№ 374
гр. П., 05.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500343 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
От жалбоподателите се явява К. Т.. Не се явява жалбоподателката Л. Т.. За
двамата жалбоподатели се явява адв. К. Г. надлежно упълномощена да ги
представлява.
Ответника Л. Т. не се явява, вместо него се явява адв. Л. и адв. С. с
пълномощно по делото.
Адв. Г.: - Да се даде ход на делото.
Адв. С.: - Да се даде ход на делото.
Адв. Л.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №168 от 21.02.2025г.
постановено по гр.д.№20235220103776 по описа на същия съд за 2023г., Е
ОСЪДЕН ответника Л. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „О.И.“ №68 да
заплати на ищците Л. Н. Т. с ЕГН ********** и К. Н. Т. с ЕГН **********,
1
всички със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ №8, ет.1, оф.8, на основание чл.30,
ал.3 ЗС, сумата от 1666.66 лв., представляваща припадащата се на ищците
част от получения наем през периода от м. януари, 2023г. до м. октомври,
2023г. за съсобствения между страните имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ........... по КККР на гр. П., разположен на
първия етаж в сграда със смесено предназначение с идентификатор ..........., с
площ на самостоятелния обект от 34.56кв.м., с предназначение: за търговска
дейност, с адрес гр. П., ул. „О.И.“ №68, ет.1, ведно с 10.14 кв.м. ид. части от
общите части на сградата, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над
1666.66лв. до претендираните 1875лв.
ОТХВЪРЛЕН Е иска на Л. Н. Т. с ЕГН ********** и К. Н. Т. с ЕГН
********** всички със съдебен адрес: гр. П., ул. „И.В.“ №8, ет.1, оф.8 против
Л. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „О.И.“ №68 по чл.31, ал.2 ЗС за
заплащане на сумата от 8712 лв., представляваща обезщетение за
ползването от ответника на съсобствения между страните имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............2 по
КККР на гр. П., разположен на партерния етаж в сграда със смесено
предназначение с идентификатор ..........., с площ на самостоятелния обект от
35.97 кв.м., с предназначение: за търговска дейност, с адрес гр. П., ул. „О.И.“
№68, ет.0, ведно с прилежащия към обекта склад с площ от 32.67 кв.м.
ОСЪДЕН Е ответника Л. Н. Т. да заплати на ищците Л. и К. Т.и съдебни
разноски в размер на 315.40 лв.; ОСЪДЕНИ СА ищците Л. и К. Т.и да заплатят
на ответника Л. Н. Т. съдебни разноски в размер на 1268.08 лв.
Решението се обжалва в частта с която е отхвърлен иска на ищците Л. Н.
Т. и К. Н. Т. срещу ответника Л. Н. Т. с правно основание в чл.31, ал.2 ЗС за
заплащане на сумата от 8712 лв., представляваща обезщетение за
ползването от ответника на съсобствения между страните имот, с въззивна
жалба вх.№7932 от 19.03.2025г. подадена ищците чрез пълномощника си адв.
Г., в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , с доводи за порочност като неправилно,
необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства и на материалния закон и при нарушени съществени
процесуални правила.
Твърди се на първо място, че в мотивите, районният съд не е обсъдил
задълбочено представените по делото доказателства, довело до множество
несъответствия между действителната и възприетата от съда фактическа
обстановка, в резултат на което съдът достигнал до неправилни и
необосновани изводи, довели до постановяване на неправилно решение.
Според жалбоподателите при постановяване на решението си районният съд,
не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като доказателствата са обсъдени избирателно и повърхностно,
2
което е довело според жалбоподателите до необсъждане на множество
конкретни и установени обстоятелства по делото, релевантни при
задължението за заплащане на обезщетение на осн.чл.31, ал.2 от ЗС от страна
на ползващия съсобственик. Оспорват се изводите на съда, че не се
установява по категоричен начин, че ищците да са поканили ответника
писмено да заплаща обезщетение за ползването на тяхната част от
съсобствения имот и че от представената към исковата молба, обратна
разписка не било видно какво е съдържанието на пощенската пратка, а още
по- малко, че това да е писмена покана до ответника за заплащане на
обезщетение. Коментирана е и датата на разписката 23.04.2023г., като
ищците твърдяли, че са отправили покана през м. декември 2022г., а св. М.Ш.
депозирала показания, че била присъствала на връчването на тази писмена
покана през м. декември 2022г., но че според съда това обстоятелство не
можело да се установява със свидетелски показания поради безусловната
забрана на чл. 164, ал. I от ГПК. Цитирана е и разпоредбата на чл.31, ал.2 от
ЗС , че за да е действителна поканата за заплащане на обезщетение, тя следва
да е отправена в писмена форма, иначе не може да произведе предвидените в
закона правни последици и че след като формата за действителност на
поканата е писмена, то нейното съществуване не може да се установява със
свидетелски показания, като правото на обезщетение по чл.З1, ал.2 от ЗС
възниквало от момента на писменото поискване, а такова не било отправено
до ответника през процесния период, за които се претендирало обезщетение, а
именно от м.януари 2022г. до м. октомври 2023г., с оглед на което
първоинстанционния съд е отхвърлил иска, като неоснователен. В тази
връзка жалбоподателите акцентират, че При постановяване на решението си,
районният съд не е взел предвид, че при свидетелските показания на св. М.Ш.
относно връчването на поканата през м. декември 2022г., липсва
опровергаване съдържанието на документа, доколкото в същият не е
направено изявление за получаване на парична сума, а за ползване на имота,
с оглед на което жалбоподателите смятат, че не е налице хипотезата на
забраната по чл. 164, ал. 1 от ГПК; че от свидетелските показания на св.
Мария Шпиклер се установявало, че през м. декември 2022г. тя е присъствала
на връчването на поканата / писменото поискване до въззиваемия Л. Т., който
факт се е осъществил в нейно присъствие, като по никакъв начин с нейните
показания не се оспорва съдържанието на поканата, включително паричната
сума. В случая първоинстанционния съд не е взел предвид обстоятелството,
че тази свидетелка има непосредствени впечатления от отношенията между
страните по повод претенцията на въззивниците за заплащане на обезщетение
от страна на ползващия съсобственик Л. Т., което обстоятелство е игнорирано
напълно.
От друга страна, жалбоподателите изтъкват, че забраната по чл.164, ал. 1
от ГПК за изслушване на свидетелски показания се преодолява с
разпоредбата на чл.164, ал. 1, т.3 от ГПК, която предвижда че:
„установяването на обстоятелства, за доказването на които закон изисква
писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по голяма от
5000 лева, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия,
по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен
включително тъй като страните по-спора са роднини по права линия, което
обстоятелство също не било взето предвид от първоинстанционния съд. В
случая, според въззивниците необсъждането на събрани допустими гласни
доказателства, които са от значение за решаване на делото представлява
3
съществено нарушение на процесуалните правила по чл.236, ал.2 от ГПК.
На следващо място като неправилен се квалифицира изводът на
районният съд, че от представената към исковата молба, обратна разписка не
било видно какво е съдържанието на пощенската пратка, а още по- малко, че
това било писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение, като
разписката била с дата 23.04.2023г., докато ищците твърдяли, че са отправили
покана през м. декември 2022г. В таз връзка според жалбоподателите при
постановяване на решението си, Районният съд не е взел предвид, че в
исковата молба ищците Л. Т. и К. Т. са посочили, че два пъти са отправяли
покана до Л. Т. за заплащане но обезщетение по чл.З1, ал.2 от ЗС, а именно
през м. декември 2022г. и през м. април 2023г.
На следващо място се акцентира, че задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва
общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при
условията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. И че в случая законодателят е регламентирал
единствено формата на поканата, но не и съдържанието на обратната
разписка, нито пък съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал.2 от
ЗС. Считат, че доколкото самият закон не поставя изискване за съдържанието
на обратната разписка или съдържанието на поканата, няма основание по пътя
на разширителното тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити
освен същата да е в писмена форма и да е достигнала до своя адресат —
ползващия имота съсобственик/цитира се съдебна практика - Решение №121
от 07.04.2014 г. по гр. д. 3230/2013 г. на ВКС, IV г.о. и Решение №1 12 от
02.07.2013 г. по гр. д. №10 1/2013 г. на ВКС, II г.о., които реквизити в случая
били спазени. Твърдят, че в обратната разписката или в поканата не е
необходимо да се сочи квотата на съсобственика, респективно наличието на
съсобственост, намерението на ищеца за реално ползване на общата вещ,
размера на задължението или периода, за който се претендира обезщетението
и че тези факти подлежат на установяване в хода на съдебното разглеждане.
Счита, че веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика, като по делото са налице данни, че ищците са
отправили покана до ответната страна като необходим елемент от фактическия
състав за възникване на вземането за обезщетение за ползване на съсобствения
имот, което е достигнало до знанието на ответника Л. Т., но не е взето предвид
от първоинстанционния съд.
Допълва, че за да се уважи претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е необходимо
наличието на предпоставките: имотът да е съсобствен между страните,
ответникът да ползва имота или площ, по - голяма от съответстващата на
правата му в съсобствеността, ищецът да е отправил писмена покана за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването и да е доказал ползата,
която е пропуснал след поканата. И че тези предпоставки са налице, поради
което ищците/ въззивниците са легитимирани да претендират обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС до размера на притежаваната от тях идеална част в
съсобствеността през процесния период. Допълва се, че размерът на
обезщетението е определен на база средната пазарна наемна цена на имота за
процесния период, съгласно заключението на назначената в
първоинстанционното производство съдебно-оценъчна експертиза
На следващо място се поддържа, че при постановяване на решението си,
4
районният съд не се е съобразил, че исковата молба също има значение на
писмено поискване за заплащане на обезщетение по чл.З1, ал.2 от ЗС, тъй като
в периода след подаването на исковата молба, ответникът е продължил да
ползва лично съсобствения между страните имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............2 по КККР на гр.П.,
разположен на партерния етаж в сграда със смесено предназначение с
идентификатор ..........., с площ на самостоятелния обект от 35.97кв.м., с
предназначение: за търговска дейност, с адрес: гр. П., ул. „О.И.“ №68, ет.0,
ведно с прилежащия към обекта склад с площ от 32.67 кв.м., като дължи
обезщетение на ищците за лишаване от ползване на идеалните части от имота.
В случая според жалбоподателите, първоинстанционния съд не е взел
предвид, че към момента на постановяване на решението ищците са нямали
достъп до съсобствения имот, което обстоятелство се установявало от
показания на М. Т., М.Ш., дори от противоречивите показания на св. Д.Ц..
В тази насока се цитира и съдебна практика по чл.290 от ГПК, отразена в
Решение №30 от 15.07.13г. по гр.д.№24/12г. на ВКС, I г.о.; Решение №130 от
15.07.13г. по гр.д.№24/12г. на ВКС, 1 г,о; Решение №783 от 08.04.11г. по гр.д.
№1286/09г. на III г.о. и други, в които се приемало, че исковата молба може да
има значение за писмено поискване за заплащане на обезщетение по чл.31,
ал.2 ЗС, ако съдържа такова волеизявление. Допълва, че вземането за
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, при неограниченото действие във времето
на писменото поискване, възниква за всеки следващ поискването ден на
неправомерно лично ползване на имота и че лично ползване по смисъла на
чл.31 ал.2 ЗС, съгласно Тълкувателно решение №7/2012 г. от 02.11.2012 г. на
ОСГК на ВКС, е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно
правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Допълнено е, че
по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта— чрез
непосредствени свои или действия на член на неговото семейство или чрез
трето лице, е ирелевантно за личното ползване. А от значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
пречейки им да ги реализират. Заключава, че в случая личното ползване на
общата вещ от страна на Л. Н. Т. е безспорно установено от доказателствата
по делото, което е игнорирано от съда и че всяко писмено волеизявление,
отправено от съсобственик до съсобственик, съдържащо искане за лично
ползване или за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването,
съставлява покана по смисъла на чл.З1, ал.2 от ЗС. Като е без значение дали
поканата е нарочна или се съдържа в друг акт - например искова молба с
искане за заплащане на обезщетение, което произтича от личното ползване на
имота от ответника. Смятат жалбоподателите, че веднъж отправено,
писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика, поради което
няма основание да се изисква нова писмена покана за всеки следващ период
на ползване. В тази насока се сочат- решение 466 от 21.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 4249/2008 г., IV г.о., ГК,; Решение №351 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 573/2009 г., III г.о., ГК; Решение 51 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4829/2014 г., II г.о., ГК и други. Считат жалбоподателите, че необсъждайки и
пренебрегвайки изброените доказателства, районният съд е възприел
неправилно фактическата обстановка, като е постановил в отхвърлителната
му част едно необосновано и неправилно решение. Моли да се отмените
Решение № 168/21.02.2025г. по гр.д.№3776/2025г. на РС-П., в частта с която е
5
отхвърлил иска на Л. Н. Т.и и К. Н. Т. против Л. Н. Т. по чл.З1, шт. 2 от ЗС за
заплащане на сумата в размер на 8712 лева, представляваща обезщетение за
ползването от ответника на съсобствения между страните имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификашор55155.50З.773.1.2 по КККР на гр.П. , ведно с прилежащия към
обекта склад с площ от: 32.67 кв.м., както да ни им се присъдят направените
по делото, разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от
насрещната по спора страна Л. Н. Т. чрез пълномощника си адв. И. Г., с вх.
№11464 от 22.04.2025г. в който въззивната жалба се квалифицира по същество
като неоснователна, поради липса на необходимите предпоставки за
уважаване на този иск. Определя като правилен изводът на съда за липса на
писмено поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС и че съдът правилно е преценил, че
не е представено надлежно писмено волеизявление, отговарящо на
изискванията на чл. 31, ал. 2 от ЗС-условие за възникване на правото на
обезщетение, като обратната разписка не съдържала яснота относно
съдържанието на пратката, нито било доказано по несъмнен начин, че тя
представлява покана със съответно съдържание и че показанията на св. М.Ш.
не можели да заместят писмената форма поради императивната забрана на чл.
164, ал.1, т. I от ГПК. Допълва, че позоваването на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК
от въззивниците е неприложимо, защото свидетелските показания не служат
за установяване на отношения между роднини, а за доказване на
съществуването и съдържанието на поканата, за което законът изисква
писмена форма като елемент от фактическия състав, а не като доказателствена
възможност. Още повече ,че от показанията на свидетелката не можело по
категоричен начин да се установи, че ищците отправили покана до ответника
за заплащане на обезщетение точно за конкретния обект, находящ се на
партерния етаж. Ацентира се, че от всички разпитани свидетели по делото
се установило, че именно дружеството „Спектър Сат”-ООД като такова е
ползвало процесния обект и е развивало дейност в обекта. В този смисъл се
посочва, че макар и да е правилно решението в тази му част, съдът
неправилно е възприел, че само ответника лично е ползвал вещта. Смята за
категорично установено, че в обекта се е помещавал магазин за велосипедни
части и аксесоари, дейността на който се е извършвала от дружеството
Спектър Сат- ООД, в което съдружници и управители са единият ищец,
съпругата му и ответника, както и доказано, че именно юридическото лице
като такова е ползвало за дейността си магазина на партерния етаж. Било
установено, че в този магазин е имало и са работили служители — продавачи
на дружеството. При това положение въззиваемата страна смята за
неоснователно да се приеме, че ответникът физически е ползвал само той
процесното помещение. Според ответника по жалбата единственият довод на
съда в тази насока е, че това обстоятелство било така, поради факта, че
ответникът бил организирал дейността на дружеството и поради този факт,
съдът е счел, че същият ползва лично имота, като този извод се определя
като неправилен. Допълва, че разпределянето на задълженията между
съдружниците и управителите в едно дружество не може да навежда на извод
за лично ползване на някой от тях на определена вещ и съответно не носи
лична облага на физическото лице, а всичко се прави от името и за сметка на
дружеството. И че другите съдружници и управители са отговаряли за други
аспекти от дейността на дружеството и в този смисъл смята за недопустимо
да се приеме, че ответника Л. Т. е ползвал лично процесния имот, доколкото
6
той нито го е ползвал в лично качество, нито е прибирал лично плодове от
ползването от страна на дружеството имот, порази което ответникът, счита че,
че не е налице и първата предпоставка за уважаването на иска по чл.31,ал. 2
от ЗС.
Като неоснователно се квалифицира наведеното с жалбата твърдение, че
ищците са били лишени от правото на ползване на процесния магазин на
партерния етаж, и че било доказано, от всички свидетели по делото, че всички
ищци са имали достъп до магазина и са могли да го ползват, а ищецът К. Т.
дори го е ползвал, в качеството му на съдружник и управител в дружеството
Спектър Сат ООД, заедно със съпругата му. Смята, за категорично
установено обстоятелството, че дружеството Спектър Сат-ООД е
стопанисвало и ползвало обекта, в който се е помещавал магазина, и където е
развивана търговската дейност на юридическото лице и че ползването в
случая от физическите лица, съдружници, управители, служители и други на
дружеството ползвател, не приравнява ползването на обекта от ответника и
че по същата логика може да бъде направен извод, че именно ищецът К. Т.
и/или съпругата му са ползвали имота лично. Заключава, че не е налице и
втората предпоставка за уважаване на предявения иск, а именно
съсобственикът да ползва целия обект или по-голяма част от него и че
Неоснователно, невярно и недоказано е направеното твърдение, че ответникът
е ползвал лично имота.
Като неоснователно се определя твърдението в жалбата, че исковата
молба /ИМ/ представлява покана за плащане в настоящия случай, защото
същото било неприложимо по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като ИМ е
подадена след края на процесния период, за който се претендира
обезщетението, а обезщетение за ползване/наем се претендира само напред и
че Няма данни ответникът да е продължил ползването след този период; както
и че Исковата молба не може да има обратно действие, от което навежда
извода, че ИМ дори и да съдържа волеизявление, не може да легитимира
вземане за минал период, ако не е имало надлежно предварително писмено
уведомление/поискване.
На следващо място ответната страна смята, че съдът правилно е
приложил трайната съдебна практика, като обжалвания съдебен акт стъпва на
Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д.№7/2012 г.,
ОСГК, съгласно което:- Обезщетение се дължи само при писмено
волеизявление съгласно чл. 31, ал. 2 от от ЗС; че това волеизявление не може
да се доказва със свидетели, а само с писмени документи; че Възникването на
вземането започва с получаване на поканата, която липсва в случая поради
неизпълнение на законовото изискване същата да бъде в писмена форма и за
получаването й да са налични писмени документи; Че от друга страна Пълно
и обективно съдът е оценил доказателствата, включително гласни, писмени и
експертни; Правилно съдът е приложил материалния закон (чл. 30 и чл. 31
ЗС); Правилно съдът е съобразил разпределението на тежестта на доказване
съгласно чл. 1 54, ал. 1 ГПК — ищците не са доказали предпоставките за
уважаване на иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. Ответникът смята, че отделно от това
искът по чл..З1, ал.2 ЗС е неоснователен и защото: Съсобствеността е правно
състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно
свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ,
поражда специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод
използването на общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл.31 ЗС;
че В съдебната практика се приема, че употребения в ал. 1 на чл.З1 от ЗС
7
термин „си служи” е синоним на използвания в ал.2 на същия член термин „се
използва лично”; че Използва лично общата вещ оня съсобственик, който я
употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за задоволяване на
интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното нормално
предназначение; че Съгласно чл.31 ал. I от ЗС - съсобственикът може да си
служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при
възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Допълва, че когато
общата вещ е отдадена под наем на трето лице това не е акт на лично ползване
на вещта, а действие на управление на същата, поради което разпоредбата на
чл.З1, ал.2 ЗС не намира приложение и по този ред не могат да се претендират
добивите и гражданските плодове от общата вещ. В този смисъл е
Тълкувателно решение от 02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС по т.д. №7/2012 г.
Акцентира се, че в конкретния случай по отношение на имота с
идентификатор ............2, находящ се на партерния етаж на сградата на ул.
„О.И.” N268, същият е бил отдаден под наем на търговското дружество
”СПЕКТЪР САТ” ООД, с ЕК: *********, със седалище и адрес на управление
в гр. П., п.к. 4400, ул. „Михо Стефанов” № 9. И видно от справката по
партидата на дружеството в Търговския регистър е, че управители на
посоченото търговско дружество са ответника и третия ищец К. Т., а
съдружници са също двамата заедно със съпругата на третия ищец К. Т. — М.
Т.. Допълва, че посоченото търговско дружество стопанисва имота до април
2023 г. когато спира търговската си дейност и извършва дерегистрация на
касовия си апарат. От този момент имотът стои, без да се използва от никого,
съответно дружеството ”СПЕКТЪР САТ” ООД е напуснало имота и е
прекратило наемното си правоотношение, а всеки един от ищците може да
ползва имота, ако е имал желание за това. Счита, че за отдаването под наем
на посочения имот от съсобствениците на същия е налице съгласие на всички
съсобственици, като всички заедно са се уговорили, че родителите Л. и Н. Т.и
(първите двама ищци) и двамата синове са съгласни да отдадат под наем
имота на търговското дружество на синовете си и едната им снаха срещу
задължението имотът да се стопанисва от фирмата, да се заплащат данъците и
таксите на същия, да се извършват подобрения и ремонти в него, както и да се
извършват ремонти и подобрения в имотът на първия етаж от сградата, а също
така ако се наложи лечение на един от двамата родители, синовете и/или
дружеството им да заплатят същото. Предвид изложеното въззиваемата
страна заключава, че тя не ползва лично имотите, а същите са били отдадени
под наем през процесния период и не е налице втората законова предпоставка,
като решението за отдаване под наем на имотите е взето от всички
съсобственици заедно, а не еднолично от ответника, тоест, последният не е
предоставил имотите под наем на посоченото търговско дружество
еднолично, а въз основа на общо съгласие от всички съсобственици. Н ставало
ясно как третият ответник и съпругата му като съдружници, а първият от
двамата и управител, е ползвал имота чрез търговското си дружество без да е
дал съгласие като собственик на имота за това, като според страната няма
нито житейска, нито правна логика за това. Заключава, че и двата имота са
отдадени под наем със съгласието на всички съсобственици и е доказано, че
ответникът не е възпрепятствал останалите съсобственици да си служат с
имотите, а всички съсобственици са имали достъп до същите. Посочва, че за
имота, находящ се на партерния етаж на имота, който е отдаден под наем на
фирмата, собственост на третия ответник, съпругата му и доверителя ми,
8
всички съсобственици във всеки един момент са имали достъп до имота и
никога ответникът не ги е възпрепятствал да го ползват. Допълва, че от месец
04.2023 г. търговското дружество ”СПЕКТЪР САТ” ООД е спряло
осъществяването на дейността си в посочения обект, като Ищецът К. Т. е бил
напълно наясно с това обстоятелство, имайки предвид, че голяма част от
счетоводните документи са подписвани от него, включително годишният
финансов отчет на дружеството за 2022 г., приет през месец 03.2023 г.; че От
месец 04.2023 г. търговското дружество е прекратило ползването на имота, а
всеки от съсобствените е имал достъп до последния, като не е осъществило
ползването му. И че това обстоятелство по своята същност представлява отказ
да се ползва имота, въпреки че съсобствениците са имали такава възможност
и в този случай смята, че няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва
имота. Като последен аргумент за неоснователност на иска, въззиваемата
страна изтъква, че никога първите двама ответници не са проявявали желание
да ползват имотите лично; че забраната да не се пречи на другите
съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право; че Ползващият съсобственик започва да пречи, когато
друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да
знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. Като в тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва
общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него
обем права съсобственик — има съгласно чл.31 ал.2 от ЗС право да получи
обезщетение и че се касае до имуществено право, установено като коректив
при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери
на съпритежателите на общата вещ. Според въззиваемата страна , последната
не е получавал такова уведомление, поради което не е налице пречене от
негова страна останалите собственици да ползват имота. И че по делото е
доказано, че всички са се съгласили съсобственият имот (на партерен етаж) да
се ползва от съсобствената фирма на синовете и едната снаха като в замяна
фирмата да стопанисва имота, да извършва подобрения в него и в имота на
първия етаж, да заплаща консумативните разноски, данъци, такси, лечения и
други и че ако са искали да ползват вещта е могло да бъде прекратено
облигационното правоотношение по отдаване под наем и съответно ищците
да започнат да ползват имота лично. Моли ответника да се остави без
уважение въззивната жалба срещу Решение рег. №168/21.02.2025 г.,
постановено по гр. д. №3776/2023 г. по описа на Районен съд-П., като
неоснователна и недоказано и се потвърди решението на Районен съд-П., в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно; с присъждане на
присъдите направените съдебни разноски по настоящото производство.
Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от
ГПК пред въззивната инстанция.
Адв. Г.: - Поддържам изцяло жалбата, като оспорвам отговора на
въззиваемата страна. В момента ние твърдим, че все още нямаме достъп, с
оглед на което представям жалба от Районна прокуратура и Постановление по
повод на жалбата, с оглед на което моля да ги приемете на основание чл. 266
ал.2 т.2 от ГПК, защото същите са след подаване на въззивната жалба, тъй като
в отговора се твърди, че имаме достъп, но все още нямаме достъп до
9
съсобствен имот, с което искаме да докажем, че към момента все още сме
лишени от достъп.
Адв. С.: - Възразяваме да бъдат приети, като писмени доказателства
представените документи. Те касаят период след процесния и считам, че не са
относими към предмета на делото. Това, че към настоящият момент нямат
достъп до имота и първо не е установено по категоричен начин с това
постановление не означава, че през процесния период не са имали, за това
считам, че не са относими представените доказателства в днешното съдебно
заседание, поради което моля да не ги приемате. Оспорвам жалбата
Поддържаме отговора.
Адв. Л.:- Поддържам казаното от колегата.
Съдът намира, че следва да остави без уважение направените
доказателствени искания в днешното съдебно заседание от пълномощника на
жалбоподателите. Вярно е, че във въззивната жалба е изследван въпроса
относно значението на поканата въз основа, на която ответникът
дългогодишно ползва измота, да изплаща съответното обезщетение в
хипотеза, че втора покана не е необходима с оглед бъдещ период от време. В
случая обаче предмет на исковата претенция, така както се заявява в ИМ от Л.
и Н. Т.и и така както се е произнесъл първоинстанционния съд касае период
предхождащ подаването на ИМ януари 2022г. - октомври 2023 г. Следователно
без значение е, какво е актуалното състояние към момента и дали е
премахната пречката, поради която ищците съсобственици не ползват
процесния имот. Това би било основание за бъдещи отношения от
процесуално - материално правен характер. В този смисъл съдът приема, че
документите са неотносими към предмета на спора, поради което не следва да
бъдат приети, като доказателства по делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ПРИЕМА, като доказателство по делото днес депозираните жалба и
молба от К. и Л. Т.и и Прокурорско постановление от 19.01.2023г. и ВРЪЩА
документите на страната.
СТРАНИТЕ/всяка една по отделно/: - Да се приключи делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
10
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: - Поддържаме въззивната жалба, с оглед на което моля да
отмените решението в обжалваната част, като вземете предвид доводите,
които съм изложила подробно в нея, както й да ни бъдат присъдени и
направените по делото разноски. Представям списък на разноските.
Адв. С.: - Моля да потвърдите решението на РС в обжалваната му част.
Подробни съображения сме изложили в отговора на въззивната жалба.
Считаме, че не са налице предпоставките за обжалване на иска по чл. 31 ал.2
за това правилно е отхвърлен от РС. По делото не се установи доверителят ми
да ползва лично имота, напротив установи се едно наемно правоотношение, в
което ТД „ПЕТЪР САТ“, в което съдружници са страните по делото, ползват
имота под наем. Не е налице и покана за заплащане на обезщетението. Моля
да ни бъдат присъдени сторените разноски по делото, за което представяме
списък единствено за адвокатско възнаграждение.
Адв. Л.:- Аз ще Ви моля да оставите жалбата без уважение и потвърдите
решението, като правилно, като подробни съображения сме изложили в
отговора на въззивната жалба. Моля да ни присъдите сторените по делото
разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 4.07.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.31
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11