РЕШЕНИЕ
№ 1729
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110203443 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-2200071 от
13.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
София Ив.Х.Й, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на ХХХХХ с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева.
Недоволно от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва
в срок. В жалбата сочи, че не са съобразени правилно обстоятелствата по
случая. Поддържа се, че дадените предписания не са били коректни Сочи се,
че подалата сигнал г-жа Д. е искала да бъде увеличено трудовото
възнаграждение, но е липсвала възможност това да бъде сторено, тъй като тя е
била в непрекъснат болничен от 05.09.2022 г. Навеждат се аргументи, че е
било изпратено уведомление до Е. Д. на 19.10.2022 г., че може да получи в
канцеларията на училището исканите преписи, като се сочи, че то е
представено на служителите на Инспекцията по труда. Поддържа се, че в
отговор на искане от г-жа Д. с били изпратени искани от нея фишове за
работни заплати. Поддържа се, че несъхраняването от нея на документи,
които са били връчени, не може да се вменява във вина на жалбоподателя. С
1
тези аргументи се иска отмяната на НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, нередовно призовано,
тъй като не е открито лице, което да получи призовката на посочения от него
адрес, не се представлява, процесуалният му представител адв. К. е
депозирала молба, в която моли при извършване на процесуални действия,
размяна на книжа и определянето на процесуални срокове да бъде
съобразено, че е с влошено здравословно състояние, но не прави изрично
искане делото да не се гледа в отсъствие на представител на жалбоподателя.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален
представител в съдебно заседание – юрисконсулт Ст.. В пледоарията си по
същество иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените гласни и
писмени доказателства - Допълнително споразумение към трудов договор,
фишове за начислено трудово възнаграждение, че през процесния период Е.
Т. Д. е изпълнявала длъжностите „учител“ и „главен счетоводител“ в ХХХХХ
гр. София. Същата, видно от представените по делото болнични листове.
На 18.01.2023г. проверяващи органи при Дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ), София извършили проверка за спазване на трудовото
законодателство в ХХХХХХХ", гр. София. За извършената проверка бил
съставен Протокол за извършена проверка № ПР2302198/18.01.2023г., в който
били посочени направените констатации, като на проверяваното лице били
дадени задължителни предписания, вкл. под №3 - като работодател да
предостави на Е. Т. Д. необходимата писмена информация, съдържаща данни
за извършените промени в резултат на измененията в трудовите
правоотношения, съгласно чл. 66, ал. 5 от КТ. Срокът за изпълнение на
даденото предписание бил до 24.01.2023г.
На 16.02.2023 г., служители на „ДИТ“ – София извършили последваща
проверка, за която бил съставен Протокол за извършена проверка №
ПР2305589/16.02.2023г., като било констатирано, че посоченото
задължително предписание не било изпълнено. Поради това проверяващите
счели, че на 25.01.2023г. е било извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ,
констатирано на 16.02.2023г., за което свид. Р. В. А. съставила Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-
23017616/22.02.2023г. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН са постъпили писмени
възражения срещу описаното нарушение, като в тях се сочи, че указанията не
са конкретни, както и се поддържа, че г-жа Д. е била в непрекъснат
болничен.Сочи се, че няма как при това положение да и бъдат връчени
документи. Формулирани са възражения и по отношение на предписания,
2
неотносими към предмета на настоящото производство.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно
постановление (НП) № 22-2200071 от 13.03.2023 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“, София Ив.Х.Й, с което на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 415, ал.
1 от КТ, на ХХХХХ с ЕИК *********, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Р. В. А., както и
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – приобщени по
реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени
документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да
осъществи цялостна преценка на обосноваността и законосъобразността на
акта и наказателното постановление, истинността на обективираните в тях
констатации и направените в тази връзка фактически и правни изводи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. НП е издадено от компетентен
административен орган, както и АУАН, спазени са сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Спазено е императивното изискване на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В
АУАН и НП се съдържат данни за даденото предписание, неговият срок и
моментът, в който същият е изтичал, както и констатация, че предписанието
не е било изпълнено, спазени са изискванията за форма и съдържание.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ контролните органи на
инспекцията по труда могат да прилагат принудителни административни
мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство и отстраняване на вредните последици от тях, включително
да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на
нарушенията на трудовото законодателство. В чл. 415, ал. 1 от КТ е
предвидена административнонаказателна отговорност за лице, което не
изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, което се наказва с
3
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.
В случая на жалбоподателя е приложена такава мярка, като са му
дадени задължителни предписания като работодател да предостави на Е. Т. Д.
необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените
промени в резултат на измененията в трудовите правоотношения, съгласно
чл. 66, ал. 5 от КТ. Срокът за изпълнение на даденото предписание бил до
24.01.2023г.
Не са налице данни посочената мярка да е оспорена пред компетентния
административен съд, но дори и в този случай обжалването не спира нейното
изпълнение – чл. 405 от КТ.
До края на посочения срок предписанието не е било изпълнено.
Неизпълнението на предписанията е нарушение на просто извършване и е
било осъществено още с изтичането на срока за изпълнение на
предписанията, т.е. за дата на извършването на нарушението следва да се
счита денят, следващ този, в който срокът за изпълнение на предписанието е
изтекъл – доколкото срокът е бил до 24.01.2023 г., и следващият ден е
работен (сряда – 25.01.2024 г.), нарушението следва да се счита за извършено
в първия работен ден след последния ден от дадения срок за изпълнение, т.е.
25.01.2024 г., както правилно е определил наказващият орган.
Доколкото при юридическите лица отговорността е безвиновна, то
субективната страна на деянието не следва да бъде обсъждана изобщо.
Досежно размера на наложеното наказание, съдът намира, че същото е
минималното, визирано в закона, поради което е законосъобразно.
В заключение, съдът намира, че процесният случай не може да се
квалифицира като маловажен с оглед характера на обществените отношения,
свързани с осигуряването на възможност на работниците и служителите на
достъп до относимите към трудовото им правоотношение документи, като
запознаването със съдържанието на тези документи в редица случаи е
предпоставка за тяхната възможност да упражняват и защитават редица свои
права. В случая не се установяват смекчаващи обстоятелства, които да
придават на случая по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
тази на други нарушения от същия вид, поради което липсват предпоставки
да се преквалифицира деянието и да се определи съответният размер на
санкцията по чл. 415в от КТ.
С тези мотиви, съдът намери възраженията на жалбоподателя, че не е
налице извършено нарушение за неоснователни. Предвид изложеното, съдът
счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
4
С оглед изхода на делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 22-2200071 от
13.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“,
София Ив.Х.Й, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, на ХХХХХ с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д от ЗАНН, ХХХХХ с ЕИК *********, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, София,сумата в размер на 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5