Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Пеева | |
За да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение от 16.10.2014 г. по гр.д. № 3737/2013 г. Районен съд В. Т. е отхвърлил предявените искове от „А. Д. Б.” против „Б.С.С.Х.” О. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2171,52 лв., представляваща стойността на доставено от „К.П.” гр. В.П. на „Б.” О. сурово краве мляко в периода 01.07-12.07.2012 г. в размер на 3120 литра, което вземане е прехвърлено от „К.П.” гр. В.П. на „А.Д.Б.” с договор за цесия от 27.07.2012 г., както и за сумата от 224,34 лв. – лихва за забава върху главницата, считано от съобщаване на цесията -10.08.2012 г. до 13.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.08.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.08.2013 г. по ч.гр.д. № 2721/2013 г. на ВТРС. Против това решение е постъпила въззивна жалба от „А.Д.Б.”, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Твърди се, че правните изводи и възприети фактически констатации не съответстват на събраните доказателства, неправилно е приет договора, сключен между кооперацията и ответното Д. за прекратен, събраните доказателства според жалбоподателя удостоверяват доставката – реалното предаване на процесното количество мляко по дати, количество и стойност, не е кредитирано извънсъдебното признание на законния представител на ответника, не е доказана промяната на собствеността на кравите. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде уважен предявеният иск. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение. Претендира разноски. Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК. Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Не са спорни по делото фактите, че на 01.04.2012 г. е сключен договор между „К.П.” и „Б.С.С.Х.” О. за доставка на сурово краве мляко, без в договора да са конкретизирани количества, стойност, начин на предаване на стоката, документално оформяне на доставката. Посочено е само мястото, където тя ще се извършва. Не се спори обстоятелството, че млякото е вземано от пункта и превозвано от св. Б.С., който на следващия ден предавал в кооперацията приемателни бележки, въз основа на които в края на месеца била оформяна фактура. Не се спори, че до м. 06.2012 г. включително, ответникът е получавал съответните количества мляко, финансовите плащания по които са уредени. Спорът възниква по отношение на доставяно мляко за периода 01.07-12.07.2012 г., на стойност 2171,52 лв., което вземане на кооперацията от ответника е прехвърлено с договор за цесия от 27.07.2012 г. на ищеца „А.Д. Б.”. Доказателствата, удостоверяващи случилите се в миналото факти на предаване на мляко в този период са неясни, оскъдни и противоречиви. Безпорно приемателни бележки за м. юли 2012 г. за получаване на мляко от страна на ответника, предоставено му от кооперацията, не са съставяни. За същия приематален пункт обаче има разписки за доставка от друго, различно по правоотношението лице. Анализирайки в съвкупност обстоятелството, че липсват приемателни бележки за получено мляко от кооперацията, обясненията на законния представител на ответника за причините за това, показанията на св. С., издадените приемателни бележки за получени доставки за същия период от друго лице, на базата на тези косвени данни настоящият състав счита, че не може да бъде мотивиран извод за доказаност на твърдяните факти, че кооперацията е предавала мляко в периода 01-12.07.2012 г. на ответника. Показанията на св. Д. и св. С. не могат да разколебаят този извод, тъй като същите не са конкретни, а за св.Д. не са пряко и непосредствено придобити впечатления. Същата не е присъствала на доставките, а помощните материали, с които си е служила в залата пред първа инстанция не съвпадат като периоди с процесния. Св. С. също не е конкретен и ясен за точни количества, периоди, начин на предаване и документално оформяне на доставките. По тези причини техните показания не могат да бъдат свързани с останалите събрани доказателства. С оглед липсата на надлежна документална отчетност в кооперацията и предвид липсата на конкретика в свидетелските показания на тези свидетели, които меµду впрочем влизат частично в противоречие с показанията на св. С., настоящият състав счита, че първоинстанционният съд правилно при обсъждане на доказателствата е приел за недоказан факта на извършване на доставки за този период от кооперацията на ответния търговец. При така установената фактическа обстановка, за да отхвърли предявеният иск, районният съд е приел, че за периода 01-12.07.2012 г. ищецът не е доказал доставка от „К.П.” до ответния търговец като фактическо предаване на стоката, т.е. прехвърленото вземане с договора за цесия не съществува. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Фактическият състав на главния иск по чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД се състои от следните елементи: наличие на договор за цесия на вземане с имуществен характер и съобщаване надлежно на длъжника за прехвърлянето на вземането. Последният може да противопостави възраженията си срещу цесионера, включително и възражение за несъществуване на вземането /чл. 100, ал. 1 ЗЗД/. Такова възражение е направено в настоящия случай, като се оспорва вземането на цедента към ответния търговец, поради липса на твърдяната доставка за сочения период. Безспорно отношенията между кооперацията и „Б.С.С.Х.” О. са търговски отношения, имащи белезите на договор за търговска продажба. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Предпоставка за възникване на задължението за заплащане на цена е получаване на стоката, с оглед естеството на сделката и тъй като липсва друга уговорка. С оглед оспорването на това обстоятелство ищецът се позовава на издадена фактура от него и свидетелски показания. Фактурата като частен свидетелстващ документ, както и счетоводните вписвания в книгите подлежат на преценка по правилото на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ. От събраните по делото доказателства не може да се мотивира извод за редовно водене на счетоводните записвания, тъй като фактурата като вторичен счетоводен документ би следвало да бъде носител на преобразувана информация, получена от първичен счетоводен документ /чл. 6 ЗСчет./, какъвто в настоящия случай би следвало да бъдат приемателните бележки, а не се спори по делото, че процесната фактура е издадена без такива първични счетоводни документи. Доколкото същата не е подписана от насрещната страна по търговската сделка, събраните доказателства опровергават отразената в нея доставка, настоящият състав приема, че следва да приложи чл. 55, ал. 2 ТЗ и да приеме, че едностранно съставената фактура и счетоводното й отразяване не може да бъдат приети за годно доказателство, удостоверяващо реалното предаване на стоката. В тази връзка настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че представените доказателства не могат да мотивират категоричния извод за установена доставка за периода 01-12.07.2012 г., който факт подлежи на пълно и главно доказване от ищеца. Ето защо на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към тях. Първата инстанция правилно е възприела наличните доказателства, анализирала е информационната им достоверност и е направила правилните изводи както по отношение на възприетата фактическа обстановка, така и правни умозаключения въз основа на нея. С оглед съвпадението на изводите по предявения главен иск, обуславящ изхода и на акцесорния иск, настоящият съдебен състав счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – потвърдено, тъй като предявените искове се явяват неоснователни. Въпреки че в приложената писмена защита на ответника по жалба се претендират разноски, такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не бяха представени доказателства, че са реално направени – ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16.10.2014 г., постановено по гр.д. № 3737/2013 г. на Районен съд В. Т.. Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |