Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 15.03.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 14593 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.08.2018 г. по гр.д. № 9117/17 г.,
СРС, ГО, 68 с-в е отхвърлил изцяло като неоснователни предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б срещу М.С.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощника по делото адвокат К.Г.,***, обективно съединени установигелни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ за
установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3
765,82 лв,
представляващи сбор от мораторни
лихви за периода от 30.09.2013г. до
09.09.201бг.,, както и
по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сумата от 616, 70 лв., представляващи сбор от мораторни лихви за
периода от 30.09.2013г. до 09.09.2016г., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. №54152/ 2016 по описа на СРС,
68 състав. Осъдил
е „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на М.С.Ж., ЕГН
**********, с адрес: ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. К.Г. сумата от 450 лева,
представляващи направените от ответницата разноски по
настоящото исково производство- платеното адвокатско възнаграждение-чл.78,ал.З ГПК.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Б,
представлявано от Изпълнителния директор С. Ч., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт П.Н.с мотиви, изложени в
нея.
Развиват се доводи, че непра вилно съдът е приел, че ответницата не е клиент на
ТЕ по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Законът изрично дава легална дефиниция на
понятието „потребител на ТЕ“, като в тази връзка е без значение фактът дали
лицето е обитавало процесния имот, рспективно дали същото е консумирало ТЕ
лично в имота. Погрешно първоинстанционният съд е приел, че в случай на
учредено вещно право на ползване, би следвало да се приеме, че именно лицето
носител на качеството „ползвател“ е лицето, обитавало, съответно консумирало
ТЕ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат
уважени предявените искове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Въззиваемата М.С.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат К.Г.,*** оспорва въззивната жалба. Претедира разноски за адвокатско възнаграждение първоначално
в размер на 300 лв., а в последствие в размер на 450 лв.
Третото лице помагач не взема тановище по
въззивната жалба.
СГС приема, че въззивна жалба е подадена в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД във
връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените искове за
установяване, че ответницата му дължи сумата от 3 765,82 лв., представляващи сбор
от стойността на доставена, но
неизплатена топлинна енергия и суми за дялово разпределение за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , ул.„*****, по договорни отношения между страните през
периода от месец
08.2013г. до месец
04.2015г., както и 616,70 лв, представляващи сбор от мораторни лихви за периода от 30.09.2013г. до 09.09.2016г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 54152/2016г. по описа на СРС,
68 състав, срещу
която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГГ1К от длъжника, ответник в
настоящото исково производство.
Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който е оспорила предявените искове по основание и размер.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
От събраните по делото писмени доказателства може да се направи извод, че ответницата не се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153
от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Съгласно тази норма, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно
§ 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди.
Според трайната и непротиворечива практика на ВКС,
отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на IV Г.О.
на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV Г.О. на
ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС облигационното
отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата на закона между
предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху
имота. Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник
към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и
това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три
елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и
да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е
учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността
само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения. Ето
защо само ползвателят, а не голият собственик на топлофициран недвижим имот
притежава качеството „потребител на топлинна енергия"
в хипотезата, при която съществува учредено право на ползване върху
топлоснабдения имот и само носителят на това право, в качеството му на страна
по възникналото облигационно правоотношение дължи изпълнение на задължението за
заплащане на стойността на доставена в имота топлинна енергия.
В конкретния казус, от представения нотариален акт № 190, том III, дело № 457/1993г. се установява, че
ответницата М.С. Жчрез договор за гледане и издръжка е прехвърлила на Е.А.Г.правото
на собственост върху процесния имот, като е запазила правото на ползване до
края на живота й. По делото е представена и Молба- декларация от собственика на
имота Е.А.Г.за откриване на нейно име на партида в ищцовото дружество относно
процесния имот по реда на чл.61, ал.1 от ОУ за продажба на ТЕ от 2008 г. При
тези доказателства въззивната инстанция приема, че с оглед изрично заявената воля от
собственика на процесния топлоснабден имот Е.А.Г.с молбата-декларация, именно тя
да встъпи в облигационното правоотношение с ищеца, че този собственик е
обвързан от облигационната връзка с ищеца, а не ответникът, като титуляр на
вещното право на ползване, учредено с горепосочения нот.акт. Както бе посочено
по-горе, по правило при систематично тълкуване на нормите на чл.150, ал.1 от
ЗЕ, чл.153 от ЗЕ, във връзка и с разпоредбата на чл.57 от ЗС, потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът на процесният топлоснабден
имот, освен по изключение в случаите, когато върху имота е учредено вещно право
на ползване. При последната хипотеза, потребител на топлинната енергия, който е
страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, е
титулярът на ограниченото вещно право на ползване по смисъла на чл.153 от ЗЕ,
който е задължен да заплаща стойността на доставената за имота топлинна
енергия, като разход, съгласно и изричното разпореждане на чл.57 от ЗС. Няма
правна пречка обаче, в хипотезата, при която върху собствения на едно лице имот
е учредено вещно право на ползване, собственикът да заяви изрична воля именно
той, а не титулярът на вещното право на ползване, да встъпи в облигационното
правоотношение с ищцовото дружество- доставчик на топлинна енергия. В настоящия
казус се установява именно тази хипотеза предвид представената и обсъдена
по-горе молба -декларация, изходяща от собственика на процесния топлоснабден
имот- третото лице Е.А.Г.. Изводът е, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на чл.153 от ЗЕ и между страните не съществува валидно облигационно правоотношение по
доставка на ТЕ за процесиня имот, т.е. липсва пасивна материално-правна
легитимация.
Предвид изхода на спора и предявената претенция
въззивникът следва да заплати на въззиваемата направените от нея разноски за
настоящето производство във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 450
лв., като е взето предвид и направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 10.08.2018 г. по
гр.дело № 9117/2017г. на СРС, ГО, 68 състав.
ОСЪЖДА „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителния директор С. Ч., чрез
процесуалния представител юрисконсулт П.Н.да
заплати на М.С.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат К.Г.,*** направените разноски за настоящата
инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „Т. С.” ЕАД- „Т.С. ЕООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.