РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Варна, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20223000500149 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва. Въззивна жалба, подадена от СТ. Д. Д. чрез
процесуалния му представител адв.А.П., против решение
№260091/08.12.2021г., постановено по гр.д.№2153/19г. по описа на ВОС,
гр.о., в частта му, с която е признато за установено по отношение на СТ. Д.
Д., че М. Т. П. е собственик на 15 000/38 300 ид.ч. от апартамент №15 с
идентификатор №10135.2553.207.1.15 по КК на гр.Варна, находящ се в
гр.Варна, ул.„Детелина“№7, ет.6, с площ от 72, 71 кв.м., състоящ се от входно
антре, баня-тоалет, спалня, дневна с кухня и тераса, при граници: обекти с
идентификатори №№10135.2553.207.1.16, 10135.2553.207.1.12, ведно с
прилежащото му избено помещение №3 с площ от 7, 88 кв.м., при граници:
коридор, изби №2 и №4 и калканна стена, както и 4, 8161% ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, ведно с 22,
25 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор №10135.2553.207 по КК на гр.Варна с
площ от 473 кв.м., при граници: ПИ с №№10135.2553.313, 10135.2553.314,
10135.2553.208, 10135.2553.209, 10135.2553.202 и 10135.2553.206, на осн.
чл.23, ал.2 от СК.В жалбата и уточняващата молба към нея от 01.02.2022г. се
твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено
в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
1
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявеният насрещен иск се отхвърли и за
размера от 15 000/38 300 ид.ч. от горепосочения недвижим имот.
Претендират се разноски.
Въззиваемата М. Т. П. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Б.Б. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
обжалваната му от С.Д. част да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от М. Т. П. чрез процесуалния й представител
адв.Б.Б., против решение №260091/08.12.2021г., постановено по гр.д.
№2153/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е признато за
установено по отношение на М. Т. П., че СТ. Д. Д. е собственик на 23 300/38
300 ид.ч. от апартамент №15 с идентификатор №10135.2553.207.1.15 по КК на
гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.„Детелина“№7, ет.6, с площ от 72, 71
кв.м., състоящ се от входно антре, баня-тоалет, спалня, дневна с кухня и
тераса, при граници: обекти с идентификатори с №№10135.2553.207.1.16,
10135.2553.207.1.12, ведно с прилежащото му избено помещение №3 с площ
от 7, 88 кв.м., при граници: коридор, изби №2 и №4 и калканна стена, както и
4, 8161 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, ведно с 22, 25 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е
изградена сградата, представляващо ПИ с идентификатор №10135.2553.207 по
КК на гр.Варна с площ от 473 кв.м., при граници: ПИ с №№10135.2553.313,
10135.2553.314, 10135.2553.208, 10135.2553.209, 10135.2553.202 и
10135.2553.206, на осн. чл.23, ал.2 от СК; 2/ е признато за установено по
отношение на М. Т. П., че СТ. Д. Д. е собственик на гараж с идентификатор
№10135.2553.207.1.21 по КК на гр.Варна с площ от 36, 31 кв.м., при граници:
обекти с идентификатори с №№ 10135.2553.207.1.19, 10135.2553.207.1.20,
10135.2553.207.1.22, 10135.2553.207.1.3, както и 2, 6004 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, ведно с 12,
01 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор №10135.2553.207 по КК на гр.Варна с
площ от 473 кв.м., при граници: ПИ с №№10135.2553.313, 10135.2553.314,
10135.2553.208, 10135.2553.209, 10135.2553.202 и 10135.2553.206, на осн.
чл.23, ал.1 от СК; 3/ е отхвърлен предявеният от М. Т. П. против СТ. Д. Д.
насрещен иск в частта му за признаване за установено по отношение на СТ.
Д. Д., че М. Т. П. е собственик на разликата над 15 000/38 300 ид.ч. до пълния
размер на претенцията от 26 650/38 300 ид.ч. от горепосочения апартамент
№15 с идентификатор №10135.2553.207.1.15 по КК на гр.Варна; 4/ М. Т. П. е
осъдена да заплати на СТ. Д. Д. сумата от 2 847, 08лв., на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира
2
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
главни искове се отхвърлят, а предявеният насрещен иск се уважи и за
горепосочената му част. Претендират се разноски.
Въззиваемият СТ. Д. Д. в депозирания отговор по жалбата в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А.П. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС в
обжалваните му от М.П. части да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба, уточняващите такива към нея от 15.01.2020г., 10.09.
2020г. и 25.09.2020г. и в уточненията на исковата молба в о.с.з. на
17.09.2020г., ищецът СТ. Д. Д. излага, че с ответницата М. Т. П. са бивши
съпрузи с брак, сключен на 15.10.2005г. и прекратен чрез развод на
23.12.2019г.Бракът им е бил формален и не е консумиран. От началото на
2006г. не са живеели заедно като едно семейство в общо домакинство, всеки
се е грижил сам за себе си. От края на 2006г. отношенията им окончателно
охладнели и са във фактическа раздяла. Нямат общи сметки, общи семейни
средства или други неща, закупени съвместно. Ищецът е живял основно в
чужбина, а от 2012г. постоянно в чужбина.
С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№157/14.06.2006г.,
ищецът придобил собствеността върху недвижим имот-апартамент, с
идентификатор 10135.2553.207.1.15 по КККР на гр.Варна, с адм.адрес
гр.Варна, ул.„Детелина“№7, ет.6, ап.15, за сумата от 60 855лв., а с договор за
покупко-продажба, обективиран в н.а.№126/21.12.2006г., собствеността върху
недвижим имот-гараж, с идентификатор 10135.2553.207.1.21 по КККР на
гр.Варна, с адм.адрес гр.Варна, ул.„Детелина“№7, ет.1, гараж №4, за сумата
от 25 523, 60лв.
Продажните цени, посочени в двата цитирани н.а., които са
действителните такива, уговорени между страните по договорите, са
изплатени изцяло преди сключване на брака с ответницата със средства,
които съставляват спестявания на ищеца от трудови възнаграждения,
придобити от работата му в чужбина /работел на круизни кораби като
сервитьор и готвач/ в периода от 2000г.-15.10.2005г.Заплащането на цената по
първата сделка започнало през м.11.2004г. и до м.10.2005г. цялата продажна
цена била заплатена на строителната фирма „Крис-Билдинг“ ЕООД, продавач
по договора.При закупуването на втория имот през 2006г. също са вложени
личните му спестявания от трудови възнаграждения, придобити преди брака,
като цялата сума е платена на 10.10.2005г., внесена от майка му.В н.а.
№157/06г. ответницата фигурира фиктивно, т.к. настоявала, но той не е имал
намерение да й дарява част от паричните средства, нито ид.ч. от имота.
Парите от трудовите си възнаграждения е превеждал чрез Ситибанк по влог
на майка си К. Д.а в СЖ „Експресбанк“АД, тя ги е теглила и като негов
пълномощник е правила ежемесечно паричните вноски в „Крис Билдинг“
ЕООД. За част от сумите са й издавани фактури/общо 8 бр. на стойност 38
3
725, 39лв./, а други е предавала на строителя без разписки, напр. по 500 евро
на всяка от датите 03.06.2005г., 04.07.2005г., 04.08.2005г., 02.09.2005г.,
01.10.2005г., а на 12.10.2005г. 1000 евро, като общо без разписка е внесена
разликата до 60 855лв.Имало е и суми, които ищецът лично е внасял във
фирмата, когато е бил в България. Част от сумите от трудовото му
възнаграждение са нареждани чрез сестра му М. Д.а, т.к. работили заедно на
круизния кораб, а работното време на преводното бюро на кораба съвпадало с
неговото работно време. Никога не е изпращал суми на ответницата, за да
бъдат внасяни от нея. Независимо от изплащане на цената преди брака,
последните три фактури били издадени по-късно, както и сделките били
сключени по-късно, т.к. тогава бил изготвен акт обр.16 за сградата. Предвид
изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е едноличен собственик на горепосочените два
недвижими имота, като придобити чрез пълна трансформация на лични
средства по време на брака.
Ответницата М. Т. П. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в
хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени. Твърди, че страните са живеели на съпружески начала от 2003г.,
като от тогава до 2013г., когато ищецът заминал за Норвегия /където живее и
сега, и в началото се връщал по два пъти годишно, а от 2015г. не е идвал в
семейното жилище и са във фактическа раздяла/, са живеели заедно в едно
домакинство като семейство, с общи финанси и са били в добри брачни
отношения. Преди брака и след това до 2007г. ищецът работил на круизни
кораби като готвач и сервитьор. Желаели са да имат дете, но поради негови
проблеми, това не е можело да се случи по естествен път, поради което са
участвали заедно многократно в програми за ин витро оплождане и като
краен вариант са кандидатствали и за осиновяване на дете.През 2004г. заедно
решили да си закупят жилище-процесния апартамент №15.Преди изграждане
на сградата, със строителя, комуто било учредено право на строеж, „Крис-
Билдинг“ЕООД сключили предварителен договор за покупко-продажба през
м.11.2004г. и анекс към този договор също през м.11.2004г.Тъй като при
подписването им ищецът се е намирал на работа извън България, за него в
договора и анекса се е подписала неговата сестра Маргарита Д.а като негов
представител.Действителната цена, за която е закупен апартаментът, възлиза
на 38 300 евро, така, както е посочено в сключения анекс към предварителния
договор. Цената, посочена в н.а., е симулативна. Началната вноска/капаро/ от
15 000 евро по анекса е изплатена от ответницата през 2004г., при
подписването, със сума, която й е дарена от нейната майка, спестена от
трудови възнаграждения, получавани от работата й в Гърция. Впоследствие
са изплащани ежемесечно суми на строителя, като вносител е била
ответницата и повечето/без една/ фактури, представени с исковата молба, са
подписани от нея, независимо, че в тях е посочено името на ищеца като
страна по предварителния договор. С парите, които ищецът е имал спестени
от преди брака, същият си е закупил жилище в гр.София, а не процесните. С
4
цел избягване на заплащането на данъци и т.к. е имало данъчни проверки за
нерегламентирани и необложени с данъци възнаграждения, заработените на
кораба трудови възнаграждения ищецът е изпращал по банковата сметка на
своята майка, а не по тази на съпругата си. Така процедирала и сестра му, но с
нейните трудови възнаграждения, с които тя също си закупила недвижими
имоти. Имало е случаи, когато за вноската и майка му е добавяла суми, ако не
са достигали тези, които ищецът е оставял, но те не са такива, придобивани
преди брака. Остатъкът от над 15 000 евро до 38 300 евро е изплатен на
строителя с общи на страните средства, предвид което квотата 23 300/38 300
ид.ч. е била със статут на СИО. Продажната цена на гаража е посочената в
н.а. и е изплатена изцяло със семейни средства по време на брака, като той
също е бил със статут на СИО.
В срока по чл.211 от ГПК ответницата е предявила насрещен иск, приет за
разглеждане. Твърди, че сумата от 15 000 евро, вложена за закупуване на
апартамент №15, са средства, дарени й от майка й само на нея, предвид което
и за квотата 15 000/38 300 евро недвижимият имот е нейна лична собственост
поради частична трансформация. От останалата 23 300/38 300 ид.ч., била
СИО, тя е собственик след прекратяване на брака на ½ или това са 11 650/38
300 ид.ч., като така общо притежава 26 650/38 300 ид.ч. Предвид изложеното
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че на
осн. чл.23, ал.2 от СК тя притежава 26 650/38 300 ид.ч. от апартамент №15.
Ответникът по насрещния иск оспорва същия. Оспорва представените от
М.П. предварителен договор, анекс към него и договор за дарение за сумата
от 15 000 евро. Твърди, че не е подписвал този предварителен договор и анекс
към него. Твърди, че договорът за дарение не касае плащане на суми за
процесния апартамент, а, ако касае, то е антидатиран и фиктивно изготвен за
нуждите на процеса, той не е бил свидетел на подобно дарение и изплащане
на сумата на строителя.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
пр. осн. чл.23, ал.1 от СК и насрещни искове с пр.осн. чл.23, ал.2 от СК и
чл.124, ал.1 от ГПК.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че същите са бивши съпрузи, с брак, сключен на
15.10.2005г. и прекратен чрез развод на 23.12.2019г. с решение, постановено
по гр.д.№10785/19г. по описа на ВРС, 24 състав, с което е утвърдено
споразумение по чл.51, ал.2 от СК, невключващо такова относно
имуществените отношения между съпрузите по повод придобитите възмездно
по време на брака вещи.
Съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№157/14.06.2006г., „Крис-Билдинг“ ЕООД е продало на М. Т. П. и СТ. Д. Д.
5
недвижим имот - апартамент №15/подробно индивидуализиран в акта/,
находящ се гр.Варна, ул.„Детелина“№7, ет.6, за уговорената между страните
продажна цена в размер на 60 855лв., която е изплатена изцяло и в брой на
продавача от купувачите.
Съгласно договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№126/21.12.2006г., „Крис-Билдинг“ ЕООД е продало на СТ. Д. Д. недвижим
имот - гараж №4/подробно индивидуализиран в акта/, находящ се в гр.Варна,
ул.„Детелина“№7, ет.1, за сумата от 25 523, 60лв., която е изплатена изцяло и
в брой на продавача от купувача преди подписване на договора.
Сключването на брака и придобиването на собствеността са осъществени
при действието на СК от 1985г./отм.2009г./., а бракът е заварен от действащия
СК /обн. 2009г./, т.е. намира приложение §4 от ПЗР на действащия СК.
Съпрузите не са упражнили правото си на избор на режим на имуществени
отношения, различен от този на законовия режим на общност, нито са
сключили брачен договор. Както при действието на СК от 1985г., така и при
действието на СК от 2009г. придобиването на вещни права върху имот, което
е резултат от съвместен принос на съпрузите, води до възникване на СИО.
Законовата презумпция на чл.19, ал.3 СК от 1985г. предполага съвместния
принос. Същото законово предположение предвижда и чл.21, ал.3 от СК от
2009г.В какво се изразява съвместният принос дефинират чл.19, ал.2 от
СК/отм./, съответно чл.21, ал.2 от СК. Когато недвижимият имот е придобит
по време на брака чрез договор за покупко-продажба, сключен при
действието на СК от 1985г., а в исковото производство единият от съпрузите
твърди, че имотът е лична негова собственост, защото цената е платена с
лични негови средства, в тежест на този съпруг е да проведе обратното
доказване по законовата презумпция за съвместен принос. Според
разрешенията, дадени в мотивната част на т.4 от ТР №5/2013 от 29.12.2014г.
на ОСГТК на ВКС критерият за преобразуване на лично имущество в
закупения през време на брака от двамата съпрузи имот е изцяло обективен -
изследва се характерът на вложените в придобиването средства. Придобитото
през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в
придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия
съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната
част, макар да участва в придобивната сделка. Бракът не е средство за
неоснователно обогатяване. Кое имущество, придобивано по време на брака, е
лично дефинират чл.20 от СК/отм./, съответно чл.22 от СК.
Твърденията на ищеца, че бракът между страните е фиктивен,
неконсумиран, че с ответницата не са живели съвместно от началото на
2006г., нито са имали общо домакинство, не са подкрепени от събраните по
делото доказателства, а напротив са опровергани. При съвкупния анализ на
показанията на св.М.М. и св.Г.К., кредитирани от съда като вътрешно
непротиворечиви и базирани на непосредствени впечатления, удостовереното
от МЦ „Надежда репродуктив София“ООД, гр.София в приложени по делото
уведомления и удостоверение от община Варна, постъпило на 13.04.2021г., се
6
установява, че страните са живеели във фактическо съжителство години
преди сключване на брака си, след сключването му са продължили да живеят
заедно, първоначално под наем, а впоследствие в процесния апартамент, за
времето, през което ищецът е бил на работа по круизни кораби, а и
впоследствие, ответницата се е грижила за общото им домакинство, били са
пациенти на МЦ „Надежда репродуктив София“ ООД за периода 2011г.-
2013г., където двамата са правили изследвания за ин витро процедури,
кандидатствали са за осиновители и след извършено социално проучване са
получили разрешение от Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Варна, въз
основа на което в периода 15.07.2010г.-09.07.2014г. са били вписани като
кандидат осиновители във водения в дирекцията регистър на осиновяващите
при пълно осиновяване. Отношенията им са се влошили след 2013г.По
твърдения на ищеца в исковата му молба за развод, подадена 2019г.,
фактическата им раздяла датира от 2014г.-2015г.По твърдения на ищеца в
отговора му по предявения насрещен иск за развод от М.П. страните са
опитвали да укрепят връзката си със създаване на потомство, но не се
получило. От показанията на водения от ищеца свидетел М.Н. също се
установява, че страните са били заедно отпреди сключване на брака си,
впоследствие са живеели заедно в закупения от тях апартамент, където
свидетелката им е гостувала няколкократно. Другият воден от ищеца
свидетел-Р.А. не познава ответницата, а с ищеца се е виждал основно докато
са работили заедно на кораб „Навигатор“ от 2004г. до есента на 2005г.След
есента на 2005г. почти не го е виждал, а ако го е виждал, то само са се
поздравявали.
Посочената в н.а.№157/14.06.2006г. цена за апартамент №15 е 60 855лв.По
твърдения на ищеца тя е действителната такава. По твърдения на
ответницата/въведени своевременно с отговора/ цената е симулативна, като
действителната цена възлиза на 38 300 евро. Приема се в съдебната практика-
напр. Решение №86/04.07.2018г. по гр.д.№2862/17г., ВКС, II, гр.о. и Решение
№8/15.02.2019г. по гр.д.№1314/18г., ВКС, II гр.о., че в производството по иск
за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични
средства е допустимо да се установява със свидетелски показания заплащане
на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на
вложените за придобиването средства. При режима на СИО имуществото има
статута на средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл.21, ал.1 от
СК /отм./, респективно чл.23, ал.1 от СК, се цели установяване, че при
осъществяване на придобивния способ са вложени лични на единия съпруг
средства. При отчитане спецификата на семейните отношения /същите имат
не само имуществен, но и личен характер/, при решаването на възникнал
спор, квалифициран на горното основание, по отношение на имот, придобит с
договор за покупко-продажба, е от значение каква е действителната цена на
придобиването и произхода на средствата, с които е заплатена. Твърдението,
че е заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт, не съставлява
оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства /волеизявленията на
7
страните по сделката имат характера на частен документ и поради това
обвързваща съда формална доказателствена сила само относно
авторството/.Фактите за действително уговорения размер на цената и
произхода на средствата, с които същата е заплатена, подлежат на доказване с
всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.
Ако и горното разрешение да не се приложи относно опровергаване
изявленията на страните пред нотариуса досежно цената, то в настоящия
случай е налице начало на писмено доказателство по см. на чл.165, ал.2 от
ГПК. Представени са предварителен договор и допълнително споразумение
към предварителен договор, двата с посочена дата 22.11.2004г.В случая
датата на тези частни документи не е част от съдържанието им в тесния
смисъл на понятието, т.е. на волеизявленията на страните за договора, и в тази
връзка, съществено е именно тяхното съдържание. В двата документа е
посочено, че договорът, съответно анексът, са сключени между „Крис-
Билдинг“ЕООД, представлявано от управителя Калин Красимиров Манолов,
като продавач и М. Т. П. и СТ. Д. Д. като купувачи.Ищецът е оспорил
автентичността на своя подпис и от изслушаната по делото СГЕ от
23.03.2021г. се установява, че те не са подписани от него. Ответницата, която
е представила тези документи, не е оспорвала това обстоятелство, но е
твърдяла, че договорът и анексът, т.к. към м.11.2004г. ищецът е бил на работа
на круизен кораб, са подписани за него от неговата сестра М. Д.а като негов
пълномощник. От представеното от ищеца удостоверение, издадено от МВР,
Областна дирекция „Полиция“, гр.Варна, Група „Български документи за
самоличност“, е видно, че ищецът е напуснал пределите на страната на
03.07.2004г., след което е влязъл в страната на 24.01.2005г., т.е. към
м.11.2004г. е бил извън страната.Цитираната СГЕ установява и, че двата
документа са подписани от сестрата на ищеца М. Д.а. Твърдението на
ответницата, че сестрата на ищеца, подписвайки документите, е действала
като негов пълномощник не са оспорвани в производството. Съгласно
показанията на св.К. М./управител на дружеството продавач/ действителната
цена, за която е продаден апартаментът, е 38 300 евро, така, както е посочено
в допълнителното споразумение към предварителния договор. Щом е имало
допълнително споразумение е следвало да се заплащат довършителни
работи.Практиката му била такава, че първо купувачите изплащат цялата цена
и после следва прехвърляне на собствеността.По повод покупката на
апартамента го е потърсила М.П., поговорили и се изготвил предварителният
договор.Строителството тогава било започнало, но сградата не била
завършена. Тя и издавал впоследствие в офиса му да плаща вноските за
апартамента.Не помни да се е запознал със С.Д. и Калинка Д.а. Сключвал е
много сделки с н.а., не помни конкретни лица.
При съвкупния анализ на посочените предварителен договор,
допълнително споразумение и показанията на св.К.Манолов съдът приема, че
действителната цена, заплатена за придобиване собствеността върху
процесния апартамент, възлиза на 38 300 евро. Видно от същественото
8
съдържание на предварителния договор и допълнителното споразумение е, че
постигнатата договореност е била при подписване на анекса през 2004г. да се
заплати като начална вноска сумата от 15 000 евро/първоначално е била 5 500
евро, доколкото цената е била 25 500 евро/, а остатъкът от сумата да се
заплаща на равни ежемесечни вноски от по 3 000 евро /първоначално 2 500
евро/, а последната вноска от 2 300 евро, за периода 01.06.2005г. -
01.01.2006г., т.е. с 8 вноски. Този по-късен етап на заплащане на остатъка
следва от обстоятелството, че към момента на постигане на тези
договорености сградата е била в съвсем начален етап на строителство,
доколкото разрешението за строеж на същата е било издадено на 02.11.2004г.
Към исковата молба са представени 8 броя фактури, издадени от „Крис-
Билдинг“ЕООД, с посочено в първата от тях с дата 06.06.2005г. основание
„авансово плащане за покупка на апартамент на ул.“Детелина“№7“ с
получател С.Д.. Ответницата в отговора си и уточненията му е твърдяла, че
фактурите, без тази от 28.09.2005г., са подписани от нея, защото тя е носила
сумите, независимо от посоченото име на получател.Това твърдение не е
оспорвано впоследствие от ищеца, като и видимо повечето от подписите
наподобяват именно подписа на ответницата, а не на ищеца, но същественото
в случая е не кой е бил приносител на средствата, а какъв е техният произход.
В следващите фактури е посочено същото основание, като са добавяни с дати
и номер предходните издадени фактури. Датите на останалите фактури са
съответно 04.07.2005г., 04.08.2005г., 02.09.2005г., 28.09.2005г., 07.11.2005г.,
02.12.2005г. и 20.01.2006г.Сумата по всяка от фактурите, с изключение на
последната, е в размер на 4 889, 57 лв., а на последната е 4 498, 40лв.В
равностойност в евро 7-те фактури са за по 2 500 евро, а последната за 2 300
евро. Видно от датите е, че изплащането на вноските следва точно
предвидения в предварителния договор и анекса период, в който е следвало
да се заплатят оставащите след капарото вноски, а именно периода
м.06.2005г.-м.01.2006г.Общо сумата възлиза на 38 725, 45лв. или това са 19
800 евро.С капарото от 15 000 евро, дължимо за заплащане при подписване на
анекса/според показанията на св.К.М., щом се е подписал под анекса, значи е
получил към този момент сумата от 15 000 евро/, общо сумата възлиза на 34
800 евро.Остава сумата от 3 500 евро. до размера от 38 300 евро.По твърдения
на ищеца във всеки от месеците в периода 06.2005г.-10.10.2005г. са
заплащани от неговата майка допълнително по 500 евро/така вноската
достига 3000 евро/, за които няма фактури, а на 12.10.2005г. са заплатени още
1000 евро.Видно от периода на заплащане на дължимите след капарото 8
вноски е, че само вноските за м.11, м.12.2005г. и м.01.2006г., са заплащани
след сключване на брака между страните. Твърденията на ищеца, че сумите
по тях са заплатени преди 15.10.2005г., но фактури са издадени по-късно от
строителя, не са установявани в производството, а и противоречат на
житейската логика.Окончателният договор е сключен на 14.06.2006г./ищецът
е излязъл от България на 18.11.2005г. и е влязъл на 07.05.2006г./.
Всички суми, заплащани за покупката на апартамента преди сключване на
9
брака на 15.10.2005г., не могат да имат семеен произход по см. на
СК/независимо от това, че страните са живеели във фактическо съжителство/,
поради което и съответната на сумата ид.ч. от недвижимия имот, придобита
по време на брака, става лична собственост на съпруга, на когото са били тези
суми, поради трансформация. Видно от представените извлечения от банкови
сметки и изслушаните по делото ССЕ от 09.06.2021г. на в.л. Ж.Т., изготвена
след анализ на всички установени, че са имали в периода 2003г.-2007г.
ищецът, неговата сестра М. Д.а и неговата майка К. Д.а банкови сметки в
страната, и допълнителна ССЕ от 15.09.2021г., е, че С.Д. за този период е
имал сметка в „Райфайзенбанк България“АД, открита на 29.06.2005г., по
която има само едно движение на 09.11.2005г. за сумата от 33, 75лв. и сметка
в „Банка ДСК“ЕАД, открита на 25.06.1999г., закрита на 29.10.2004г., по която
единственото движение е било ежемесечно инкасиране на такси за
обслужване, която поради изчерпване на наличността е закрита.От всички
установени и анализирани подробно от в.л. банкови сметки и влогове на
майката на ищеца и неговата сестра, релевантен за процеса е спестовният
банков влог на К. Д.а в долари в „СЖ Експресбанк“АД, открит на
17.12.2003г., закрит на 13.08.2020г., който е с №********** до въвеждането
на IBAN, а след това с №********** /IBAN
BG87TTBB94004505008814/.Съгласно заключенията и писмата от банката,
представени по делото, за периода 2003г.-2007г. „Банка ДСК“ЕАД/в която се
е вляла „СЖ Експресбанк“АД през 2020г./ не може да предостави
информация за движение по сметката поради изтичане срока за съхранение на
първичните документи, а за сметки, открити в „СЖ Експресбанк“АД не
разполагат с възможност за извършване на справки и операции по тях за
периода преди 01.01.2009г.Вещото лице при изготвяне на заключението си е
използвало касателно тази сметка представените по делото от ищеца
извлечения и движения по влога за периода 01.01.2004г.-04.08.2005г. и
разписки и бордера за закупена валута от м.09.2005г., които не са били
оспорвани от ответницата. Представени са по делото и ваучери „crew depozit
vaucher“ /посочени конкретно от в.л. по дати и размери/ за извършвани
преводи на парични суми в долари чрез Ситибанк в полза на бенефициера К.
Д.а по нейния влог в СЖ „Експресбанк“АД с №**********.Ваучерите са за
периода м.09.2004г.-м.09.2005г.Вещото лице е проследило по съответния
контролен номер на ваучера заверяването на съответната сума по сметката на
Калинка Д.а, като обикновено датата на заверяване следва датата на ваучера с
около 7-10 дни.Общо за периода, за който е извлечението, и наредените суми
за м.08. и м.09.2005г., сумата възлиза на 50 600 щ.д., а размерът на
изтеглените суми е 38 759, 21 щ.д.+1800 щ.д.+3 600 щ.д./за втората и третата
сума в.л. е направило извода си въз основа на нареждане и бордера за
закупена валута/.От ваучерите за преводи 18 050 долара са постъпили от С.Д.
и оставащите от сестра му М. Д.а. Съгласно показанията на свидетелите М.Н.
и Р.А./работили заедно с ищеца на кораб „Навигатор“ към круизна компания
„Royal Caribbean“ през 2004г.-2005г./ ищецът и сестра му са имали период,
10
през който са работили заедно на кораб „Навигатор“. Показанията им
кореспондират с информацията в удостоверенията, издавани от дружеството
посредник „Златна котва консулт“ООД, като на кораб „Навигатор“ С.Д. е бил
назначен за периода 2004г.-2005г. на длъжността готвач, а М.Д.а/според
удостоверението, приложено на л.283 от делото на ВОС, издадено от нейния
работодател/ е била назначена на същия кораб за периода 04.12.2004г.-
24.09.2005г. и периода 19.11.2005г.-01.04.2006г. на длъжността сътрудник
продажби на дребно в бордови магазини за подаръци. Съгласно показанията
на свидетелите, на борда на кораба е имало офис, чрез който екипажът е
можел чрез банкова операция да изпрати възнаграждението си/получавано в
брой на кораба/ по банкова сметка, като се извършвал трансфер чрез Citibank
до съответната сметка на лицето, посочено за получател. Така парите си С.Д.
и М.Д.а изпращали на майка си, С.Д. пестял за жилище. Тъй като времето на
работа на офиса съвпадало често с работното време на С.Д., понякога преводи
и на неговото възнаграждение по сметката на майка му извършвала сестра му.
Принципно нейното възнаграждение било с около ¼ по-малко от това на брат
й. Видно от периодите, посочени в цитираното удостоверение от МВР, през
който ищецът е пребивавал извън страната/работейки през това време на
кораба/ и датите на ваучерите и сумите по тях, е, че за времето, докато е бил
България, М.Д.а/работила сама по това време на кораба/ е нареждала
ежемесечно суми от порядъка на 1 500-1600 щ.д., а след това, когато и той е
бил на кораба, от порядъка на 5 000-6000 щ.д. Такива суми е нареждал и той,
когато са били заедно на кораба. Ценени в съвкупност показанията на
свидетелите, ССЕ и цитираните справки, установяват твърденията на ищеца,
че М.Д.а е нареждала по сметка на майка си възнагражденията и на двамата,
която ги е теглила.
По твърдения на ответницата майката на ищеца е добавяла суми за
вноските, ако ищецът не е оставил достатъчно средства.Видно е, че пет
вноски са направени преди брака.От м.01.2005г. до м.01.2006г. ответницата е
била с месечен осигурителен доход в размер от около 190лв.Предвид горното
и не е възможно ежемесечно сумите по фактурите до 15.10.2005г. да са били
изплащани с нейни средства. Напротив в този период ищецът е получавал
възнаграждение във висок размер, превеждано по сметка на неговата майка.
На 25.09.2005г. ищецът е влязъл в България и е излязъл на 18.11.2005г., т.е. в
този период не е работил. Няма данни/ваучери, извлечение от сметка/, които
да установяват дали и какво възнаграждение е получавал след това до
последната вноска на 20.01.2006г.Сумите, обаче теглени от майка му от
преводите на възнаграждението, получено до тогава, и предавани на
ответницата, са в размери да покрият вноските към продавача по
предварителния договор. Неоснователни са възраженията на ответницата, че
със сумите от този влог ищецът е закупил жилище преди брака в гр.София.
Влогът е открит на 17.12.2003г., а жилище в гр.София, според представената
справка от Агенция по вписванията, ищецът е закупил на 10.11.2003г.
Предвид гореустановеното и съдът приема, че сумите по вноските,
11
направени в периода 06.06.2005г.-20.01.2006г. са с произход спестени
трудови възнаграждения от преди сключване на брака.
Според анекса към предварителния договор и цитираните показания
капарото в размер на 15 000 евро е платено при подписването му.Представен
е договор за дарение от 01.11.2004г., съгласно който майката на ищцата К. Е.
П. й е дарила парични средства в размер на 15 000 евро за закупуване на
жилище в гр.Варна. Договорът е подписан и от свидетеля Г. К. Заверено
копие от договора е представено с отговора на исковата молба и насрещната
искова молба. С първото определение по делото по чл.140 от ГПК от
19.06.2020г./в което само е посочена правната квалификация на предявените
искове без елементите за доклад по чл.146, ал.1 от ГПК/ съдът/без да има
такова искане от ищеца/ е задължил ответницата да представи оригиналите на
договор за дарение, предварителен договор и анекс. Съдът не е дал изричен
срок за това представяне, т.е. това е следвало да стане в срок до първото по
делото о.с.з., насрочено за 23.07.2020г.В това о.с.з. страните не са се явили
/представени молби за отлагане на делото от ответницата и от процесуалния й
представител с посочени причини по чл.142, ал.2 от ГПК/ ход на делото не е
даден, но не поради горното обстоятелство/то не е коментирано от съда/, а
защото е констатирано, че както исковата молба, така и насрещната искова
молба страдат от нередовности/неясни обстоятелствени части/, поради което
на страните са дадени указания за отстраняването им.Следващото о.с.з. е
насрочено за 17.09.2020г., но в него отново не е извършван доклад и съдът не
се е произнасял по доказателствата, а отново е дал указания на ищеца да
уточни обстоятелствената част на исковата молба и възможност на
ответницата да становище по направените уточнения. Следващото о.с.з. с
определение от 29.10.2020г. по чл.140 от ГПК е насрочено за 19.11.2020г.,
когато е извършен окончателен доклад с необходимите елементи, приети са
представените от страните доказателства, в което и о.с.з. ответницата е
представила оригиналите на посочените документи, които след справка са й
върнати. В тази връзка и неоснователни са оплакванията във въззивната му
жалба, че била преклудирана възможността за приемане на тези документи.
След отговора си по насрещния иск ищецът не е оспорвал автентичността на
договора за дарение, напротив посочил е, че не спори относно същата, т.е., че
подписите са на лицата, посочени за издатели. От своя страна датата на този
частен документ, който се противопоставя на ищеца, няма обвързваща за него
доказателствена сила, нито е достоверна такава. В срок/в отговора си по
насрещния иск/ той е оспорил целия документ, твърдейки, че той е
неистински, т.е. неавтентичен и неверен, като в последствие се е отказал от
твърдението за неавтентичност. Поради тези и оспорвания ответницата е
провеждала доказване чрез свидетелски показания дарението на сумата от 15
000 евро, което, както се изложи, в производството по предявен иск по чл.23
от СК за установяване на произхода на сумата, вложена за придобиване на
собствеността, а и на осн. чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, т.к. договорът е сключен с
роднина по права линия, е допустимо.
12
Съгласно показанията на св.Г.К. същата е присъствала лично на даване на
сумата от 15 000 евро от майката на ответницата, за да я подпомогне за
закупуване на жилище в гр.Варна. Майката на М. работила в Гърция и имала
спестена сума, парите били дадени пред свидетелката в квартирата на М. и С.
и после занесени при строителя. Тогава Станимир не присъствал. Договорът
бил написан на машина.К./майка на М./ настоявала договорът да се подпише
и пред свидетел. Първо се подписал договорът и след това били дадени
парите.
Съгласно показанията на св.М.М. майката на М. искала и нейното дете да
има дял от жилището. Тя работила в чужбина /гледала възрастна жена в
Гърция/.Споделила, че е спестила 15 000 евро и ще ги даде на Мария за
жилището на ул.“Детелина“. Свидетелката знае, че парите са дадени от К. на
М. за първата вноска.
Ценени в съвкупност свидетелските показания/непротиворечиви и дадени
от незаинтересовани по см. на чл.172 от ГПК свидетели/ с обстоятелството, че
страна по предварителния договор и по анекса, които предварителен договор
и анекс са сключени около една година преди страните да сключат
граждански брак, е и ответницата като купувач, както и, че първата вноска по
договора е в размер на 15 000 евро, установяват, че действително сумата от 15
000 евро е дарена от майката на ответницата и е вложена за заплащане
продажната цена на апартамента, което и се е осъществило преди страните да
сключат граждански брак. Предвид този личен произход на средствата и за 15
000/38 300 ид.ч. имотът е станал лична собственост на ответницата поради
частична трансформация. Предмет на предявения от нея насрещен иск са още
11 650/38 300 ид.ч. Твърденията относно тях обаче не са свързани с
трансформация на лични средства, а напротив се твърди, че поради
прекратяване на СИО вследствие прекратяване на брака от билите СИО 23
300/38 300 ид.ч., тя притежава ½ ид.ч. или това са 11 650/38 300 ид.ч. или за
тази квота не е предявен насрещен иск с пр.осн. чл.23, ал.2 от СК за
установяване, че ответницата е едноличен собственик поради трансформация
на лични средства по време на брака /такива твърдения тя няма/, а обикновен
иск за установяване правото на собственост на ищцата като придобито в
резултат от прекратяване на СИО за вещ, придобита по време на брака в
условия на СИО.Съдът приема, че за ответницата в настоящата хипотеза не е
налице правен интерес от така предявения за тази квота положителен
установителен иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК, предвид предявения против
нея от ищеца главен иск с пр.осн. чл.23, ал.1 от ГПК с предмет целия
недвижим имот. Така, защото при евентуалното отхвърляне на този иск
между страните ще се формира СПН, че имотът не е лична собственост на
ищеца поради твърдяната трансформация на лично имущество по време на
брака, т.е. страните, поради липсата на предявен насрещен иск по чл.23 от СК
за същата квота/а такъв иск не е предявен в производството за тази квота по
изложените по-горе съображения/, ще са задължени да считат поради
неопроверганата презумпция, че вещта е била със статут на СИО, прекратена
13
поради прекратяване на брака при равните дяловете по чл.28 от СК/не е
предявяван и конститутивен иск с пр.осн. чл.29, ал.3 от СК за различен дял/,
каквито за тази квота са и всъщност твърденията на ответницата като ищца по
предявения от нея насрещен иск. Поради възможността постигане на
идентичен правен резултат при евентуалното отхвърляне на главния иск,
съдът приема, че не е налице правен интерес от самостоятелно предявения за
квотата от 11 650/38 300 ид.ч. насрещен иск с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК,
поради което решението на ВОС в тази му част следва да бъде обезсилено. В
частта му, с която главният иск е уважен до размера от 23 300/38 300 ид.ч. и е
уважен насрещният по чл.23, ал.2 от СК иск за 15 0000/38 300 ид.ч.,
решението следва да бъде потвърдено.
Предявен е иск с пр.осн. чл.23, ал.1 от СК и за гараж, с идентификатор
10135.2553.207.1.21, придобит на 21.12.2006г.Твърдения за симулация на
цената по н.а. в размер на 25 523, 60лв. страните нямат, в н.а. е посочено, че е
платена изцяло преди подписване на договора. По делото не са представени
каквито и да било доказателства от ищеца относно заплащане на продажната
цена, при указана му от първоинстанционния съд доказателствена тежест да
установи влагането на лични средства при закупуване на имота. Сделката е
сключена при действието на СК от 1985г. /отм./.При неговото действие
принципно не е правно възможно средствата от трудово възнаграждение,
пенсии, стипендии, обезщетения, свързани с трудово правоотношение, да
послужат за придобиване на лично имущество (извън това за обикновено
лично ползване или за професионални нужди). Тази невъзможност произтича
от правните норми и е обусловена от задължението на всеки съпруг да се
грижи за семейството си и според възможностите си да покрива нуждите му и
съдейства за неговото благополучие, което се презумира, че следва да го
прави именно с такива средства, а не да ги ползва единствено за своя изгода.
Само в хипотезата на пълна липса на принос от страна на другия съпруг /най-
често в хипотезата на фактическа раздяла/, би могло да се приеме, че и с тези
средства е придобито лично имущество, доколкото в противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване. Както се установи от събраните по
делото свидетелски показания, вкл. и тези на единия от водените от ищеца
свидетели/вторият воден от него свидетел го познава единствено по повод
работата им на кораб/, и цитираните писмени такива, в периода до
21.12.2006г., а и впоследствие до 2014г. страните не са били във фактическа
раздяла. Обстоятелството, че са искали, но не са могли да имат деца, не
обосновава извод, че не са споделяли общо домакинство и не са се опитвали
чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности,
имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. Няма
данни относно този недвижим имот да е бил сключен предварителен договор
и да са изплащани суми като продажна цена преди сключване на брака. Няма
данни по влога на майката на ищеца да е останала набрана сума след
изплащане цената на апартамента, която да е послужила за закупуване и на
гаража, година след сключване на брака. Други доказателства, извън двете
14
ССЕ, които от своя страна поради липса на възможност да се предостави
информация от „Банка ДСК“ЕАД, не са дали заключение за това дали
/доколкото според последните налични данни по сметката след м.10.2005г. е
имало много малка наличност/, кога и какви суми са постъпвали от ищеца.
Дори и да е постъпвало трудовото му възнаграждение, то, доколкото е
получавано по време на брака, придобитото с него не съставлява лично
имущество. Тъй като ищецът носи доказателствената тежест да опровергае
презумпцията за принос чрез пълно и главно доказване на твърдения факт на
влагане на лично имущество при придобиване на процесния гараж, а такова
доказване не беше проведено, съдът приема, че предявеният иск с пр.осн.
чл.23, ал.1 от СК за гараж №4 е недоказан и като такъв неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Предвид несъвпадане изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението в тази му част
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго в изложения
смисъл.
Според приетата от настоящата инстанция за основателна, съответно
неоснователна част от исковите претенции на ищеца, съответно и на
ответницата по насрещния иск, и съразмерно със стабилизираната цена на
исковете/л.71 от делото на ВОС/ присъдените на ищеца от ВОС разноски от
2 847, 08лв./отделните включени като видове и размери разноски в общата
сума от 4 165, 37лв. не се изследват от настоящата инстанция, т.к. не е имало
производство по чл.248 от ГПК/ следва да бъдат редуцирани до 2 057, 47лв., а
на ответницата да се присъдят още 757, 56лв./разликата над присъдените
1 264, 80лв. от общо 3 996, 35лв. до 2 022, 36лв./.
Страните претендират сторените от тях пред настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски, за което са представили и списъци.Ищецът в
размер на 2 200 лв. адв.възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 16.12.2021г., заплатено в брой, и д.т. в размер на 580лв. или
общо 2 780лв. Предвид неоснователността на неговата въззивна жалба,
разноските за държавна такса не му се дължат. От адв.възнаграждение
съразмерно се следва сумата от 1 086, 68лв. Ответницата претендира
адв.възнаграждение в размер на 1 500 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие/без дата/, заплатено в брой и д.т. в размер на 176, 46лв.+193, 33лв.
От д.т. се следва само сумата от 74, 85лв./за отхвърления от настоящата
инстанция иск с предмет гараж №4/. От адв.възнаграждение съразмерно се
следва сумата от 759, 07лв или общо за въззивна инстанция сумата от 833,
93лв., а за двете 1 591, 49 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260091/08.12.2021г., постановено по гр.д.№2153/19г.
по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е признато за установено по
15
отношение на М. Т. П., че СТ. Д. Д. е собственик на гараж с идентификатор
№10135.2553.207.1.21 по КК на гр.Варна с площ от 36, 31 кв.м., при граници:
обекти с идентификатори с №№10135.2553.207.1.19, 10135.2553.207.1.20,
10135.2553.207.1.22, 10135.2553.207.1.3, както и 2, 6004 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, ведно с 12,
01 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградена сградата,
представляващо ПИ с идентификатор №10135.2553.207 по КК на гр.Варна с
площ от 473 кв.м., при граници: ПИ с №№10135.2553.313, 10135.2553.314,
10135.2553.208, 10135.2553.209, 10135.2553.202 и 10135.2553.206, на осн.
чл.23, ал.1 от СК; 2/ М. Т. П. е осъдена да заплати на СТ. Д. Д. сумата,
представляваща разликата над 2 057, 47лв. до 2 847, 08лв., на осн. чл.78, ал.1
от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СТ. Д. Д., ЕГН **********, против М. Т. П.,
ЕГН **********, иск за признаване за установено, че ищецът е едноличен
собственик на недвижим имот, представляващ гараж с идентификатор
№10135.2553.207.1.21 по КККР на гр.Варна, с площ от 36, 31 кв.м., при
граници: обекти с идентификатори с №№10135.2553.207.1.19,
10135.2553.207.1.20, 10135.2553.207.1.22, 10135.2553.207.1.3, както и 2, 6004
% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, ведно с 12, 01 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е изградена
сградата, представляващо ПИ с идентификатор №10135.2553.207 по КК на
гр.Варна с площ от 473 кв.м., при граници: ПИ с №№10135.2553.313,
10135.2553.314, 10135.2553.208, 10135.2553.209, 10135.2553.202 и
10135.2553.206, като придобит чрез трансформация на лични средства по
време на брака, на осн. чл.23, ал.1 от СК.
ОБЕЗСИЛВА решение №260091/08.12.2021г., постановено по гр.д.
№2153/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен
предявеният от М. Т. П. против СТ. Д. Д. насрещен иск за признаване за
установено по отношение на СТ. Д. Д., че М. Т. П. е собственик на разликата
над 15 000/38 300 ид.ч. до пълния размер на претенцията от 26 650/38 300
ид.ч./т.е. на 11 650/38 300 ид.ч./ от горепосочения апартамент №15 с
идентификатор № 10135.2553.207.1.15 по КККР на гр.Варна, и
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от М. Т. П. против СТ. Д. Д.
насрещен иск за признаване за установено по отношение на СТ. Д. Д., че М.
Т. П. е собственик на разликата над 15 000/38 300 ид.ч. до пълния размер на
претенцията от 26 650/38 300 ид.ч./т.е. 11 650/38 300 ид.ч./ от горепосочения
апартамент №15 с идентификатор № 10135.2553.207.1.15 по КККР на
гр.Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260091/08.12.2021г., постановено по гр.д.
№2153/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ признато за
установено по отношение на М. Т. П., че СТ. Д. Д. е собственик на 23 300/38
300 ид.ч. от апартамент №15 с идентификатор №10135.2553.207.1.15 по КК на
гр.Варна, находящ се в гр.Варна, ул.„Детелина“№7, ет.6, с площ от 72, 71
16
кв.м., състоящ се от входно антре, баня-тоалет, спалня, дневна с кухня и
тераса, при граници: обекти с идентификатори с №№10135.2553.207.1.16,
10135.2553.207.1.12, ведно с прилежащото му избено помещение №3 с площ
от 7, 88 кв.м., при граници: коридор, изби №2 и №4 и калканна стена, както и
4, 8161 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, ведно с 22, 25 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е
изградена сградата, представляващо ПИ с идентификатор №10135.2553.207 по
КК на гр.Варна с площ от 473 кв.м., при граници: ПИ с №№10135.2553.313,
10135.2553.314, 10135.2553.208, 10135.2553.209, 10135.2553.202 и
10135.2553.206, на осн. чл.23, ал.2 от СК; 2/ е признато за установено по
отношение на СТ. Д. Д., че М. Т. П. е собственик на 15 000/38 300 ид.ч. от
апартамент №15 с идентификатор №10135.2553.207.1.15 по КК на гр.Варна,
находящ се в гр.Варна, ул.„Детелина“№7, ет.6, с площ от 72, 71 кв.м.,
състоящ се от входно антре, баня-тоалет, спалня, дневна с кухня и тераса, при
граници: обекти с идентификатори №№10135.2553.207.1.16,
10135.2553.207.1.12, ведно с прилежащото му избено помещение №3 с площ
от 7, 88 кв.м., при граници: коридор, изби №2 и №4 и калканна стена, както и
4, 8161% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, ведно с 22, 25 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е
изградена сградата, представляващо ПИ с идентификатор №10135.2553.207 по
КК на гр.Варна с площ от 473 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.2553.313,
10135.2553.314, 10135.2553.208, 10135.2553.209, 10135.2553.202 и
10135.2553.206, на осн. чл.23, ал.2 от СК; 3/ М. Т. П. е осъдена да заплати на
СТ. Д. Д. сумата от 2 057, 47 лв., на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Т. П., ЕГН **********, да заплати на СТ. Д. Д., ЕГН
**********, сумата от 1 086, 68лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на М. Т. П., ЕГН
**********, сумата от 1 591, 49 лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17