Р Е Ш Е Н И
Е № 216
Гр. Сливен, 21.10.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Жекова административно дело № 377
по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба от „Тихови“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр. С., жк „Д.“ бл. **вх. „*“ ап. **,
представлявано от управителя Я.Й.Г., ЕИК ******* срещу Комисия за защита на
потребителите - София за присъждане на обезщетение в размер на 300,00 (триста)
лева, които вреди са претърпени от направени разходи за адвокатско
възнаграждение по водено в Районен съд Сливен АНД № 225/2017 г., приключило с
отмяна на издадено срещу дружеството Наказателно постановление № 0041822/08.11.2016
г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП.
В исковата молба се
твърди, че по жалба против издаденото Наказателно постановление №
0041822/08.11.2016 г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол
към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП било образувано АНД № 225/2017 г. по описа
на Районен съд Сливен и същото е приключило с Решение № 134/11.04.2017 г. С
този съдебен акт наказателното постановление било отменено, а в хода на
производството „Тихови“ ООД било защитавано от адвокат, за чиито услуги
заплатило адвокатски хонорар в размер на 300,00 (триста) лева. Решението било
обжалвано пред Административен съд Сливен, който с Решение № 110/04.08.2017 г.
го оставил в сила. Решение № 134/11.04.2017 г., постановено по АНД № 225/2017
г. по описа на Районен съд Сливен влязло в законна сила на 04.08.2017 г. Моли
съда да осъди ответника Комисия за защита на потребителите - София да му заплати
така направените разноски като обезщетение за нанесени имуществени вреди.
Претендира и направените в настоящото съдебно производство разноски.
В с.з. ищецът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище
от упълномощен адв. М. П. от АК – Сливен поддържа иска по изложените в исковата
молба основания и моли съда да го уважи. Претендира и направените в настоящото
съдебно производство разноски.
В с.з. ответникът
по исковата молба Комисия за защита на потребителите, не се представлява. В
писмено становище заявява неоснователност на иска. Твърди, че институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство
за неоснователно обогатяване, поради което и съдът следва да присъди само и
единствено такъв размер на обезщетение, който да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или облагодетелства която и да е от страните в производството.
Претендирало се заплащане и на лихви върху престация, която не е била дължима
до момента на завеждане на исковото производство вземането за разноски било
акцесорно с процесуалноправен, а не материалноправен характер, поради което
върху него не се начислявала и лихва. Моли съда да отхвърли иска изцяло.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен застъпва становище за
основателност на иска по основание и размер, предвид установената вече съдебна
практика и представените доказателства.
Въз основа на всички
събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № 0041822/08.11.2016 г. на Директора на РД за областите Бургас,
Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП на „Тихови“ ООД за нарушение
по чл. 127 ал. 2 от Закона за защита на потребителите и на основание чл. 222 от
с.з. била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева. По
жалба на санкционираното дружество срещу това наказателно постановление в
Районен съд – Сливен било образувано АНД № 225/2017 г., приключило с Решение № 134/11.04.2017
г., с което НП било отменено като незаконосъобразно. Решението било обжалвано
пред Административен съд Сливен, който с Решение № 110/04.08.2017 г. го оставил
в сила. Решение № 134/11.04.2017 г., постановено по АНД № 225/2017 г. по описа
на Районен съд Сливен влязло в законна сила на 04.08.2017 г. В хода на съдебното
производство пред Районен съд Сливен „Тихови“ ООД било защитавано от адв. М. П.
от АК – Сливен, съгласно Договор за правна защита и съдействие, с договорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на общо 300,00 (триста)
лева. Пълномощникът представил писмено становище по съществото на спора пред
Районен съд Сливен.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства, които не бяха
оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Исковата молба е
процесуално допустима, а разгледана по същество, се явява и основателна и като
такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
В процесния случай
предявеният иск е с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди. Съгласно тази норма държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност, като с оглед чл. 203
от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение
за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Първата от цитираните по – горе
разпоредби визира актове, действия или бездействия с административен характер,
при и по повод административна дейност, чиято незаконосъобразност е постановена
по съответния ред, както и вреда от такива и причинна връзка между акта,
действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Искът е
осъдителен и в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ са визирани кумулативно
предпоставки, при наличието на които се ангажира отговорността на държавата, а
именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред, както и настъпили вреди и причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. За да се осъществи хипотезата на цитираната норма, тези предпоставки
трябва да са налице в тяхната съвкупност, като липсата на която и да било от
тях прави иска неоснователен и игнорира възможността за прилагане на чл. 1 ал.
1 от ЗОДОВ. Такава липса настоящият съдебен състав не установи. На първо място,
нормата изисква наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
длъжностно лице при или по повод изпълнявана административна дейност. Във
връзка с това следва да се приеме, че издаването на наказателни постановления
от нормативно оправомощени длъжностни лица съставлява упражнена от
административни органи изпълнителна (административна) функция в рамките на
държавната власт. Макар и да не е упоменато в нормата на чл. 21 ал. 1 от АПК
като административни актове, наказателното постановление следва да се приеме
като издадено от административен орган във връзка с упражняваните от него
правомощия, следователно – като властнически акт на органите на
администрацията. Издаването му е резултат от упражняване на административна
правосубектност, т.е. от извършване на административна дейност. Административният характер на издаване на
наказателно постановление, както и действията по налагане на административно
наказание, при или по повод на които са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди по чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ, в който смисъл е и приетото в Тълкувателно постановление по тълк. д.
№ 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС. Следователно, първата от изискуемите
предпоставки е налице. От доказателствата по делото се установява, че е налице и
втората такава – наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно
с влязло в законна сила Решение № 134/11.04.2017 г., постановено по АНД № 225/2017
г. по описа на Районен съд Сливен. При преценка на доказателствата по делото и
относимите правни норми, съдът намира, че в случая са налице е другите две изискуеми
предпоставки, визирани в чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ – нанесена на ищеца вреда и
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, след като в
производството по обжалване на наказателно постановление ищецът е ползвал
адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
и е непосредствена последица от него. Действително, плащането на адвокатско
възнаграждение е по силата на облигационно правоотношение между ищеца и
адвоката, но наличието на пряка причинна връзка е безспорно, доколкото поводът
за упълномощаването и извършения разход за процесуална защита е именно
издаденото наказателно постановление. Както е посочено в тълкувателното
решение, неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и
потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй
като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Според ВАС,
безспорно потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единственото средство за
защита на лицето, което твърди, че неговите права са накърнени неправомерно от
административния орган. Изплатеното адвокатско възнаграждение се явява вреда,
тъй като е налице намаляване на имуществото на ищеца в резултат на
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление, а ангажираната
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на
собствените права и интереси. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е както
основателен, така и доказан.
На следващо място, претенцията
е и доказана по безспорен начин. Видно е от договора за правна защита и
съдействие, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено в брой, в
който случай не са необходими други писмени доказателства, удостоверяващи
извършеното плащане. Такива биха били необходими само ако е договорено
заплащане на сумата по сметка на процесуалния представител, какъвто настоящият
случай не е. Процесното адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева е справедливо
и обосновано, съобразено с регламентирания в нормата на чл. 18 ал. 2 от Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимален размер.
Настоящата съдебна
инстанция не споделя заявения в писменото становище на ответника довод за
недължимост на законна лихва върху претендираната сума за обезщетение. Върху
размера на присъденото от съда обезщетение се дължи и законна лихва, ако такава
изрично е поискана, какъвто е настоящият случай. Съобразно приетото в т. 4 на
ТР № 3/2004 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, началният момент, от който
лихвата за забава може да се претендира е датата, на която е влязло в сила
решението, с което се отменя унищожаемия акт. В конкретния случай, това е датата
на влизане в сила на решението на Районен съд Сливен, а именно – 04.08.2017 г.,
от която дата се претендира присъждане на лихва съобразно ТР на ВКС.
По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че са налице изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 ал. 1
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от „Тихови“ ООД имуществени вреди,
като Комисия за защита на потребителите - София следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 300,00 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по АНД № 225/2017
г. по описа на Районен съд Сливен, приключило с Решение № 134/11.04.2017 г.,
влязло в законна сила на 04.08.2017 г., с което е отменено като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 0041822/08.11.2016 г., издадено от Директора на РД
за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за
защита на потребителите.
С
оглед изхода на делото с уважаване на исковата молба, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото пред настоящата
съдебна инстанция разноски, съставляващи държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение. Внесената държавна такса възлиза на 25,00
(двадесет и пет)
лева, а съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие,
между ищеца и упълномощения процесуален представител адв. М. П.
е договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 180,00
(сто и осемдесет) лева. Направените разноски в общ размер от 205,00 (двеста и пет) лева следва да
се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Комисия за защита
на потребителите, гр. София да заплати на „Тихови“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. С., жк „Д.“ бл. **вх. „*“ ап. **, представлявано от управителя Я.Й.Г.,
ЕИК ******* обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 (триста)
лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 225/2017 г.
по описа на Районен съд Сливен.
ОСЪЖДА Комисия за защита
на потребителите, гр. София да
заплати на „Тихови“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., жк „Д.“ бл.
**вх. „*“ ап. **, представлявано от управителя Я.Й.Г., ЕИК ******* сумата от 205,00
(двеста и пет) лева, представляващи направените по делото разноски.
Решението подлежи
на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: