Р Е
Ш Е Н
И Е №172
25.05.2023г., гр. Стара
Загора
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, седми
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 865 по описа за 2022г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.220, ал.1 от ЗМ.
Образувано е по жалба от „А.
КЪМПАНИ“ АД, ЕИК *********, седалище в град Стара Загора, представлявано от
процесуален представител адв. Г., САК против Решение № 32-419070 от
02.12.2022г. на Директора на ТД Митница Варна.
Оспорващият счита визираното от него
решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални
нарушения.
В пункт едно римско от жалбата си,
жалбоподателят излага съображения относно неправилното не приемане на
декларирана митническа стойност на декларирани стоки по три броя митнически
декларация /МД/ с посочени номера, всички от 14.11.2019г. Твърди се неправилно
приложение на чл.84, ал.1, т. от Закона за митниците. Допълнително се мотивира
спазване на текстове от приложимия Регламент №952/2013г. за приемане на
Митнически кодекс на общността, както и нарушение на основни принципи на
административния процес, като истинност, равенство и служебно начало, нарушение
на чл.35 от АПК.
Претендират се, че направените
изчисления в решението не били подкрепени от официални документи, а били на
база информация от интернет пространството, което било недопустимо. Счита се,
че посочените в решението обстоятелства не били относими към декларираната
митническа стойност на стоките, тъй като в тежест на митническите органи било
да докажат, че данните от търга са действително платената цена или подлежаща на
плащане. Коментира се нормата на чл.70, §2 от Регламент 952/2013г. и чл.128, §
1 от Регламент за изпълнение №2015/2447 относно договорна стойност на стоките и
на чл.129, §1 от същия.
Жалбоподателят оспорва приетото от митническия
орган, че били налице „основателни съмнения“ по см. на чл.140, §2 от регламент
2015/2447 и че не била спазена процедурата по чл.141 от него, вр. дс чл.71 от
Регламент 952/2013г. за определяне на митническа стойност при внос, съобразно
договорната стойност на внасяната стока. Цитира се обилно практика на СЕС
относно приложими норми от Регламент № 952/2013г. Претендира се, че в рамките
на процедурата по чл.140 от Регламент 952/2013г. за изпълнение на принципа
относно зачитане правото на защита, следвало митническият орган д надлежно да уведоми
засегнатото лице относно обстоятелствата, на които основавал съмненията си и в
тази връзка да изиска обосновка на договорната стойност. Това в случая не било
налице, тъй като жалбоподател не бил уведомен за обстоятелствата, на които се
основавали съмненията на митническия орган, в който смисъл бил чл.22, §7 от
Регламент 952/2013г. След като митническата администрация твърдяла наличие на
съмнение относно цената на стоката, тя трябвало да установи действителната
такава, а не произволно да определя на база на предположения. По подробно
изложените доводи се иска отмяна на визираното решение на Директор ТД Митница
Варна. Претендират се и разноски.
Жалбоподателят, редовно призован в
с.з., се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на
доверителя си.
Ответникът, Директор ТД Митница
Варна, редовно призован в с.з., не се представлява. В представено по делото
писмено становище се оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, въз основа на прието по
делото доказателствен материал, обсъден поотделно и в неговата съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
До Управителя на оспорващото
дружество било изпратено писмо рег. № 32-233102 от 12.07.2022г. /л.39-40/,
относно МД с №№№№ 19BG002002019551R2, 19BG002002019553R0 от 14.11.2019г. и № 19BG0020020988R8 от 09.12.2019г., с което били изискани за нуждите
на допълнителна проверка на същите да представи в определения в писмото срок
изрично посочени документи, както и писмено да декларира определени
обстоятелства. Удостоверява се, че под вх. рег. № 32-265587 от 09.08.2022г. от
дружеството били представени писмени доказателства /вж. от писмо на л. 42-44/. Към
писмо с рег. № 32-233102 от 12.07.2022г., до Управителя на „А. Къмпъни“ АД било
изпратено съобщение по чл.22, §6 от Регламент 952/2013г. с рег. № 32-343748 от
11.10.2022г. /л.42-44/, като се удостоверява, че същото било получено на
24.10.2022 /л.41/. С това писмо дружеството било уведомено на осн. чл.26, ал.1
от АПК за започване на административно производство и с възможността да
представи доказателства, както и относно други произтичащи от визираните нормативи
в писмото процесуални права.
Директорът на ТД Митница Варна издал
на 02.12.2022г. Решение рег. № 32-419070 към МД с №№ 19BG002002019551R2, 19BG002002019553R0
от 14.11.2019г. и № 19BG0020020988R8 от 09.12.2019г. /л. 32-37/, с което отказал да приеме митническата стойност на декларираните с въпросните МД стоки и
определил нова митническа стойност на стока №1 по МД № 19BG002002019551R2 от 14.11.2019г. за лек автомобил /употребяван/ марка BMW
с посочен номер на шаси в размер на 43 871,33лв., на стока № 1 по МД № 19BG002002019553R0 от 14.11.2019г. за лек автомобил
/употребяван/ марка BMW с посочен номер
на шаси в размер на 54 421,55лв. и на стока №1 по МД № 19BG0020020988R8 от 09.12.2019г. за лек автомобил /употребяван/
марка BMW с посочен номер на шаси в размер на 26 085,96лв.
С решението било разпоредено и коригиране на данните по трите МД, като били
начислени и взети под отчет задължения за мито и ДДС, съобразно ново
определените митнически стойности на внесените автомобили.
До жалбоподателя било изпратено
съпроводително писмо рег. № 32-420323 /л.31/, към което било приложено
процесното решение, като съгласно л. 30, същото било получено на 06.12.2022г. Жалбата
против него била подадена чрез органа на 20.12.2022г. и заведена под рег. №
32-444095.
По делото допълнително се
прилагат : регистрационно-контролна карта от 17.06.2022г. /л.48/; писмо
рег. № 32-273997 от 26.08.2022г. /л.50/, МД № 19BG002002019551R2
/л.56-58/, платежни нареждания /л. 59-60/; МД № 19BG002002019553R0 /л. 69-71/; платежни нареждания /л. 72-73/; МД № 19BG0020020988R8 /л. 81-84/; платежни нареждания /л. 85-86/; легализиран
превод на електронна форма за износ /л.125-126, л. 127-128, л. 130-132/; писмо
от Департамента за вътрешна сигурност /вх. рег. № 32-177817/01.06.2022г./,
л.132-133/; прикачени файлове към писмо от 01.06.2022г. /л. 134-135/;
легализиран превод на товарителница /л.136-138, л.139-141/, легализиран превод
на документ, удостоверяващ право на собственост върху не подлежащо на ремонт
МПС в Тексас и инвойс фактура /л.141-143/; легалиризира превод на товарителница
№ 64352307 /л.144/; легализиран превод на свидетелство за право на собственост,
щата Уисконсин /л.146/ и инвойс фактура /л. 147/; легализиран превод на
свидетелство за право на собственост върху претърпяло щета МПС, товарителница и
инвойс фактура /л.148-152/; Договор за правна защита на л. 24 /гръб/ и фактура
/л.25/.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът приема следните изводи:
По допустимостта на оспорването-
същото е процесуално допустимо, като направено в установения преклузивен 14
дневен срок, считано от датата на съобщаване на акта на засегнатото лице, от
активно легитимирана страна /при наличие на правен интерес от оспорването, тъй
като с акта се засяга непосредсвтевно и негативно правната сфера на
жалбоподателя, пред местно компетентния административен съд и против годен за съдебен
контрол административен акт. Не са налице други обстоятелства за оставяне на
жалбата без разглеждане и прекратяване на производството.
Разгледана по същество, Съдът
приема, че същата се явява основателна.
Относно валидността на акта – процесното решение
е издадено от Директора на Териториална дирекция „Митница Бургас“, към Агенция „Митници“, който притежава качеството „митнически
орган“ по см. на член 5, т. 1 от
Регламент 952/2013. Към датата на издаване на обжалваното решение – 02.12.2022г., същият спада към
митническата администрация на Р. България, която отговаря за прилагането на
митническото законодателство, както и има качеството на орган, оправомощен
съгласно националното законодателство да прилага определени митнически
законодателни разпоредби.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗМ, решенията по прилагане на
митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или
от директорите на териториални дирекции, а според ал.7 на същия член, решения,
взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната
дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение, освен ако не е предвидено друго.
С така оспореното решение ответникът едностранно постановява да се извърши промяна на декларирани от вносителя, жалбоподателят, обстоятелства в ЕАД при внос на територията на
страната от трета страна /САЩ/ на три броя автомобили, на които данни от
ответника е иницииран последващ контрол. В резултат на това за „А. Къмпани“ АД са възникнали допълнителни публични задължения /мито и ДДС/, както и е определен размерът на възникнало митническо и данъчно
задължение.
Съгласно чл.56 от ЗДДС, начисляването на данъка при внос по чл.16
се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет
по реда, определен за митническото задължение, и предвид безспорният факт на деклариране в Митница Варна, то актът е издаден от материално и
териториално компетентен административен орган. Ето защо, не са налице
обстоятелства, които да сочат на извод, че жаленото решение е нищожен
административен акт на база издаден от некомпетентен орган. Съдът приема и че
не са налице и други обстоятелства, които да обосноват такъв извод.
Следователно решението съставлява валидно властническо волеизявление.
Актът
е обективиран в писмена форма и в него са
посочения конкретните фактически основания за издаването му, на
които е дадена и конкретна правна обосновка. Не се установява допуснато съществено
процесуално нарушение при провеждане на особеното производство, нито
жалбоподателят да е бил
лишен /ограничен/ в правото си да участва в него, като изрази становище или
представя доказателства, тъй като се удостоверява от представените от
ответника и неоспорени писмени доказателства, че в хода на административното
производство същият надлежно е уведомен за иницииране на това производство /л.42-44/, както и му
е дадена изрична възможност да се запознае с мотивите, на които ще се основава
административния акт.
Като фактическо основание за издаване на
решението административният орган е посочил, че в ТД Митница Варна били
приети три броя МД, от които първият с MRN 19BG002002019551R2 от 14.11.2019г., с декларирана стока: лек автомобил употребяван, марка – BMW
модел – X4 M40i, тип – бензин, първа регистрация – 02.01.2018г., цвят – черен, раб. обем – 2979 куб. см.,
мощност 265 Kw DIN, двигател – неоткрит, шаси ххх, 1920.00 кг.
бруто, внос от САЩ, деклариран произход US, с обща фактурна стойност 6575 щ.д. и декларирана митничека стойност
от 11 561,28лв. /при курс на долара – 1,75837лв./, определена съгласно чл.70,
§1 от Регламент 952/2013г., коригирана съгласно чл.71, §1, б. Д от същия с
включени разходи
за транспорт до България в размер на
450 щ.д. Допълнително е посочено, че към МД за допускане за свободно обръщение
били приложени инвойс фактура № 10428/19.10.2019г., талон за превозно средство,
линеен коносомент, снимков материал, документ за платени държавни вземания.
Съгласно посоченото в решението, било получено
официално писмо от Американската служба „Митници и гранична охрана“, в което
попадало и допуснатият за свободно обращение автомобил /описан по горе/ с
посочена цена при износ в размер на 24500 щ.д. /43 080,70 лв./, който видно от
транспортните документи бил предназначен за доставка на „А. Къмпъни“ АД. В
следствие на анализ на наличната информация за автомобили със същите
характеристики и идентичен номер на шаси на ел.страница www.bid.cars/en/lot/1-42503009/2018-BMW-X4-5UXXW7C53J0W65343 била открита информация за обявена продажна цена на аукциион за автомобил със същия VIN (номер
на шаси) в страната на износа USD в размер на 23100 щ.д., което превишавало три пъти декларираната
пред митническите органи такава от 6575,00 щ.д. Бил направен и извод, че от
извлечената информация, се потвърждавали съмненията за декларираната цена на стоката. Коментира
се, че от приложения снимков материал на търга не се установявяли външни
дефекти по автомобила, нямало приложени други данни за повреди, дефектни части,
които да били описани във фактурата за покупко-продажба, в приложения документ
за покупко-продажба при вноса не били посочени съществени реквизити за всяка
външно търговска сделка, нямало представен договор, нито проформа фактура или
др. от която да било видно договороната цена на стоката и сроковете и начините
за разплащане. От представените от американските власти данни било видно, че
декларираната в САЩ стойност на употребявания автомобил /за който била подадена
МД/ била 24500 щ.д. /43080,07лв. без транспортните разходи до България.
Износителят бил заявил пред американските митнически врасти цената, на която
продал автомобила на българския купувач, като МПС било идентифицирано по марка,
модел и номер на шасите и бил на значително по-висока стойност от декларираната
при вноса.
С втората представена пред ТД Митница
Варна МД с MRN
19BG002002019553R0
от 14.11.2019г. било посочено, че относно деклариране от
жалбоподателя на режим „допускане за свободно обръщение“ на лек автомобил употребяван,
марка – BMW модел – X6 Х Драйв 35i,
тип – бензин, първа регистрация – 02.01.2019г., цвят – сив, раб. обем – 2979 куб. см., мощност 225 Kw DIN, двигател
– неоткрит, шаси ххх, 2134.15 кг. бруто, внос от САЩ, деклариран произход US, с обща фактурна стойност 8075 щ.д. и декларирана митничека стойност от 14 198,84лв. /при курс на долара – 1,75837лв./,
определена съгласно чл.70, §1 от Регламент 952/2013г., коригирана съгласно
чл.71, §1, б. Д от същия с включени разходи за транспорт до България в размер на 450 щ.д. Допълнително е
посочено, че към МД за допускане за свободно обръщение били приложени документ
за продажба без номер от 05.09.2019Г.,
талон за превозно средство, линеен коносомент, спедиторски коносомент, документ
за платени държавни вземания.
Отново било посоченото в решението, че в получено
официално писмо от Американската служба „Митници и гранична охрана“, попадал и
допуснатият за свободно обращение автомобил /описан по горе/ с посочена цена
при износ в размер на 30500 щ.д. /53 630,29 лв./, който видно от транспортните
документи бил предназначен за доставка на „А. Къмпъни“ АД. При проверката бил
анализирана и наличната информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен номер на шаси на ел.страница www.en.bidfax.info/bmw/x6/2674031-bmv-x6-xdrive35i-2019-gray-3.01-6vin5uxku2c50u0z62994.html, била открита информация
за обявена продажна цена на аукциион за автомобил със същия VIN (номер
на шаси) в страната на износа USD в размер на 30500 щ.д., което превишавало три пъти декларираната
пред митническите органи такава от 8075,00 щ.д. Бил направен и извод, че от
извлечената информация, се потвърждавали съмненията за декларираната цена на стоката. Коментира
се, че от приложения снимков материал към търга не показвал външни дефекти по
автомобила, нямало приложени други данни за други повреди, дефектни части,
които да били описани във фактурата за покупко-продажба, в приложения документ
за покупко-продажба при вноса не били посочени съществени реквизити за всяка
външно търговска сделка, нямало представен договор, нито проформа фактура или
др. от която да било видно договороната цена на стоката и сроковете и начините
за разплащане. От представените от американските власти данни било видно, че
декларираната в САЩ стойност на упоребявания автомобил /за който била подадена
МД/ била 30500 щ.д. /53630,29лв./ без транспортните разходи до България.
Износителят бил заявил пред американските митнически врасти цената, на която
продал автомобила на българския купувач, като МПС било идентифицирано по марка,
модел и номер на шасите и бил на значително по-висока стойност от декларираната
при вноса.
В решението било посочено на трето място и че за стоката
по МД с MRN
19BG0020020988R8
от 09.12.2019г. жалбоподателят декларирал режим „допускане за
свободно обръщение“ на лек автомобил употребяван, марка – BMW модел – модел
– X4 Х-Драйв 28i, тип – бензин, първа регистрация – 02.01.2015г., цвят –бял, раб. обем – 1997 куб. см., мощност 180 Kw DIN, двигател – неоткрит, шаси №ххх, 1873,34
кг. бруто, внос от САЩ, деклариран произход US, с обща фактурна стойност 4550 щ.д. и декларирана митничека стойност
от 8046,86лв. /при курс на долара – 1,75837лв./, определена съгласно чл.70, §1
от Регламент 952/2013г., коригирана съгласно чл.71, §1, б. Д от същия с
включени разходи
за транспорт до България в размер на
450 щ.д. Допълнително е посочено, че към МД за допускане за свободно обръщение
били приложени инвойс фактура № 10434/05.12.2019г., талон за превозно средство,
линеен коносомент, снимков материал, документ за платени държавни вземания.
Отново било посоченото в решението, че в получено
официално писмо от Американската служба „Митници и гранична охрана“, попадал и
допуснатият за свободно обращение автомобил /описан по горе/ с посочена цена
при износ в размер на 14300 щ.д. /25290,12 лв./, който видно от транспортните
документи бил предназначен за доставка на „А. Къмпъни“ АД. При проверката бил
анализирана и наличната информация за автомобил със същите характеристики и
идентичен номер на шаси на ел.страница www.en.bidfax.info/bmw/x4/3005688-bmv-x4-xdrive28i-2015-white-2.01-4vin5uxxw3c57f0f89001.html, била открита информация
за обявена продажна цена на аукциион за автомобил със същия VIN (номер
на шаси) в страната на износа USD в размер на 14300 щ.д., което превишавало три пъти
декларираната пред митническите органи такава от 4550,00 щ.д. Бил направен и извод, че от извлечената
информация, се потвърждавали съмненията за декларираната цена на стоката. Коментира се, че от
приложения снимков материал към търга не показвал външни дефекти по автомобила,
нямало приложени други данни за други повреди, дефектни части, които да били
описани във фактурата за покупко-продажба, в приложения документ за
покупко-продажба при вноса не били посочени съществени реквизити за всяка
външно търговска сделка, нямало представен договор, нито проформа фактура или
др. от която да било видно договороната цена на стоката и сроковете и начините
за разплащане. От представените от американските власти данни било видно, че
декларираната в САЩ стойност на упоребявания автомобил /за който била подадена
МД/ била 14300 щ.д. /25290,12лв./ без транспортните разходи до България. Износителят бил
заявил пред американските митнически власти цената, на която продал автомобила
на българския купувач, като МПС било идентифицирано по марка, модел и номер на
шаси и бил на значително по-висока стойност от декларираната при вноса.
В заключение на тези факти, органът посочил, че
за допуснатите в обръщение по визираните три МД три броя автомобили, които
фигурирали в приложените справки след проверка по линия на международното
сътрудничество оставали съмнения за декларираната митническа стойност, които се
потвърждавали и поради това на осн. чл.140, §2 от Регламент за изпълнение
2447/2015, декларираната митническа стойност не следвало да се определя по
метода на договорената стойност, а в изпълнение на чл.74, §1 от Регламент
952/2013, митническата стойонсот следвало да бъде определена по един от
методите в чл.74, §2 от същия, при последователно прилагане на б. а до б. г от
§2. Посочено е, че при изследване възможностите за прилагане на вторичните
методи за изчисление на митническата стойност била направена справка в МИС3А,
като били извлечени всички случаи на деклариране за допускане в свободно
обръщение на стоки по зададени критерии и за релевантните периоди, чиято
митническа стойност била декларирана на осн. чл.70 от регламента и приета от
органите. Органът коментира в решението, че по отношение на визираните три броя
вноса, не намират приложение нормите на чл.74, §2, б.а-б.г, а намира приложение
последната предвидена възмонжност по чл.74, §3 – въз основа на налични данни на
митническата територия на съюза, при използване на разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните
визирани, както и при съобразяване на данните, получени в рамките на
административното сътрудничество с администрацията на САЩ и приложените от
американските митнически органи данни, ответникът определил нови митнически
стойности за трите процесни автомобила и ново митническо задължение /в
посочените размери/.
Съдът
не споделя за обосновани и
законосъобразни възприетите от ответника доводи, които се излагат от него в оспореното решение, въз основа на които и същият достига до изводите за приложимост на чл.74, §3
от Регламент 952/2013г., вкл. и за нуждата от определяне на нова минтическа
стойност на декларирани под „режим за свободно обръщение“ три броя автомобили
през 2019г.
В
Дял II, Глава 3 от приложимия Регламент 952/2013, озаглавена „Стойност на
стоките за митнически цели“, член 69 е предвидено, че митническата стойност на
стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните
мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи
се до търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 70 и 74. В член 70 от Регламента е
регламентиран метод за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, като в параграф 1 е предвидено, че „базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост“, а в параграф 2, че „действително платената или подлежащата на плащане
цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача
или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Изрично в параграф 3,
букви „а“ до „г“ са изброени условия, които следва да са изпълнени кумулативно,
за да се прилага договорната стойност. Отделно в
член 74 от Регламент 952/2013 са посочени вторичните методи за определяне на митническата
стойност. Съгласно параграф 1, когато митническата стойност на стоките не може
да се определи съгласно член 70, тя се определя, като се прилагат
последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези
букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.
Правила относно стойността на стоките за
митнически цели намират уредба и в Дял II, Глава 3 на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне
на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС)
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически
кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение 2015/2447). Така в член 140 „Неприемане на декларираните договорни
стойности“ от Регламент за изпълнение 2015/2447 са определени подробни правила
за прилагането на член 70, параграф 1 от Кодекса. Съгласно параграф 1 на член
140, „когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума,
посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора
да предостави допълнителна информация“. Според параграф 2, ако съмненията им не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
При прилагането на методите за определяне
на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат
необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки,
а не произволно определена или фиктивна такава, а според член 15, параграф 1 от
Регламент 952/2013, всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването
на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол. На това принципно
положение е основана и процедурата по член 140, параграф 1 от Регламент за
изпълнение 2015/2447, като се има предвид, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – аргумент от Решение от 28 февруари 2008г. на
СЕС по дело C-263/06 Carboni e derivati Srl/Ministero dell'Economia e delle
Finanze, Riunione Adriatica di Sicurtà SpA.
Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по член 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 и
впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на член 22,
параграф 7 от Регламент 952/2013, изискващо митническите органи да мотивират
всяко неблагоприятно за заявителя решение. В тежест на
митническия орган е да обоснове на първо място „основателността“ на своите
съмнения, неприемането на декларираните договорни стойности на внасяните стоки
и решението си по член 140 от Регламент за изпълнение 2015/2447 – че стойността
на стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса,
поради което се определя по
вторичните методи на член 74 от Регламент 952/2013, вр. член 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447. Т.е., от горното се следва изводът, че митническият орган е длъжен да събере
доказателства и да изложи конкретни мотиви в своя акт за наличието на
обстоятелства, които да обосновават съмненията дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума.
В случая, за да отхвърли декларираната от вносителя /жалбоподателя/ митническа стойност, като реално платената цена и да определи нова митническа стойност на стоките /употребявани амвтомобили/,
различна от декларираната по процесните МД, ответникът приема от една страна, че на визирани в решението интернет страници установил налична информация от
проведени аукциони за автомобили с VIN (шаси) в страната на износа,
идентични с тези на декларираните
автомобили, както и посочил, че в износните декларации за
тези три автомобила била посочена цена, която тройно надвишавала декларината
стойност по вносните МД. Така за автомобил с шаси ххх обявената при износа му цена
възлизала на 24 500 щ.д., а при проверка на на авотобил със същите
характеристики и номер на шаси била установена публикувана продажна цена от 23 100
щ.д.; за автомобил с шаси ххх обявената при износа му цена възлизала на 30 500 щ.д.,
а при проверка на авотобил със същите характеристики и номер на шаси била
установена публикувана продажна цена от 23 000 щ.д., за третия автомобил с
шаси ххх ответникът чрез данните от посочената цена при износа му, установил,
че същата била в размер на 14 300ш.д., а при проверка на на авотобил със същите
характеристики и номер на шаси на била обявена продажна цена от 14 300 щ.д. В
решението обаче по никакъв начин не са коментирани, приложените пред съда от
органа допълнителни писмени доказателства /в легализиран превод/, а именно
инфойс фактурите, сочещи на данни за договорената цена за доставка на трите
автобила, както и най – вече издадените официални удостоверителни документи от
американска страна за състоянието на трите автомобила /с пределно ясно посочени
данни на шаситата/, от които се установява, че и трите МПС са с тотал щета
/поради наводнения/, съотв. не са в движение, а чрез тях се удостоверяват данни
и за идентификационните номера на свидетелствата им за правото на собственост.
Отчитайки тези данни, настоящият съдебен състав приема изградените изводи на административния орган за наличие на предпоставки на прилагане на
процедурата по чл.140 от регламент 2015/2447, вр. с чл.74 от Регламент
952/2013г., за необоснован.
Ответникът кредитира
едностранно данните само от износните документи и данните, които са били
обявени в публикувани интернет източници, без обаче да отчете данните от
издадените официални удостоверителни документи за реалното състояние на трита
автомобила от американските служби, с които несъмнено ответникът е
разполалагал. Т.е., няма как да се приеме, че новоформираните фактически изводи
са обосновани единствено и само на надеждни доказателствени източници за
действително заплатената за стоката по МД цена. Напротив, налични са данни, които са в
противоречие с така изградените от ответника нови фактически изводи относно
действителното състояние на трите автомобила, а от там и за реалността на
заплатената за тях покупна стойност. Без да е направен адекватен и пълен /а не едностранен/
анализ на данните, ответникът приема,
че за него възниква основателно съмнение относно декларираната митническа
стойност и основание
да я отхвърли, без в
същото време нито оспорва автентичността на представените инвойс-
фактури за продажба на
автомобилите, нито издадените удостоверителни документи за реалното състояние
на същите стоки.
От друга страна, по
делото ответникът не
установи информацията, която е ползвал чрез визираните интернет сайта и на
която се е позовал, да е част от митническите информационни
системи и данни, т.е. тези данни се явяват събрани не
по надлежния ред, разписан в закона, съответно не могат да се ползват с
доказателствена сила. Така, изводът на митническия орган за декларирана
по-ниска покупна цена при първоначалното определяне на митническата стойност,
не се подкрепя по несъмнен начин от събраните в хода на
административното производство доказателства, което от своя страна води до
незаконосъобразност на този извод.
Що се отнася до процедурата по определяне на по-високата
стойност на съответната стока, то
следва да се съобрази, че във всички случаи при прилагането на методите за
определяне на митническа стойност, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно да определят такава. В тежест на органа е при условията
на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания подход при
формиране на извода си в съответното решение. В случая това
не е сторено и основателно се
възразява от оспорващия, че неправилно в негова тежест му е определена
нова митническа стойност на внесените три употребявани превозни средства в несъответствие с
приложимото право на Съюза. Самите изводи на органа, че не могат да се приложат
хипотези на чл.74, §2, б. а – г от Митническия кодекс е извършено формално от
страна на митническия орган, без надлежно и конкретно да е обосновано, защо те
не могат да бъдат приложени, съотв., че са изчерпани всички възможности за
определяне на митническата стойност по някой от начините в чл. 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. Липсата на мотиви за
неприложимостта на всички хипотези от член 74, § 2 от Регламент № 952/2013 г. е безспорна
пречка за преминаване към възможността по чл. 74, § 3, тъй като тя е последната
предвидена възможност за определяне на митническата стойност и именно заради
това основната и единствена предпоставка за нейното прилагане е да бъдат изчерпани
всички други възможности. Доколкото не се установява изпълнение на задължението
за изчерпателно обосноваване невъзможността да се приложи някоя от хипотезите
на член 74, §2 от Митническия Кодекс, то релеватните за прилагането на
изключението по §3 в настоящия случай предпоставки не са налице и органът
неправилно е приложил законът.
Също следва да се отчете и че коментираните данни от
визираните интернет страници на обявени продажби цени
на автомобилите със същия VIN, като тези на процесните, посочени в МД, не изключва правото и възможността да се договари между купувача и продавача цена, различна
от обявената, още повече и при установено различие между данните за състоянието на обявените в
сайта автомобили и тези, за които са издадени официални документи от
американска страна
/вж. удостоверенията за правото на собственост/. Като се има предвид
неофициалният характер на
информацията в тези интернет обяви, данните от доказателствата на л. 141, 143,
144, 146, 147, 148, 152 и принципа за свобода на договарянето,
закупуването на автомобила на посочената в МД цена е напълно допустима хипотеза
и в случая същата се явява доказана, тъй като е подкрепена с декларирана пред
официални държавни органи информация, ведно с представени фактури за закупуване.
Не на последно място Съдът установи, че дори и в
коментираните, и възприети за носители на обективни данни износни документи за
трите автомобила, се съдържат противоречие с данните, които се съдържат в
другите официални документи /удостоверенията за правото на собственост/, които
органът не е отчел при формиране на своя извод в неговото решение, че следва да
приеме и определи по реда на чл. 74, §3 от Митническия кодекс цените по
износните декларации. Така относно обявените данни за номер на свидетелството
за правото на собественост касателно автомобил с шаси ххх е посочено такова с №
ххх/л.125-126/, докато от приложените на л. 141-142 документи, се удостоверява,
че свидетелството за правото на собсвтеност върху това МПС е с друг номер,
макар и различаващ се само с една цифра. Идентично е положението и с данните от
износния документ в частта му на свидетеството за правото на собственост, като
видно от л. 130-131, се сочи № 19125С516022-4W, докато от
легализирания превод на документа на л. 146, гръб се
удостоверяват, че свидетелството за
правото на собственост на този автомобил е с № 19125С516033-4W.
Както се приема и в практиката на касационната инстанця, правото на Съюза относно митническото остойностяване цели да
установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва
използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности. За
това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита
всички елементи на тази стока, които имат икономическа стойност (решение от 20
юни 2019 г., Oribalt Rīga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 22. По-специално,
съгласно член 29 от Митническия кодекс митническата стойност на внасяните стоки
е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата
територия на Европейския съюз, евентуално коригирана в съответствие с член 32
от този кодекс (в този смисъл решение от 19 ноември 2020 г., 5th AVENUE
Products Trading, C-775/19.
Ето защо и в обобщение, Съдът приема, че от наличните
доказателства, на които се позовава в решението си органът, в недостатъчна
степен обосновават възникналите след три години съмнения да процедира по реда
на члев 140 от Регламент 2015/2447, вр. с чл.74 от Регламент 952/2013г., и да
постанови решение, с които да отхвърли декларираната митническа стойност на
процесните три автомобила, определена по реда на член 70 от Митническия кодекс.
Член 29, § 1, буква г) от Митническия кодекс на
Общността позволява да се изключи договорната стойност на внасяните стоки,
когато са изпълнени две кумулативни условия, а именно, от една страна,
купувачът и продавачът да са свързани по смисъла на посочения кодекс и от друга
страна, договорната стойност да не е приемлива за целите на определяне на
митническата стойност. В процесния случай, едно от тези кумулативни условия не
са налице. Т.е., атакуваното решение е издадено в
нарушение на изискванията за форма и в противоречие с приложените материално-правни разпоредби, което са основания за отмяната му по см. на
чл.146, т.2 и т.4 от АПК.
Предвид
изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на дружеството
жалбоподател следват
да се присъдят своевременно поисканите деловодни разноски за един адвокат. Съгласно наличните доказателства такива се следват в
размер общо на 3710 лв., от които 50 лв. заплатена ДТ
и 3660 лв. с ДДС, заплатено възнаграждение за адвокат, за което не е
налице направено възражение за прекомерността му.
Водим от изложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „А.
КЪМПАНИ“ АД, ЕИК *********, седалище в град Стара
Загора, Решение № 32-419070 от 02.12.2022г. на Директора на ТД Митница Варна.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на „А.
КЪМПАНИ“ АД, ЕИК *********, седалище в град Стара Загора разноски по делото в размер на 3710.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: