин и
петдесет лева/, представляваща наемна цена за ползване на жилище, находящо
се в *, за периода от м. ноември 2019 г. до м. октомври 2020 г. по договор за
наем, сключен между страните на 03.09.2019 г., изменен с допълнително
споразумение от 01.10.2019 г. и сумата в размер от 3 321.87 лева /три хиляди триста двадесет и един лева и осемдесет
и седем стотинки/, представляваща разходи във връзка с ползуването на вещта
за процесния период – неплатена ел. енергия за периода от м. януари 2020 г. до м.
октомври 2020 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 10.02.2021 г., до окончателното погасяване на вземанията.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***; Р.Д.С., ЕГН **********, с
адрес: ***; М.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***; П.Д.М., ЕГН **********,
с адрес: *** и В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** РАЗДЕЛНО ДА ЗАПЛАТЯТ на С.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер на 1 274.87 лева /хиляда двеста седемдесет и четири лева и осемдесет
и седем стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски, т. е. всеки един по 254.97
лева /двеста петдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг, от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: